№ 62
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500034 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. А. А. от с.Батин, Русенска облост чрез
пълномощника му адв. К. Д. от АК-Русе против решение № 260005/17.10.2022
г., постановено по гр.д.№ 661/2018 г. по описа на Районен съд- Бяла, с което е
отхвърлен предявеният от него против Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н.
Ч. и Р. С. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС- за изкупуване на 14/20
ид.ч. от ПИ №027020 с площ от 32,900 дка, находящ се в землището на
с.Батин, м.“Крачка орман“. Твърди се, че решението е неправилно поради
допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният от него
иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС бъде уважен. Претендира
присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответниците по жалбата Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. и Р. С.
М. не са подали отговор по реда и в срока на чл.263 от ГПК. В съдебно
1
заседание чрез процесуалния си представител адв. Г.П. от АК-Русе изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Искат решението да бъде
потвърдено като правилно. Претендират направените разноски за въззивното
производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя
против Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. и Р. С. М. иск с правно
основание чл.33, ал.2 от ЗС- за изкупуване на 14/20 ид.ч. от ПИ №027020 с
площ от 32,900 дка, находящ се в землището на с.Батин, м.“Крачка орман“.
Със събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено, че с решение № 50/25.08.1994 г. на ОбСЗ-
гр.Борово е възстановено правото на собственост на наследниците на Азис
Нуриев Салимов съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Батин
върху земеделски земи, вкл. и по отношение на имот № 027020 с площ от
32.900 дка, м. „Крачка орман“ с описани граници. Жалбоподателят и Р. Н., С.
Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. са законни наследници на А.С. и в резултат
на настъпило наслествено правоприемство между същите е възникнала
съсобственост по отношение на процесния земеделски имот.
Установено, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 143,
т.2, рег.№2191, дело № 233/2018 г., вписан в СВ-Бяла- вх.рег.№
1064/05.04.2018 г. Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. са дарили на Р. С.
М. 1/20 ид.ч. от процесния имот, а с нотариален акт № 144/04.04.2018 г., т.2,
рег.№ 2192, дело №234/2018 г., вписан в СВ-Бяла- вх.рег.№ 1065/05.2018 г.
същите са продали на същия притежаваните от тях 14/20 ид.ч. от същия имот,
описан в пункт 2 на нотариалния акт.
С решение №260053/16.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 510/2019 г. и
2
влязло в сила на 30.11.2021 г. е отхвърлен предявеният от жалбоподателят
против Р. М. иск за установяване, че същият не е собственик на 1/20 ид.ч. от
ПИ, придобити чрез договора за дарение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск по съображения, че договорът за покупко- продажба на
процесните ид.ч. от ПИ е сключен между съсобственици, тъй като преди това
Р. С. М. с договор за дарение е придобил 1/20 ид.ч. от имота, поради което
нормата на чл.33 от ЗС не може да намери приложение в настоящият случай.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е
приложен материалния закон..
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само, ако преди това е
предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия
и никой от тях не е приел предложението.
Независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността,
всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със
своята част. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите
съсобственици възниква в случаите, когато се продава част от недвижим
имот. Според закона задължението съществува само при договор за продажба
на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което
следва да се причисли такова задължение.
При повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду тях да
бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което
не е извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на останалите
съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на трето за
съсобствеността лице. При възмездната сделка за продавача е без значение от
кого ще получи стойността на продаваната вещ - от съсобственика или от
трето лице.
Изискването на чл.33, ал.1 от ЗС се простира само върху продажбата на
идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова
изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от
3
съсобствениците - в отношенията между съсобствениците разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗС не намира приложение.
В случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за
съсобствеността лице е сключен договор за дарение, то последното става
съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в отношенията
между дарител и надарен не се прилага изискването на чл.33, ал.1 от ЗС.
Разпоредбата на чл.33 от ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се
разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за
съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това
право. Правилото създава ограничение за правото на разпореждане и
договорната свобода почл.9 от ЗЗД и затова разпоредбата на чл.33 от ЗС не
подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от
страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота,
има за правна последица само възникването на преобразуващото право на
останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава
правно задължение за изкупуване. / В този смисъл ТР №5 от 28.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК/.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.33 от
ЗС не може да намери приложение в настоящия случай.
Доказателствата по делото сочат, че преди сключване на договора за
покупко- продажба на 14/20 ид.ч. от ПИ № 027020 с площ от 32.900 дка, м.
„Крачка орман“, в зевлището на с.Батин ответниците по жалбата / по иска/ са
сключили договор за дарение, по силата на който Р. М. е придобил 1/20 ид.ч.
от имота. С факта на придобиване на правото на собственост върху
посочената ид.ч., същият е имал качеството на съсобственик към момента на
сключване на договора за покупко- продажба, поради което нормата на чл.33
от ЗС е неприложима.
В полза на жалбоподателя не е възникнало потестативното право на
изкупуване, тъй като сделката е сключена между съсобственици, а не с
външно на съсобствеността лице. Това обуславя неоснователност на
предявеният иск и правилно същият е отхвърлен.
Наведените от жалбоподателя доводи за недействителност на договора за
дарение поради извършване на действия без представителна власт и за
4
наличие на относителна недействителност по чл.76 от ЗН не са въведени в
предмета на спора по надлежния ред, поради което правилно не са обсъждани
от първоинстанционния съд. Отделно от това част от тези доводи са били
предмет на разглеждане в производството по предявеният от жалбоподателят
отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК- предмет на гр.д.№
510/2019 г. по описа на РС-Бяла, поради което правилно е зачетена силата на
пресъдено нещо.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежжи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответниците по
жалбата направените от тях разноски в размер на 800 лв.- платено адв.
възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/17.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 661/2018 г. по описа на Районен съд- Бяла.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** от с.Батин, Русенска област да
заплати на Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. и Р. С. М. сумата в размер
на 800 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5