РЕШЕНИЕ
№ 111
гр.
Враца, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично
заседание на 04.03 2020 г./четвърти март
две хиляди и двадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при участието на секретаря Маргаритка Алипиева, като
разгледа докладваното от съдия М.
Раденкова адм. дело № 7 по описа на АдмС – Враца за 202 0г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с
чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 1, б. „б“
ЗДвП, вр. чл. 22 ЗАНН.
Образувано
по жалба на Т.И.Т. и Ц.К.Т.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0967-000655/24.11.2019г. на Началник група към ОД на
МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която на Т.И.Т., за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП -
„прекратяване на регистрацията на ППС“, за срок от 10 месеца, считано от 02,55
ч. на 24.11.2019г.
В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при
издаването ѝ. Посочено е, че автомобила е СИО и същият не може да бъде
обект на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията
на ППС“.
Ответникът – Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По делото са представени писмени и гласни доказателства.
Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за
прилагане на ПАМ №19-0967-000655/24.11.2019г.
на Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, на Т.И.Т., за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“, за срок от 10 месеца,
считано от 02,55 ч. на 24.11.2019г. В мотивите за издаването ѝ е прието,
че на 24.11.2019 г. около 02:50 часа в *** срещу № *, жалбоподателят Т. управлява
собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ********, след употреба на
алкохол, установена с техническо средство алкотест Дрегер 7410 с № ARZF
0014, отчел 1,50 промила
алкохол, като му е издаден и талон за медицинско изследване № 0031434. Прието е, че с това деяние жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП му е наложена описаната по-горе принудителна
административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС“.
От приложената в заверено копие
административна преписка, се установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA №6498/24.11.2019 г. Приложена е и Справка за извършените
от жалбоподателя Т. нарушения, като
водач на МПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за
проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 вкл. от АПК,
извежда следните правни изводи:
Процесната заповед е
получена на 10.12.2019г., от жалбоподателя Т., видно от разписката за
връчването й. Жалбата е подадена пред административния орган на 27.12.2019г. –
първия следващ присъствен ден, съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
с оглед на което е спазен законовоизискуемият 14-дневен срок за обжалване.
Доколкото в Заповедта за прилагане на ПАМ като адресат изрично е посочен
оспорващият Т., за него е налице правен интерес от оспорването.
Оспорващата Т., въпреки
че не е адресат на обжалвания акт и не е участвала в производството по неговото
издаване, има правен интерес от оспорването, тъй като процесната ПАМ е наложена
спрямо вещ, нейна собственост, с което непосредствено се засягат нейни права и
интереси. Следва да се приеме, че
жалбата й е подадена в срок, с оглед липсата на доказателства същата да е
надлежно връчена и на нея.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП мерките за административна принуда по чл.171, т. 2а се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях лица. В случая по делото няма спор, че
оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Враца, чиято компетентност е установена от т.1.3 на приложената по
делото заповед №369з-1400/02.08.2018
г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната заповед съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, определяща
службите за контрол, също приложена в административната преписка. Следователно заповедта е издадена от
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146,
т. 1 от АПК и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на
изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а
именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59,
ал. 2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й,
като е подписана от нейния издател. В нея са изложени ясни и конкретни
фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото на извършване, вида на
управляваното от него МПС, техническото средство за установяване употребата на
алкохол и издадения талон за медицинско изследване, което е в съответствие с
изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични
вещества или техни аналози.
В заповедта е цитирана разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Изложените мотиви в оспорената заповед са напълно
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е в
установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ за издаване на процесната ЗППАМ. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП (в действащата към датата на издаване
на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при издаване на заповед от вида на
оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при установяване наличието на предпоставките
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган е задължен да издаде
административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
В конкретния случай констатациите в
съставения против Т. АУАН от 24.11.2019 г. относно управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰ не са опровергани от нито един от
двамата жалбоподатели, в чиято тежест е да установят противното. Поради това
съдът приема, че с оглед конкретните фактически установявания, в настоящия
казус прилагането на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ е било императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП, съответно
издавайки оспорената заповед административният орган е действал в условията на
обвързана компетентност.
На следващо място по аргумент за
противното от чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, според който подадената жалба не спира
изпълнението на приложената мярка, ПАМ подлежат на предварително изпълнение по
силата на закона, поради което административният орган не дължи излагане на
нарочни собствени мотиви досежно наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1
от АПК. Съдържанието на цитирания текст е включено изрично в оспорената заповед
и е станало известно на Т. с връчването й.
Изземване на СРМПС и рег. табели е извършено в
хипотезата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, която е с императивен характер, и указва
реда за прилагане на ПАМ по чл. 1711 т. 2а от Закона. Действително в оспорената
заповед не са цитирани номер и дата на АУАН, с който е установено нарушението
по чл. 5у ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но от описанието на обективните елементи на
нарушението се установява, че това е приложеният към преписката и връчен
непосредствено при съставянето му лично на нарушителя Т.Т. АУАН серия GA №6498/24.11.2019 г. Именно със него са иззети СРМПС и 2
броя табели.
На следващо място в заповедта са
изложени както фактическите, така и правните основания за прилагане на
оспорената ПАМ - извършеното от собственика на МПС административно нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 ‰, а именно – 1.50 ‰, което изисква императивното прилагане на
ПАМ на основание чл.171, т. 2а от ЗДвП. Действително в заповедта не са изложени
мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но доколкото той е под
предвидения максимум от една година и
предвид и предвид множеството нарушения на ЗДвП от страна на Т.Т. – 39 бр. АУАН,
38 бр. НП, 21 бр. ЕФНГ и 5 бр. ЗППАМ,
съдът в този си състав намира, че така констатираният пропуск в конкретния
случай няма стойност на съществено нарушение на процесуалните правила, респ. и
на самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Само за пълнота на изложението относно
материалноправната законосъобразност на оспорената заповед следва да бъде
посочено изрично, че настоящото производство се развива по реда на АПК и ЗДвП,
поради което особените правилата на ЗАНН, респ. на субсидиарно приложимите НК и
НПК, са неприложими в конкретния казус, поради което и всички позовавания на
личния характер на отговорността, на явната несправедливост на наказанието
(каквото ПАМ не представлява) и пр. са ирелевантни.
Що се отнася до твърдението за
несъразмерност на ПАМ по смисъла на чл. 6 от АПК, то същото е неоснователно с
оглед обстоятелството, че този вид принудителна административна мярка е
законоустановена по основание и е определена под максималния предвиден срок на
изтърпяване, поради което съдът счита, че освен че е съразмерна, тя съответства
изцяло и на целта на закона по см. на чл.146, т. 5 от АПК.
В заключение, но не на последно място
съдът преценява като неоснователно искането за отмяна на заповедта по
съображение, че с приложената ПАМ се засягат значително правата и на
съсобственика на нарушителя – съпругата му – жалбоподателя Ц.Т.. На първо място
следва да бъде подчертано, че приложената ПАМ е пряко следствие на извършеното
виновно от Т.Т. административно нарушение – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.50‰. Именно неговото поведение е причина за лишаване на
семейството му от възможността да ползва семейното МПС за срок от 10 месеца.
Поради това той не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, в резултат на което с голяма вероятност са настъпили твърдените
значителни неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената
законоустановена ПАМ. Не съставлява основание за такава и фактът, че
автомобилът е СИО – на първо място, законодателят не е предвидил възможност в
случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът-нарушител да бъде лишаван
от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима
единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме тезата на
жалбоподателите означава, че всяко лице, сключило граждански брак, може да
управлява МПС, представляващо СИО, след употреба на алкохол и без риск от
приложението на конкретната ПАМ, което очевидно не е целта на закона.
Предвидената с последното актуално изменение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП мярка е израз на държавната
политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на
алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и
пострадали от т.нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се
характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от
законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да
бъде приложена при извършено нарушение по чл. 5, ал.,3, т. 1 от ЗДвП и
изпълнението й при наличието на всички материално и процесуално правни
предпоставки, какъвто е настоящият случай, не може да бъде отменено.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в
предвидената за редовността й от формална страна форма, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта му. Горното квалифицира жалбата против нея като
неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията
на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна, а ответната
страна не е формулирала такава.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Т.И.Т. и Ц.К.Т.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0967-000655/24.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Враца,
Сектор „Пътна полиция“ за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - „прекратяване на
регистрацията на ППС“, за срок от 10 месеца, считано от 02,55 ч. на 24.11.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
АДМ.
СЪДИЯ: