Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 19 от 20.09.2011 година по НOХД № 157/2011 година по описа на Районен съд - град Е., подсъдимият Д. С. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2011 година в село Б., община Е., в съучастие като извършител с М. С. Г. от град Е., при условията на повторност, отнел чужди движими вещи /два медни котела с вместимост 20 литра, един меден котел с вместимост 10 литра и една медна пръскачка с вместимост 10 литра, на стойност 175.00 лв., собственост на Р.П. Т., от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на същия е наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в тип затворническо заведение – затвор. С присъдата подсъдимият М. С. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 09 до 12.01.2011 година в село Б., община Е., в съучастие като извършител с Д. С. Г. от град Е., при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи /два медни котела с вместимост 20 литра, един меден котел с вместимост 10 литра и една медна пръскачка с вместимост 10 литра, на стойност 175.00 лв., собственост на Р. П. Т. и медна серпентина с диаметър на тръбата 20 мм и дължина 2 метра и 20.85 метра мостов кабел с щепсел на стойност 68.98 лв., собственост на В.Г.Н./, като всички вещи са на обща стойност 243.98 лв., от владението на собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в тип затворническо заведение – затвор. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК на подсъдимия Д. С. Г. е определено едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените му такива с Присъда № 55/03.02.2010г. по НОХД № 942/2009г. на ГОРС и с Присъда № 101/24.02.2010г. по НОХД № 1061/2009г. на ГОРС, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение определеното на Д. С. Г., на осн. чл. 25, вр. чл. 23 НК наказание по Присъда № 55/03.02.2010г. по НОХД № 942/2009г. на ГОРС и по Присъда №101/24.02.2010г. по НОХД № 1061/2009г. на ГОРС, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в тип затворническо заведение – затвор Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. П., в качеството й на защитник на подсъдимите Д. С. Г. и М. С. Г.. Излага доводи, че присъдата на Районен съд – град Е. е неправилна и необоснова. Счита, че наложените на подсъдимите наказания са несправедливи и несъизмеримо тежки, спрямо обществената опасност на деянията, както и по отношение на фактите и обстоятелствата по делото. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде изменена в частта й, относно размера на наложените наказания, които следва да бъдат определени в по-нисък размер. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град Велико Търново оспорва подадената жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град Е., постановена по НОХД № 157/2011г. е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Защитникът на подсъдимите Д. С. Г. и М. С. Г. счита, че присъдата на ЕРС е неправилна, а наложените наказания явно несправедливи. Излага съображения, че подсъдимите са се признали за виновни, съдействали са за разкриване на обективната истина и са изразили своето критично отношение към стореното. Посочва, че и двамата подсъдими са в много тежко социално и битово положение. Моли постановената от Районен съд – град Е. присъдата да бъде изменена в частта относно размера на наложените на подсъдимите наказания, като последните бъдат намалени към предвидения в закона минимум. Подсъдимите в хода на съдебните прения съжаляват за извършеното от тях и молят за по-ниско наказание. В предоставената му последна дума жалбоподателят Д. С. Г. моли съда да намали наложеното му наказание. В предоставената му последна дума жалбоподателят М. С. Г. моли съда да му наложи наказание „Пробация” или да намали така наложеното му наказание. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Д. С. Г. ероден на *. в град Е., български гражданин, с постоянен адрес град Е., У. „В. Л.” № *, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *. Подсъдимият М. С. Г. е роден на*г. в град Г. О., български гражданин, с постоянен адрес град Е., У. „И. М.” № *, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *. Подсъдимите Д. Г. и М. Г. са братя. На 09.01.2011 година двамата отишли с велосипед в село Б., община Е. с намерението да търсят старо желязо за вторични суровини. Там двамата слезли в дерето, което минавало през селото и започнали да вървят по него. Забелязали стъпки в снега и тръгнали по тях. Така стигнали до имота, стопанисван от свидетелката Р. Т.. Имотът нямал ограда откъм дерето и двамата подсъдими стигнали до къщата. Пред мазата видели два медни котела с вместимост 20 литра, които взели. Вратата на мазата не била заключена и двамата влезли вътре. От там взели още един меден котел с вместимост 10 литра и една медна пръскачка с вместимост 10 литра, намачкали всички вещи и ги сложили в чувал, който носели. След това тръгнали обратно по дерето, качили се на велосипеда и се прибрали. По-късно същия ден двамата решили да предадат вещите на вторични суровини в град Г. О.. Помолили свидетеля В. Л. да ги закара. Той се съгласил. В град Г. О. отишли в пункт на „И. – Н. Н.” на У. „К. Б.” № * и продали на свидетеля И. Н. инкриминираните вещи. Последният им дал 198.20 лева за тях и изготвил разписка от 09.01.2011 година, в която за продавач е посочен подсъдимия Д. Г.. Няколко дни по-късно М. С. Г. решил отново да отиде в село Б., община Е., за да вземе още медни вещи. Там се насочил към имота на свидетелката В. Н., който бил съседен на този, от който преди това двамата подсъдими били отнели посочените по-горе вещи. Подсъдимият прескочил оградата и тръгнал към къщата. Вратата не била заключена и подсъдимият влязъл вътре. От там взел медна серпентина с диаметър на тръбата 20 мм и дължина 2 метра, а от двора - 20.85 метра мостов кабел с щепсел. Серпентината начупил и се прибрал вкъщи. Там оставил кабела, а начупената серпентина продал на свидетеля П. П. в пункт за изкупуване на метали в град Е., У. „Т. м.” № *. За тази вещ подсъдимият получил от свидетеля П. около 10.00 лева. На досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза от заключението, на които се установява, че вещите предмет на престъплението са на обща стойност 243.98 лева /л. 54 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез депозираните пред първоинстанционния съд обяснения на подсъдимите Д. С. Г. и М. С. Г., показанията на свидетелите Р.П.Т., В. Г.Н., И. Н. Н. и В.В. Л. /л. 39-40 от първоинстанционното производство/; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство – протокол за доброволно предаване от 14.01.2011г. /л. 8 от ДСП/, копие на разписка от 09.01.2011г. /л. 9 от ДСП/, протокол за доброволно предаване от 01.03.2011г. /л. 49 от ДСП/, характеристика на Д. С. Г. /л. 83 от ДСП/, характеристика на М. С. Г. /л. 84 от ДСП/; съдебно-оценъчна експертиза от 04.04.2011г. /л. 54 от ДСП/; приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства – справки за съдимост на подсъдимите. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият Д. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК. От обективна страна на 09.01.2011г. в село Б., община Е. Д. С. Г., в съучастие като извършител с М. С. Г. от град Е., при условията на повторност, отнел чужди движими вещи - два медни котела с вместимост 20 литра, един меден котел с вместимост 10 литра и една медна пръскачка с вместимост 10 литра, на стойност 175.00 лв. от владението на собственика им - Р. П. Т. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Д. С. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че с М. Г. отнемат чужди движими вещи от владението и без съгласието на собственика им, предвиждал е общественоопасни му последици и е искал настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимия. Подсъдимият М. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. От обективна страна за времето от 09.01.2011г. до 12.01.2011г. в село Б., община Е. М. С. Г., при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Д. С. Г. от град Е., отнел чужди движими вещи - два медни котела с вместимост 20 литра, един меден котел с вместимост 10 литра и една медна пръскачка с вместимост 10 литра, на стойност 175.00 лв. от владението на собственика им Р. П. Т.и медна серпентина с диаметър на тръбата 20 мм и дължина 2 метра и 20.85 метра мостов кабел с щепсел на стойност 68.98 лв. от владението на собственика им В. Г. Н., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като всички вещи са на обща стойност 243.98 лева. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. М. С. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, а именно, че отнема чужди движими вещи от владението и без съгласието на собствениците им, предвиждал е общественоопасни им последици и е искал настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимия. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Д. С. Г. и М. С. Г. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на деянията. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, настоящият съдебен състав намира следното: Обществената опасност на извършените деяния от подсъдимите е висока. Същите се явява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост. Обществената опасност на подсъдимия Д. С. Г. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания и недобри характеристични данни. Същият е млад човек, има малко дете и очаква второ. Подсъдимият дава обяснения както в досъдебното, така и в съдебното производство, признава се виновен, съдейства за разкриване на обективната истина и проявява критично отношение към извършеното деяние. Обществената опасност на подсъдимия М. С. Г. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, недобрите му характеристични данни, както и обстоятелството, че той извършил две деяния при условията на продължавано престъпление. Същият е млад човек. Подсъдимият дава обяснения както в досъдебното, така и в съдебното производство, признава се виновен, съдейства за разкриване на обективната истина и проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянията, личната такава на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, както и смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия Д. С. Г. е определено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства и правилно е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 196 НК, като е определен съобразно чл. 55 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването му, така и за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия Д. С. Г. се явява справедливо определено. На подсъдимия М. С. Г. е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства и правилно е приел, че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 НК, неговото наказание следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника на М. Г. за приложимост на разпоредбата на чл. 55 НК, доколкото подсъдимият е осъществил едно деяние повече при условията на продължавано престъпление, което е показателно за утвърдените му престъпни навици и системност на извършването им. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е към минималния такъв, доколкото в санкцията на чл. 194 НК не е предвиден минимален размер, съгласно чл. 39, ал. 1 НК той е три месеца. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването му, така и за намаляването му. Наложеното наказание на подсъдимия М. С. Г. се явява справедливо определено. По изложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложените на подсъдимите наказания се явяват справедливи. Подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 19/20.09.2011г. по НОХД № 157/2011 година по описа на Районен съд – град Е.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |