Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.05.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
10.05.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В открито съдебно заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
31 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Н.Х.М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, против Решение №9 от 20.01.2023 год., постановено по АНД № 975/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №22-1300-002025 от 04.10.2022 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в касационната жалба, че не е доволен от цитираното решение на Районен съд - Кърджали, поради
което и в срок обжалва същото, като счита, че обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление са незаконосъобразни, поради
нарушение на закона.
Излага съображения,
като заявява, че както посочил и във въззивната си
жалба до Районен съд - Кърджали, не оспорва обстоятелствата, посочени в
съставения му АУАН №GA723833 от 23.08.2022 год. и в издаденото му във основа на
него и потвърдено с обжалваното в настоящото производство решение, НП
№22-1300-002025 от 04.10.2022 год., че на 23.08.2022 год., в 20:05 часа, в ***,
на ул.„***“, посока към ***, управлявал моторно превозно средство от категории
Ml, а именно - лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с peг.№***,
както и че не носел със себе си контролния талон към свидетелството за
управление. Оспорва обаче посочените в съставения му акт и в издаденото му във
основа на него НП, че когато е бил в движение с управляваното от него МПС, не е
използвал обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Сочи, че за да е налице състав на административно нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП от обективна страна, то следва водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории Ml, M2, M3 и Nl, N2 и
N3, да не използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, когато обаче са в движение. Твърди,
че обстоятелството, че след подадения му сигнал за спиране от контролните
органи на МВР на 23.08.2022 год., в 20:05 часа, в *** на ул.„***“, спрял на
посоченото от тях място, но преди последните да дойдат до автомобила му, в
който изчаквал след спирането на посоченото от тях място, натиснал механизма за
освобождаване на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила и
коланът се е освободил преди контролните органи да дойдат до него, не означавало,
че по време на движение не е използвал обезопасителния
колан, с който е оборудван автомобила. Излага довод, че след спирането на
автомобила, вече няма задължение, съгласно цитираната разпоредба на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, да е с поставен обезопасителен колан,
включително и до пристигането до него на контролните органи, поради и което не е
съгласен, че е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. С оглед
изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава
дванадесета от АПК, моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното Решение №9 от 20.01.2023 год., постановено по АНД №975/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали и потвърденото с него наказателно постановление
№22-1300-002025 от 04.10.2022 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция“
- Кърджали към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразни, поради нарушение на
закона.
Касаторът Н.Х.М., с постоянен адрес: ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по
касация – началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От С. Ч. - главен юрисконсулт при ОДМВР - Кърджали,
процесуален представител на ответника - началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Кърджали, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която
заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение за правилно и постановено в съответствие с
материалния закон. Сочи, че от събраните доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен
размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение,
както и че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид
изложеното моли да бъде потвърдено изцяло постановеното от първоинстанционния
съд решение, с което се потвърждава наказателното постановление. С молбата претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е
неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
касационният жалбоподател е бил спрян за извършване на проверка от служители на
„Пътна полиция“ на 23.08.2022 год., докато е управлявал МПС, при която е било
установено, че водачът не е бил с поставен предпазен обезопасителен
колан, както и не е представил контролния талон към СУМПС. Сочи също, че с
действията си касаторът е нарушил разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.100, ал.1, т.1 , пр.ІІ от същия закон.
Счита, че фактът на извършените нарушения е установен по несъмнен начин и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага
съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №9 от 20.01.2023 год., постановено по АНД №975/2022 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №18-1300-000945 от 14.09.2018 год., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на Н.Х.М., с постоянен
адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени наказания: по т.1. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – „глоба“, в размер на 50 лева, за извършено
виновно нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по т.2. на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“, в размер на 10 лева, за извършено виновно
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР,
са му отнети общо 6 контролни точки, като правилно и законосъобразно. Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Н.Х.М., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР
– Кърджали, направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 90.00/деветдесет/ лева.
За да постанови решението си, районният
съд е приел за
установено от фактическа страна,
че на 23.08.2022 год.,
свидетелите С. Ч. и В. Т. - *** към ОДМВР - Кърджали, били на работа и
осъществявали контрол на пътното движение. Около 20:05 часа те се намирали на ул.„***“,
до *** в град Кърджали, когато свидетелят С. Ч. забелязал, че водачът на
приближаващият към тях лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег.№***, не е
поставил обезопасителния колан. Поради това той подал
сигнал със стоп палка, след което била извършена проверка на посоченото МПС.
При нея се установило, че водач е жалбоподателят Н.М., който пътувал сам и не
бил поставил обезопасителен колан. При проверката му
бил изискан и контролния талон към свидетелството за управление на МПС, но
водачът М. не представил такъв. За констатираните нарушения, на место свидетелят
С. Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без
възражения. Въз основа на този АУАН, на 04.10.2022 год. било издаденото и
обжалваното наказателно постановление.
Тази, според
районния съд, безспорна фактическа обстановка, съдът е установил от
свидетелските показания на свидетелите С. Ч. и В. Т., както и от акта за
установяване на административно нарушение серия GA №723833 от 23.08.2022 год.,
чиято доказателствена сила не била оборена. Според
районния съд, всички тези доказателства установяват по безспорен начин
описаната фактология, още повече, че и двамата
полицейски служители били очевидци на нарушението и подробно описват
поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, от
правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения 14-дневен срок, т.к. видно от обжалваното
наказателно постановление, същото било връчено на жалбоподателя на 10.10.2022 год., а жалбата била подадена до административнонаказващия орган на 24.10.2022 год., видно
от пощенското клеймо на пощенския плик.
Районният съд, по
т.1 от наказателното постановление е посочил, че нарушеният текст на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП задължава водачите на МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани, а нормата
на чл.183, ал.4, т.7 от същия закон повелява, че се наказва с глоба 50.00 лева
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. За да
се произнесе решаващият състав на първоинстанционния
съд е посочил, че следва да съобрази следното: За да представлява едно деяние -
действие или бездействие, административно нарушение или престъпление, следва
същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е
извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Съдът е
приел, че от събраните по делото гласни доказателства, а именно - свидетелските
показания, безспорно се установило по делото, че жалбоподателят М. е управлявал
лекия автомобил, марка „Мерцедес”, без да е поставил обезопасителен
колан, поради което правилно
наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и правилно е приложил относимата наказателна разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че в настоящия случай е налице съвкупността от всички признаци, посочени в цитираният текст, като извършеното деяние
е съставомерно по предложение 1 на нормата и че при
определянето на наказанието, наказващият орган е
отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно - причините за нарушението и съдействието по време на
проверката и поради това му е наложил
наказание в единствено предвидения в закона размер, а именно „глоба“ от 50 лева и отнемане на 6 контролни точки, на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.
Районният съд не е споделил
довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, като е посочил, че едва
след подадения му сигнал за спиране е спрял на посоченото място/при липса на подаден сигнал едва ли би имал
причина да спре на това място/, но преди полицейските служители да дойдат
до автомобила му, той е натиснал механизма за освобождаване на обезопасителния колан/от
това пък може да се направи извод, че коланът е бил поставен и след спирането е
натиснат механизмът за освобождаване/. Според районния съд, това било така,
тъй като безспорно се установило, че е налице административното нарушение, по
повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление, а
доказателства в подкрепа на твърдението не били събрани. Съдът е посочил, че освен
това, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
се установило, че актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е
приел, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил
също, че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, както и че е налице и маловажност на случая,
тъй като извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение е обикновените случаи на престъпление/!? – вероятно се има предвид нарушение от съответния вид/. По тези съображения районният съд е
извел и извода, че наказателното постановление в тази му част следва да
бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По отношение
нарушението по т.2 от наказателното постановление и съответно наложеното
наказание, настоящият касационен състав не намира за нужно да коментира
мотивите и изводите на районния съд, въз основа на които е потвърдил
атакуваното наказателно постановление и в тази му част, тъй като както в
жалбата до районния съд, така и в подадената до настоящата съдебна инстанция
касационна жалба, касаторът Н.М. изрично заявява, че не
оспорва констатацията в съставения му АУАН №GA723833 от 23.08.2022 год. и в
издаденото му във основа на него и потвърдено с обжалваното в настоящото
производство решение, НП №22-1300-002025 от 04.10.2022 год., че на 23.08.2022
год., в *** часа, в ***, на ул.„***“, посока
към ***, е управлявал моторно превозно средство от категория Ml, а именно - лек
автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с peг.№***, както и
че не носел със себе си контролния талон към свидетелството за управление. От
това следва, че касаторът М. всъщност признава
извършеното от него нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е
наложено наказание глоба, в размер на 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП и е излишно да се коментира решението
на районния съд, касаещо тази т.2 от процесното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, районният съд е приел, че следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Посочил
е, че в случая по
делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на
двама свидетели,
в
което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, както и че
същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 90 лева и че доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР – Кърджали, то именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационният състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и споделя
напълно изводите на същия съд, макар и не много убедителни, обусловили и
окончателните му изводи за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и в двете му точки и съответно, потвърждаването му изцяло с
обжалваното съдебно решение. В случая, в касационната жалба са възведени оплаквания
за неправилни изводи на районния съд за доказаност на
нарушението по т.1 от процесното наказателно
постановление, като това се обосновава с твърдението на касатора,
че спрял на посоченото от контролните органи място, но преди последните
да дойдат до автомобила му,
в който изчаквал след спирането на посоченото от тях
място, натиснал механизма за освобождаване
на обезопасителния колан, с
който бил оборудван автомобилът и коланът се е освободил преди контролните органи да дойдат
до него и че това не означавало, че по време на движение
не е използвал обезопасителния колан, а оттук и
доводът, че след спирането на автомобила, вече нямал задължение,
съгласно цитираната разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, да е с поставен
обезопасителен колан, включително и до пристигането до него на контролните органи, поради което не бил нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Тези твърдения, съответно и доводи, съдът в настоящия касационен състав
намира за неоснователни и недоказани, предвид следното:
В показанията
си, дадени пред районния
съд в съдебно заседание на 12.12.2022 год., свидетелят
С. Ч. е посочил, че при движението на лекия автомобил „Мерцедес“, с рег.№***,
на който подал сигнал за спиране със стоп-палка и при преминаването край него и
колегата му В. Т., водачът не е бил с поставен обезопасителен
колан. Свидетелят Ч. сочи в показанията си, че лекият автомобил спрял на
десетина – петнадесет метра след указаното място, а при приближаването на
свидетеля към него се виждало през задното стъкло как водачът дърпа колана, а
след като свидетелят му се представил и му поискал документите за проверка,
водачът демонстративно казал: „Вижте, с колан съм“ и го свалил. Свидетелят е категоричен,
че и двамата с колегата му са имали видимост към водача на автомобила, когато
се е приближавал към тях, а освен това, водачът не им дал обяснения, защо не е
използвал обезопасителния колан. Свидетеят е посочил още, че актът
за нарушението е бил съставен на място и е бил подписан от нарушителя, като към
момента същият е нямал възражения.
В същия
смисъл са показанията и на
втория свидетел В. Т., дадени пред районния съд в
същото съдебно заседание. В показанията си свидетелят Т. е заявил, че при
приближаването към тях на лекия автомобил
„Мерцедес“, с рег.№***,
колегата му Ч. забелязъл, че водачът не използва обезопасителен колан и поради това, своевременно му подал
сигнал със стоп-палка, за да спре и да му бъде извършена проверка.Свидетелят Т.
е посочил в показанията си, че при подаването на стоп-палка водачът подминал
указаното му място за спиране и спрял автомобила на около десет метра след това
място, като веднага след това дръпнал колана и си го поставил. Свидетелят е
категоричен, че и двамата с колегата му видели това поведение на водача и че
неизползването на обезопасителния колан е било
причината за спирането му, като е пояснил, че след като отишли при водача,
колегата му – свидетелят Ч. му казал, че са видели, че вече е с поставен колан,
но че управлявайки автомобила, не го е използвал, при което водачът влязъл в
спор, но въпреки това му бил съставен акт за това нарушение. Свидетелят Т. е
категоричен в показанията си, че са имали пряка видимост към автомобила, същият
се е движел на прав участък, буквално срещу тях, т.е. срещу двата полицейски
служители, а освен това, движението се е осъществявало в светлата част на
денонощието. И този свидетел в показанията си сочи, че водачът не е дал
обяснения, защо е бил без поставен обезопасителен
колан.
Показанията на тези двама свидетели на абсолютно безпротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и
напълно логични, поради което и съвсем правилно районният съд ги е кредитирал
в пълна степен. Тези показания категорично
опровергават защитната теза на касатора, че е свалил обезопасителния колан след като е спрял управлявания от
него лек автомобил. Обстоятелството, че касаторът е
успял да постави колана едва след спирането на автомобила, което обстоятелство
е възприето безпротиворечиво и от двамата свидетели,
а след това да го свали демонстративно пред тях, по никакъв начин не може да
обоснове защитната теза, поддържана в касационната жалба и да разколебае
констатациите, описани в съставения АУАН.
От
всичко изложено по-горе се налага еднозначния и категоричен извод, че с
поведението си на посочената дата, време и място, касаторът
Н.М. е нарушил изискването на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно
което, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая са
налице всички признаци от обективна и субективна страна на извършеното от касатора М. нарушение на посочената норма на чл.137а, ал.1
от ЗДвП, в хипотезата на предл.I/първо/, тъй като същият има качеството „водач“, за
което правилно и законосъобразно, с т.1 от процесното
наказателно постановление, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.I/първо/ от ЗДвП, му е наложено наказание глоба, в
размер на 50.00 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на министъра
на вътрешните работи, са му отнети и 6/шест/ контролни точки. Така, след като е
потвърдил процесното наказателно постановление в
частта му по т.1, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, съобразен с приобщените по делото доказателства и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
По
отношение на обжалваното решение, в частта му, с която процесното
наказателно постановление е потвърдено и в частта му по т.2, за извършеното
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, настоящият касационен състав намира, че
и в тази му част решението е правилно и законосъобразно, тъй като, както бе
посочено и по-горе, касаторът Н.Х.М. заявява, че не
оспорва констатациите в съставения му АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, че на посочената в тях дата, време и място, при
управление на описания лек автомобил, не е носел със себе си и съответно не е
представил на полицейските органи, контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, каквото е изискването на посочената по-горе разпоредба от
ЗДвП.
Така,
от всичко изложеното следва изводът, че не е налице каквото и да е основание за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и съответно, на
атакуваното наказателно постановление, в която и да е негова част.
Ето
защо, с оглед на всичко изложено
по-горе, касационната инстанция
в настоящия съдебен състав намира касационната жалба
на Н.Х.М., с постоянен
адрес: ***, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода,
че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила,
следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане
на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от
процесуалния представител на ответника,
съдът намира, че на основание чл.6Зд, ал.4 вр. ал.1
от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие
процесуалният представител на ответника, но същият е депозирал писмена молба
преди съдебното заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на
жалбата и в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице
и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 20.01.2023 год., постановено по
АНД №975/2022 год. по
описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Н.Х.М., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали,
с адрес – ***, с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.