ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19068
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20241110114505 по описа за 2024 година
Постановеното между страните решение е обезсилено от СГС и е върнато
за ново разглеждане от различен състав.
Образувано е по искова молба от „............. срещу А. И. Х..
В срока за отговор в постъпил такъв от особения представител.
В изпълнение на чл.146 от ГПК, съдът изготвя проекта на доклад по
делото:
В исковата молба се сочи, че на 14.12.2015 г. между „............., ЕИК
.......... в качеството му на кредитодател, от една страна, и А. И. Х., ЕГН:
********** в качеството й на кредитополучател, от друга, е сключен Договор
за потребителски кредит № FL791941. По силата на чл. 1 от този договор
банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 1661 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева/ за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредитна карта от 13.11.2006 г„
срещу което кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия му
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени е
договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. На
14.12.2015 г. кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер
на 1661 лв.
С чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от процесния договор страните се договорили
отпуснатия кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно
погасителния план, плащани в брой до 14 число на месеца. Въпреки
установените клаузи между страните, считано от 14.09.2018 г. било трайно
преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл.
7 и чл. 8 от договора. На 14.03.2020 г. кредитът станал изцяло изискуем
поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение съгласно
чл. 6 от процесния договор за банков кредит.
Освен неиздължената главница в размер на 724.45 лв. ответникът
дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода
1
от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г. вкл. на основание чл. 3, ал.1 от процесния
договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за
периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020 г. на основание чл. 9 от процесния
договор за банков кредит, както и такси в размер на 63 лв. за периода от
14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи дължими такси по
договора и 102 лв. за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл.,
представляващи нотариални такси, като дължимите такси били както следва:
А/ Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит, дължима на основание чл.5, т.2 от Договора за
потребителски кредит № FL791941, отчитана счетоводно по сделка 4461242:
• 3,50 лв., начислена на 14.10.2018г.;
• 3.50 лв.,начислена на 14.11.2018г.;
• 3.50 лв.,начислена на 14.12.2018г.;
3.50 лв., начислена на 14.01.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.02.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.03.2019г.;
« 3.50 лв., начислена на 14.04.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.05.2019г.;
3.50лв., начислена на 14.06.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.07.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.08.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.09.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.10.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.11.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.12.2019г.;
3.50 лв., начислена на 14.01,2020г.;
3.50 лв., начислена на 14.02.2020г.
3.50 лв., начислена на 14.03.2020г,;
Б/ Такси за нотариални покани /нотариални разноски/ в общ размер на
102 лв., били сторени във връзка с опитите за уведомяване на А. И. Х., ЕГН:
********** за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, преди
настъпване на неговия падеж - два броя такси за справка по адрес, всяка от
които в размер на 12 лв., заплати такса за връчване на нотариална покана в
размер на 78 лв.
Банката подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника за . Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
заявлението било отхвърлено за 102 лв. – нотариални такси. Длъжникът
подал възражение.
Ищеца моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
установено, че по отношение на „......... с ЕИК .......... ответникът А. И. Х.,
ЕГН: ********** дължи на „........... следните суми по Договор за
потребителски кредит № FL791941 от 14.12.2015 г„ а именно: главница в
размер на 724.45 лв., възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода
2
от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г. вкл. мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за
периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020г., както и такси в размер на 63 лв. за
периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл. представляващи дължими такси
по договора, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда /29.09.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищеца е заявил, че не поддържа ИМ по отношение на искането си да
бъде установено, че по отношение на „......... с ЕИК ........ ответникът А. И. Х.,
ЕГН: ********** дължи 102 лв. представляващи нотариални такси за периода
от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. Делото следва да бъде прекратено в тази му
част.
В срок е постъпил ОИМ от ответника, чрез назначения особен
представител, който заявява, че иска е допустим и основателен, едновременно
с това сочи, че само ответницата лично може да представи доказателства, с
които да се докаже неоснователността на иска.
Съдът намира, че не са налице права или обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване или се признават от страните.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е
да докаже 1. възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение по силата на твърдяния договор за кредит; изпълнение на
задължението на кредитодателя по него, изразяващи се в отпускане на
уговорения кредитен; 2. наличието на валидно постигната договорка за
заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпване изискуемостта на
процесните суми и техния размер; изтичане срока на договора; 4. валидно
постигната уговорка за начисляване на мораторна лихва; поставяне на
ответницата в забава; размера на вземането; 5. валидна уговорка за заплащане
на такса за сторени, както и направата на твърдения имуществен разход в
посочения размер.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора е действителен,
включително че клаузите са договорени индивидуално.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил процесните вземания в случай, че твърди това, за
което той не сочи доказателства.
Съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и допускане
на доказателствата:
Ищецът е предоставил към исковата молба писмени доказателства,
които са относими и приемането им е допустимо.
С оглед оспорванията в отговора, съдът намира че назначаването на
ССчЕ не е необходимо. Не е необходимо и да се издаде СУ на ищеца за
датата на предявяване на иска.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.06.2023 г. от
11:00 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЛАГА ч.гр.д. №46633/2020 г. на СРС.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
Оставя без уважение искането на ищеца за назначаване на ССчЕ и
издаване на удостоверение.
Оставя без уважение доказателствените искания в ОИМ за издирване на
ответницата, предвид успешно проведената процедура по чл. 47, ал. 1, вр. ал.
6 от ГПК. След назначаване на особения представител, Съдът няма
задължение за последващо търсене на ответника.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно
договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото за
наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят
становище по този въпрос в първото съдебно заседание по делото.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА ДЕЛОТО по отношение на предявения иск, с който се
моли да бъде установено, че по отношение на „....... с ЕИК ............. ответникът
А. И. Х., ЕГН: ********** дължи 102 лв. представляващи нотариални такси
за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА в
тази и част. Определението единствено в тази му част подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред
4
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5