Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 23.11.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ..………… в публично заседание ……..….…

на двадесет и пети октомври ….....……………………….......….……………..……………………..….….….

през 2023/две хиляди двадесети трета/ година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря ….………………………….………..…… Павлина Петрова, …......................................

като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ............................ 

административно дело №107 ....................... по описа за ....................... 2023 година .....

и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Делото е образувано по жалба, подадена от „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К. Б. С., чрез пълномощник - адвокат Х.С. от ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Заповед №РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието, за одобряване на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане”, за Кампания 2022 г./обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2023 год./, В ЧАСТТА Й, засягаща заявените за подпомагане площи от жалбоподателя „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД ***, ЕИК ***, в общ размер от 69.79 ха, които остават извън така одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022, описани в приложение №1 към жалбата.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита оспорената заповед на министъра на земеделието, в частта, касаеща заявените от дружеството парцели, за неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществени противоречия с материалния закон, поради което моли съда да го отмени и да му присъди направените съдебни и деловодни разноски. Сочи, че след като се е запознал със Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год. на министъра на земеделието, относно обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, установил, че за по-голямата част от ползваните от дружеството парцели е приета недопустима площ и че дружеството е упражнило правото си на възражение до МЗ по образец, чрез ОД „Земеделие“ - Кърджали, срещу обхвата на актуализирания специализиран слой за посочените парцели. Сочи също, че е възразило е срещу границите/начина на трайно ползване на цифровите географски данни с молба, да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат парцелите от стопанството му, за които е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ, но че след разглеждане на възраженията от страна на МЗ не е направена корекция на площите, определени като недопустими. В жалбата се сочи, че за кампания 2022 год. дружеството е заявило за подпомагане по директни плащания ползваните в стопанството си парцели, с площ от 93.23 ха, като с оспорената заповед от окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, са изключени цели или част от парцели, с площ от 69.79 ха. Жалбоподателят сочи също, че при публикуването на данните относно допустимия слой, одобрен с атакуваната заповед на министъра на земеделието, установили, че недопустимостта относно част от парцелите в стопанството на дружеството е установена от проведените теренни проверки на областните и общински структури на Министерство на земеделието, като твърди, че тези парцели дружеството обработва от 2012 година и винаги са били в допустим слой, ползва ги за паша и косене. Сочи, че по силата на т.II от обжалваната Заповед №РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието за одобрение на окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год.: Окончателните специализирани слоеве по т.I за Кампания 2022 се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП на подадените през Кампания 2022 заявления за подпомагане и на финална оторизация и плащания на площ за 2022 година съгласно чл.43 от ЗПЗП, за площите, които не са били обект на проверки по чл.37, ал.3 и 4 от ЗПЗП. Жалбоподателят счита, че по отношение на оспорената част от заповедта на министъра на земеделието са налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Счита, че мотивите на административния орган, послужили като основание за изключване на част от парцелите на дружеството по заявлението за подпомагане за кампания 2022 год. от окончателен слой „Площи, допустими за подпомагане“ липсват, с което се възпрепятства както упражняването на правото на защита на адресата на акта, така и възможността за пълноценен съдебен контрол и че от акта не може да се определи, въз основа на какви фактически установявания и правни изводи министърът на земеделието е достигнал до финалния извод, за обявяване на недопустимост на заявените за подпомагане площи. Жалбоподателят сочи, че в публикуваните цифрови данни към заповедта се съдържат само обобщени данни за непризнатите площи за подпомагане, но не е посочено конкретно, въз основа на какви констатации за състоянието на заявените площи попадат в „недопустимия слой“, липсата на индивидуализация за всяка от площите му създава пречки да разбере, защо конкретната площ е счетена за недопустима за подпомагане. Излага довод, че след като административният орган не е конкретизирал последното, следва да се приеме, че липсват мотиви на акта под формата на фактически основания, поради което счита, че атакуваната заповед е необоснована. В жалбата се сочи, че за кампания 2022 год. заповедта за специализирания слой е публикувана в ДВ, като обновяването на допустимия слой е чрез дешифрация (компютърно разчитане) на нова цифрова ортофото карта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 год., отразяване на резултатите от теренните проверки от областните и общинските структури на МЗХГ и проверки на място по чл.37, ал.3, т.4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед на министъра на земеделието. Твърди, че в случая, в обжалваната заповед няма данни за частта от оспорените земеделски парцели, както и кога е била актуализирана СИЗП и на кое от посочените основания е била актуализирана за 2022 год. и че дружеството не е информирано, нито му е дадена възможност да събере и да представя нови доказателства в тази насока нито да прави предложения, съгласно посочената по-горе правна норма.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че е допуснато е нарушение на чл.66, ал.2 от АПК, както и че в нарушение на чл.71 от АПК, не са изяснени действителните факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдено подаденото от него възражение, нито от други заинтересовани граждани и организации. Сочи, че на практика, възраженията, които се подават срещу заповедта за проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ се генерират автоматично от интернет страницата на ДФ „Земеделие“, съгласно чл.16в, ал.2 от Наредба №105 от 22.08.2006 год. и че същите съдържат категорично определени реквизити - данни за заявителя, общ текст, с който се оспорва заповедта за проекто-слоя и таблица с номерата и площта на възразените парцели, како при подаване на заявленията не съществува възможност да се опишат конкретни мотиви и да се приложат доказателства по отношение на оспорените парцели. Твърди също, че неправилно са били извършени теренните проверки в частта, в която попадат заявените от дружеството парцели и без основание същите са били изключени от обхвата на актуализирания специализиран слой и че няма доказателства, кога и как са извършени теренните проверки на посочените парцели, нито кога данните от същите са били актуализирани в СИЗП, както и че не са спазени сроковете за проверка при поддържане на земята в добро земеделско състояние, съобразно одобрените Национални стандарти от министъра на МЗХГ. Излага и довод, че в нарушение на чл.72, ал.2 от АПК, не му е изпратено отделно съобщение за издаването на акта и че не е дадена възможност на дружеството, към възражението си да изложи конкретни мотиви, обяснения и да представи допълнителни доказателства, че заявените площи са били годни за подпомагане, предвид че същото се генерира автоматично на интернет страницата на ДФЗ и не могат да се сочат никакви други допустими и относими доказателства. Жалбоподателят сочи, че няма данни да са били извършени други допълнителни проверки след подаване на възражението му срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“/ПДП/, а освен това, същите парцели дружеството поддържало от дълго време, заявявани били от него и в предходни години и те са били признати за допустими за подпомагане. Развива довод, че с цел да се гарантира еднакво третиране на земеделските стопани и за да се избегне изкривяване на резултатите от проверките, определянето на допустимите за подпомагане площи следва да се прави на базата на обективни критерии, като твърди, че в случая, направените фактически констатации, че обработваните от дружеството площи не са в добро земеделско състояние, не отговаря на действителното им състояние, поради което счита, че не са определяни по едни и същи критерии допустимите площи по различните схеми и мерки, заявени от дружеството за Кампания 2022 год. Твърди също, че процесните площи отговарят изцяло на всички критерии за допустимост, съгласно чл.8 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ, за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, както и на Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско състояние, одобрени със Заповед №РД-09-122/25.02.2015 год. на МЗХ, поради което неправилно и без основание са изключени от допустимия слой, одобрен с атакуваната заповед. Твърди на следващо място, че обновяването на специализирания слой и одобряването му от министъра на земеделието за 2022 год. за заявените с общото заявление за подпомагане земеделски парцели от дружеството, не е извършено по обективни критерии и чрез използване на законоустановени методи и проверки, поради което същата противоречи на материалноправни разпоредби, както на българското така и на Европейското законодателство. Според жалбоподателя, административният орган не е изпълнил задължението си, да събере достатъчно конкретна информация, с оглед правилното решаване на спора и в нарушение на чл.35 от АПК е издал акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е установил с всякакви други средства дали заявените от него площи за подпомагане отговарят на законовите изисквания, не му е дал възможност да даде обяснения и да представи доказателства, с които да се аргументира. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като в хода на административното производство не му е предоставил възможност за участие, включително да се запознае с промените в допустимия слой, осъществени в период след подаване на заявлението му и да представя доказателства във връзка с поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние, поради което не са били изяснени фактите и обстоятелствата във връзка с обективната преценка за състоянието на парцелите, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост на административното производство. Счита, че поради това, издадената заповед е немотивирана, предвид липсата на фактически и правни основания за издаването й, които по силата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК представляват задължителни реквизити за всеки индивидуален административен акт, какъвто представлява заповедта в частта, в която е одобрен слоят, в който попадат заявените от жалбоподателя парцели. В жалбата се твърди също, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и други задължителни реквизити, съобразно изискванията на чл.59 АПК, във вр. с чл.74 от АПК и че липсата на фактически и правни основания, посочени в заповедта, следва да се приеме като съществено нарушение, което представлява основание за отмяната й. Намира, че това следва да се отчете като съществено процесуално нарушение, както на българското, така и на Европейското законодателство, още повече, че тази възможност се предоставяла преди компетентният орган да направи заключенията си и констатациите по отношение на всички произтичащи от тях намаления или изключвания и че този порок е съществен и не може да бъде отстранен. Твърди се, че процесната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото е постановена при липса на реквизити по чл.59, т.4 от АПК и оттам се явява немотивирана, както и че при издаване на оспорената част от заповедта не е изпълнена целта на закона - да бъдат осигурени всички необходими и възможни условия за подпомагане на земеделските стопани, како към тях спада и целта, специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, да се създаде, за да улесни земеделския стопанин при заявяване на земеделските парцели за подпомагане, още повече, че в раздел II от оспорената заповед било постановено окончателният специализиран слой „ПДП“ да се използва не само за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2022 година, но и за прием на заявления за подпомагане през 2023 година. Според жалбоподателя, допуснатите нарушения са съществени, тъй като, ако не са били допуснати, би могло да се стигне до установяване на друга фактическа обстановка и като краен резултат, издаване на административен акт с различно съдържание, предвид което счита, че обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до противоречието й с материалния закон, както и в противоречие с европейското законодателство, което има превес над националното законодателство и се прилага директно, без необходимостта от транспонирането му в българското законодателство. Излага и довод, че Регламент (ЕО) №1122/2009 не освобождава административния орган от задължение да мотивира акта си и да изложи фактите, които обосновават тази недопустимост и макар че АПК не задължава мотивите на акта да бъдат изложени в същия акт, все пак е недопустимо мотивите на органа да се заместват с факти и обстоятелства, установявани след издаване на акта и в процеса на делото.

С оглед изложените правни и фактически доводи, с жалбата моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед №РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието за одобрение на окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год. в частта й, в която е одобрен окончателния специализиран слой „ПДП“, касаещ описаните в Приложение №1 към жалбата земеделски парцели, заявени за подпомагане от дружеството, като неправилна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, с всички произтичащи от това правни последици. С жалбата, предвид изхода на делото, да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател направените съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Към жалбата е налично Приложение №1, за което се сочи, че е неразделна част от същата и което съдържа конкретните парцели, част от които са извън слой „Площи допустими за подпомагане“ - резултати след разглеждане на възражение - площи допустими за подпомагане.

В съдебните заседания, редовно призован, жалбоподателят „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адвокат Х.С. от ***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата подробни съображения. Счита, че по делото са събрани годни и стабилни доказателства, които да обосноват претенцията в подадената жалба. Сочи, че дружеството-жалбоподател е заявило парцели за подпомагане, притежава животни и стопанства, както и парцели, заявени за паша и косене, в условията на алтернативност, което означава, че пашата или косенето се извършва след преценката на стопанина, в зависимост от атмосферните условия, от височина на тревата и т.н. Счита, че направените теренни проверки са правени в период, в който е действала забраната на  министъра на земеделието, съобразно приетата по делото заповед и което е видно от протоколите, а именно - че проверките са правени в периода от 01.08.2022 год. до 10.08.2022 год., като от 01.08.2022 год. до 07.08.2022 год. е действала забраната, а в останалите 3 дни, дори да се допусне, че до някои парцели не е могло да има достъп, тъй като парцелите са разпръснати, в пресечена местност са и няма как животните да ги пасат наведнъж, нито да се окосят наведнъж, а видимите следи оставени и установени от вещото лице - дали от паша или от косене, били факт. Моли също така, да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател и направените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък, ведно с Договор за правна защита.

В предоставен от съда срок представя и писмени бележки, в които развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. В същите, с оглед изложените правни и фактически доводи и предвид събраните по делото доказателства, отново моли съда да отмени Заповед №РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието за одобряване на окончателни специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 год., в частта, в която е одобрен същия относно оспорените земеделски парцели, заявени за подпомагане от „Б.К.С.Р.Синапови“ ЕООД, като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяването й и при необоснованост, с произтичащите от това законови последици и да върне преписката на административния орган с указания, изключените като недопустими части от процесиите земеделски парцели, да бъдат включени в заповедта, с която е одобрен окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2022 г. Предвид изхода на делото, отново моли и за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно представения в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – министърът на земеделието, редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - З.Д.К. – главен юрисконсулт в ОД „Земеделие” – Кърджали, надлежно упълномощена от министъра на земеделието с Пълномощно №К001-246 от 11.08.2022 год., която оспорва изцяло жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, както и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Подробни съображения в подкрепа на заповедта в оспорените й части излага в писмена защита, която депозира в предоставения й от съда срок, като отново моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. В писмената защита претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли също, при неблагоприятен за ответника изход на съдебното производство, съдът да провери за прекомерност на представените от пълномощника на жалбоподателя разноски.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Процесната Заповед №РД 09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието е обнародвана в Държавен вестник, брой 15 от 14 февруари 2023 год., на стр.52/л.19/, а жалбата срещу нея е подадена направо в Административен съд – Кърджали, по електронен път, на датата 28.02.2023 год., в 23:54 часа, на електронната поща на съда/л.9/, като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№659 на 01.03.2023 год./л.2/. Съгласно разпоредбата на чл.33а, ал.6 от ЗПЗП, в приложимата й редакция (ДВ, бр.103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 г.), заповедите на министъра на земеделието, храните и горите, с които се одобряват или изменят окончателните данни за физически блокове и окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че същата подлежи на обжалване в рамките на законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването/обнародването й в Държавен вестник, като това между впрочем, изрично е указано и в самата заповед. При това положение, след като оспорената заповед е обнародвана в Държавен вестник на 14.02.2023 год., а жалбата е подадена по електронен път на 28.02.2023 год., следва да се приеме, че същата е подадена на точно 14-ия/четиринадесетия/ ден след обнародването, т.е. оспорването е предприето в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

Жалбата, освен това, е подадена от лице, за което с оспорената част тя засяга негови права и законни интереси и респ., създава неблагоприятни последици. По отношение на дружеството-жалбоподател, като регистриран земеделски производител, заповедта представлява индивидуален административен акт и в частта й, касаеща заявените от него за подпомагане парцели, тя засяга негови субективни права и законни интереси, тъй като на основание на определения специализиран слой се определят субсидиите за подпомагане на земеделски площи, от което следва, че е подадена и при наличието на правен интерес. Предвид това, съдът намира, че така подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по делото се установява, че дружеството-жалбоподател „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД ***, ЕИК ***, е регистрирано като земеделски стопанин с УРН *** и в това си качество е подало заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за земеделска дейност, за кампания 2022 год., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за преразпределително плащане/СПП/, по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания/ЗДП/ и по Компенсационни плащания в планински райони/Подмярка 13.1/НР1/, като е заявило за подпомагане 124 парцела, които да бъдат включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 год., посочени в таблица с подробни данни за заявените от кандидата парцели за Кампания 2022 год./л.38-л.44/. Относно тези обстоятелства, между страните по делото не съществува спор.

