Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260078
гр. Пловдив, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 07.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 4122/2020г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 500911-F521935 от 24.03.2020 г. с което на Н.В.С.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение
по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.
Жалбоподателката обжалва процесното наказателно постановление, като излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Твърди, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно
уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски, като при условията
на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендирания
адвокатски хонора.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателката е била санкционирана за
това, че същата в качеството си на *** на ,,МОНЕСТО‘‘ ЕООД с ЕИК: *** –
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е била длъжна не е публикувала годишен финансов отчет
/ГФО/ на дружеството за 2018 г. в Търговски регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок до 30 юни на следващата година,
тоест до 01.07.2019 г. тъй като 30.06.2019 г. е бил неприсъствен ден.
Търговецът е извършвал дейност през процесния
отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. № 1600И0709197/28.02.2019 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Към датата на съставяне на АУАН,
ГФО на дружеството за 2018 г. не е бил заявен за вписване и не е бил представен
за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението е
извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив и е било установено на 21.08.2019 г. –
датата на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх.
№ 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр. Пловдив с
писмо с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г. При извършена проверка в Търговски
регистър се установило, че ГФО за 2018 г. бил публикуван на 08.11.2019 г. с вх.
№ 20191108204530, като по този начин било извършено нарушение по чл. 38, ал. 1
Закона за счетоводството.
Актосъставителката М.Ч. беше разпитана в хода
на съдебното следствие, като същата потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло така депозираните показания, доколкото същите са ясни,
логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен
орган.
От
представеното копие от Данъчна декларация се установява, че през 2018 г.,
дружеството ,,МОНЕСТО‘‘ ЕООД е извършвало дейност, тоест се достигна до извод,
че за него е съществувало задължение да подаде ГФО.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните
обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени
са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение
на чл. 74, ал.1, вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като
обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото
време е бил задължен да подаде ГФО.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.,
НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност"
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието
"вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват,
както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици,
както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента
на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства,
характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в
закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които
ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място трябва
да се вземе предвид времето през което не е бил подаден ГФО, а именно срокът за
подаването му е бил до 01.07.2019 г., като това е било сторено едва на
08.11.2019 г., което е повече от четири месеца закъснение. Също така и
нарушението е било отстранено едва след като дружеството е било поканено за
съставянето на АУАН, респективно такъв е бил съставен. Разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 Закона за счетоводството защита обществените отношения свързани с фиска.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от жалбоподателката,
като на същата правилно е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, поради което и наказателното
постановление следва да се потвърди.
По разноските:
С
оглед изхода на делото жалбоподателката Н.С. трябва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
сумата в размер от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение. При определянето на същото се взе предвид, че делото приключи в
едно съдебно заседание единствено с
разпит на актосъставителката по делото.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 500911-F521935 от
24.03.2020 г. с което на Н.В.С. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200
лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за
счетоводството.
ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН: ********** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Варно с оригинала!
М.Т.