РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 30 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.като
разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №235 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на 2б, ал. 1 ЗОДОВ
Образувано е по повод исковата молба на Т.М.Ц. ***, с която
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претендира обезщетение в размер на 3 500 лева за причинените му неимуществени вреди, претърпени от него
в резултата на нарушеното му право на разглеждане и решаване на гр.д.№771/2014 по описа на РС Ловеч в
разумен срок, заедно със законната лихва. Претендирания размер на обезщетението
ищецът основава на допълнителните обстоятелства за влошено здраве и напреднала
възраст. Цитирана е практика на ЕСПЧ. Претендират се и разноски.
Ответникът
Районен съд Ловеч оспорва
иска, като прави възражения, че не е надхвърлен разумния срок, изтъквайки: 1.)
фактическа и правна сложност на делото, включително силно влошени
взаимоотношения между страните по гр.д.№771/12 г.; 2.) процесуалното поведение
на страните и на другите участници (вещи лица и свидетели); 3.) претоварване на
съда. Евентуално въвежда възражение срещу размера на претендираното
обезщетение, който счита за прекомерен и несправедливо завишен. Оспорва
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, изтъквайки факта, че
ищецът е дядо на представляващия го адв. Т.Г..
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощника си адв. Т.Г., който поддържа изцяло исковата молба
и излага съображения за основателност на иска в пълния претендиран размер. В
писмена защита излага подробни съображения срещу защитната теза на ответника,
че гр.д.№771/14 било усложнено поради множество спорове между страните и силно
влошените им отношения; че поведението на ищеца също допринесло за забавянето с
подаване на жалби срещу определения на РС Ловеч за спиране и прекратяване на
делото; възразява и срещу защитната теза за прекомерна натовареност на РС
Ловеч, излагайки различен прочит на решението по делото Guincho
срещу Португалия. Относно
претърпените от ищеца вреди се позовава на презумпцията за такива в случай на
установено нарушение на принципа за разумен срок на производството.
Ответникът
Районен съд Ловеч не се представлява в съдебно заседание и не
представя писмена защита.
Контролиращата
страна Районна прокуратура Луковит
в съдебно заседание изразява становище за основателност на иска в пълния
претендиран размер от 3 500 лева.
Настоящото производство пред
първа инстанция е второ по ред.
Съдът,
като взе предвид изложеното в исковата молба, писмената защита на ищеца,
писменият отговор на ответника, събраните доказателства по делото и изявленията
на страните в съдебно заседание, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
По
движението на гр.д.№771/2014 г. на РС Ловеч
На 12.05.2014 г. ищецът Т.М.Ц. депозирал искова молба в Районен съд
гр. Ловеч срещу М.Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н., И.С.Г. и Ц.Н.Н., всички живущи в гр. Ловеч
с претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 2000 лева. Въведени са твърдения, че на
30.09.2009 г. ответниците по неправомерен начин разбили разделителната стена
между съседните жилища на страните в сграда-близнак, чрез което завладели и
килера му, с което му причинили имуществени вреди, остойностени на 1000 лева,
представляващи разходите за възстановяване на разрушената стена, както и още
толкова за уплахата и шока, причинени от внезапния взлом, нарушавайки
неприкосновеността на жилището на ищеца.
На 13.05.2014 г. по повод
исковата молба председателят на РС Ловеч образувал гр.д. № 771/2014г. по описа
на Районен съд гр. Ловеч, което чрез автоматизираната система е разпределено на
съдия-докладчик М..
С разпореждане от закрито
заседание на 20.05.2014 г. съдът е постановил да се пристъпи към размяна на
книжа с ответниците по спора, като връчването на единия ответник - Ц.Н., е
извършено чрез лепене на уведомление по разпореждане на съда от 31.05.2014 г.,
като на ищеца са били дадени указания да внесе държавна такса от 5,00 лв. за
извършване на служебна справка за адрес.
На 04.06.2014 г. били
представени доказателства за платена такса за справка за адрес. Справка на
адрес не е направена, тъй като за това не са били достатъчни трите имена на
ответника.
Дадени са нови указания на
ищеца с разпореждане от 06.06.2014 г. – да посочи адрес на ответника Н.и нов
адрес за призоваване.
В отговор на разпореждането,
с молба от 17.06.2014г., е посочено ЕГН на този ответник.
На 19.06.2014г. е извършена
справка, при която е установено, че постоянния и настоящ адрес на ответника Ц.Н.
съвпадат с адреса по исковата молба, на който е извършено връчване чрез
залепване на уведомление.
С разпореждане от
30.06.2014г. е указано на ищеца да ангажира доказателства за внесени разноски
за назначаване особен представител в размер на 377,00 лв. в 1-седмичен срок от
връчване на съобщението. Ищецът не и изпълнил указанията на съда, а в молба е
посочил нов адрес на призоваване на ответника, а в случай, че той не бъде
призован на него да предостави нов срок за ангажиране на доказателства за
внесени разноски за назначаване на особен представител.
Съдът е съобразил искането на
ищеца и разпоредил връчване на книжа на ответника Н.на новия адрес, за което е
изготвено съобщение от 10.07.2014г. То е върнато в цялост на 10.08.2014г. с
удостоверяване от 01.08.2014г., че адресата не работи на адреса.
С нова молба от 03.09.2014г.
ищецът поискал отново съдействие от съда за установяване адреса на ответника Н.-
снабдяване с удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП.
Ищецът е внесъл депозит за
особен представител, искайки допълнителна възможност да посочи адрес за
призоваване по месторабота след справката в НАП.
В полза на ищеца е издадено
удостоверение, въз основа на което на 20.10.2014г. ищецът е посочил нов адрес
за призоваване на Н..
С разпореждане от
29.10.2014г. съдът е постановил книжата до Н.да се връчат по местоработата му. Връчване
е извършено на 05.11.2014г., от когато за Н.е започнал да тече срок за отговор,
който е изтекъл на 08.12.2014г.
С разпореждане от 05.03.2015
г. по реда на чл. 140 ГПК съдията-докладчик е насрочил открито съдебно
заседание за 31.03.2015 г., приел е доказателствата към исковата молба, приел е
за разглеждане възраженията на ответниците по допустимостта на иска.
Ответникът И.Н.подала писмена
молба на 30.03.2015 г., в която се позовава на решения по други съдебни дела с
участието на ищеца Т.Ц., от които черпи аргументи, че той не е собственик на
килера, чиято стена е разрушена, съответно няма правен интерес да предяви иска
за вреди по чл. 45 ЗЗД.
Съдебното заседание,
насрочено за 31.03.2015 г., било отложено поради заболяване на
съдията-докладчик, за 12.05.2015 г.
В съдебно заседание на
12.05.2015 г. не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на двама от
ответниците – И.Г. и Ц.Н., до които не били изпратени призовки с указание да
посочат адрес за призоваване/съдебен адресат по чл. 39 и сл. ГПК. Дадени са
указания на ищеца в 1-седмичен срок да отстрани нередовности в исковата молба.
Делото е отложено за 17.06.2015 г.
На 20.05.2015 г. е постъпила
уточняваща молба от ищеца, съобразно указанията от съдебно заседание, която по
разпореждане на съда от 03.06.2015 г. е изпратена на ответниците с нови
указания по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание на
17.06.2015 г. не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на
ответника Ц.Н., който е бил представляван от упълномощен адвокат. Съдът е
указал, че по възраженията за недопустимост на иска ще се произнесе след
изпълнение на процедурата по призоваване на ответника Н..
В следващото открито съдебно
заседание на 09.07.2015 г., въпреки редовното призоваване на всички страни,
съдът не е дал ход на делото, а е указал на представителите на страните, че ще
се произнесе в закрито съдебно заседание по искането за прекратяване на делото,
като е отложил разглеждането му за 20.10.2015 г.
С протоколно определение от
20.10.2015г. съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че към
датата на увреждащото деяние ищецът Т.Ц. не е бил собственик на имота, в който
е била разрушена преградна стена, тъй като е дарил същия на внука си, и е имал
само запазено право на ползване върху същия.
С определение от 12.11.2015
г. съдът е допълнил определението за прекратяване, произнасяйки се по
разноските.
Срещу определението за
прекратяване и определението за допълването му, в частта относно разноските, са
администрирани частни жалби, които с писмо от 23.12.2015г. са изпратени за
разглеждане на Окръжен съд Ловеч.
Жалбите са постъпили в същия
ден в ОС Ловеч и въз основа на тях е образувано ч.гр.д. № 629/ 2015 г. В хода
на размяната на книжа ищецът направил искане за отвод на съдиите ОС Ловеч.
Искането е уважено и частната жалба заедно с делото била изпратена от
Апелативен съд Велико Търново по подсъдност на Окръжен съд Плевен.
С определение от 29.01.2016
г. по ч.гр.д.№60/2016 г. Окръжен съд Плевен е отменил обжалваното прекратително
определение на РС Ловеч, като неправилно поради това, че въпросът чия
собственост е повредения имот е по съществото на спора и е свързан с
основателността на иска, а не на неговата допустимост.
На 05.02.2016 г. е
постановено определение на РС Ловеч, с което е насрочено открито съдебно
заседание за 01.03.2016 г.
В съдебно заседание на
01.03.2016 г. след даване ход на делото страните са направили доказателствени
искания, насрещни възражения, а процесуалният представител на ответниците е
поискал спиране на производството, позовавайки се на прокурорски преписки в РП
Ловеч. Съдът е дал възможност на ответната страна да представи доказателства за
дела/преписки във връзка с искането й за спиране, направено е искане за справка
до РП Ловеч, задължил е ищецът да представи копия на писмените доказателства,
ангажирани в съдебното заседание. Делото е отложено за 06.04.2016 г.
В писмено възражение от
18.03.2016 г. ищецът Т.Ц. е изложил подробни правни съображения срещу искането
на ответната страна за спиране на делото, позовавайки се на практика на ВКС, че
при наличие на данни за досъдебно производство, висящото гражданско дело не се
спира, както и че наличието на престъпни обстоятелства следва да е установено
при разглеждане на гражданското дело. Изложени са възражения и срещу третото
претендирано основание за спиране – висящо административно дело.
В следващото открито съдебно
заседание на 06.04.2016 г. РС Ловеч е отложил разглеждането на делото за нова
дата, поради това, че една от преписките не е била предоставена и същата е
изискана повторно от РУП Ловеч
В съдебно заседание на
20.04.2016 г. съдът е изискал същата преписка от ОД МВР Ловеч, издавайки и
съдебно удостоверение за снабдяване с копие от същата в полза на ответниците,
като е отложил делото за нова дата с цел събиране на доказателства във връзка с
искането за спиране на производството.
В съдебно заседание на
26.04.2016 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК до влизаве в сила на решение по административно дело №209/15 на
Административен съд Габрово, приемайки, че индивидуализацията на обекта, който
се твърди, че е бил увреден, е от съществено значение за делото.
С писмо от 19.05.2016 г.,
подадената срещу определението за спиране жалба от ищеца Т.Ц. ***. На
20.05.2016г. е образувано ч.гр.д. № 209/ 2016г. по описа на ОС Ловеч. Съдиите
от ОС Ловеч са се отвели искане на Т.Ц..
Частната жалба заедно с
делото била изпратена от Апелативен съд Велико Търново по подсъдност на Окръжен
съд Габрово, който с определение от 05.08.2016 г. по ч.гр.д.№209/16 е отменил
определението на РС Ловеч за спиране с аргументи, че изходът на
административното дело, по което е висящ спор с правно основание чл. 54 ЗКИР не
е предопределящ за решаване на спора по гр.д.№771/14 г. с правно основание чл.
45 ЗЗД.
С разпореждане от 12.08.2016
г. РС Ловеч е насрочил делото в открито съдебно заседание на 04.10.2016 г.
В съдебно заседание на
04.10.2016 г. съдът е дал ход на делото и отложил същото с мотиви, че ищецът
следва да представи актуална схема на имота, отразяващо килерското помещение,
отлагайки делото за нова дата.
В следващото съдебно
заседание на 16.11.2016 г. съдът е
изготвил доклад на делото, приемайки, че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД и с иск
по чл. 86 ЗЗД. Главният се основава на това, че на 20.05.2009 г. ответниците
разрушили южната разделителна стена на килерско помещение, намиращо се на
втория етаж в жилищната еднофамилна сграда на ул. Т.** в гр. Ловеч, с което
причинили на ищеца вреди – имуществени на стойност 1000 лева и неимуществени на
същата стойност. Разпределена е доказателствена тежест – за ищеца да установи,
че всеки от ответниците е извършил твърдяните разрушителни действия, че те са
неправомерни, че са причинени вредите – имуществени и неимуществени и
причинно-следствената връзка на деянията с вредите. Съдът се е произнесъл по
доказателствата – гласни, писмени и експертизи, давайки допълнителна възможност
в 1-седмичен срок с писмени молби страните направят искания във връзка с
разпределената доказателствена тежест, като делото е отложено за 20.12.2016 г.
С молба от 08.12.2016 г.
ищецът Т.Ц. е помолил за отлагане на насроченото съдебно заседание поради
здравословен проблем с детето на пълномощника му – адв. Л., като е изтъкнал, че
възрастта му – 87 г., и здравословното му състояние не позволяват лично да
участва. Към молбата е приложено копие на ТЕЛК Решение. Постъпила е и молба от
пълномощника с дата 19.12.2016 г., в която адв. Л. посочва, че придружава
болното си дете в болница в София, за което впоследствие ще представи болничен
лист.
В откритото съдебно заседание
на 20.12.2016 г. съдът е уважил молбата и е отложил съдебното заседание за
25.01.2017 г.
В съдебното заседание на
25.01.2017 г. единият от ответниците Ц.Н., уведомен чрез процесуалния си
представител, не се явил, защото нямал призовка, която да го освободи от
работа. Затова и за даване на обяснения в едно съдебно заседание, делото е
отложено за 07.04.2017 г.
С молба от 23.02.2017 г.
ищецът Т.Ц. е поискал следващите съдебни заседания да протичат при пълен
звукозапис с цел да се ускори и подобри съдебният процес.
С молба от 07.03.2017 г. едно
от назначените вещи лица е поискало да бъде заменен поради служебни и лични ангажименти
без да бъдат уточнени и без да са приложени доказателства за това. Молбата е
уважена, като в мотивите на Определение от 31.03.2017 г. съдът е посочил, че на
30.03.2017 г. съдията-докладчик е разговарял по телефона с вещото лице М.,
който отказва ново възлагане на него на експертизата. Назначено е друго вещо
лице – А.С., с указание делото да й бъде предадено незабавно.
В хода на висящността на
гр.д.№771/14 г. на РС Ловеч е предявена исковата молба на Т.Ц. с Вх.№4319/06.04.2017 г., по повод на която е
образувано настоящото производство с предмет иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
В съдебно заседание на
07.04.2017 г. съдът е коментирал със страните
оценителската правоспособност на вещото лице А.С., както и че съдът не
разполага с информация за това, включително, че няма отговор от нейна страна
дали ще поеме възложените задачи. Въз основа на заявеното от другото вещо лице
– арх. К., че пред нея А.С. заявила, че няма компетентност да изготви
заключението, съдът я е освободил и е назначил за вещо лице инж. Е.Г.. Делото е
отложено за 16.05.2017 г.
На 15.05.2017 г. вещото лице
арх. К. е посочила, че е участвала в други две тройни експертизи, което заедно
със забавянето на достъпа до техническия архив на общината е възпрепятствало
своевременното изготвяне на заключението и моли за допълнителен срок.
В съдебното заседание на 16.05.2017г.
съдът е допуснал и извършил оглед на помещението в имота.
Следващото съдебно заседание
е проведено на 21.06.2017 г. експертизата е била изготвена, но поради
неспазване на срока за представянето й поне 1 седмица преди съдебното
заседание, заключението не е изслушано. Съдът е допуснал нови писмени
доказателства.
Последното съдебно заседание
е проведено на 05.07.2017 г., когато е изслушано заключението на вещите лица,
открито е производство по оспорване на писмени доказателсва – архитектурен
проект, след което е приключено съдебното дирене и делото е обявено за
решаване.
С Решение от 04.08.2017 г. на РС Ловеч спорът по
гр.д.№771/2014 г. е решен, като предявените искове от Т.Ц. срещу ответниците са
отхвърлени изцяло.
По жалба на Т.Ц. решението е
преминало въззивен контрол и с окончателно Решение от 26.02.2018 г. на Окръжен съд Габрово, постановено по
в.гр.д.№314/2017 г., решението на РС Ловеч по гр.д.№771/14 потвърдено.
С окончателно определение от 25.05.2018 г. Габровският окръжен съд е
оставил без уважение молбата на Т.Ц. за допълване на решението в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК.
По
усложненията от преюдициален характер
Предмет на производството по гр.д.№1120/2009 г. по описа на Районен
съд Ловеч е предявения от Т.Л.Г. (внук на ищеца Т.Ц.) срещу част от ответниците
по гр.д.№771/14 г. – И.Н., М.Г.и С.Ц., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределяне на правото на ползване на дворно място – ПИ 439552.507.628 по
кадастъра на гр. Ловеч, в което попада и сградата, в която е и килерът, чиято
разрушена стена се претендира да е причинила вредите предмет на иска по гр.д.
№771/14 (наричан по-долу „килера“). Решението на РС Ловеч е постановено на
16.06.2017 г. Докладчик по делото е съдия И.М..
Предмет на производството по гр.д.№262/2010 по описа на Районен съд
Ловеч са били предявените от Т.Л.Г. срещу горните ответници И.Н., М.Г.и С.Ц., искове
с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния килер
и по чл. 109 ЗС за преустановяване на разрушителни действия на южната преградна
стена на килера. Решението на РС Ловеч по това производство е постановено на 02.11.2010
г. Докладчик по делото е съдия Ц.В..
Предмет на производството по гр.д.№970/2010 по описа на РС Ловеч е
бил предявения от И.Н., М.Г.и С.Ц. (ответниците по гр.д.№262/10) срещу Т.Л.Г.
(ищец по същото дело) иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на външна
канализация и пристройки в сградата на ул. „Г.Д.“***. Решение по делото е
постановено от РС Ловеч на 11.11.2013 г. Докладчик по делото е съдия И.Й..
Предмет на производството по гр.д.№65/2012 г. на РС Ловеч е бил
предявения от Т.М.Ц. срещу внука му Т.Л.Г. иск с правно основание чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение с предмет самостоятелно жилище в
сградата на ул.“Т.“ **в гр. Ловеч, включващо и килера, чиято разрушена стена се
претендира да е причинила вредите предмет на иска по гр.д. №771/14. Решението
на РС Ловеч в това производство е постановено на 14.05.2012 г. от съдия-
докладчик И.М..
Предмет на производството по гр.д.№1466/2012 г. на РС Ловеч е бил
предявения на 10.09.2012 г. от Т.М.Ц. срещу И.Н., М.Г., С.Ц., Ц.А.и И.И.( част
от тях ответници по гр.д.№771/14) иск по чл. 75 ЗС за защита на нарушено върху
сграда в частта, представляваща гореописания килер. Решението на РС Ловеч е
постановено на 21.03.2013 г. от съдия-докладчик Ц.В..
Предмет на производството по гр.д.№923/2018 г. е предявения на
25.05.2018 г. от Т.Ц. срещу И.Н., С.Ц., М.Г., Ц.Н. и И.Г. иск с правно
основание чл. 439 ГПК. Решението на РС Ловеч е постановено на 01.11.2018 г. от
съдия-докладчик И.Й..
Горните факти съдът прие за
установени от представените от ответника Районен съд Ловеч и приети като
доказателства по делото съдебни актове по посочените съдебни производства,
както и от справките от деловодната програма на Районен съд Ловеч.
По
натовареността на Районен съд Ловеч и съдебният състав на съдия М.
Според Доклада за дейността
на Районен съд Ловеч за 2016 г. натовареността на съда е около средната за страната
(л. 74, стр. 24 от доклада). Имало е препоръка от ОС Ловеч съдиите да използват
правомощията си по закон с цел процесуална принуда по отношение на страните,
свидетелите и вещите лица. Отбелязано е, че многократно в годините съдия М. е
била съдията с най-много неизготвени в срок съдебни актове, който проблем през
2016 г. е решен (стр. 25 от доклада).
Относно
личността и преживяванията на ищеца
Ищецът Т.Ц. е роден на ***
година, към момента на приключване на съдебното дирене е навършил 90 години.
Завършил средно образование в
Промишлено занаятчийско училище. Основният му трудов стаж е като военен,
пенсиониран от 1978 година.
С решение на експертна
комисия – ТЕЛК, от 20.01.2009 г. му е призната пожизнено 96 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. Причина и дата на инвалидизирането – общо
заболяване от 07.08.2006 г. Описани са следните заболявания: глаукома,
мозъчно-сърдечна форма, състояние след исхемичен стволов мозъчен инсулт (м.
март 2008 г), лека десностранна хемипареза.
В личностно отношение Т.Ц. се
характеризира като принципен, дидактичен, последователен, загрижен за правилата
и реда. Отличава се с ригиден начин на реагиране, изразяващ се в непластичност
при решаване на проблеми, стигащ до догматична упоритост, което го затруднява в
ситуации изискващи гъвкавост, толерантност и компромис. В емоционален план това
води до натрупване на отрицателни емоции и кумулиране на афакти. Преживява се
като неразбран, ощетен, като жертва на несправедливо отношение, които черти са
присъщи за хората в напреднала възраст.
Въпреки тези личностови
особеност, Т.Ц. е психически здрав – без психопатологични особености и клинични
симптоми. Липсват качествени промени в отделните психични сфери – емоционална,
мисловна, възприятно-представна и др. Има съхранен интелект и оптимално за
възрастта протичащи когнитивни процеси.
В хода на гр.д.№771/14 Т.Ц. е
преживял стрес със следните емоционални преживявания: субективно усещане за
липса на справедливост, отчаяние, безпомощност, неизпълнен дълг, загуба на
перспектива, обида и др. Тези състояния са били придружени от лесна дразнимост,
нарушения на съня, тревога, плачливост и напрежение при всяко съдебно
заседание. Улесняващ фактор за тези негативни преживявания са били личностовите
му характеристики, които с напредването на възрастта са придобили по-изразен и
интензивен характер.
Горните субективни
преживявания на ищеца Т.Ц. довели до влошаване на отношенията с близките му –
дъщерите му и внука му, тъй като подозрителността, че и те са съпричастни към
забавянето, предизвиквала чести конфликти, в резултат на които се повишавало и
кръвното му налягане, за което понякога близките търсели спешна помощ.
Тези особености на личността и преживяванията
на ищеца се установяват от допусната служебно от съда психолого-психиатрична
експертиза, изпълнена от д-р П.В. – психиатър, и М.Д. – клиничен психолог,
които са провели лично освидетелстване на Т.Ц., които изводи се подкрепят и от
разпита на свидетелката М.Ц.– дъщеря на ищеца.
Съдът се довери на
експертното изследване и на показанията на свидетелката, като отчете, че
изрично на въпрос на съда в съдебно заседание експертите отговарят, че нямат
никакво съмнение за симулация от страна на изследвания Т.Ц., тъй като не са
открили преекспониране на някои от преживяванията му.
Комплексното обсъждане на
експертните изводи и констатации, заедно с показанията на св. М.Ц.и
медицинските документи, мотивираха съда да приеме, че въпреки близката родствена
връзка свидетелката добросъвестно и точно пресъздава възприятията си относно
преживяванията на баща й и отношенията в семейството във връзка с това.
Въз основа на фактическата
обстановка, която съдът прие за установена въз основа на коментираните доказателства,
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Обезщетение за нарушено право
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, §1
Европейската конвенция за правата на човека е предвидено в чл. 2б от Закона за
отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Фактическият състав, уреден в
закона, изисква: 1. ищецът да е страна по
висящ/приключил съдебен процес; 2.
съдебното производство да е с продължителност, надхвърляща рамките на
обичайно необходимото време за разглеждане и приключване на делото; 3. ищецът да е претърпял неимуществени
вреди и 4. причинените неимуществени
вреди да произтичат пряко и непосредствено от прекомерната продължителност
на съдебният процес, като представляват закономерна последица от забавянето.
По делото няма спор, че
ищецът Т.Ц. е страна по гр.д.№771/2014 по описа на Районен съд Ловеч, което към
датата на предявяване на настоящия иск все още е висящо пред първа инстанция на
РС Ловеч.
Дали продължителността на
гр.д.№771/14 е прекомерна, следва да бъде оценено като на първо място се
съобрази календарната продължителност на делото.
Началото му е поставено с
предявяването на иска от Т.Ц. на 12.05.2014
г. и е приключило пред първа инстанция на 04.08.2017
г. с постановяване на решението на РС Ловеч, а окончателно производството е приключено
на 25.05.2018 г. с изчерпване на
последния допълващ въпрос за разноските.
Настоящото производство е образувано на
06.04.2017 г., докато все още гр.д.№771/14 е било висящо. От това следват два
правни извода – на първо място, съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ настоящото
производство е допустимо и без да е изчерпан реда на глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт. На второ място и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
следва да съобрази фактите, свързани с движението на гр.д.№771/14, които са
настъпили след предявяване на иска и имат значение за решаване на настоящия
спор, в чийто основен предмет е продължителността на това дело.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ
съдът следва да вземе предвид при решаване на спора следните обстоятелства: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Общата продължителност на
гр.д.№771/14 г е 4 години и 13 дни (от
12.05.2014 г. до 25.05.2018 г.). Производството се е развило на 2 инстанции –
първа инстанция пред ответника Районен съд Ловеч – 3 години, 2 месеца и 23 дни
и и въззивна инстанция – пред Окръжен
съд Габрово за останалия период от 9 месеца и 20 дни.
Обичайната продължителност на
гражданските и търговските дела в
Република България в периода 2014, 2015 и 2016 г. според официалното съобщение
Европейската комисия, представено в Информационно табло на ЕС в областта на
правосъдието за 2018 г.,
представено в таблица №7, е около 100 дни/годишно.
Съдът
намира, че прекомерна би била продължителност надвишаваща 3-кратния размер на
средната стойност, а именно – период надхвърлящ 300 дни. Такова е и становището
на ищеца, поддържано в хода на устните състезания, че приема за прекомерна
продължителността на делото след 1 година.
Следва
да се посочи, че именно такава е била и продължителността на други дела с
участието на ищеца и повечето от ответниците, разгледани от други съдии при
ответника – под 1 година.
Неоснователни са възраженията
на ответника – Районен съд Ловеч, че в случая е налице правна и фактическа
сложност на гр.д.№771/14 г., която е довела до забавяне на производството.
Причината за забавянето на
производството е неспазване на основни начала на гражданския процес: чл. 7 ГПК
– служебното начало, и чл. 13 ГПК – разглеждане и решаване на делата в разумен
срок, при разглеждане на гр.д.№771/14 г.
Решаващият гр.д.№771/14 г съд
не е изпълнил задълженията си, гарантиращи спазването на посочените начала: не
е изготвен доклад на делото съгласно чл. 146 ГПК, с което съдът не е дал правна
квалификация на предявените искове и направените възражения, не е изяснил
спорните и подлежащи на доказване факти, което е бил длъжен да направи още в
първото по делото заседание, а още с насрочването му е следвало да съобщи на
страните проекта си за доклад.
Ако това задължение бе изпълнено,
то привидната сложност на делото, създадена от хаотичното допускане и събиране
на доказателства, щеше да бъде избегната, като страните бъдат своевременно
насочени за правно релевантните факти.
Доклад на делото съдът е
изготвил едва на 16.11.2016 г. – повече от 2 години и 6 месеца след постъпване
на исковата молба в РС Ловеч.
Съдебният състав по
гр.д.№771/14 не е упражнил и
процесуалната си власт да дисциплинира участниците в процеса, допускайки
множество отлагания заради нередовни призовавания и бездействие на част от
назначените вещи лица, което голословно или мълчаливо са отказали да изпълнят
възложена задача. Отделно съдът сам се е поставил в положение да се колебае
относно компетентността на вещото лице А.С., задавайки въпроси за това на
страните, вместо сам да избере и назначи вещо лице с подходяща квалификация от
списъка на вещите лица.
Гаранциите за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок, се съдържат в редица процесуални норми,
въвеждащи принципа на концентрационното начало, който осигурява своевременно
налагане на правния мир на мястото на правния спор.
Съвкупността от процедурни
норми обезпечават правилото на действащия ГПК разглеждането и решаването на
гражданските дела в едно съдебно заседание, което се постига с предварителната
размяна на книжа, подготовката на делото от съда в разпоредителното заседание
по чл. 140 ГПК, като доказателствения материал се концентрира и съответно
възможностите за нови доказателства се преклудират.
Нарушаването на този принцип
от съда, чието служебно задължение е да дисциплинира страните, е довел до
провеждането на множество съдебни заседания, неоснователно отлагани за
произнасяне по доказателства, с допускане на нови възможности за сочене на
доказателства и със събиране на неотносими такива, въз основа на които се е
стигало до спиране на производството.
Съдът обсъди възраженията за
прекомерна натовареност на съда – ответник и в тази връзка допусна събиране на
доказателства, които опровергават това твърдение.
Всичко гореизложеното
мотивира извода, че продължителността на гр.д.№771/14 по описа на РС Ловеч е
прекомерна и извън рамките на разумния срок.
Практиката на ЕСПЧ приема, че
всяка неразумна продължителност на производството по презумпция предизвиква
неимуществени вреди за лицето, засегнато от спора. Тази презумпция може да бъде
оборена, но в случая ответникът не е успял да проведе успешно такова доказване.
Едновременно с това се
събраха убедителни доказателства за реалните и преки негативни преживявания за
ищеца Т.Ц. в резултат на продължителността на гр.д.№771/14 г., които подлежат
на обезвреда чрез справедливо обезщетение.
Справедливото обезщетение
следва да бъде съобразено с нормата на чл. 52 ЗЗД и със задължителното
Постановление на Пленума на ВС №4/1968 г.
В конкретния случай следва да
бъдат отчетени изключително напредналата възраст на ищеца – 90 години, което
обстоятелство само по себе си значително влошава всяко едно негативно
преживяване, включително и това предизвикано от забавеното решаване на
гр.д.№771/14.
Освен преклонната възраст на
ищеца следва да бъдат обсъдени като завишаващи негативните му преживявания
тежките му соматични заболявания, които не са резултат от забавянето на делото,
но влошават страданията му от това.
От значение за справедливия
размер на обезщетението са и особеностите на личността на ищеца – дисциплиниран
човек, бивш военен, държащ изключително много на реда. Едновременно с това
неспособен да бъде „пластичен“ към ситуациите.
Тези негови характерни черти
на личността, изострени от напредналата възраст, са влошавали реално и
драматично преживяването от него разочарование, че делото му не се решава.
Именно тези личностови
особености са завишили извънредно интензивността на негативните емоции и
чувства, които е предизвиквало всяко отлагане на делото.
Следва да бъде съобразено и
влошаването на отношенията на ищеца със семейството му, което е било
заподозряно, че е съпричастно към забавянията при решаване на спора.
От значение при преценка на
преживяванията на ищеца е обстоятелството, че предмет на спора по гр.д.771/14 е
било разрушително действие на стена в сградата, в която той живее. Това е
„залогът“ на делото, според терминологията на ЕСПЧ, изискващ по-голяма бързина
при решаването му, като формалният отговор дали килерът, чиято стена е била разрушена,
е част от жилището по смисъла на ЗУТ, или не, или е част от съседния обект,
собственост на ответниците, е било от значение при решаване на спора, но не и
при преценка за значимостта му. Защото безспорно е, че разрушаването е между
две сгради – „близнак“, и че ищецът Ц. живее в едната сграда. Това неминуемо
означава, че неговото усещане за засягане на жилището му е било основателно и
своевременното решаване на спора по гр.д.771/14 е щял да даде отговор на
правния въпрос дали това засягане е правомерно или не.
Тезата на ответника – Районен
съд Ловеч, че ищецът е допринесъл за забавяното решаване на гр.д.№771/14 е
неоснователна. Има само едно отлагане по молба на ищеца, тъй като процесуалният
му представител адв. С.Л. е трябвало да постъпи на болнично лечение като
придружител на детето си. Това забавяне е толкова незначително спрямо цялата
продължителност на процеса, че не следва въобще да бъде обсъждано.
Неоснователно е и
поддържаното възражение от страна на Районен съд Ловеч, че силно влошените
отношения между страните са били причина за забавяне на делото. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на всяко гражданско производство е
наличието на правен спор, който често предполага и влошаване на
междуличностните отношения на спорещите, което обаче не може да освободи съда
от задължението му да реши спора своевременно. Освен това от проследения ход на
производството по гр.д.№771/14 не се установява някаква особена конфликтност,
която да е препятствала провеждането на съдебните заседания или извършването на
други действия.
В подкрепа на горното е и
успешно проведеното насрещно доказване на ищеца Ц., че други дела с участието
на същите спорещи личности са били решени в разумен срок от други съдебни
състави при ответника.
По тези съображения
настоящият съд прие, че забавеното решаване на гр.д.771/14 по описа на Районен
съд Ловеч е в нарушение на чл. 6, §1 ЕКПЧ и е осъществен фактическият състав на
чл. 2б ЗОДОВ, което прави предявеният иск основателен в пълния предявен размер
от 3 500.00 лева.
По този начин съдът намира,
че са спазени както коментираните критерии за справедливост, установени в
задължителната тълкувателна дейност на Върховния съд – ППВС от 1968 г., решения
на ВКС, така и критериите за справедливо обезщетение, установени в практика на ЕСПЧ,
изложена в писменото становище на ищеца. Луковитският районен съд съобрази и
продължителността на настоящото производство, започнало на 06.04.2017 г., чието
забавяне е поради отводи на съдии и връщане на делото за ново разглеждане
поради пропуска да участва задължителната страна – прокуратурата.
Върху така постановеното
обезщетение следва да се присъди и законна лихва от датата на завеждане на иска
– 06.04.2017г. до окончателното плащане на задължението.
По
разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ищецът има право на разноски. Направените
разноски, платени от ищеца, са следните: държавната такса от 10.00 лева, 1400.00 лева,
платени за адвокатско възнаграждение по гр.д.№278/17 по описа на РС Луковит,
500.00 лева за въззивно обжалване по в.гр.д.№889/18 на ОС Плевен и 100.00 лева
за отговор по частната жалба на ответника в производството по чл. 248 ГПК при
първото разглеждане на делото.
Ответникът Районен съд Ловеч
прави възражение за недължимост на разноските с аргументи, че противоречи на
морала плащането на възнаграждение от ищеца в полза на неговия внук - адв. Г..
Тези съображения на ответната страна са неоснователни. Няма забрана за плащане
на възнаграждение за свършена работа между родственици. В случай, че адвокатът
реши да предостави безплатно правна помощ и съдействие на роднина, която е една
от малкото допустими хипотези на безплатна адвокатска помощ, то на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата насрещната страна, която следва да
поеме разноски, дължи да плати и адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Възраженията на Районен съд
Ловеч могат да бъдат обсъдени единствено като такива за прекомерност. Според
правилата на посочената наредба (чл. 7, ал. 2, т. 2) минималното адвокатско
възнаграждение за инстанция при иск с материален интерес от 3500 лева е 475.00
лева. Производството по предявения от Т.Ц. иск е преминало два пъти през първа
инстанция, веднъж през въззивна, като е имало изготвяне на отговор по искане за
изменение на решение в частта за разноските. При това положение за всяка от
трите инстанции по същество на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата се дължи
минимално възнаграждение в общ размер на 1425.00 лева, заедно със 100.00 лева в
частното производство по чл. 248 ГПК, или общо ищецът има право на разноски за
адвокат до 1525.00 лева. Над този размер претенцията за сторените разноски от
2000 лева е прекомерна.
Ответникът Районен съд Ловеч
следва да плати и разноските за експертиза, които са платени от бюджета на
съда, възлизащи общо на 474.60 лева, включващи възнаграждения на двете вещи
лица, пътни и дневни..
При горните съображения, Луковитският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б ЗОДОВ РАЙОНЕН СЪД ЛОВЕЧ, представляван от председателя
М.Ш., гр. Ловеч, улица „Т.“ ***, да заплати на Т.М.Ц. с ЕГН **********,*** сумата от 3 500.00 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 771/ 2014г. по
описа на Районен съд Ловеч в разумен срок, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска – 06.04.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 1535.00 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева), представляваща
сторените разноски, от които 10.00 лева държавна такса и 1525.00 лева
адвокатско възнаграждение за представителство по гр.д.№278/17 на РС Луковит,
в.гр.д№889/18 на ОС Плевен и гр.д.№235/19 на РС Луковит, намалено по възражение
на насрещната страна за прекомерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК РАЙОНЕН СЪД ЛОВЕЧ, представляван от
председателя М.Ш., гр. Ловеч, улица „Т.“ ***, да заплати по сметката на РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ сумата от 474.60 лева (четиристотин седемдесет и
четири лева и 60 ст.), представляващи разноски за психолого-психиатрична
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………….