№ 1512
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110104856 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу с, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 125,96 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от з
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Хонда
Сивик“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 04.06.2018 г. в гр. София, по ул. „Д.
Пешев“ с посока от ул. „Обиколна“ към бул. „Искърско шосе“, на около 40 м преди сервиз
„Ем Комплект“, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.11.2022 г., до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 38,38 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 30.11.2018 г. до 01.09.2022 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
60576/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 04.06.2018 г., около 09:45 часа, в гр. София, водачът на МПС
„Хонда Сивик“, с рег. № ,, движейки се по ул.„Д. Пешев“, с посока от ул. „Обиколна“ към
бул. „Искърско шосе“ и на около 40 м преди сервиз „Ем Комплект“ преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество била образувана щета №
0000-1261-18-252038 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №
93001710081922, със срок на валидност от 21.09.2017 г. до 20.09.2018 г. Сочи, че с оглед
установените щети и на база опис, експертиза и оценка, било определено и изплатено
обезщетение в размер на 125,96 лева. Поддържа, че ПТП е настъпило на територията на с,
която имала задължение да осигури условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение,
както и да го поддържа и сигнализира. Поради това твърди, че с изплащане на
застрахователното обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата и има право на регрес срещу ответника. Сочи, че въпреки
отправена покана до ответника, плащане не последвало. По така изложените съображения
предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на твърдяното
1
ПТП, респ. наличието на дупка на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, изразяващо се в несъобразяване на
скоростта на движение с условията на пътното платно. Отделно от това твърди да не е
налице твърдяното бездействие на ответника за поддържане на пътя, тъй като ответникът
сключил Договор № СО15-РД-55-365 от 18.06.2015 г. за поддръжка на пътното платно с д,
което се задължило да извършва на територията на с – V зона, включваща район „Искър“,
„Слатина“, „Кремиковци“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения. Поради това моли същото да бъде привлечено като трето лице –
помагач на негова страна и предявява обратен иск срещу д за заплащане на основание чл.
82, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата в размер на 125,96 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неточното изпълнение на Договор № СО15-РД-55- 365 от
18.06.2015 г., ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
на сумата в размер на 38,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 30.11.2018 г. до 01.09.2022 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния
иск от д, с който признава изцяло исковата претенция на с, като твърди да й е заплатил
пълния размер на претендираните по обратния иск суми, а именно сумата в общ размер на
173,69 лева, от които 125,96 лева – главница, 38,38 лева – мораторна лихва и 9,35 лева –
законна лихва от датата на подаване на заявлението до датата на плащане. Ето защо
ответникът моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, като възразява срещу
дължимостта на разноски по делото, тъй като счита, че не е дал повод за завеждане на
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени следните
обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането
на общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
В разглеждания спор наличието на застрахователно правоотношение се установява от
неоспорената и приета застрахователна полица „Каско“ на МПС № 93001710081922 от
21.09.2017 г., в която е посочено, че същата се сключва със срок на действие от 21.09.2017 г.
до 20.09.2018 г. за процесното МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,. Не се спори между страните,
а и приетите доказателства сочат, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
вредите от процесното ПТП в размер на 125,96 лева, което обстоятелство е и обявено за
безспорно между страните с доклада по делото и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
същото за доказано. Отделно от това по делото са представени общи условия на з за
застраховка „Каско“, от които е видно, че покритието обхваща материални щети причинени
при пътно-транспортно произшествие.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, се установяват при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - протокол за ПТП № 1694480 от
04.06.2018 г., опис на щети, доклад по щета. От същите се установява, че на 04.06.2018 г.
около 09:45 часа в гр. София, при движение по ул. „Д. Пешев“, с посока от ул. „Обиколна“
към бул. „Искърско шосе“ и на около 40 метра преди сервиз „Ем Комплект“ водачът на
МПС „Хонда Сивик“, с рег. № , реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, при което са причинени щети на посоченото МПС. Така описаният
механизъм на ПТП се установява от една страна от протокола за ПТП, който като съставен
от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия, а в случая – за възприетата от
2
него при посещение на мястото на ПТП – дупка на пътното платно. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по „МПС „Хонда Сивик“, с рег. № ,, за които
ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП, като
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ,,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 140,16 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно с. Това
включва и предвиденото в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП задължение за поставяне
на пътен знак пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си. Съгласно § 1, т. 19 ППЗДвП
„Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Такова в случая несъмнено представлява установената дупка на пътното платно, която е
създавала опасност за движението. По делото не се твърди и не се установява дупката да е
била обозначена, доказването на което обстоятелство е в тежест на ответника с. Същата е
била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи необезопасената дупка с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това
положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД
на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В конкретния случай в хода на
съдебното дирене по делото от ответника не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства, от които да се направи извод за съпричастност на водача на увреденото МПС
към възникването на вредите и техния обем, а с доклада по делото изрично е указано
наответника, че установяването на това обстоятелство е в негова тежест.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
3
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ,, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 140,16 лева. Регресното вземане възниква в
размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане
/125,96 лева/ - в случая - на извършеното плащане. При това положение се налага извод за
основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.11.2022 г., от
който момент съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен разглежданият иск, до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения акцесорен иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главно
задължение и изпадането в забава на ответника за неговото заплащане.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил дълга в срок.
Между страните не се спори, а и от представените по делото покана и обратна
разписка, се установява, че ответникът е получил покана от ищеца за заплащане на
процесната сума на 30.10.2018 г. Ето защо съдът намира, че с оглед доказването на главния
дълг, получаването на съобщението от с и по арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ, към началната дата, за
която се претендира законна лихва ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период
от 30.11.2018 г. до 01.09.2022 г. обезщетението за забава възлиза на сумата от 38,38 лева в
какъвто размер е и предявеният иск.
При това положение искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да се уважи в пълния му предявен размер от 38,38 лева.
По предявения от с обратен иск срещу д:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при
условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице – помагач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по обратния иск с правно основание чл. чл. 82,
вр. чл. 79, вр. чл. 248 ЗЗД в тежест на ищеца с е да докаже наличието на твърдяното
облигационно правоотношение с ответното дружество, по силата на което е възложил
поддържането и ремонта на процесния участък, причинно-следствена връзка между
бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени
твърдени имуществени вреди на процесния автомобил, размерът на дължимото
обезщетение, а в тежест на ответника по иска е да докаже възраженията си, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Съобразно направеното от ответника признание всички елементи от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
осъществяването им следва да се приеме за доказано.
Между страните не се спори, а и от представените от ответника доказателства се
установява, че на 04.07.2023 г. ответникът е погасил задължението си за претендираната
сума за главница в размер на 125,96 лева, за обезщетение за забава в размер на 38,38 лева и
за законна лихва до датата на плащането в размер на 9,35 лева. При това положение
предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени именно поради погасяването им
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В негова
полза следва да бъдат присъдени претендираните и направени в настоящото производство
разноски в общ размер на 475 лева, от които 75 лева за платена държавна такса, 300 лева за
платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от
4
съда на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните в заповедното
производство разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за платена държавна такса
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претендираните от с разноски по обратния иск съдът намира
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От значение за
приложението на посочената разпоредба, когато е налице плащане в хода на процеса, е
поведението на ответника, което следва да се преценява при всеки конкретен случай
(решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/2013 г. на IV ГО на ВКС).
В разглеждания случай на първо място следва да бъде взет предвид предмета на
обратния иск. Обратният иск има за предмет едно евентуално бъдещо регресно притезание,
което зависи изцяло от изхода на спора по главния иск. Към момента на предявяването на
обратния иск ищецът по него няма вземане срещу ответника по обратния иск. Той е винаги
евентуален на главния, като при уважаването му се създава условно изпълнително
основание - едва след като главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск е
погасено чрез изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде удовлетворен от
привлеченото трето лице – ответник по обратния иск. Наред с посоченото следва да бъде
взето предвид и обстоятелството, че ответникът д не е канен извънсъдебно да заплати на с
сумата, която се претендира, а ответното дружество е заплатило претенцията по обратния
иск в първия възможен момент, когато е узнало за нея, а именно в срока по чл. 131 ГПК – 12
дни след уведомяването му за съдебното производство, поради което съдът няма как да
приеме, че д е дало повод за завеждането на обратния иск. В случая се касае до регресна
претенция за евентуални имуществени вреди, поради което плащането в срока за отговор по
обратния иск и след първата покана за това /каквато роля има исковата молба/, преди
възникването изобщо на задължение спрямо ищеца по главния иск, освобождава ответника
по обратния иск от отговорността за разноски. Приложение намира чл. 78, ал. 2 ГПК, в
какъвто смисъл е практиката на ВКС в подобни случаи (определение № 646 от 7.11.2017 г.
по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II т. о. на ВКС). Това налага приемането на извода, че
разноските по отношение на предявения обратен иск следва да останат в тежест на
Столичната община.
По делото не се претендират и няма данни за направени разноски от ответника по
обратния иск д, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от з, с ЕИК ,, искове по реда на чл.
422 ГПК, че с, с БУЛСТАТ , и с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, дължи на з, с ЕИК ,
и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 125,96 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от з застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,, причинени
при ПТП, настъпило на 04.06.2018 г. в гр. София, по ул. „Д. Пешев“ с посока от ул.
„Обиколна“ към бул. „Искърско шосе“, на около 40 м преди сервиз „Ем Комплект“, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от 08.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
38,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.11.2018 г. до 01.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 60576/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от с, с БУЛСТАТ , и с адрес гр. София, ул. „Московска“ №
33, срещу з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ 67А обратен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
5
заплащане на сумата в размер на 125,96 лева, представляваща обезщетение за вреди от
неточното изпълнение на Договор № СО15-РД-55- 365 от 18.06.2015 г., ведно със законната
лихва от 08.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и на сумата в размер на 38,38 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2018
г. до 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА с, с БУЛСТАТ , и с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
„Зз л“ АД, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 475 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 75 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на д, с ЕИК , като трето лице-помага на
страната на ответника с.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6