РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1225
гр. Пловдив, 27 юни 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 268 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 60, ал. 4 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на Г.Д.Т., с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 2153-15-12/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, отменящо Разпореждане № 5104-15-269/28.09.2021 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което се приема станалата на 11.07.2018 г. злополука с Р.В. Т. за трудова.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
най-общо жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал.
1 от КСО за признаване на злополуката за трудова.
Иска
се отмяна на Решение № 2153-15-12/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата
страна - „ПИМК“ ООД, не изразява становище по жалбата.
5. Заинтересованата
страна - малолетният С.Р.Т., чрез Г.Д.Т. в качеството й на майка и негов
законен представител, счита оспореният административен
акт за незаконосъобразен.
6. Заинтересованата
страна - непълнолетният В.Р.Т., действащ със съгласието на
майка си Г.Д.Т., не взема конкретно становище по спора.
ІІ. По допустимостта:
7. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
8. В ТП на НОИ - Пловдив, в срока по чл. 57, ал. 1 от КСО, от
осигурителя „ПИМК“ ООД, с. Марково, ЕИК *********, е постъпила декларация с
вх. № 5101-15-207/16.07.2018 г. за трудова злополука (л. 279), станала на 11.07.2018 г. с Р.В. Т.,
на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“ в „ПИМК“ ООД,
с приложен протокол за трудова злополука № 22 от 13.07.2018 г. По информация от
декларацията за трудова злополука, същата е станала на автомивка „Tunca
Hayvancilik LTD STI“ в
района на Гранично контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Капъкуле“, около 11:00
ч. на 11.07.2018 г.
9. Със заповед № 1015-15-218/03.08.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив (л.
220), на основание чл.
58, ал. 1 от КСО, е назначена комисия, която да проведе разследване на
декларираната злополука. За резултатите от проведеното разследване е съставен Протокол
№ 8/20.02.2019
г. на ТП на НОИ –
Пловдив (л.
274), който е подписан от
всички членове на комисията, в т.ч. и от съпругата на Т. - Г.Д.Т..
От
изготвения протокол за разследване на злополуката е видно, че Р.В. Т. е
назначен на работа в „ПИМК“ ООД, с трудов договор №7033/26.08.2015 г., на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда, на
длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, в Отдел „Шофьори-животновози“.
Според
представената длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен
автомобил“, едно от основните служебни задължения на пострадалия е да поддържа
в добро техническо и търговско състояние повереното му превозно средство.
Р.В.
Т. е запознат с длъжностната си характеристика на 26.08.2015 г., видно от
положения на нея подпис.
Съгласно
представена от "ПИМК" ООД документация, в предприятието има
разработени и утвърдени от работодателя писмени инструкции, както следва: Инструкция
за безопасна работа при миене на моторни превозни средства; Инструкция за
товарене и разтоварване на животни в животновоз; Правила за поведение и
безопасност по време на товарене и разтоварване и др. (л. 186 и сл.).
Със
Заповед № ТО2018-05818/04.07.2018 г. (л. 258),
издадена на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина от управителя на "ПИМК" ООД, Р.В. Т. е командирован с товарен
автомобил - влекач с рег. № РВ0927СК и полуремарке рег. № РВ2217ЕВ, със задача
"международен превоз на стоки".
В
хода на разследване на злополуката са представени писмени обяснения от С.Я.-
служител в отдел „Пътни такси и документи“ при „ПИМК“ ООД, според които на
11.07.2018 г. е била уведомена от служител на автомивка „Tunca Hayvancilik LTD
STI“ на ГКПП "Капъкуле", че водач на товарен автомобил на
"ПИМК" ООД - Р.В. Т., намиращ се на съответната мивка в района на
22130 Kemal Koyo/Edirne
Merkez (Одрин, Турция), е
бил открит починал до тежкотоварния автомобил, като вероятно е паднал и е
ударил главата си. Събитието вероятно се е случило около 11:00 ч. местно време.
На място са пристигнали представители на властите и медицински екип, който е
констатирал смъртта на водача. Тялото му е транспортирано до Патологично
отделение на държавно болнично заведение Тrакуа Universitesi
Tip Fakultesi, адрес: 22030
Edirne Merkez/Одрин,
Турция където му е била извършена аутопсия и всички други процедури за
съхранение на тленните останки.
