Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №130

                       

                                             Гр . Видин  14.08.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  дванадесети август

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. В. М.

                                                                                                  2. Д. В.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.К.                                И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

       съдия  С.С.                 в.  ГР.Д. №   255         ПО ОПИСА

ЗА    2020     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на  З.Р.Н. и Н.Е.Ц. чрез адв. Ир.В. против Решение №681 от 09.01.20г. по гр.д. №528/19г. на ВРС .Иска  от съда да отмени  решението в осъдителната му част за сумата от 3 500лв. и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като им присъдени направените по делото разноски.

Счита,че по делото не е доказано комулативно наличие на елементите от фактическия състав на чл.48 ЗЗД,а именно:не е доказан конкретния размер на имуществените вреди и  обстоятелството родителят да е могъл да предотврати вредите.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба В.К.М. *** не  е   подала писмен отговор.В съдебно заседание чрез адв. М. Венелинова оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.Счита,че пред първата инстанция са доказани всички елементи от непозволеното увреждане,както и отговорността на родителите за действията на малолетното им дете.Иска от съда да потвърди обжалваното решение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. В. пред въззивната инстанция.

 

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск по чл.48 ЗЗД като ищцата е претендирала обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000лв.  срещу ответниците в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете  Е.Н. Ц.. Твърди,че на 21.07.2018г. малолетния син на ответниците е причинил пожар,при коъто са изгорели 1500бр. бали люцерна , 1500бр. бали сено и 100бр. бали слама,нейна собственост на обща стойност 8 000лв.

 Установено е от събраните по делото писмени и гласни доказателства,че ищцата е земеделски производител и обработва зем. Земи в землището на с. Д. като съхранява добитите от нея бали сено и люцерна в навес,находящ се в бившия стопански двор на с. Д...

По делото е представен препис от пр. преписка №01670/2018г. на РП-Видин,по която е установено,че на 21.07.18г.около 16часа малолетния син на ответниците-Е. на 10г.заедно с приятеля си В. са били в стопанския двор и Е. е запалил балите слама като двете момчета са се опитали да загасят пожара,но не са успели и цялата складирана продукция и самият навес са изгорели.ДП е прекратено,тъй като извършителят е малолетно лице.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства като свидетелите потвърждават факта,че ищцата е земеделски производител и съхранява продукцията си под навеса в стопанския двор на с. Д.,както и обстоятелството ,че при пожара са изгорели посочения в ИМ брой бали сено и люцерна.

Обстоятелството,че синът на ответниците е предизвикал пожара не се оспорва от тях.Оспорват,количеството на изгорелите бали сено и люцерна.

Ищцата в ИМ е заявила,че са изгорели 1500бр. бали люцерна , 1500бр. бали сено и 100бр. бали слама като това се потвърждава и от гласните доказателства по делото.Първоинстанционният съд не е дал вяра на свидетелските показания,а се е доверил на заявеното от самата ищца по досъдебното производство,а именно,че са изгорели 1000бр. бали люцерна.Уважил е иска по чл.48 ЗЗД до размера на 3500лв.-стойността на 1000бр. бали люцерна,а в останалата част до пълния размер го е отхвърлил.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства предвид преклузията на чл.266 ГПК. 

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

За да е налице състава на чл.48 ЗЗД следва да са причинени щети от лице,което не е навършило пълнолетие като за причинените щети отговарят родителите и осиновителите,които упражняват родителските права.

По делото безспорно е установено деяние от страна на малолетния син на ответниците, в резултат на което на ищцата са причинени имуществени вреди.В този смисъл отговорността на ответниците по чл.48 ЗЗД е безспорно установена.

Възражението на жалбоподателите,че не са били в обективна възможност да предотвратят вредите в хипотезата на чл.48,ал.3 ЗЗД е неоснователно.Правилно първоинстанционният съд се е мотивирал в решението си,че отговорността на родителите се заключава в задължението им да възпитат правилно детето си като му посочат кои действия са правилни и кои не,че не следва да борави с опасни ,в случая запалими материали.Дори те да са положили тези усилия за правилното възпитание на детето си и  независимо от предприетите мерки в тази насока родителите не могат да бъдат освободени от отговорност при наличие на инцидент,при който малолетното им дете е причинило щети, както е в настоящия казус.

Относно другото възражение по въззивната жалба,че причинените материални щети не са доказани по размер,съдът също го намира за неоснователно.

От събраните гласни доказателства  може да се направи категоричен извод,че ищцата е съхранявала бали сено и люцерна под навеса,които са изгорели напълно при пожара.Относно точния брой на балите и вида на продукцията ВРС е приел за доказано количеството,заявено от самата ищца пред органите на досъдебното производство,а именно 1000бр. бали люцерна.

Въззивната инстанция споделя извода на ВРС.Заявените количества от свидетелите по делото правилно не са възприети от съда,тъй като те не са категорични относно количествата,а само описват начина на събиране и съхранение на продукцията.

От друга страна ищцата не е обжалвала решението в частта,с която искът е отхвърлен и доколкото въззивната инстанция е ограничено от изложеното във въззивната жалба не следва да изследва въпроса за наличие на по-голямо количество унищожена продукция от това,което е възприел районният съд.

Изхождайки от горното ВОС приема,че правилно ВРС е уважил предявения иск като основателен и доказан до размера на присъдената сума.Налице са елементите от фактическия състав на чл.48 ЗЗД и исковата претенция е доказана по основание и в присъдения размер.За отхвърлената част от иска не е постъпила жалба и решението в тази част е влязло в законна сила.

Доколкото въззивната инстанция е ограничена от изложеното във въззивната жалба ВОС счита,че първоинстанционният съд е изложил обстойни ,обосновани мотиви и е достигнал до  законосъобразни и правилни изводи и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря.

 По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата за неоснователна и следва да я остави без уважение,а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Ответницата по жалба не е претендирала  присъждане на разноски за втората инстанция  и  няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.Относно възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателите-няма данни такова да е изплатено на адв.пълномощникът им за настоящата инстанция,поради което същото е несъстоятелно.

Водим от горното съдът

 

Р    Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №681   от 09.01.20г. по гр.д. №528/19г. на Видински районен съд .

Решението може да бъде  обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                  2.