На 02.12.2022 год., министърът на земеделието е издал Заповед №РД 09-1319/02.12.2022 год./л.27/, с която, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.16б, ал.1 от Наредба №105 от 2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (обн., ДВ, бр.82 от 2006 год.), са одобрени проекти на специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), обновени за 2022 год. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 год. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури на Министерство на земеделието, съгласно чл.15, ал.2, т.1 и 2 от Наредба №105 от 2006 год. Със заповедта – т.IV от същата, е предоставена възможност на земеделските стопани, в срок до 20.12.2022 год., да подадат възражения по образец, относно границите и начин на трайно ползване на физическите блокове и непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022 г. Указано е, че възраженията по образец се подават чрез съответната Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) до министъра на земеделието, като се генерират автоматично от Система за електронни услуги – ДФЗ и че при генериране на възражения, земеделските стопани, сами или със съдействие на служители на съответната ОСЗ/ОДЗ, посочват идентификаторите на парцелите, които желаят да бъдат включени във възражението.

Жалбоподателят „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД ***, ЕИК ***, с УРН ***, е подало в срок възражение срещу одобрения проект  на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022, чрез ОД „Земеделие” – Кърджали, до министъра на земеделието, регистрирано с Вх.№РД-12-05-95 от 07.12.2022 год. на ОД „Земеделие” – Кърджали/л.45-л.49/. В същото, дружеството е заявила, че се е запознало се с обхвата на проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане” (ПДП) и на слой „Физически блокове (ФБл) за Кампания 2022, конкретно в частта, касаеща декларираните за подпомагане от него площи със заявление за подпомагане с УИН ***. Заявило е също, че съгласно Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год., възразява срещу границите/начина на трайно ползване на тези цифрови географски данни и моли те да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат посочените в таблицата във възражението земеделски парцели, за които е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ, като в тази таблица към възражението са описани точно 80 земеделски парцела, всички находящи се в землището на ***, като за всеки от тях е посочена площта на декрарирания парцел, в ха, както и недопустимата площ на всеки от тях спрямо слой „ПДП“, в ха. Тези 80 земеделски парцели, респ. площите от тях, които са определени като недопустима площ 9спрямо слой „ПДП“ за Кампания 2022 год. в землището на ***, са предмет и на настоящото производство.

По изпратената в съда административна преписка няма доказателства, а въобще няма и данни, да са били извършени други допълнителни проверки на посочените земеделски парцели ими поне на част от тях, както или някакви други действия, след подаване на това възражение срещу одобрения със Заповед №РД 09-1319/02.12.2022 год., проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 г.

С оспорената Заповед №РД 09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието/л.6, л.26/, издадена на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.33а, ал.2 от ЗПЗП и чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022, като част от Система за идентификация на земеделските парцели, актуализирани за 2022 год. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 год., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проектните слоеве, одобрени със Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год. на министъра на земеделието.

Тук следва да се посочи, че в съпроводителното писмо с №93-1915/05.04.2023 год. на директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ към Министерство на земеделието, с което за изпратени документи на хартия, сканирани документи и цифрови данни по преписката/л.24-л.25/, е посочено, че за кампания 2022 г. бенефициентът „Б.К.С.Р.Синапови“ ЕООД, с УРН ***, е заявил за подпомагане 124 парцела и че обект на възражението на кандидата и на жалбата до АдмС - Кърджали са 80 парцела. Площите от тези 80 парцела – обект на възражението, попадат в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, тоест за тези територии Министерство на земеделието не разполага с актуална за кампанията (от същата година) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана и че съответно, в случая актуализацията на СИЗП и на специализирания слой „ПДП“ за кампания 2022 год. е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване „допустим слой“, съгласно Заповед №РД 09-823 от 14.07.2022 год. на министъра на земеделието. В писмото накрая е посочено, че в заключение, в резултат на извършената допълнителна проверка по казуса, се потвърждава коректността на извършените теренни проверки и на отразяването на констатациите от тях в СИЗП за Кампания 2022 год. по отношение на конкретните площи.

По делото, по доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице  инж.Ц.И.Г., със специалност „Геодезия и кадастър”, чиито заключение, представено в съда с Вх.№2793/18.10.2023 год./от л.92 до л.165 вкл./, е прието като нераздела част от протокола от съдебно заседание от 25.10.2023 год. и което съдът възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. На вещото лице са били поставени няколко задачи, както следва:

1. Предоставените  от  МЗ  снимки  от  съответните  точки,  касаят  целия физически  блок, предвид което, вещото  лице  да  прегледа  снимките  и  в  съответствие  с координатите,  посочени  върху  тях,  при необходимост да извърши проверка на място на някои от парцелите, да  определи  кои  снимки  касаят процесните парцели/останалите снимки не следва да се разглеждат, тъй като са неотносими към настоящия спор/. 2. От МЗ са приложени карти на физическите блокове и на парцелите, върху които  са  отразени  точките  на  заснемане  и  е  отбелязана  посоката  на заснемане. Вещото лице да направи сравнение между посоката на точките в  картите  и  посоката,  отразена  в  данните  от  снимките  от  теренната проверка, които касаят парцелите. Да определи кои от точките в снимките са  насочени  към  вътрешността  на  парцела,  кои  са  на  границата  и  кои  са извън парцелите на жалбоподателя. Също така да определи и тези, които са направени директно с дърво или храст пред обектива. 3. На  база  на  снимките,  които  дават  реална  представа  за  състоянието  на парцелите, да отговори: - На коя дата са извършени теренните проверки? - От  снимките,  направени  от  съответните  точки  към  вътрешността  на заявените от жалбоподателя парцели, може ли да се добие представа за площта на парцела в хоризонта или е заснета само малка част от него? Възможно ли да се определи допустимостта на целия парцел от снимки, които не дават общ поглед към хоризонта? - Оспорените  парцели  ползвани  ли  са  за  паша,  налични  ли  са  следи  от животни, електропастири, следи от почистване? - Ако  е  налична  растителност,  тя  пречи  ли  за  безпрепятствено осъществяване на паша? - Да  определи  допустими  ли  са  оспорените  парцели,  съгласно количествените критерии на Наредба №2 от 26.03.2018 год., от снимките направени от теренните проверки. - Какви причини за недопустимост е отразил административния орган в приложените протоколи от теренните проверки за съответните парцели? По какъв начин в протоколите е определен по-голям процент на недопустими елементи, съобразно критериите на Наредба №2/2018 год.?  - Да  направи  сравнение  между  определената  от  МЗ  площ  извън  слой „Площи допустими за подпомагане” на оспорените парцелите през 2022 год. с тази от Кампания 2021 год.

В констативната част към експертизата вещото лице – инж.Г. е уточнил, че в изпълнение на поставените от съда задачи, детайлно се е запознал с доказателствата по делото, представени от страна на Министерство на земеделието - информация на приложените два диска с данни, които съдържат: протоколи от теренни проверки, работни карти на теренните проверки на ФБ/физически блокове/, снимки от теренната проверка, карти на парцелите и специализирани файлове с цифрови данни и че в 80 отделни папки, именувани с номерата на физическите блокове, които изцяло или частично са изключени от слой „Площи, допустими за подпомагане“, се съдържат снимки от съответните точки, от които са правени. Уточнил е също, че на приложените карти с картна подложка: ЦОФК 2021 са отбелязани местоположенията на точките, от които е зададено заснемането при теренните проверки, отбелязани са посоки на заснемане, като експертизата е изготвена въз основа на описаните материали по делото, а Google Earth е ползван само за сравнителни анализи. Посочено е, че обект на разглеждане и анализ на настоящата експертиза е оспорената от страна на жалбоподателя Заповед на Министъра на земеделието №РД-09-94 от 31.01.2023 год. в частта в която извън специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год. частично или изцяло са изключени за подпомагане 80 парцела от стопанството на жалбоподателя, с площ от 697.900 дка/69.79 ха/. Вещото лице инж.Г. е уточнил също, че площите попадат в частта от страната без самолетно заснемане и че установяването на допустимостта на площите е направено чрез теренна проверка от служители на ОД „Земеделие“ - Кърджали - Общински служби по земеделие - Ардино и Кърджали и че за по-добра нагледност е създал Приложение №1 към настоящата СТЕ, представляващо подробно описание и анализиране на фактите и обстоятелствата за всеки отделен парцел/от л.99 до л.165 вкл./.

По поставения му първи въпрос, вещото лице е отговорило, че действително, предоставените по делото от M3 снимки са направени в целите физически блокове, тъй като теренните проверки се извършват върху физически блокове, а не върху парцелите, които са заявили отделните ползватели и че голям процент от приложените снимки, които административният орган е представил като доказателство за недопустимост са извън парцелите на жалбоподателя/описани в Приложение №1 за всеки конкретен парцел от настоящата СТЕ/. Вещото лице е уточнило, че снимките, цитирани от проверяващите експерти в протоколите от теренните проверки, с които е обоснована недопустимост и са извън парцелите на жалбоподателя, не са взети предвид от него при прегледа на парцелите.

На втория поставен му въпрос вещото лице отговаря, че върху приложените снимки от теренните проверки има два вида данни, отразяващи посоката: цифров азимут и компас, данните от които трябва да съвпадат и че е налично разминаване в посочените данни в почти всички снимки, като верността на посоката може да се определи при наличие на трайни топографски елементи в парцелите, но че такива не са налични в повечето парцели, а там където има налични, реалните посоки на заснемане от контролните точки не съвпадат с посоките, отразени върху снимките, т.е. за снимките без траен елемент не може категорично да се определи, дали посоката на заснемане съвпада или не съвпада с данните върху снимките, например в снимка, в която има траен елемент - стопанска сграда на ферма. Вещото лице е посочило, че при засичане на отразените координати се оказва, че има сериозно разминаване в посоката, което доказва, че изображението на самата снимка, с която е обоснована недопустимост, не е за площта, която е обявена за недопустима.

На третия поставен му въпрос, вещото лице отговаря, че според данните от протоколите, проверките са извършени в периода 01 август  - 11 август 2022 година.

На четвъртия поставен му въпрос, вещото лице отговаря, че обективът обхваща не повече от 2-3 метра ширина и когато е на фокус пред храсти, не дава представа за състоянието на терена, както и че снимките от парцелите са основно по границата им и така избрани, че са насочени към дървета или храсти. Вещото лице е посочило, че когато снимката не обхваща хоризонта, а е насочена близо пред камерата, няма как да се определи недопустимостта на парцела и че от всички направени снимки, във всички парцели, не е възможно по никакъв начин да се определи броят на недопустимите елементи дървета/храсти на хектар и няма възможност за преброяване. Вещото лице отбелязва, че друг момент е при шахматното разположение на дървета и храсти, които в определен процент отговарят на критериите за допустимост на Наредба №2 от 26.03.2018 год. Пояснява, че теренът, върху който попадат оспорените парцели, е с големи наклони и че много от снимките са правени на най-високата точка и на заден план се виждат върхове на дървета и склонове, от което не може да се придобие представа за терена. Пояснява също, че при направена фронтално снимка на шахматно разположени елементи, клоните и короните се сливат и създават представа, че на мястото има гора, което на терен не е така и всъщност, между така разположени дървета/храсти пашата е възможна. Сочи, че това обстоятелство може да се установи като се види такава фронтално направена снимка и след това се види изображението на терена на картата, предоставена от МЗ и като пример дава: парцел №02292-410-5-1.

На следващия поставен му въпрос, вещото лице отговаря, че в снимките за всеки от парцелите са налични различни елементи, които доказват, че теренът е опасан от животни и на голяма част от тях се виждат ясно електропастири, вижда се приспособено корито за водопой, буци сол, животни – говеда, от което може да се направи извод, че площите са ползвани за паша. Вещото лице пояснява, че теренните проверки са правени в периода 01 - 11 август 2022 год., а за периода 25 юли - 7 август 2022 год. вкл. е била в сила Заповед №РД 09-847/22.07.2022 год. на министъра на земеделието, съгласно която, с цел предотвратяване на пожари, е забранено косене на трева, машинно почистване, включително и почистване на храсти, като е посочило, че в някои от парцелите се виждат дървета и храсти, но тяхното наличие е допустимо. Вещото лице пояснява, че много пасища са най-ценни за биологичното разнообразие, когато се състоят от мозайки от открити затревени площи, които са подходящи за паша, с разпръснати храсти и/или дървета или други особености на ландшафта като участъци с неокосена трева, стени, скали, тръстика или влажни зони или тъй като в тях има горски пасищни системи (Bergmeier et al., 2012 г.). Вещото лице сочи в заключението, че през последните няколко години териториите, заети от заявените парцели от жалбоподателя, са едни и същи и за тези години те са били считани за допустими и са били плащани като такива. Сочи също, че снимките от Google Earth показват, че за период от поне 5 години назад във времето, тези планински пасища са изглеждали по аналогичен начин към 2022 год. и са били считани като допустими и че в региона няма други култивирани пасища, които според сегашните критерии на M3 да са допустими, което значи всички такива планински животновъдни стопанства да прекратят дейност.

На следващия поставен му въпрос - ако е налична растителност, тя пречи ли за безпрепятствено осъществяване на паша, вещото лице в отговора предполага, че въпросът е поставен за дървесна и храстовидна растителност, като сочи, че ако дърветата или храстите са разположени шахматно, то за животните категорично няма пречка да пашуват, а напротив, такава растителност осигурява сянка, която запазва тревната растителност по-дълго време, за да се осъществи по-продължително пълноценна паша.

На следващия поставен му въпрос - да определи допустими ли са оспорените парцели, съгласно количествените критерии на Наредба №2 от 26.03.2018 год., от снимките направени от теренните проверки, вещото лице инж.Г. отговаря, че снимките от теренните проверки преимуществено са правени по границите на парцелите или с дърво или храст пред обектива и на всички снимки не съответства посоката на компаса в горния десен ъгъл и изписания в ляво азимут в градуси и когато няма трайни топографски елементи на изображението от снимките/като сгради, трайни пътища, мантинели, стълбове и др./, не е възможно да се определи реалната посока на заснемане. Вещото лице сочи в заключението, че в някои от снимките с налични топографски елементи дори и двете разминаващи се посоки на азимута се оказват неверни с действителната посока спрямо топографията. Сочи също, че от всички направени снимки, във всички парцели, не е възможно по никакъв начин да се определи броят на недопустимите елементи дървета/храсти на хектар, за да има възможност за преброяване, най-вече защото проверките са на целия физически блок, а не на съответния парцел. Пояснява, че съгласно количествените критериите на Наредба №2 от 26.03.2018 год., броят на допустимите дървета/храсти на хектар - 100 броя, се определя за парцел, т.е. ако в един физически блок има над допустимия брой дървесна или храстовидна растителност, то не се знае, колко от тези растения попадат в съответния парцел, за да се определи неговата допустимост. Дава заключение, че от представените снимки не може да се определи категорично недопустимост и че след като от теренните проверки не са налични категорични доказателства за недопустимост, то парцелите не могат да бъдат обявени за недопустими.

На следващия поставен му въпрос - какви причини за недопустимост е отразил административния орган в приложените протоколи от теренните проверки за съответните парцели и по какъв начин в протоколите е определен по-голям процент на недопустими елементи, съобразно критериите на Наредба №2/2018 год., вещото лице е отговорило, че за всеки физически блок има протокол - приетите за недопустими 80 парцела са включени в 54 протокола за проверка на физически блокове и че като причини са цитирани членове от Наредба №2/2018 год., като не са описвани брой на недопустими елементи, както и техния вид. Посочило е също, че причините за недопустимост в тях са: чл.8, ал.2, т.2 - по-голям от допустимия процент недопустими елементи; чл.8, ал.2, т.1 - повече от допустимите дървета/храсти; чл.2 и чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4 - площта е непригодна за земеделска дейност/заета от трайно недопустими елементи/нежелана растителност и чл.3, ал.1 - неземеделски площи. Вещото лице инж.Г. е пояснил, че при описанието на парцелите е отразил и причините от съответния протокол, като е посочил, че в протоколите не е определян по-голям процент на недопустими елементи, съобразно критериите на Наредба №2/2018 год., а само декларативно е посочен.

На следващия поставен му въпрос - да направи сравнение между определената от M3 площ извън слой „Площи допустими за подпомагане“ на оспорените парцели през 2022 год. с тази от кампания 2021 год., вещото лице е отговорило, че определената от M3 площ извън слой “Площи допустими за подпомагане” на оспорените парцели през 2022 год. е 697.900 дка/69.79 ха/, тази от кампания 2021 год. е 525.600 дка/52.56 ха/.

