Определение по дело №1553/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….03.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.03.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1553 по описа за 2017 г.,

на осн. чл. 140  ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по ИСКОВА МОЛБА( препратена по компетентност след първоначално образуване в гр.д. 15332/17 на ВРС 8 с-в), подадена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, с която е предявен регресен иск срещу Е.А.Г.,*** за възстановяване на изплатено на пострадало лице обезщетение за причинени неимуществени щети от ПТП, настъпило при управление на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.№57170 от 09.10.2017г ( от регистър на ВРС, където е била подадена първоначално по поща с удостоверена дата на приета доставка та 06.10.17г) е редовна:  съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите,  на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени искания.  

Книжата са връчени на ответник по реда на чл. 47 ГПК. Защитата е предприета от назначен на разноски на ищеца особен представител, който  своевременно е оспорил претенцията с отговор вх № 7623 от 09.03.2018г.

Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК. 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните по осъдителния иск съответства на твърденията на ищеца за наличие на основание за търсене на регресна отговорност от ответник, причинил увреждане при управление на МПС, за което ищецът е заплатил обезщетение. Правосубектността на ищеца е уредена в специален закон (чл. 518 ал.1 и пар. 28 от ПЗР на КЗ).

Представителната власт на пълномощника на ответника е надлежно учредена от съда ( л. 33).  

По предварителните въпроси:

Дължимата такса, определена съразмерно на цената на вземането, предмет на претенцията е внесена. Предметът на делото касае породено от закона правоотношение без наличие на каквато и да е сделка, поради което и липсва основание за разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (арг. от обратното на чл. 365 т.1 ГПК). Възражение срещу характера на спора и отвод за местна подсъдност не са предявени. Цената на иска сочи окръжен съд като родово компетентен, поради което и съдът е приел за разглеждане препратеното му дело.

Ищецът не е посочил начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава искането си за регресна покана, която съдържат банкова сметка ***, че това допълнително съдържание на исковата молба( чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече от приложенията към нея. Съдът възприема като банкова сметка ***н на плащане следните данни: сметка в УниКредит Булбанк, IBAN ***.

 

По доказателствените искания:      

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Посочените протокол за ПТП и оглед, справката ИЦ, уведомление за претенция, медицинска документация, преписка по щета и платежни нареждания, справка за изплатени суми, изпълнителен лист и покана за доброволно плащане,макар да са оспорени от ответника следва да бъдат приети и ценени по същество, тъй като между страните липсва обвързващ ги съдебен акт (присъда за престъпление, от което са породени вредите и решение за присъждане на обезщетението, при участие на ответника като помагач на ищцовото учреждение). Тези документи съдът преценява като осносими и допустими.

Не могат да бъдат приети само експертизи, назначени в други производства, доколкото представляват недопустими по ГПК доказателствени средства като писмени изявления на вещи лица. Съдебното решение може да бъде прието като доказателство за интереса на ищеца да встъпи в права на обезщетено увредено лице.

Представителят на ответника изгражда защитна теза, като оспорва частен свидетелстващ документ, който не е издаден от него или негов праводател и съответно не поражда обвързваща съда доказателствена сила. Затова и искането за откриване на производство по оспорване на неговата истинност (автентичност и съдържание) е безпредметно. Искане за задължаване на насрещна страна да представи оригинал на документ със съдържание, различно от посочено копие е недопустимо. Поисканото събиране на писмени доказателства изисквани от трети лица принципно е допустимо, но не е направено в изискуема процесуална форма, поради което и на страната следва да се даде съответно указание. Доколкото данните относно погасяване на принудително събиран дълг не касаят частни отношения между ищец и съдебен изпълнител, а действия на орган на принудително изпълнение, сведенията за постъпления по специална сметка на съдебния изпълнител представляват официален документ, подлежащ на събиране по реда на чл. 186 ГПК.  

На страните, предявили претенция за присъждане на разноски,  следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък с посочване на конкретни размери, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ОБЩОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО предявен осъдителен иск на платец, суброгирал се в правата на обезщетено пострадало лице срещу причинителя на увреждането.

 

Обявява на страните, че до изрично посочване на друг начин за плащане съдът ще зачита като посочена от ищеца банкова сметка ***метката в УниКредит Булбанк, IBAN ***.

На осн. чл.145 ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни становище по възраженията на ответника и да посочи доказателствата си по тях  като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)  и с това причини  отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени в заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи към искова молба: протокол за ПТП рег. № 1978/10.04.2008г, протокол за оглед и постановление за прекратяване на ДП 190/2008г на РПУ-Провадия; справка от ИЦ на ГФ;   епикризи от 16.04.2008г, 17.11.2008г, 23.12.2008г, 19.03.2009г, 02.08.2009г; експертиза на трудостопособност на ЛКК № 406/01.10.2008г и на ТЕЛК ЕР № 3759 от 147/20.10.2008г и ЕР№ 1918 от 074/21.05.09г.  на ТЕЛК; медицинско удостоверение № 390/2008г; претенция за изплащане на обезщетение от пострадало лице;протокол № 19/25.05.2011 за определяне на обезщетение от УС на ГФ; решение по гр.д. 9031/2011г на СГС и изпълнителен лист по него, покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Орлин Мендов, платежно нареждане за доброволно плащане на сума по изпълнително дело от 10.10.2012г и справка за изплатени суми; регресна покана №ГФ-РП 153/22.02.2016г с обратна разписка ИД PS 1377 00А2RJ L.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане като писмени доказателства документите, представляващи експертизите, възложени на вещи лице в досъдебно производство и по ликвидационната преписка.  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за откриване на производство по оспорване на истинност (автентичност  и съдържание) на платежно нареждане и справка за платени суми.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. 9031/2011г на СГС, 13 с- в, 1 г.о.

 На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника, че искане до трето неучастващо по делото лице следва да бъде оформено в нарочна писмена молба, адресирана до третото лице с посочен негов адрес, която да съдържа описание на искания документ, като ЗАДЪЛЖАВА ответника в двуседмичен сорк от връчване на настоящото определение да представи молбата си до банка Пиреос България АД по искането за представяне на извлечение от банкова сметка ***, като го предупреждава че при неизпълнение на това указание доказателственото искане ще се счита ненаправено и съдът няма да го разглежда.

 

На осн. чл. 161 ГПК Задължава ищеца Гаранционен фонд,  в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба да заяви пред съда  изричното си съгласие(по смисъла на чл. 62 ал. 5 т.1 ЗКИ) за разкриване на обстоятелствата засягащи наличностите и операциите по сметката му банка Пиреос България АД чрез предоставяне на съда на извлечение от банковата му сметка  № IBAN ***ционен фонд, за периода 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., което да бъде приложено към  искане на ответника за представяне на документ по реда на чл. 192 ГПК, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок може да понесе отговорност за неоснователно отлагане на делото, а при недаване на съгласието, с което се осуети представяне на исканото извлечение, най- късно до обявяване на доклада по делото в първо съдебно заседание, съдът може да приеме за доказани твърденията на ответника за липса на удостоверения с платежното нареждане превод.

 

На осн. 186 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ рег. № 846 ОРЛИН МЕНДОВ с район на действие СГС в двуседмичен срок от съобщението да представи удостоверение, от което да е видно на коя дата по специалната му сметка № IBAN ***айфайзенбанк България е постъпило наредено в периода 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г. плащане от длъжник Гаранционен фонд по изп.дело № 20128460400687 в размер на 33 757.38 лева, съответно кога постъпилата сума е била изплатена на взискателя АБИБЕ ХАСАНОВА ХАДЖИЕВА, като предупреждава длъжностното лице, че при неизпълнение на това задължение без посочване на причината за това може да му бъде наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.

ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, установени в хода на връчването на книжата по делото: ответникът Е.А.Г. е регистрирал от 19.06.2001г като свой настоящ адрес Република Турция.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните  да представят  списъци за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенцията за признаване на направени разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания) страната няма да може да иска изменение на определените от съда размери.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 26.04.2018г от 10.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците им.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.      

Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца, чрез адв. В. на посочения в искова молба съдебен адрес, да са приложи препис от отговор вх. №7623 от 09.03.2018г.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

търговско дело номер N1553  по описа за 2017 год,

 

Производството е образувано по ОБЩИЯ РЕД.

Приет е за разглеждане иск, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул."Гр. Игнатиев" №2, представлявано от изп.директори  Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, чрез адв. В.-Т.(*** стая 205 срещу Е.А.Г., ЕГН ********** ***, представляван от назначен особен представител адв. А. *** офис 5 за присъждане на сумата 33757,38лв, претендирана като сборно обезщетение за понесени от пострадало лице имуществени и неимуществени вреди, присъдени лихви за забава от 22.06.2011г до изплащане на обезщетението и разноски и такси по принудителното изпълнение на това обезщетение, определено по справедливост от съд по иска на пострадало лице от ПТП, причинено от ответника като водач на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно с АКСЕСОРНИ вземания за законна лихва, считано от исковата молба и направени разноски.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Между страните няма признати или неоспорими факти( доколкото ответникът не е обрързан от съдебно решение в процес без негово участие), но в отговора не са оспорени изрично следните факти: ответникът е управлявал  МПС с ДК№Н 9354АН, за който не е била сключена действаща задължителна застраховка за риск гражданска отговорност на автомобилистите и на 10.04.2008г е участвал в ПТП с пострадало лице Абибе Хасанова, настъпило в гр. Провадия, на ул. Г. Димитров пред дом № 33. Тези обстоятелства са удостоверени в документ, съставен с негово участие, чиято автентичност и вярност не са оспорени в срока по чл. 133 ал.1 ГПК. Подобни са и обстоятелствата относно здравословното състояние на пострадалата и причиняването на намалената трудоспособност в резултат от злополука, удостоверени в решения на ТЕЛК.  

Останалите неоспорени факти не са изрично признати, но не са и установени по обвързващ ответника начин:

Ищецът твърди, че ПТП е причинено противоправно от незастрахования водач с нарушение на правилата за движение. Сочи, че след като е бил осъден е заплатил определения от съда пълен размер като съответен на обезщетяване на всички понесени увреждания от ищцата без отчитане на съпричиняването на вредите с поведение на пострадалата. Позовава се на наредено по банков път плащане на 10.10.12г след получаване на покана за доброволно изпълнение на присъдения дълг на 09.10.12г.

Изрично са опорени фактите относно вината  на водача и момента на изплащане на обезщетението.

Ответникът насрещно се позовава на изтекъл период от три и пет години, считано от извършването на плащането, през което време е изтекла давност за главницата и лихвите. Твърди, че платеното от ищеца обезщетение е присъдено в резултат на лошо воден процес поради пропусната защита: не е привлечен помагач, не е доказано съпричиняването от пострадалата, не е бил обжалван съдебния акт. Сочи, че разноските в изпълнителния процес са причинени само поради пасивно поведението на самия ищец, който е допуснал принудително изпълнение след като е бил осъден.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната претенция като регресен иск на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал платец на обезщетение за гражданска отговорност срещу причинителя на обезщетените вреди. Релевантните законови текстове, уреждащи иска на суброгиралия се ищец съдът определя по действащите правила на КЗ(чл. 558 ал. 7 КЗ) доколкото отменените правила на предходния кодекс се прилагат само за доброволното застраховане, според изричната преходна норма на пар. 22 КЗ( както и следващите параграфи, уреждащи по изключение само отделни случаи на прилагане на отменени правила в хипотези на задължително застраховане). Основанието на гражданската отговорност на лицето, причинило вреди другиму се урежда по общите правила на чл. 45 ЗЗД, поради което се квалифицира като противоправно вредоносно поведение на незастрахования водач, като вината му се предполага. Приложимост за това преюдициално отношение, пораждащо регреса намират и правилата за зачитане на съпричиняването на вредоносния резултат по чл. 51 ал.2 ЗЗД.  Размерът на обезщетението за вредите е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.

Давността за вземания за обезщетение за деликт и лихви се урежда в общите правила на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. 

Възражението за ненадлежно воден процес без участие на ответника се основава на процесуални пропуски в защитата на осъдения ищец. Доколкото обаче се касае за обстоятелства, настъпили след пораждането на отговорността за щетите, понесени от пострадалото при ПТП лице, тези доводи могат да бъдат съобразявани само като оспорване на противопоставимостта на резултат от процес, воден между трети лица (арг. на обратното от чл. 223 ГПК) и изключване на преклузии по отношение на всички възражения на ответника. Допълнително позоваването на увеличението на задължението поради принудителното изпълнение на дълга представлява възражение за неположена грижа от кредитора за осуетяване на увеличаването на вредите от неизпълнението (чл. 83 ал. 2 ЗЗД).

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

По отношение на процесните вземания, ищецът се е позовал на обстоятелства, пораждащи отговорност за противоправно увреждане на пешеходец при нарушение на правилата за движение от незастрахован водач, удостоверени като неизгодни за ответника факти в съставен от него свидетелстващ документ (протокол за ПТП). За причиняване на вредите и заплатеното обезщетение ищецът се позовава на писмени доказателства. Не са представени доказателства за размера на обезщетението(доколкото съдебното решение по воден срещу други лица процес не е противопоставимо на ответника).

Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на своята вида на като участник, нарушил правила за движение и за противоправното поведение на пострадалото лице имащо значение за настъпване на вредоносен резултат.

До уточняване на твърденията на ищеца по възраженията на ответника срещу датата на извършеното плащане, съдът не следва да разпределя доказателствена тежест по спорното обстоятелство относно началото на погасителния давностен срок.

Ищецът следва да докаже размера на направените от него разноски, вкл. заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в брой или по банков път(т.1 от ТР 6/2012 на ВКС, ОСГТК).

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

С оглед необходимост от разпоредителна власт на страната, участието на особен представител в производството изключва възможността от доброволно уреждане на спора чрез спогодба или медиация.