№ 11116
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110134564 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер по 34564 описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния
директор ..., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител,
против В. Н. В., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че на 29.07.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Надежда Н. В., Елисавета Методиева В. и ответницата за сумата от общо
1 946,08 лв, от която: сумата от 1 653,52 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 231,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., сумата от
50,83 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2018 г. до месец
април 2020 г., сумата от 10,28 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод
на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. „Баба Илийца“ № 47, вх. А, с абонатен №
263149, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е заплащала
дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 327,47 лв.
Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД
за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Стати Пенев
Димитров, че същият дължи на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 327,47 лв., от която:
сумата от 275,59 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 38,57 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., сумата от 50,83 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 1,71 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
09.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
2
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата В. Н. В., с който оспорва исковите претенции по основание и размер в частта
относно погасените по давност суми и основанието, на което се претендира сума за дялово
разпределение. Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземанията за
главници и лихви. Излага подробни съображения относно погасените по давност суми,
позовава се на съдебна практика. Оспорва наличието на облигационно отношение, както и
качеството на потребител на ответницата. Оспорва реално начисляване на суми за топлинна
енергия. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 30.12.2022 г. „Техем Сървисис” ЕООД е конституирано като трето
лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище.
С протоколно определение от 24.01.2023 г. производството по делото е прекратено
по отношение на „Техем Сървисис” ЕООД.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 44864/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
25.10.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. Н. В., Надежда Н. В. и Елисавета Методиева В. са осъдени да заплатят
разделно на „....” ЕАД следните идеални части, а именно: В. Н. В. – 1/6 идеална част,
Надежда Н. В. – 1/6 идеална част и Елисавета Методиева В. – 4/6 идеални части от следните
суми: сумата от 1 653,52 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „Баба Илийца“
№ 47, вх. А, ет. 7, ап. 20, абонатен № 263149 за периода от месец май 2018 г. до месец април
2020 г., сумата от 231,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г.,
сумата от 50,83 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2018 г. до
месец април 2020 г., сумата от 10,28 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 88,92
лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 38,92 лв. – платена държавна такса
3
и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от
длъжника В. Н. В. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Техем Сървисис” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2695, сключен
между „Техем Сървисис” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „Баба Илийца“ № 47, бл. 95, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представения заверен препис от нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 198,
том VII, нот. дело № 1398/1985 г., се установява, че Николай Борисов Веселинов е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.
София, к-с „Девети септември“, бл. 95, вх. А, ет. 7. От представения заверен препис от
удостоверение за наследници № РКС21-ТД26-62 от 19.01.2021 г., издадено от Столична
община, район „Красно село“, се установява, че Николай Борисов Веселинов е починал на
03.11.2019 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Елисавета Методиева В.
и дъщерите си Надежда Н. В. и В. Н. В..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Бруната” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 642,38 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 795,07 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 152,69 лв. Вещото
4
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 04.11.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 263149, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
1 642,44 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 231,45 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 55, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Баба Илийца“ № 47, вх. А, ет. 7, ап. 20, на който адрес е открита партида на
абонатен № 263149. Безспорно установено е, че ответницата е собственик на 1/6 идеална
част от процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на
дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
5
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 642,38 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 795,07 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 152,69 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна за процесния имот за сумата от
1 642,38 лв., а за притежаваната от ответницата идеална част – за сумата от 273,73 лв.
Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 273,73 лв., като за
разликата над тази сума до първоначално претенидрания размер от 275,59 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 29.07.2021 г. тригодишната
6
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец май 2018 г.
включително, като вземането за месец юни 2018 г., което е станало изискуемо в средата на
месец август 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност.
Задълженията за главница на ответника за периода от месец юни 2018 г. до месец април
2020 г. възлизат на 1 611,65 лв. за целия имот, или за идеалната част на ответницата – в
размер на 268,61 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до претендирания
размер, като за месец май 2018 г. същата следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец май 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., то същата е
основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 273,73 лв., при
съобразяване с издадените общи фактури. Видно от заключението на вещото лице за
задълженията за периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. е била издадена обща
фактура на 31.07.2019 г., като съобразно със заключението на вещото лице задълженията на
ответника за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2019 г. възлизат на 1 004,88 лв.
На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя
размера на лихвата за забава върху главницата от 1 004,88 лв. на 167,76 лв., към която сума
следва да се прибави лихвата за забава по издадената обща фактура от 31.07.2020 г.,
определена от вещото лице в размер на 53,25 лв., или общият размер на лихвата за забава
възлиза на 221,01 лв., а за частта на ответницата – 36,84 лв. Исковата претенция се явява
основателна ои доказана за сумата от 36,84 лв., като за разликата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 38,57 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Относно претендираната главница в размер на 50,83 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Бруната“ ООД, като същевременно в исковата молба
са наведени твърдения, че същата се извършва от „Техем Сървисис” ЕООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Техем Сървисис” ЕООД или от
„Бруната“ ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 1,71 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.07.2018 г. до
09.07.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
7
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 29.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
13,67 лв. от общо направените разноски в размер на 88,92 лв., от които: сумата от 38,92 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 731,93 лв. от общо направените
разноски в размер на 793,51 лв., от които: сумата от 93,51 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. На
ответницата се дължат разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ
по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.,
представляващо минималното такова.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
..., против В. Н. В., с ЕГН **********, от гр. ...., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Н. В.
дължи на „....” ЕАД сумата от 273,73 лв. /двеста седемдесет и три лева и седемдесет и три
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 36,84 лв. /тридесет и шест
8
лева и осемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
09.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 29.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
50,83 лв. /петдесет лева и осемдесет и три стотинки/ – главница за дялово разпределение за
периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 1,71 лв. /един лев и
седемдесет и една стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., както и за главница за сумата над 273,73 лв. до
първоначално претендирания размер от 275,59 лв. /двеста седемдесет и пет лева и петдесет
и девет стотинки/, и за лихва за забава за сумата над 36,84 лв. до първоначално
претендирания размер от 38,57 лв. /тридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, като
неоснователни, а за претенцията за главница за месец май 2018 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА В. Н. В., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 731,93 лв. /седемстотин тридесет и
един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Н. В., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 13,67 лв.
/тринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 16359 от 25.10.2021 г. по гр.д. № 44864/2021 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителния директор ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., от САК, с
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1, офис 2, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9