Представени
са и писмени обяснения от С.К.- служител в Застрахователен отдел на
"ПИМК" ООД, в които същата е посочила, че на 11.07.2018 г., около
12:10 ч., е била уведомена от С.Я.за случилото се на 11.07.2018 г. с Р.В. Т..
При
разследването на злополуката е представен „Протокол за външен и вътрешен
/аутопсия/ оглед на труп“, изготвен по досъдебно производство № 2018/8663
от 11.07.2018 г. на Републиканска прокуратура гр. Едирне, Турция, придружен с
превод на български език. В протокола е отразено, че същият е съставен и
подписан във връзка със смъртен случай с български гражданин - Р.В. Т., водач
на товарна композиция, настъпил на 11.07.2018 г. около 11:00 ч., когато лицето
е било само по време на миене с вода под налягане на товарната автомобилна
композиция, управлявана от него и използвана за превоз на живи животни, в
Контролен пункт за разтоварване и почивка на транспортирани живи животни,
находящ се на пътя за ГКПП Капъкуле, собственост на фирма "Тунджа
Хайванджълък Ет ве Ет Юрюнлери Таръм сан. Тидж. Лтд.Шти".
При
извършения външен оглед са открити лацерации с размер 3 см., 2 см., 2 см. по
главата, дясно окципитопариетално. Не са установени рани от огнестрелно и
неогнестрелно оръжие, рани от удар с предмети и белег от удушаване.
При
извършената аутопсия на тялото е установено следното:
1.
Отваряне на черепа: Без особености под окосмената кожа. Здрави темпорални
мускули. По повърхността и в разрезите на главния и малкия мозък не са
установени особености, с изключение на отоци; Здрави кости на черепния покрив и
основата на черепа;
2.
Отваряне на гръдния кош: Не са установени свободни течности и кръв в двете
гръдни половини; По повърхността и в разрезите на белия дроб не са установени
особености, с изключение на конгестия; Не са установени особености при
разрезите на миокарда; Коранарните артерии са отворени, в лека степен
атеросклеротични; Аортата се наблюдава нормално;
3.
Отваряне на корема: Не е установено наличие на свободни течности и кръв. При
разрезите е установена хепатостеатоза; Далак - с напреднал стадий на конгестия;
Бъбреци - не са установени особености, с изключение на конгестия; В останалите
органи не са установени патологични находки;
4.
Като „Причина за настъпване на смъртта“ е отбелязано, че в резултат на направения
външен и вътрешен оглед на тялото на Р.Т., не е установена причината за
настъпване на смъртта и че същата ще бъде установена след получаване на
резултатите от токсикологичното и хистологичното изследване.
На
23.01.2019 г. в ТП на НОИ - Пловдив са представени с предов на български език,
издадени от Министерство на правосъдието на Република Турция, Дирекция
"Съдебна медицина", Специализирано отделение "Химия",
Отделение "Токсикология":
-
Рапорт № 22508486-10102/18-88824/8296 от 25.09.2018 г. за резултати от
токсикологично изследване, според който в кръвта на Р.В. Т. е констатирано
съдържание на етанол, в количество 28 mg/dL.
Не е установено съдържание на етилов глюконурид /вид етанолов метаболит/ и
етилов сулфат. Няма съдържание на упойващи, стимулиращи или активни лекарствени
вещества в кръвта.
-
Рапорт изх. № 2018/68824/4308/5583-1362А-4513
от 10.12.2018 г. за резултати от хистологично изследване, според който -
Миокард: Хиперемия /местно пълнокръвие/; Бели дробове: Зони с остри подутини.
Прясно кървене - фокално, интраалвеоларно. Лек оток. Хиперемия /местно
пълнокръвие/. Антракоза в лека степен; Черен дроб: В хепатоцитите има стеатоза
в лека степен. Конвекция; Бъбреци: Хиперемия /местно пълнокръвие/; Слезка /далак/:
Конвекция; Мозък-малък мозък: Хиперемия /местно пълнокръвие/;
От
Община Пловдив, Район „Източен“ е издаден препис-извлечение от акт за смърт № 0330/17.07.2018
г.
10. На основание чл. 10, ал. 2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки (НУРРОТЗ), във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредба за
медицинската експертиза (НМЕ), протокол № 8/20.02.2019 г., с приложените към
него документи, е изпратен в ТЕЛК по постоянен адрес на пострадалия за
произнасяне относно наличието или липсата на причинната връзка между
увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката.
Междувременно
е издаден Акт за спиране на административното производство № 1029-15-47425/17.12.2019
г. от длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив до приключване
на административното производство по определяне на „причинна връзка - трудова
злополука“ и получаване на влязло в сила експертно решение на органите на
медицинската експертиза на работоспособността или заместващо го съдебно
решение.
Производството
пред органите на медицинската експертиза е приключило с Експертно решение на
НЕЛК № 0039/005 от 08.01.2020 г., с което НЕЛК не се произнася относно „причина
връзка - трудова злополука“, тъй като наличната медицинска документация е
недостатъчна и в протокола от аутопсия липсва заключение за причината за
смъртта. Същото е обжалвано от Г.Т. пред Административен съд - Пловдив. С Решение
№ 2152/27.11.2020 г. постановено по адм. дело № 554/2020 г. по описа за 2020 г.
на Административен съд – Пловдив, жалбата на Т. срещу издаденото експертно
решение на НЕЛК е отхвърлена, като неоснователна. Цитираното съдебно решение е влязло
в сила на 11.05.2021 г. (оставено
в сила с Решение № 5595/11.05.2021 г. по адм. дело № 3376/2021 г. по описа на
Върховен административен съд).
11. Въз основа на констатациите в хода на извършеното разследване на
злополуката, съдържащи се в горецитирания Протокол за разследване № 8/20.02.2019
г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив и на събраните в тази връзка документи,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив е издало процесното
Разпореждане № 5104-15-269/28.09.2021 г., с което е прието, че станалата
на 11.07.2018 г. с Р.В. Т.
злополука при осигурител „ПИМК“ ООД е трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО (л. 63).
12. Така издаденото разпореждане е обжалвано от „ПИМК“ ООД по
административен ред, като с Решение № 2153-15-12/14.01.2022 г., Директорът
на ТП на НОИ – Пловдив е отменил процесното разпореждане. За да постанови този резултат,
ответният административен орган е приел следното:
Експертно решение № 0039/005
от 08.01.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни болести и ССЗ,
гр. София, с което
експертната комисия не се произнася
относно „причина връзка - трудова злополука“ (тъй като наличната медицинска
документация е недостатъчна и в протокола от аутопсия липсва заключение за
причината за смъртта) е влязло в сила и с оглед
чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, е задължително за всички, включително и
за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 60, ал. 2 от КСО.
Предвид разпоредбите на чл.
60, ал. 1 и ал. 2 от КСО и НУРРОТЗ, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО
няма самостоятелни правомощия по определяне на „причинна връзка" и за него
в случая е съществувало само една възможност в случая - да издаде разпореждане
за неприемане на злополуката за трудова. В разглеждания случай, това не е
сторено, а след анализ на събраните по административната преписка
доказателства, е прието, че от същите се установява пълният фактически състав
на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Посочено е, че причинната
връзка или липсата на такава обаче не може да остане неизследвана по съществото
си. Водещ принцип в уредбата на трудовите злополуки е установяването им - чрез
разследване, проверка на всеки един от елементите на състава на чл. 55, ал. 1 от КСО, което при наличие на декларирана трудова злополука, е процесуално
задължение на териториалните органи на НОИ. При тези обстоятелства, преценката
за наличие или не на предпоставките на чл. 55 от КСО, вкл. причинна връзка,
следва да бъде извършена от горестоящия на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
от КСО административен орган.
Решаващият орган е приел за
безспорно, че пострадалият Р.В. Т. е осигурено лице по смисъла на КСО и че
неблагоприятният резултат (смърт) е настъпил при изпълнение на трудова функция
от него по време на съществуване на трудовото му правоотношение. В качеството
си на „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, същият е бил
командирован с поверения му товарен автомобил с рег. № ***и полуремарке с рег.
№ ***, със задача „международен превоз на стоки".
В момента на злополуката Р.В.
Т. се е намирал на автомивка „Tunca
Hayvancilik LTD STI“, в Контролен пункт за разтоварване
и почивка на транспортирани живи животни, находящ се на пътя за ГКПП
"Капъкуле", собственост на фирма "Тунджа Хайванджълък Ет ве Ет
Юрюнлери Таръм сан. Тидж. Лтд.Шти", в района на 22130 Kemal Koyo/Edirne
Merkez/Одрин, Турция. След като е разтоварил стоката на разтоварния пункт в
района на ГКПП "Капъкуле", пострадалият е закарал камиона на
автомивка и се е подготвял за завръщането си в България.
От представената при
разследването длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен
автомобил /международни превози/“, е установено, че Р.В. Т. е имал задължения
да поддържа в добро техническо и търговско състояние повереното му превозно
средство, да опазва и съхранява принадлежащото към превозното средство
оборудване, инструментална и друга екипировка, както и да следи за техническото
състояние на повереното му превозно средство, да участва в техническото му
обслужване и др.
Според Директора на ТП на
НОИ - Пловдив за отговора на въпроса дали процесната злополука е трудова или не
и в частност налице ли е „причинна връзка“, следва да се определи и това дали
злополуката е „травматична“ или „нетравматична“.
След анализ на протокол от
аутопсия, токсикологичните и хистологични изследвания и позовавайки се на чл.
73, ал. 2 от НМЕ и § 1, т. 3 от допълнителните й разпоредби, ответният
административен орган е приел, че в случая се касае за нетравматично увреждане.
При това положение, е
формиран извод за неправилност на извода на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, че разглежданият случай касае травматично
увреждане на здравето на починалото лице.
Посочено е, че този извод
налага установяването на обстоятелството дали здравословното състояние на
пострадалото лице системно се е увреждало в резултат на неблагоприятни условия
на труд при изпълнение на работата като „шофьор на товарен автомобил,
международни превози", което от своя страни ще изясни въпросът налице ли е
причинна връзка.
Констатирано е, че при
разследването на злополуката е представена Карта за предварителен медицински
преглед от 28.08.2015 г. на Р.В. Т., издадена от д-р Ц.Р. - общопрактикуващ
лекар /"ЕТ Д-р Ц.Р." АИППМП - гр. Пловдив/. Заключението от
медицинските прегледи е, че същият е "клинично здрав" и "може да
работи като шофьор".
В процеса на разследване на
злополуката е изискано и представено Здравно досие на работещ Р.В. Т.,
изготвено от "СТМ НИКРА" ЕООД (служба по трудова медицина). В
здравното досие не фигурират данни за личния лекар на пострадалия, за
регистрирани професионални болести, трудови злополуки и трудоустрояване за
трайна неработоспособност, трудоустрояване, условия на труд, данни от проведени
медицински прегледи и изследвания, за посещенията на работещия в СТМ по негова
инициатива и за заболявания с временна неработоспособност.
При направена проверка в
информационната система на НОИ е установена липса на данни за издадени болнични
листове на пострадалия.
В процеса на разследване е
представена производствена характеристика, в която е отразено, че упражняваният
от лицето труд е втора категория, работното място е "постоянно", с
местоположение "МПС". Като основни рискови фактори на работната среда
и фактори на работния процес, в производствената характеристика са посочени:
• Шум при управление на
тежкотоварен автомобил:
- експозиция - 7 ч.
средносменно; в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа
степен - незначителен, несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието - климатизация в МПС;
• Вибрации — общи и
локални:
- експозиция - 7 ч.
средносменно; в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа
степен - незначителен, несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието - техническо обслужване на МПС; осигурена виброгасяща седалка;
• Микроклимат;
- експозиция - 7 ч.
средносменно; в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа
степен - незначителен, несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието - климатизация в МПС;
• Вредни химически агенти
във въздуха - въглероден окис от ДВГ на МПС:
- експозиция - 7 ч.
средносменно; в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа
степен - незначителен, несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието - технически контрол на изпускателната система на МПС;
• Осветеност:
- експозиция - 7 ч. средносменно;
в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа
степен - незначителен, несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието - изправни къси и дълги светлини на МПС;
• Фактори на работния
процес:
В работния процес са ангажирани предимно:
- мерки крайник /десен/ -
пръсти, китка, предмишница;
- горен крайник /ляв/ -
пръсти, китка, предмишница;
- долни крайници чрез:
стъпала;
- гръбначен стълб - шиен
отдел;
• Работна зона - оптимална,
максимална;
• Физическо натоварване:
При управление на МПС;
- експозиция - 7 ч.
средносменно; в години стаж: 2 год.;
- оценка на риска - първа степен - незначителен,
несъществен риск;
- мерки за ограничаване на
въздействието спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент
(ЕС) № 165/2014;
• Не се извършва ръчна работа с тежести;
• Двигателно-монотонна работа: да;
• Работна поза: седяща; 7 часа на смяна;
• Физиологичен режим на труд и почивка: въведен;
• Други видове усилия:
- нервнопсихично
напрежение - 7 ч. на смяна;
- зрително напрежение - 7
ч. на смяна;
Констатирано е, че в
производствената характеристика липсват данни за ползван от пострадалия отпуск
за временна неработоспособност за календарната 2018 г. и двете предходни
години.
По информация от
семейството на Р.В. Т., същият не е имал заболявания, не е посещавал личния си
лекар от няколко години, няма издадени ЛАК и Рецептурна книжка и не е ползвал
отпуск за временна неработоспособност.
Прието е, че разписаните в Контролна
карта за идентифициране на опасностите за длъжността „шофьор, тежкотоварен
самосвал - 12 и повече тона" и Карта за оценка на риска от 07.07.2015 г.,
идентифицирани опасности и оценката на същите показват, че проявлението им
върху здравето е „неголямо".
Сочи се, че съгласно
влязлото в сила Експертно решение № 0039/005 от 08.01.2020 г. на НЕЛК, макар
органът, осъществяващ експертизата на работоспособността да не се произнася по
"причинна връзка", констатира, че лицето е командировано от
04.07.2018 г., по маршрута Пловдив-Унгария-Свиленград-Турция-България. През
периода на командировката няма данни за пренатоварване на лицето, доказателство
за което е и режимът на труд и почивка, съответстващ на Регламент № 561/2006
г., с редуване периоди на работа и почивка, в т.ч. 24 часова почивка на
08.07.2018 г. и преди инцидента (справка и разпечатка от диопитиов тахограф на
валяк № 0927 СК). Обичайната работа на лицето като „шофьор на тежкотоварен
автомобил" е при фактори на работната среда, оценени с незначителен риск.
Документирано е леко физическо натоварване; еднообразни работни движения,
работна поза и нервно-психическо и нервно-сензорно натоварване в границите на
приемлив - П-ра степен риск (карта за оценка на риска). Посочените
доказателства са свидетелство за отсъствие на висок и много висок риск, екстремни
условия на труд и преумора, които да са причина за рязко, внезапно влошаване на
здравето при регистрирания инцидент на 11.07.2018 г.
При тези данни е прието, че
в разглеждания случай, не се установява причинна връзка между увреждането
(смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката,
станала на 11.07.2018 г. с Р.В. Т..
Крайният извод на решаващия
орган е, че след като не са налице всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, декларираната с декларация вх. № 5101-15-207/16.07.2018
г. злополука, станала с Р.В. Т., няма характер на трудова злополука.
С тези съображения е
обоснована отмяната на процесното Разпореждане № 5104-15-269/28.09.2021 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив.
13. По делото е
изслушана съдебно-медицинска експертиза,
приета без заявени резерви от сраните. Заключението на вещото лице се
свежда до следното:
От съдебномедицинска гледна точка риска за здравето
на работното място е от доста висока степен.
От представеният протокол за външен и вътрешен
(аутопсия) оглед на труп издадено от Република Турция гр. Едирне от
Републиканска прокуратура с Изх. № 2018/8663, е видно, че Р.В. Т. единствено
при външният оглед травматично се описва разкъсна рана в дясната теменно-тилна
област с размери З см. на 2 см. на 2 см. Раната е причинена по механизма на
удар със или върху твърд тъп предмет. Същата не е в причинна връзка с
настъпването на смъртта. Същата най-вероятно е получена в агоналния стадий
непосредствено преди настъпването на смъртта, при прилошаването и последващото
падане от собствения си ръст назад. Раната е повърхностна и в дълбочина не са
засегнати подлежащите кости на черепния покрив, както и мозъка. Поради това не
може да се приеме, като генеза за настъпването на смъртта травматично увреждане
или травматична причина. Смъртта на Р.В. Т. най-вероятно е скоропостижна и се
дължи на заболяване на сърдечно-съдовата система. В подкрепа на това е и
следното:
От протокола за външен и вътрешен (аутопсия) оглед
на труп издаден от Република Турция гр. Едирне от Републиканска прокуратура с
Изх. № 2018/8663, е видно, че Р.Т. е бил с ръст: 1,75 см. и тегло: 115 кг. ИТМ
(индексът на телесна маса), който се определя като се раздели теглото в
килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат (кг/м2) на Р.Т. е бил 37,55.
Класификация на наднорменото тегло в зависимост от ИТМ
|
Класификация |
ИТМ (кг/м2) |
Здравен риск |
|
нормално тегло |
18.5-24.9 |
нисък |
|
наднормено тегло |
25 - 29.9 |
леко повишен |
|
затлъстяване |
>=30 |
|
|
- първа степен |
30.0 - 34.9 |
умерено висок |
|
- втора степен |
35.0 - 39.9 |
висок |
|
- трета степен |
>40 |
много висок |
(таблица
от сайта на РЗИ-
Велико Търново, МЗ на РБ)
Тази стойност определя починалия със Затлъстяване от
2-ра (втора) степен, съобразно МКБ 10 (десетата ревизия на Международната
Класификация на Болестите) на СЗО (Световната Здравна Организация). При тази
степен на наднормено тегло рискът от заболявания на Сърдечно-съдовата система е
висок.
Теглото на сърцето по време на аутопсията е измерено
на 520 гр., при норма 250-350 гр., а дебелината на лява сърдечна камера - 1,7
см, при норма 10-15 мм. Тези стойности показват, че Р.Т. е бил с уголемено
сърце, предимно за сметка на лявата сърдечна половина. При липса на сърдечни
клапни пороци, както е в случая, тези промени в сърцето се приемат за
морфологичен еквивалент на продължително високо кръвно налягане. Пациенти с
наднормено тегло и уголемено сърце поради високо кръвно налягане са с повишен
риск от внезапна сърдечна смърт, причинена от ритъмни нарушения или обширен
миокарден инфаркт, който може да се дължи на спазъм на коронарните артерии в
10% от случаите. Дейността по измиване на МПС е рискова за такива пациенти не
само поради физическото натоварване, а и заради контакта на тялото със студена
вода, защото студът може да провокира рефлекторен спазъм на кръвоносните
съдове. В подкрепа на вероятна сърдечна смърт при Р.Т. са и установените при
микроскопското изследване на белия дроб „зони с остри подутини (оток), и прясно
кървене - фокално, интраалвеоларно". Дори в случаите на инфаркт, ако
пациентът е починал в първите 6 часа от настъпване на инфаркта, липсват
макроскопски видими и микроскопски белези на некроза (загиване) на сърдечния
мускул. В тези случаи отокът, хиперемията и кръвоизливите в белите дробове се
приемат за индиректен морфологичен белег за сърдечна причина за настъпване на
смъртта. В същата посока могат да бъдат интерпретирани и промените в останалите
вътрешни органи - уголемяване и кръвонапълване (пълнокръвие, конгестия), а
именно - от задържаната кръв в органите, вследствие на спрялата дейност на
лявата сърдечна камера.
ІV. За правото:
14. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което със
Заповед № 1015-15-224/22.06.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 66), е възложено издаването на разпореждания
за приемане или неприемане на злополуката за трудова.
Релевантните
факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от Директора на ТП на НОИ -
Пловдив в издадения от него административен акт, съотнесени са спрямо
останалите констатации направени в административното производство и въз основа
на това е формиран извод, че процесната злополука не може да бъде квалифицирана
като трудова по смисъл на чл. 55, ал. 1 от КСО. Доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя,
независимо от дадените в тази насока указания от съда.
15. По делото не се формира спор по
установените факти. Спорът е правен и се свежда най-общо до
обстоятелството дали претърпяната от Р.Т. злополука на 11.07.2018 г. в Република
Турция следва да бъде квалифицирано като „трудова злополука“ по смисъла на чл.
55, ал. 1 от КСО.
16. Разрешаването на настоящия
административноправен спор, налага да бъде съобрази следното:
Определение
на понятието "трудова злополука" дава разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, според която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Следователно,
за да се приеме, че злополуката е трудова, трябва да са налице всички кумулативно
посочени в закона предпоставки, а именно: увреждане на здравето, което да е
внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на
предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или
трайна неработоспособност или смърт; причинна връзка между увреждането и
настъпилия резултат (неработоспособност или смърт).
17. В случая е безспорно наличието на
внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и
настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан
с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането /смъртта/ и
условията на извършваната работа.
Съгласно
чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност
включва определяне на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията
на труда /извършваната работа/ по време на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1
НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната
връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от
аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК
не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение.
В
конкретния случай с Експертно решение (ЕР) № 0039 от зас. 005/08.01.2020 г. на
Националната експертна лекарска комисия, последната е приела, че не може да се
произнесе по причинна връзка на злополуката станала с Р.Т. на 11.07.2018 г. в
Република Турция, причинила смъртта му по време на изпълнявана командировка, в
качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил. Както вече бе казано, това ЕР е
оспорено от Г.Т. пред Административен съд – Пловдив, който с Решение №
2152/27.11.2020 г. постановено по адм. дело № 554/2020
г. по описа на съда (приложено
по настоящото дело), е
отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат, позовавайки се на
изготвената по делото (по
адм. дело № 554/2020 г.)
СМЕ, съдът е приел, че е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като
независимо от формалното наличие на протокол за аутопсия такъв, с оглед
неговото съдържание, фактически липсва.
Цитираното
съдебно е оставено в сила с Решение № 5595/11.05.2021 г. по адм. дело №
3376/2021 г. по описа на Върховен административен съд.
18. Следователно, в случая липсва
произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на
работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт
на Р.Т. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е
предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане
разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за
трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи
експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на
НЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което
е настъпила смъртта на Р.Т. и условията на труд, поради което правилно Директорът
на ТП на НОИ - Пловдив не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл.
60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната
връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както
за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за
по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното
обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол.
Неправилно е схващането, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО не се отнася за
директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО, тъй като това тълкуване не държи сметка за
специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и
предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно
регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да
установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда.
Както вече не еднократно се е произнасял Върховният административен съд, в случаите,
при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на
причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от
ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице,
какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на
наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ),
както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на
нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно
нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е
следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е
поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение
по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от
Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и за
Директора на съответното ТП на НОИ. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл
причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната
работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да
издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния
случай при наличие на влязло в сила ЕР № 0039 от зас. 005/08.01.2020 г. на НЕЛК,
ответият административен орган законосъобразно е отказало да определи като
трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на Р.Т..
19. До извод в противната
насока не води и изготвената по делото СМЕ, доколкото експертът макар
подробно да е анализирало „оскъдните дънни“ (както той сам ги нарича при
изслушването на заключението в с.з.), подобно на органите на медицинската експертиза на
работоспособността, не е успял да стигне до категоричен извод нито относно
причината за смъртта Р.Т., нито по отношение на конкретните условия, при които
тя е настъпила.
20. Изложеното до тук е съобразено с практиката
на ВАС по идентични казуси, както следва: Решение № 10479/10.07.2013 г. по адм.
дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение, Решение № 9092/28.07.2015 г. по
адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение, Решение № 10194/1.08.2017 г. по
адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, Решение № 4359/3.04.2018 г. по адм. дело №
4322/2017 г., шесто отделение на ВАС, Решение № 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14288/2019 г., VІ отд., Решение
№ 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г., VI о., Решение
№ 6287 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 295/2020 г., VI о., Решение № 1779
от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2020 г., VI о. и др.
21. Тези
съображения обосновава крайния извод за законосъобразност на Решение №
2153-15-12/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отменено
Разпореждане № 5104-15-269/28.09.2021 г., издадено от длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което от своя страна станалата на
11.07.2018 г. злополука с Р.В. Т. е приета за трудова.
Това има за последица неоснователност на жалбата, с
която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
22. При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на НОИ се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.Д.Т., с адрес ***, подадена чрез адвокат П., против Решение №
2153-15-12/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на
Националния осигурителен институт гр. София, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
.