В Приложение №1 към експертизата вещото лице инж.Г. е описал всички 80 /осемдесет/ заявени за подпомагане от жалбоподателя парцела, като за всеки един от тях е посочен номерът му/в експертизата е указана разшифровката на цифрите, дефиниращи номерата на парцелите от Приложение №1 към СТЕ, които означават следното: първи цифри/***/ - ЕКАТТЕ на населено място; втори цифри - номер на физически блок; трети цифри - номер на блока на земеделското стопанство; четвърти цифри - номер на парцела/, площта на всеки парцел, за какво е заявен, площта от парцела, която остава извън окончателния обхват на слой „ПДП“, както и причините за недопустимост на тези площи, според отразеното в протоколите от теренните проверки, като в приложението за всеки парцел вещото лице е дало заключение, допустим ли е за включване в окончателния обхват на слой „ПДП“. Тук следва да се посочи, че за парцелите, описани в т.9 – парцел №***, в т.13 - парцел №***, в т.61 - парцел №*** и в т.74 - парцел №***, от Приложение №1 към СТЕ, вещото лице е посочило, че за същите или въобще няма налични никакви снимки от парцела/т.9, т.61, т.74/ или няма никакви снимки от определената като недопустима площ/т.13/ и че при това положение не може да се определи твърдяната от МЗ недопустимост на парцела и съответно, при липсата на снимки и вещото лице няма как да направи констатация и заключение за допустимост или недопустимост на заявения парцел или на част от него. Следва да се посочи, че за парцелите, описани в т.13 - парцел №*** и в т.33 - парцел №***, от Приложение №1 към СТЕ, вещото лице изрично е посочило, че в протокола от проверката за тези парцели не е вписана причина за недопустимост по Наредба №2 от 26.03.2018 год. Най-сетне, по отношение на парцела, описан в т.66 - парцел №***, от Приложение №1 към СТЕ, вещото лице е посочило, че снимка №***, направена в Tl-ndp-*** и отразена в карта КР_ТР ***, с посока на заснемане на север, е неправилно отразена въпреки изписаната на самата нея посока Азимут N 351.54 градуса и че реалната посока е на североизток, по данните отразени в компаса на снимката - 45 градуса. Вещото лице е посочило, че такива груби пропуски довеждат до съмнение, че при всички точки може да са направени снимки с некалибриран компас и определените посоки от M3 да не дават вярна и точна представа за състоянието на парцелите. Посочило е също, че в случая приложената снимка не отразява описаната посока от проверката, т.е. на нея е заснета площ, която не е предмет на изследване за недопустимост и че във връзка с това разминаване, снимките от този ФБ може да се определят, като незасягащи парцела. Вещото лице е заключило, че от наличните снимки не може да се определи претендираната от M3 недопустимост на парцела/както е прието от теренната проверка/, а напротив – че изображенията доказват допустимост и че освен това, от наличните снимки няма как да бъде определен броят на недопустимите елементи спрямо допустимия брой в целия парцел, съгласно количествените критерии на Наредба №2/2018 год., защото проверката е на целия физически блок. За останалите, описани в Приложение №1 към СТЕ заявени парцели от жалбоподателя, вещото лице е дало заключение, че същите са допустими с цялата заявена площ.

В съдебно заседание на 25.10.2023 год., вещото лице инж.Ц.Г. поддържа представеното от него заключение. На поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника, свързан с посоченото в заключението разминаване в данните, отразяващи посоката от цифров азимут и от компас, вещото лице отговаря, не е проверявал обстойно посоките на всички парцели, а е направил проверка на тези, които е описал и по-скоро е констатирал тенденцията, тъй като не е сметнал за добре всеки един парцел да бъде проверяван за тези посоки. Заявява, че само на една част от всички парцели, видимо в посоката има разминаване. На друг въпрос - следва ли да се има предвид, че правилно са уточнени посоките на снимане и те наистина ли са в парцелите или са погранични, вещото лице отговаря, че снимките, които са обследвани, са правени по границата, снимано е гранично, но се вижда, че влизат дървета и други елементи, което навежда на мисълта, че тези посоки не са коректни. На друг въпрос, защо време вещото лице казва, че съответният парцел е допустим за подпомагане, отново на база на тези снимки, при положение, че повечето от тях са правени пред храсти и дървета, както и в пограничните точки и в този смисъл не може да се обоснове недопустимост на парцела, вещото лице отговаря, че първо тръгва от това, че самите парцели са заявени за паша и косене, както и че е видно, че снимките са правени пред храсти. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, относно разминаването между данните от азимута и данните от компаса, и тъй като на самите снимки, в картите, са обозначени посоките на снимане, дали може да потвърди, че спрямо азимута, ако е работил или компаса може да засече посока,вещото лице отговаря, че именно това казва - че посоките видимо се разминават и че снимките са правени погранично, но посоката се разминава. Вещото лице потвърждава, че когато снимката е по протежение на границата, на нея се виждат само дървета и храсти и друго не може да се види, тъй като иначе, площта на парцела щеше да бъде включен в слоя. По отношение на парцела, описан под №63 в приложението към заключението и приложената снимка от бюро, с празен джоб от документи, вещото лице заявява, че това е съществен пропуск и от тази снимка, както е описал в заключението, се вижда бюро с джоб, т.е. това не е снимка от терен. Сочи ,че снимките се правят с GNSS приемник и че със сигурност, видимо, тази снимка не е правена на място, а по какъв начин са се обосновали на тази снимка, не може да кажа. Пояснява, че за този конкретен парцел има и други снимки, които е изследвал и е описал в заключението.

На поставен въпрос от съда вещото лице отново потвърждава, че за парцелите, описани в т.9, т.13, т.61 и т.74 от Приложение №1 към заключението, няма приложен снимков материал и не може да се определи недопустимостта им, а за парцела, описан в т.33 от Приложение 1 към експертизата, относно причината за недопустимост на част от същия, вещото лице пояснява, че видимо от снимките няма някаква разлика, за да е едната част допустима, а другата недопустима, т.е. или двете части трябва да се определят за допустими, или двете части трябва да се определят за недопустими, като предполага, че това е преценка на обработващия екип. По отношение на парцела, описан в т.66 от Приложение №1 към СТЕ, вещото лице отново потвърждава, че от наличните снимки не може да се определи претендираната от министъра на земеделието недопустимост на парцела.

В съдебно заседание е представена от процесуалния представител на жалбоподателя и е приета като доказателство и Заповед №РД 09-847 от 22.07.2022 год., издадена от министъра на земеделието/л.89-л.90/, с която, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, във връзка с чл.3, ал.2, т.17 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите и чл.3, ал.1, чл.19, ал.1, т.11 и 15 и чл.34, т.9, чл.38а, т.6, чл.63, ал.1, т.6, чл.92, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закона за защита при бедствия и чл.37, ал.1, буква „б“ от Закона за административните нарушения и наказания с цел предотвратяване на възникването на пожари, с т.1 от същата е разпоредено, земеделските стопани (собственици или ползватели на правно основание), включително наети от тях лица при поддържане на постоянно затревените площи и обработваемите земи в състояние, годно за производство, по смисъла на чл.4, параграф 1, буква „в“, точка „ii“ от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) №637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета (OB L 347, 20.12.2013 г.), с цел отстраняване на източниците на опасност за причиняване на пожари, да не извършват косене на тревата, машинно почистване (мулчиране), включително и почистването на храсти, през периода от 25 юли 2022 год. до 7 август 2022 год. включително, като със същата заповед, т.2, е наредено, при неспазване на предписанието, на лицата по т.1 да се налагат глоби или имуществени санкции, съгласно чл.92, ал.1, във връзка с чл.34, т.9 и чл.38а, т.6 от Закона за защита при бедствия.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно изискването на разпоредбата на чл.168 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), състояща се от отделни системи, една от които е Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.30, ал.2, т.2 от ЗПЗП, която, съгласно чл.30, ал.4, т.2 от ЗПЗП се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите. Въз основа на законовата делегация по чл.30, ал.6 от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба №105 от 22.08.2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПЗП, Системата за идентификация на земеделските парцели/СИЗП/ е географска информационна система с послойна структура на данните, която се създава въз основа на ортоизображения и действа на ниво референтен парцел – физически блок, като структурата на данните се определя с наредбата по чл.30, ал.6/Наредба №105 от 2006  год./, а съгласно ал.2 на същия текст, министърът на земеделието, храните и горите организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. Съгласно чл.33а, ал.1, в относимата й редакция преди отмяната й (Изм. - ДВ, бр.103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 год.)  от ЗПЗП, Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл.40, а именно - Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Според ал.2 на същия текст, в относимата й редакция преди последното й изменение (Изм., ДВ, бр.103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 г.),  данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, се одобряват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл.30, ал.6 /Наредба №105 от 2006  год./, като заповедта се обнародва в „Държавен вестник”.

Изводът е, че при така относимата и приложима нормативната уредба, обжалваната заповед се явява валидно издадена, от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност и при спазване на изискванията за форма. Видно е също, че Заповед №РД 09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието е подписана с електронен подпис, валиден към датата на подписване от самия министър, поради което се явява и издадена от компетентен орган.

На следващо място е необходимо да бъде посочено, че предвид спецификата на административния акт, а именно с него да бъде одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за територията на цялата страна, обективно не е възможно в самата заповед да бъдат излагани детайлни аргументи по отношение на всеки отделен парцел. Съгласно Тълкувателно решение №16/75 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Издаването на заповедта за одобряване на слоя „ПДП” не се извършва по искане на заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което за мотивирането е достатъчно административната преписка да съдържа проверими данни и доказателства за начина, по който е определен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”, от които да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. Мотивите на заповедта, послужили за издаването й, би следвало да се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрираните самолетни снимки на процесните площи, респ. и в придружаващи ги снимки, както и в протоколите от извършените теренни проверки и придружаващи ги снимки, като в този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд.

Следва да се посочи, че в Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ са описани всички критерии, на които трябва да отговарят площите, допустими за подпомагане. В резултат на дешифрацията (разчитане) на новата ЦОФК, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината, следва да е бил определен обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 год. Тук отново следва да бъде упоменато, че площите от тези 80 парцела – обект на жалбата, попадат в частта от страната извън извършеното през годината/2022 год./ самолетно заснемане, тоест за тези територии Министерство на земеделието не разполага с актуална за кампанията (от същата година) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана и съответно, в случая актуализацията на СИЗП и на специализирания слой „ПДП“ за кампания 2022 год. е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване „допустим слой“, като по този въпрос между страните няма никакъв спор. От това следва, че заповедта на министъра на земеделието в оспорената й част, относно недопустимостта на заявените за подпомагане парцели от жалбоподателя, е изготвена вследствие само на теренни проверки от служители на ОД „Земеделие“ - Кърджали - Общински служби по земеделие - Ардино и Кърджали. За да определи дали заявените площи отговарят на нормативните изисквания за подпомагане, административният орган е законово задължен да провери терена, съгласно съответствията на количествените критерии на Наредба №2/2018 год. и да направи коректни констатации, като опише всяко несъответствие за съответния парцел в протокола от извършената теренната проверка.

От доказателствата по делото става ясно, а това е потвърдено от приетата по делото съдебно-теххническа експертиза, че жалбоподателят  „Б.К.С.Р. Синапови“ ЕООД ***, с УРН ***, е подало заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2022 год., с УИН № ***, за 121 парцела, с обща площ от 129.66 ха, от които 116 парцела са заявени с начин на трайно ползване - „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“, а останалите 5 - засяти с фуражни култури, като почти всички са в землище - ***, *** и само два – в землище ***.

В публикуваната Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год. на министъра на земеделието относно обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, от общо заявената площ в размер на 129.66 ха, за парцелите на жалбоподателя са установени неподходящи за подпомагане площи в размер на 69.79 ха. След подаване на възражението от страна на жалбоподателя, чрез разчитане на снимките на компютърен екран, недопустимата за подпомагане площ е потвърдена от административния орган, без да е ясно, по какви критерии и с какви методи е установено това и това е така, тъй като освен приложените снимки и протоколи от теренните проверки, по делото няма никакви нови документи, с дължимите констатации от терен, които да удостоверят извършена проверка по подаденото от дружеството жалбоподател възражение. Публично известен факт е, че приемането на недопустимост на парцели, респ. на площи от тях, както и проверката след подадени възражения против проекта за обхвата на слоя „ПДП“, се прави в една и съща дирекция на Министерство на земеделието - Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, вероятно и от едни и същи служители на тази дирекция. Фактът, че жалбоподателят е подал възражение срещу Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год. на министъра на земеделието относно обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 80 парцела или площи от тях, а след възражението му на терен не е проверен нито един от тях и не е направена никаква промяна, сам по себе си доказва наличие на резултат, който не позволява да се направят категорични заключения относно допустимостта и правилния размер на допустимите площи, като е ясно, че проверката на площите, недопустими за подпомагане, е направена от административния орган само след преглед на снимковия материал от теренните проверки. Така или иначе, през 2022 год. проверка на терен не е извършена на парцелите или на част от тях, за които е подадено в срок е било подадено възражение, поради което съдът намира, че административният орган е пропуснал да установи, доколко възражението на жалбоподателя е основателно.

На следващо място, съгласно Заповед №РД 09-823 от 14.07.2022 год. на министъра на земеделието, за организация на извършването на специализираните теренни проверки на физически блокове/ФБл/, приложена от ответника по административната преписка и приета като доказателство/л.28/, т.8 от същата, всеки проверяващ, след приключването на теренните проверки на избраните ФБл, по групи, въвежда данните в модул теренни проверки на СИЗП, попълва констатациите от извършените проверки, след което ги предава чрез СИЗП за съгласуване в ОДЗ. Съгласно т.9 от същата заповед, данните от проверките се проверяват от служители на ОДЗ и след съгласуването им се предават в Дирекция ИЗП/Идентификация на земеделските парцели/ в МЗ, за отразяване в системата. По силата на т.10 от заповедта, при констатиране от страна на Дирекция ИЗП несъответстствие и/или нелогичност на данните за конкретната проверка, извършилият проверката служител оказва съдействие за тяхното разясняване и при установяване на грешка в процеса по извършване на теренната проверка се извършват необходимите корекции, а при необходимост и повторна теренна проверка. От приетите по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод, че разпорежданията на министъра на земеделието по т.8, 9 и 10 от тази Заповед №РД 09-823 от 14.07.2022 год. не са изпълнени от съответните отговорни служители на ОДЗ - Кърджали и от Дирекция „ИЗП“ в Министерство на земеделието. Едно от най-сериозните доказателства за това е Снимка №***, коментирана в т.63 от Приложение №1 към СТЕ, относно парцел №***, която снимка е приложена за точка 20 в парцела, като в протокола от теренната проверка №1/ФБл: ***, е отразено - неземеделска площ, но на тази снимка се виждал плот от бюро/маса с празен джоб за документи, но тя също била ползвана от административния орган за определяна недопустимост на парцела, като вещото лице е отбелязало, че върху снимката има координати, дата на заснемане и компас/л.150 от делото/. Съдът намира, че наличието на тази снимка в документите от теренната проверка, както и ползването й за доказване на недопустимост на този парцел, не е отстранена нито от ОД „Земеделие“, нито от Дирекция „ИЗП“ към Министерство на земеделието, което води до извод, че на резултатите от теренната проверка не е направен дължимия контрол. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за четири от парцелите, за които е подадено в срок възражение от жалбоподателя, въобще липсват снимков материал, а за два от тях – в протоколите от теренните проверки въобще не е посочено основание/причина/ за недопустимост на тези парцели.

Основно доказателството за приетата от административния орган недопустимост на оспорените парцели са приложените снимки и съответните протоколи от теренните проверки за физическите блокове. От заключението на приетата по делото СТЕ и Прилогение №1 от същата се установява, че за всички парцели, за които въобще има снимки, голяма част от тези снимки са на площи извън оспорените парцели, като за някои от парцелите всички снимки са за площи извън тях. Друга голяма част от снимките са направени директно срещу дърво или храст пред обектива, от които няма как да се определи състоянието на парцела. Освен това, фактът, че проверките се правят на целия физическии блокове, които в повечето случаи обхващат парцели на различни ползватели, е другата предпоставка, която не позволява коректно да се определи недопустимост на конкретен парцел, дори и самите протоколи да са за физическите блокове.

Административният орган е изключил оспорените части от заявените от жалбоподателя „Б.К.С.Р. Синапови“ ЕООД парцели с твърдение за недопустимост, но тази недопустимост е приета в нарушение на количествените критерии съгласно Наредба №2 от 26.03.2018 год. За да бъде законосъобразен административният акт в оспорената му част, тези твърдения за недопустимост следва да бъдат доказани чрез категорични установявания/доказателства/. Съдът намира, че в приетата по делото административна преписка и приложения снимков материал такива доказателства липсват. За оспорените парцели, сочената в таблица с данни, предоставена от МЗ, причина за изключване от слой „ПДП“ препраща към протоколите от теренните проверки. Причините за недопустимост, посочени в тях, са: чл.8, ал.2, т.2 - по-голям от допустимия процент недопустими елементи; чл.8, ал.2, т.1 - повече от допустимите дървета/храсти; чл.2 и чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4 - площта е непригодна за земеделска дейност/заета от трайно недопустими елементи/нежелана растителност и чл.3, ал.1 - неземеделски площи, но без конкретика относно количествените критерии. Твърденията, че при теренните проверки са установени недопустими площи е без каквото и да е валидни доказателства от страна на административния орган, като от приложените протоколи и снимки не може да се обоснове недопустимост на оспорените парцели. При произнасянето си за недопустимост на процесните парцели, административният орган не се е съобразил с раздел IV Елементи на заобикалящата среда от Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ - чл.11 от същата, който в ал.1 и ал.2 дефинира съответно, кои са линейни елементи на заобикалящата среда и кои са други елементи на заобикалящата среда, а в ал.3 и ал.4 регламентират, в кои случаи линейни елементи на заобикалящата среда, респ. и полски горички, се включват в слой „Площи, допустими за подпомагане“. В случай, че констатираните от проверяващите дървета и храсти в оспорените парцели не са в изпълнение на посочените по-горе разпоредби, административният орган е следвало да посочи размерите им, за да се установи дали надхвърлят критериите за широчина и площ и едва тогава тези площи да се приемат за недопустими. За да твърди недопустимост на посочените парцели, с аргумент, че в тях са налични повече от допустимите дървета/храсти, то органът е следвало да отрази в протоколите данни спрямо количествените критерии, дадени в Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ - брой на дървета/храсти, площ на линейните елементи на заобикалящата среда, площ на полски горички и др., както и да обоснове липсата на паша, а не само да сочи текстове от тази наредба.

В изготвената и приета по делото СТЕ, вещото лице е дало обосновано заключение за допустимост конкретно за всеки един от парцелите, в които административният орган е определил недопустим слой за подпомагане, която е оспорена от ответника, с изключение на тези, посочени по-горе, за които по делото не е представен и не е наличен снимков материал. Видно от заключението в СТЕ, потвърдено от вещото лице и в съдебно заседание, че констатациите му са направени въз основа на материалите по делото. Оспорените парцели са заявени от жалбоподателя като постоянни или временни пасища за паша на животни, с изключение на парцел №***/т.33 от Приложение №1 към СТЕ/ и парцел №***/т.66 от Приложение №1 към СТЕ/, заявени с култура „детелина“. От приложените снимки, вещото лице е установило следи от паша за всички парцели, заявени като постоянни или временни пасища за паша на животни, като ги е конкретизирало за всеки от тях. Прави впечатление, че наличните животни, ел. пастири, водопойни съоръжения, буци сол и изпражнения, не са забелязани от проверяващите на терен, от което може да бъде направен извод, че резултатите в протоколите са написани до голяма степен и тенденциозно. Същевременно, след като административният орган приема, че в парцелите са налични повече от допустимите дървета/храсти, то следва да посочи техния брой, респ. площ, заета от същите и то съгласно количествените критерии по Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ, за съответния парцел, а не на база на проверявания физически блок. Изискването, заложено в Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ относно парцелите, заявени за паша, е следите от паша да са разпознаваеми през цялата календарна година/чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата/, което категорично е установено от вещото лице/вкл. и при посещението на място/.

Друг съществен момент, установен от вещото лице и описан в СТЕ, е разминаването в данните от цифров азимут и компас, отразени върху по-голяма част от снимките, които данни трябва да съвпадат. В представеното и приложено по делото становище на Дирекция „ИЗП“ към Министерство на земеделието/л.84-л.88/ е коментирано, че това разминаване е вследствие на недостатък в софтуерната програма КАДИС, която се използва при визуализиране на снимките и на практика посоката се приема от азимута върху снимките. Дори и изтъкната причина да е обективна, жалбоподателят, както и всички други бенефициери, не са наясно с този факт, който ги касае съществено, защото никъде не е оповестен, вкл. и в приетата по делото административна преписка, което нарушава правото им на защита, както и възможността за обективна преценка на съда. Вещото лице е констатирало разминаването в данните/което не се отнася за всички парцели, т.е. очевидно грешката в софтуера се проявява избирателно/, но е определяло верността на посоката спрямо двете посоки по отделно. В парцелите, в които са били налични трайни топографски елементи, е установило, че и двете посоки - на компаса и на азимута, не отразяват вярно посоката на заснемане. Независимо, че това обстоятелство е установено само за тази част от парцелите, в които са налични трайни топографски елементи в приложените от теренните проверки снимки, може да се направи обоснован извод, че верността на резултата от цялостната проверка е компрометиран и не следва да бъде приеман за достоверен.

Следва да се посочи, че друг съществен коментар в становището на Дирекция „ИЗП“ към Министерство на земеделието, представено по делото, е, че процесните площи, в по-голямата си част били заявени като пасища и ливади, а видно от начина на трайно ползване, попадали в имоти, които били „горски територии“, с НТП - „друг вид недървопроизводствени горски площи“, т.е. така се потвърждавал неземеделския характер на тези земеделски площи. Така изложеното от Дирекция „ИЗП“ към Министерство на земеделието отново показва, че административният орган е обявил процесните площи за недопустими, без да изясни фактическите положения и в нарушение на материалния закон. На първо място, както бе посочено и по-горе, жалбоподателят е заявил процесните 80 парцела за паша/с изключение на двата парцела, засяти с фуражна култура – детелина, отбелязани по-горе/ и нито един от тези парцели не е бил заявен като ливада. Така, обстоятелството, че някои от имотите, попадащи в заявените за подпомагане парцели, по кадастър били в горски територии, не определя неземеделския характер на земята, защото в горите съществуват горски поляни и пасища и това се отнася особено за планинските райони, които се ползват именно от животновъдите, за което говори и самото наименование на НТП - „друг вид недървопроизводствени горски площи“. При заявяване на парцелите, съгласно чл.3, ал.1, т. 3, буква „в“ от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, при подаване на заявлението ползвателят трябва да посочи начина на ползване на парцела, а не НТП съгласно данните от АГКК, като именно начинът на ползване определя и възможностите за ползване на съответното подпомагане.

Относно снимките, направени при теренните проверки, които снимки са правени директно срещу дървета и храсти и с които се доказвала недопустимост на съответните парцели, вещото лице ясно е посочило и в заключението на СТЕ и Приложение №1 към нея, а е потвърдило това и в съдебно заседание, че видно от точките и посоките на заснемане, а от приложените карти, че снимките са позиционирани по границата на парцелите, с посока по границата и няма как да отразяват състоянието на парцела във вътрешността му.

Следва да бъде отбелязано също така, че според данните от протоколите, теренните проверки са извършени в периода 01 - 11 август 2022 год. Моментът на извършване на проверката е съществен с оглед законосъобразността на атакуваната част от заповедта, предвид забраните за извършване на косене, съобразно Заповед №РД 09-847 от 22.07.2022 год. на министъра на земеделието/л.89-л.90/, с която е наложена забрана за косене на трева, машинно почистване/мулчиране/ и почистване на храсти, през периода от 25.07 до 07.08.2022 год., с цел отстраняване на източниците на опасност за причиняване на пожари. Без да е съобразена тази заповед на министъра на земеделието, теренните проверки са извършени в периода 01 - 11 август 2022 год., т.е. дори и да са били налични недопустими елементи в оспорените парцели, то проверките за допустимост на заявените площи не са направени във време преди или след действието на наложените ограничения и забрани.

Както бе посочено и по-горе, в изготвената и приета по делото СТЕ и Приложение №1 към нея, вещото лице е дало обосновано заключение за допустимост конкретно за всеки един от парцелите, в които административният орган е определил слой, недопустим за подпомагане, в която част заповедта е оспорена от ответника, с изключение на четири парцела, за които не е представен никакъв снимков материал. Съдът намира, предвид заключението на вещото лице, което кредитира в пълна степен, че всички площи от заявените за подпомагане парцели, следва да бъдат приети за допустими и съответно, следва да бъдат включени в окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год. За тези четири парцела, за които липсват снимки, съдът намира, че също следва да бъдат приети за допустими с цялата им заявена площ, тъй като доказателства за твърдяната недопустимост на същите липсват и не е ясно, как и защо административният орган е приел, че същите са недопустими.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че Заповед №РД 09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието в оспорената й част е издадена от материално компетентен орган, но към нея не се съдържат ясни и разбираеми мотиви, т.к. не става ясно дали и по какъв начин при теренните проверки служителите, които са ги извършили, са съобразили кои точно парцели са заявени за подпомагане във физическите блокове, за кои схеми и мерки са заявени тази парцели за подпомагане, съответно, кои точно критерии са приложили при определяне на допустимата за подпомагане площ, т.е. не са обосновани фактически конкретните причини за направеното изключване на част от заявените от дружеството 80 парцела от окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022 г., съгласно количествените критерии, регламентирани в Наредба №2 от 26.03.2018 год., като органът се е позовал единствено на посочени правни основания в протоколите от теренните проверки и то не във всички. Съдът намира, че при постановяване на заповедта в оспорената й част са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,описани по-горе в настоящото изложение, като в тази връзка следва отново само да се посочи, че жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение в указания срок, за което възражение няма доказателства или въобще данни да е било разгледано, респ. по повод това възражение да са били предприети някакви действия, било то допълнителни проверки или други, които да обосноват постановения с оспорената част на заповедта краен резултат.

Съдът, след извършената преценка за съответствие на заповедта с материалния закон намира, че същата се явява материално незаконосъобразна относно изключените от окончателния обхват на специализирания слой ПДП за Кампания 2022 г., части от посочените в жалбата общо 80/осемдесет/ парцела и в тази й част – предмет на жалбата, заповедта се явява издадена в несъответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите.

Съдът намира, че отразените констатации по отношение на всички тези осемдесет парцела, от които за недопустима за включване в окончателния слой ПДП е приета площ от общо 69.79 ха, са опровергани от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поддържано и допълнително обосновано и в съдебното заседание, проведено на 25.10.2023 год. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице е дало заключения по възложените му задачи по експертизата след преглед на представения от ответника снимков материал от извършените теренни проверки за всеки един от тези осемдесет парцела, с изключение за четирите, за които такъв не е представен, като е описало състоянието и констатациите за всеки един от тях, което е описано подробно в Приложение №1 към СТЕ, както и е обосновало защо тези парцели са допустими за подпомагане с цялата си заявена площ. В тази връзка, заключението на СТЕ е логично, обективно и компетентно изготвено, в съответствие с представените по делото доказателства и като такова, съдът го кредитира изцяло.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваната заповед следва да се отмени в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022 г. необосновано е изключена площта от посочените 80/осемдесет/ референтни парцела, всички находящи се в землището на ***, ***, описани конкретно в приложение към жалбата на „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***/л.7/, с общ размер на необосновано изключените като допустими площи: 69.79/шестдесет и девет цяло и седемдесет и девет/ ха. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган - министъра на земеделието, за ново произнасяне, със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона, съобразно установеното по делото. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази установеното от съда относно площите от тези 80/осемдесет/ референтни парцела, които следва да се включат в  окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 год. и да приложи критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, посочени в Наредба №2 от 26.03.2018 година.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията за разноски на жалбоподателя „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***, направени в хода на съдебното производство. В хода на настоящото производство жалбоподателят е сторил разноски, както следва: заплатена държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представеното и приложено платежно нареждане за плащане към бюджета от 21.03.2023 год., референция ***, на Банка „БАКБ” АД/л.16/, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1600.00/хиляда и шестстотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 год./л.83/, ведно с пълномощно към него от същата дата/л.82/, както и сумата за заплатеното възнаграждение за назначеното по делото вещо лице, общо в размер на 2800.00/две хиляди и осемстотин/ лева, съгласно представеното и приложено по делото банково извлечение от 09.05.2023 год. на Банка „БАКБ” АД, за внесен депозит в размер на 1000 лева/л.65/ и банково извлечение от 01.11.2023 год. на Банка „ОББ” АД, за преведен допълнителен депозит, в размер на 1800 лева/л.170/, изплатени на вещото лице с разходен касов ордер от 03.11.2023 год./л.171/. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение, за осъществената правна защита, съдействие и процесуално представителство по делото, не е прекомерно, като взе предвид, че съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за подпомагане на земеделските производители, минималният размер на възнаграждението е 800 лева, но същевременно, съдът намира, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по делото са проведени четири съдебни заседания, като ангажираният процесуален представител се е явявал, правил е относими доказателствени искания, представял е в съдебните заседания и относими писмени доказателтва, както и е изготвил и представил и аргументирана писмена защита в подкрепа на жалбата. Предвид това, с оглед осъществения обем и характер на работата на ангажирания от жалбоподателя адвокат, съдът намира че заплатеното му адвокатско възнаграждение е съразмерно и адекватно и не е налице прекомерност на същото, поради което липса основание същото да бъде редуцирано в по-нисък размер. Така, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 4450.00/четири хиляди четиристотин и петдесет/ лева.

За заплащането на разноските по делото следва да бъде осъдено Министерство на земеделието, храните и горите, което, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник Министерство на земеделието, храните и горите/Приет с ПМС №260 от 14.10.2019 г., обн., ДВ, бр.82 от 18.10.2019 г./, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище *** и в чиято структура се намира административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Поради изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2/второ/ от АПК, във връзка с чл.173, ал.3 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р       Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К. Б. С., Заповед №РД 09-94 от 31.01.2023 год., издадена от министъра на земеделието, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 г., в ЧАСТТА Й, с която в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 год., не са включени, като недопустими, площи от 80 /осемдесет/ парцела, всички в землището на ***, ***, както следва:

От парцел ***       - недопустима площ 0.44 ха; от парцел *** – недопустима площ         0.26 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.06 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.2 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.15 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.05 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.09 ха; от парцел *** – недопустима площ 2.67 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.16 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.62 ха; от парцел *** - недопустима площ 2.49 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.7 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.38 ха; от парцел *** – недопустима площ 2.04 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.24 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.22 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.02 ха; от парцел *** – недопустима площ 2.03 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.6 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.4 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.96 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.71 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.55 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.77 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.99 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.3 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.25 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.91 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.4 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.31 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.4 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.84 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.85 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.13 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.42 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.35 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.59 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.87 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.64 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.28 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.32 ха; от парцел *** - недопустима площ 2.2 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.47 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.45 ха; от парцел *** - недопустима площ 1.41 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.44 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.78 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.26 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.42 ха; от парцел *** – недопустима площ 8.49 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.1 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.11 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.18 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.15 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.18 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.69 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.91 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.63 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.33 ха; от парцел *** - недопустима площ 1.04 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.38 ха; от парцел *** – недопустима площ 2.24 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.25 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.19 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.15 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.01 ха; от парцел *** – недопустима площ         0.24 ха; от парцел *** – недопустима площ 1.86 ха; от парцел *** - недопустима площ 1.19 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.37 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.13 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.61 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.26 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.1 ха; от парцел *** - недопустима площ 1.32 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.51 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.05 ха; от парцел *** – недопустима площ 0.1 ха; от парцел *** - недопустима площ 0.67 ха и от парцел *** – недопустима площ 1.26 ха или общо площ от 69.79 ха, приета за недопустима и невключена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022 година.

ИЗПРАЩА преписката в ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ на заповедта, на министъра на земеделието, за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, с адрес - ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К. Б. С., направени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 4450.00/четири хиляди четиристотин и петдесет/  лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                         С Ъ Д И Я: