№ 249
гр. Габрово, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.а
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20244210101423 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК130460283 с адрес Област София (Столична), Община Столична, гр. София, район
„Младост", ж.к. „Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек
Слачик и Джейсън Кристос Кинг, с пълномощник: адвокат Л. Г. Г., съдебен адрес:
гр.София, район Оборище, ул.“Бачо Киро” №5, вх. А, ет. 4, ап. 14, ПРОТИВ К. Н. С.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ”**********” №15
Правно основание: чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1. т. 2 ГПК; по заповедно 840/2024 г.
на ГРС, Вземането произтича от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359**********,
както следва:
1. 132,93 лв., дължими за период 27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляваща частично
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги и
2. 34,99 лв., дължими за период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги.
3. 131,56 лв., ДЪЛЖИМИ НЕУСТОЙКИ за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г..
представляващи три месечни такси.
1
ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срок, чрез особен
представител- адв. Е. П..
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ,че: Цит. "От името на доверителя ми Йеттел
България ЕАД пред Районен съд - Габрово е предявено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д №
20244210100840/2024 г. по описа на PC - Габрово, по което е издадена заповед за изпълнение в
полза на доверителя ми срещу К. Н. С.. С Ваше Определение № 1095/30.07.2024 г., получено на
07.09.2024 г. и постановено по ч. гр. д. № 20244210100840/2024 г. по описа на PC - Габрово, съдът е
указал на доверителя ми. че следва да предяви иск относно вземането си. поради факта, че
връчването на издадената заповед за изпълнение е при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид
горното, считам, че за Йеттел България ЕАД е налице правен интерес да сезира съда с положителен
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415. ал. 1. т. 2 ГПК за вземането си в размер на 299,48
лева от К. Н. С.. Фактическа обстановка и правни изводи: 1. Обстоятелства, от които произтича
вземането:К. Н. С. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България
ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г.Длъжникът не
е изпълнил задълженията си но договора, в следствие на което той е прекратени едностранно от
Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 19.8.2022 г. (за
договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни
услуги: т. 196 от Общите условия) 2. Предвид това. към 25/8/2022 година длъжникът е имал
задължения за преходни периоди в размер на 167,92 лв. Като последица от посоченото
неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г. в размер на 131,56
лв.. представляващи три месечни такси.Следвала направим изрично уточнение, че процесиите
клаузи за неустойките предвиждат, при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок. като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер иа стандартните месечни
абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството в брой. без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставяне
то му /в брой или съответно обща лизипгова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.Видно от гореизложеното, претендираните от доверителя ми суми за неустойка се
формира чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по
логовор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството
при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план. Считам, че така формулирани дасте неустойки не
2
противоречат иа добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са
действителни, породили са действие и обвързват страните.Следва да о тбележим, че клаузата за
неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която е обвързана с размера на месечните
абонаменти такси в процесиите договори, изначално поставя праг на максималния размер на
неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така формулирана, при
договорен срок на договорите от две години, клаузата в тази й част не създава неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната
си функция, поради което, считам, че в тази част на исковата молба липсват отрицателните
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на претенцията, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги/ Договор за услуга интернет за дома в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Следва да се има предвид, че този размер иа
неустойката е изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със
спогодбата от 11.01.2018 г.По отношение па частта от неустойката от, представляваща разликата
между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на
договора, считам, че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована
вероятност за това. Съобразно чл.143, ап.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Видно е, че неустойката е гака формулирана, че при предсрочно прекратяване на
договора за абонамент на мобилни услуги възстановява в полза на мобилния оператор пълния
размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за всички устройства иретен
ди раната неустойка е на значително по-ниска стойност от разликата между цента на устройството
по ценова листа и цената на която съшитс са предоставени на длъжника. Този размер на
неустойката видно не противоречи на добросъвестността и не води до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 3311. Предвид това считам, че и в
тази част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и
същият следва да бъде уважен в цялост. Следва да се има предвид, че преценката за нищожност на
клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г„ 11 т. о./.На отделно основание, моля да вземете предвид, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
дава легално определение на понятието ..неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя
и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Видно е, че процесиите договори са индивидуални договори, които са били предмет
на договаряне между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху
съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните
договори и устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг.
Чрез определянето на тези параметри, се определя и размера на дължимата от длъжника неустойка.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално.Задълженията за предходен период в общ размер на 167,92 лв. са
3
обединени във Фактура № **********/25.5.2022 г. и Фактура№ **********/25.6.2022 г.. като във
всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението).
Задължението за предходен период е формирано както следва: 132.93 лв.. дължими за период
27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от
27.4.2022 г., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобтигни услуги. 34,99 лв., дължими за период
25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от
27.4.2022 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.За пълнота на изложението, следва да се има предвид, че при
сключването на договор с Иеттел България НАД, всяко лице получава един или повече клиентски
номера, под които Йеттел България ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента
договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един
клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите
си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка
издадена от Иеттел България ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които
се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на
издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се
включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период". При
констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено
лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се
деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура
като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В
системата на Теленор България ЕАД длъжникът КРЪСТИ НА Н. СТЕЛЯ НОВА е с клиентски
номер *********.Всички непогасени и изискуеми задължения на К. Н. С. в размер на 299,48 лева
са обединени във Фактура № **********/25.8.2022 г. за клиентски номер *********, със срок на
плащане 15 дни от дата на издаването и.Към настоящия момен т посочената сума не е заплатена от
длъжника."
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца
сумата от: 299,48 лева, от които:
1. 132,93 лв., дължими за период 27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляваща частично
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги и
2. 34,99 лв., дължими за период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги.
3. 131,56 лв., ДЪЛЖИМИ НЕУСТОЙКИ за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г..
представляващи три месечни такси.
както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
4
да се осъди ответника за направените в настоящото исково производство
разноски, както и за разноските, направени по ч.гр.д №
20244210100840/2024 г. по описа на PC - Габрово.
ОТВЕТНАТА СТРАНА чрез особен представител адв. Е. П.; взема становище в
отговор: Цит. "По допустимостта на иска: Искът следва да бъде допуснат за разглеждане. От
изложеното в ИМ и от приложенията към нея може да се направи заключение, че правен спор
действително е налице, а ищецът - действаш чрез свой надлежно упълномощен представител - е
правоспособен и процесуално легитимиран да потърси разрешаването му от съда. Спазено е
[1]
изискването за обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и
петитума на ИМ. ИМ е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. като в срок по заповедното
производство са постъпили доказателства за предявения установителен иск. По основателността
на иска: Видно от ИМ и от приложенията към нея. касае се за съглашения между в случая
доставчик на телекомуникационни услуги и застрахователен агент и физическо лице - потребител
по смисъла на § 13, т. I ДР ЗЗП. Процесиите договор за мобилни /слуги (ДМУ) от 14.10.2024 г. и
[2]
застрахователнен договор (ЗД) от същата дата са с потребителски характер, поради което
ответникът се ползва от защитата, предоставена но ЗЗП. Моля съдът да проведе служебна проверка
по чл. 7, ал. 3 ГПК за наличие в процесиите съглашения на неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 ЗЗП. По предхождащото заповедно производство ч. гр. д. № 20244210100840 на ГРС няма
данни да е извършвана проверка във връзка с разпоредбите на чл. 411. ал. 2. т. 2 и т. 3 ГПК.
Служебната проверка за неравноправни клаузи не е ограничена в заповедното производство или с
определен преклузивен срок. Тя може да бъде извършена както при разглеждане на настоящото
дело, така и при инстанционен контрол. За потребителя, позоваваш се на неравноправен характер
на клаузи от договор, не съществува задължение да конкретизира същите или да посочва в детайли
основанието за твърдяната неравноправност (в тази връзка напр. Решение № 237/20.01.2017 г. по т.
д. № 2927/1015 г. на ВКС). Към заявлението в заповедното производство са представени "Общи
условия на Телеиор България НАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги". По делото липсват доказателства ответникът да е приемал така
представените от ищеца Общи условия (ОУ) към ДМУ. Върху документа отсъстват подписи на
страните и по-конкретно на отвегника-погребител. Съгласно чл. 147а. ал. 1 ЗЗП прй сключване на
договор при ОУ с потребител ОУ обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той сс
е съгласил с тях. Съгласно ал. 2 съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с неговия подпис, а
съгласно ал. 4 тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с ОУ и получаването
им при подписване на договора се носи от търговеца. Доколкото върху ОУ липсват каквито и да
било заверки, по делото до момента е недоказано съгласието на ответника с тях. С оглед
разпоредбата на чл. 147а. ал. 5 ЗЗП този порок не би могъл да се санира чрез декларацията в текста
на ДМУ. че потребителят е запознат с ОУ и е получил екземпляр от гях. както и чрез представената
Декларации-съгласие. В допълнение, приложените в заповедното производство ОУ са практически
[3]
нечетими и поради това негодни да се ползват. Доколкото ищецът позовава исковата си
претенция и на уговорки, съдържащи се в ОУ. представянето на незаверени от ответника и
нечетими ОУ следва да доведе до отхвърляне на иска в гази му част като недоказан. При липса по
делото па валидно приети между страните ОУ смятам, че ищцовото дружество е следвало преди
всичко (1) да Отправи към ответника надлежна покана за плащане на дължимите суми и (2) да
5
извести ответника за възможните последици от неплашането на задълженията му. включително за
едностранно предсрочно прекратяване. По делото отсъстват доказателства подобни предизвестия
да са отправяни до ответника или да са получавани от него. Оспорвам изцяло като неоснователни
всички претенции на ищеца, основаващи се на: задължения за «предходен период» представляваща
ЧАСТИЧНО НЕПОГАСЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА АБОНАМЕНТНА ТАКСА И ТАКСА
ПОТРЕБЛЕНИЕ и неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси инеустойка, представляваща
част от разликата между стандартна цената на устройството и преференциалната цена при
сключване на ДМУ. Искът в тази му част се претендира поради прекратяване на договора на
основание ОУ. Както посочих по-горе, приложените от ищеца ОУ не обвързват ответника. Ищецът
няма право да прекратява на съглашенията си с ответника на основание посочения текст от ОУ,
съответно няма право да начислява и претендира посочените неустойки.На следващо място и
въпреки че част от неустойките се ограничават до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, съответните клаузи в съглашенията между страните са нищожни поради
неравноправност на основание чл. 146. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Обвързването на
неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без промопионалните и пакетни
отстъпки), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, води до нейната
неравноправност. На същото основание следва да се обяви за неравноправна и неустойката,
обвързана с по-високата (обявена от ищцовото дружество за "стандартна") цена на предоставеното
устройство (в тази връзка напр. Определение № 999/13.04.2020 г. по в. ч. т. д. № 331/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Варна. I състав, постановено във връзка със заповедно производство по
заявление на "Теленор България" ЕАД). Обвързването на ответника със "стандартна цена" на
устройството (стр. 3, пар. поел. и стр. 4, nap. 1 от ДМУ) е неравноправно, доколкото въпросната
цена е едностранно определена от ищцовото дружество и е значително по-висока (близо четири
пъти) от действителната продажна цена. По този начин търговецът претендира да прави "отстъпка"
в размер на сума. която е три пъти повече от действителната продажна цена. На базата на тази
отстъпка в случая се определея дължимата неустойка. Поддържам, че " стандартна цена на
устройството", спрямо която търговецът предоставя на потребителя "отстъпка", е всъщност
изкуствено завишена и несъобразена с пазара цена. Ищецът не доказва доколко "пазарната цена на
устройството" отговаря на цената за съшия продукт към онзи момент при други търговци, нито
доказва въобще да е реализирал продажби на тази цена. Тази цена ищецът е ползват единствено
като платформа за да промотира абонаментните си планове. Касае се за манипулиране на
потребителя с цел (1) да бъде сключен съответният договор с търговеца и (2) да се предпоставят
високи стойности на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на договора от страна на
потребителя. На стр. 2, nap. i от ИМ.До извод за неравноправност на договорни клаузи води и
обстоятелството, че в процесиите съглашения между страните не се предвиждат реципрочни
неустоечни клаузи в полза на потребителя при неизпълнение на търговеца. Неравноправна е и
[4]
клаузата от ДМУ. че освен неустойката потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора. Това допълнение е неясно формулирано, а прилагането му би могло да доведе до
задължаване на потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение.
Поради това допълнението е неравноправно съгласно чл. 143. an. 2. т. 5 и т. 19 ЗЗП.
Неравноправният характер на процесиите неустоечни клаузи се онагледява и чрез съдебнатр
практика. В тази връзка е Определение № 999/13.04.2020 г. по в. ч. т. д. № 331/2020 г. описа на
Окръжен съд - Варна. I състав, постановено във връзка със заповедно производство по заявление на
6
същото търговско дружество "Теленор България" ЕАД (понастоящем "Йеттел България" ЕАД). И в
този случай се касае за съглашения за мобилни услуги. Съгласно мотивите на цитираното
определение:"На следващо място съдът намира цитираната неустоечна клауза за нищожна поради
противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска закрит.", "В случая
предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката,
която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на абонаментни вноски по
стандартните планове без промоционатите и пакетните отстъпки. На потребителя е възложен
необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключване на договора
вреди, което е типична хипотеза на нарушение на потребителската защита (чл. 143 т. 5 от ЗЗП).
Дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора,
то той не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да
прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без
промоциоиалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на
доставчика. "жа по общия ред."От друга страна императивният режим на закрилата на
потребителите предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка. По отношение на нищожността на неустоечните клаузи е налице и актуална практика на
ОС - Габрово, например Решение № 86/12.04.2024 г. по ВГД 79/2024 г. В мотивите на решението
подробно е аргументирано защо е налице неравноправност както на клаузите за неустойка в
трикратен размер, така и на клаузите за плащане на разликата между заплатена и "стандартна" цена
на устройство. Съгласно цитираното решение: "Въззивният съд намира на първо място, че клаузата
по чл. II б. а) е неравноправна. Съображенията за това са, че тя задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения /нетащане на месечни вноски/, вследствие на което договорът
е прекратен от доставчика на услугата, да заплати необосновано висока неустойка, надвишаваща
както размера на дължимата месечна такса /неустойката се изчислява върху т. нар. "стандартен
абонамент", чийто размер винаги надвишава този на таксата при срочните абонаменти/, така и
размера на действително претърпените от кредитора вреди при забавено изпълнение на парично
задължение, а именно размера на законната лихва. В същото време абонатът не получава насрещна
престация от доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати
договора. Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143 ал.2 т. 5 от ЗЗП за неравноправност.
Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание чл. 146 ал. 2 т.6 от ЗЗП
доколкото позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценки, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението
потребителя, за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди
изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги и
да получи неустойка за нвеизрпалнеиието. Посочената клауза като част от стандартни, изготвени
предварително и типови споразумения на мобилния оператор не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП. поради което потребителят няма възмож ност да влияе върху
съдържанието им /да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по -нисък размер/. По
отношение на претенцията за заплащане на неустойка по чл. 11 б. б) от Договора за мобилни
услуги в размер на разликата между стандартната /по-висока/ и преференциалната /по-ниска/ цена
на предоставеното устройство, съдът намира, че така уговорена неустойката излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване, на кредитора. Тази
неустойка обективира намерение на оператора да извърши едностранно промяна на съществен
елемент от договора, а именно цената на устройството.. Подобни уговорка противоречи на добрите
нрави, като води до явна нееквивалентност на престициите. Освен това така определеният размер
7
на неустойката противоречи на обезщетителнита й функция, кито не само че не обезщетява вреди,
и увеличава без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Преференциалната цена при сключването на договори зи лизинг е определящи като е недопустимо
последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка
под формата на извършената отстъпки. Цената на въпросното устройство следва да се счита за
окончателно определени именно със сключване на договора за лизинг." Във връзка с възражението
за неравноправност поради липса на реципрочни неустоечни клаузи в полза на потребителя са
мотивите на Решение № 412/03.01.2019 г. по гр. д. № 489/2018 г. описа на ГРС. постановено по иск е
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от "Теленор България" ЕАД. Из мотивите на решението се
посочва: "В конкретния случай определената неустойка в размер на 578 лв надвишава 7 пъти
неизплатеното задължение, което е в размер на 80 лв. Клаузата е неравноправна и поради това. че в
договора липсва реципрочна санкция при неизпълнение на задължения от страни на доставчика на
услугата. ".Обръщам внимание на некоректния и заблуждаваш подход на ищцовото дружество при
договарянето с ответника. Приложените от ищеца ОУ, дори и да се приеме, че са били предявени
на ответника (коего за момента е недоказано), са с прекалено мшгьк по големина, особено труден за
възприемане шрифт. В случая липсва изрична законова забрана относно размера на шрифта, както
при потребителското кредитиране. Въпреки това използването на толкова малък по размер шрифт
поставя под въпрос действителността на ОУ на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Ноторно
известен е и фактът, че при сключване на договори с телекомуникационни оператори масово се
налага практиката потребителят да бъде заставен да се подписва в каре върху електронно
устройство без да е наясно какво точно подписва. Приемам тази практика за нелоялна спрямо
потребителя и относима към недействителност на договора на основание чл. 26. ал. 2. пр. 2 ЗЗД
поради липса на съгласие. III.6. Налице е разминаване между сумите, заявени в ИМ и сумите,
онагледени от представените фактури на ищцовото дружество. В тази връзка например: в ИМ е
7
посочено, че сумата от 167.92 лв. е задължение по обединени 2 бр. Фактури №№
**********/25.05.2022г. и № **********/25.06.2022г. за период от 27.04.2023г до 24.06.2022 г. и
представлява по първата фактура : Разговори .данни.съфбтцения и други таксувани услуги-
Месечни и еднократни такси/абонаменти,доп.пакети,отстъпки, а във втората фактура СА
начислени:Месечни и еднократни такси/ абонаменти, доп. пакети/ отстъпки / на мобилни услуги но
процесния ДМУ за периода от 25.05.2022 г. до 24.06.2022 г.;ПОСОЧЕНИТЕ СТОЙНОСТИ ПО
ФАКТУРИТЕ СА 144.59 ЛВ. - по първата и 179.58 лв. - по втората. ТАКА ПОСОЧЕНИТЕ СУМИ
НЕ КОРЕСПОНДИРАТ С ИСКОВАТА МОЛБА - НИТО ПО РАЗМЕР НИТО ПО ПОСОЧЕНИ
ОСНОВАНИЯ.НЯМА ОБЯСНЕНИЕ ЗА РАЗМИНАВАНИЯТА В РАЗМЕРА НА
МЕСЕЧНИТЕ ГАКСИ - ВЕДНЪЖ 37.49 лв.- втората факгура, 72.48. лв. - първата фактура/. в
ДМУ е посочено, че абонаментът за първоначалния срок на договора е 34.99 лв. с ДДС на месец за
абонаментен план "Тогал +"; в приложената от ищеца фактура № **********/25.08.2022 г. за
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги/ 131.56 лв. / и задължения по предходни
периоди /167.92лв./ или общо за 299.48 лв.. която сума е посочена като "Обща сума за плащане с
ДДС". На фактурите с наименование -Общо погребление за мобилен / фиксиран номер за същите
периоди 27.04.22г. до 24.05. 2022г. са начислени : Допълнителни услуги за 20.82 лв. ;други услуги
3.30 лв.; други услуги с добавена стойност 39.89 лв. и кратки съобщения с /sms/- 0.11 лв. ОБЩА
СТОЙНОСТ на ТАЗИ ФАКТУРА 120.49 ЛВ. , като такса за посочения абонаментен план ТОТАЛ +
е посоченц сумата 56.37 лв. без ДДС. Сумите но фактурите . въпреки че според ищеца следва да се
отнасят към едно и също задължение, се различават помежду си. Претендираната чрез ИМ сума не
8
отговаря нито на договорената цена на абонамента, нито на сумата, фактурирана към ответника.
Същевременно следва да се отчете, че цитираната фактура покрива кратък отчетен период от само
10 календарни дни - от датата на сключване на договора 27.04.2022 г. до датата На отчитане
24.05.2022 г. От така посочените във фактурата данни излиза, че ищецът !е таксувал, само за 10 дни
ползване на услугата, сумата без ДДС, която е по- висока от цената на целия месечен абонамент с
ДДС. т.е. ищецът е таксувал потребителя сума за абонаментния план "Тотал +". по-голяма от
8
договорената. В допълнение към горното поддържам, че ищецът неправилно твърди, че "във всяка
издадена от Йеттел България ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които
се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер"! Напротив - издаваните от ищеца
фактури са меко казано неясни, с очевидни разминавания между формалната си част и разбивките
на следващите страници. Касае се и за недобросъвестни практики при уведомяване на потребителя,
които го затрудняват да разбере действителния размер на задълженията си, а понастоящем
затрудняват съществено и неговата защита в хода на съдопроизводството. Обръщам внимание на
несъответствието на стр. 2. nap. 1 от ИМ. Ищецът преди всичко не сочи в какво се състои
неизпълнението на договорите, довело до едностранно прекратяване. От ИМ може да се заключи,
че се касае за неплащане на всички парични задължения на ответника от сключването на договора
до неговото прекратяване, но това твърдение е следвало да се заяви изрично от ищеца, а не да се
извежда от доказателствата и от съдържанието на ИМ. На същото място в ИМ ищецът сочи
неизпълнение на договор за лизинг, какъвто не се споменава на друго място в ИМ и какъвто не е
приложен към доказателствата по делото, по-конкретно към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Предвид гореизложеното, моля уважаемият състав при ГРС да отхвърли предявените
искове от "Йеттел България" ЕАД; ЕИК *********. "
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че ПРЕДЯВЕНИТЕ
ИСКОВЕ са за: УСТАНОВЯВАНЕ, че ответника- ПОТРЕБИТЕЛ дължи на ищеца-
ДОСТАВЧИК:
1. 132,93 лв., дължими за период 27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляваща частично
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги и
2. 34,99 лв., дължими за период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги.
3. 131,56 лв., ДЪЛЖИМИ НЕУСТОЙКИ за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г..
представляващи три месечни такси.
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20-5-2024 г. до
погасяването им,
за което е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 396 от 23-5-2024 г.. по ч.гр.д.
840/2024 г. на ГРС на основание чл.422 от ГПК
9
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
Възникването на задължението за плащане
132,93 лв., дължими за период 27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляваща
частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги и
34,99 лв., дължими за период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за
Мобилни услуги.
131,56 лв., ДЪЛЖИМИ НЕУСТОЙКИ за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г..
представляващи три месечни такси.
Настъпването на падежа на същите
Изпадането на ответника в забава;
Липсата на пълно, точно и своевременно плащане;
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: НЯМА ТАКИВА.
Оспорвания и възражения на ответника:
касае се за съглашения между в случая доставчик на телекомуникационни услуги и
застрахователен агент и физическо лице - потребител по смисъла на § 13, т. I ДР ЗЗП.
Процесиите договор за мобилни /слуги (ДМУ) от 14.10.2024 г. и застрахователнен договор
[5]
(ЗД) от същата дата са с потребителски характер, поради което ответникът се ползва от
защитата, предоставена но ЗЗП. да се проведе служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК за
наличие в процесиите съглашения на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По
предхождащото заповедно производство ч. гр. д. № 20244210100840 на ГРС няма данни да е
извършвана проверка във връзка с разпоредбите на чл. 411. ал. 2. т. 2 и т. 3 ГПК. Служебната
проверка за неравноправни клаузи не е ограничена в заповедното производство или с
определен преклузивен срок. Тя може да бъде извършена както при разглеждане на
настоящото дело, така и при инстанционен контрол. За потребителя, позоваваш се на
неравноправен характер на клаузи от договор, не съществува задължение да конкретизира
същите или да посочва в детайли основанието за твърдяната неравноправност (в тази връзка
напр. Решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/1015 г. на ВКС).
Към заявлението в заповедното производство са представени "Общи условия на Телеиор
България НАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги".
По делото липсват доказателства ответникът да е приемал така представените от ищеца
Общи условия (ОУ) към ДМУ. Върху документа отсъстват подписи на страните и по-
конкретно на ответника-погребител. Съгласно чл. 147а. ал. 1 ЗЗП при сключване на договор
при ОУ с потребител ОУ обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той сс е
съгласил с тях. Съгласно ал. 2 съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с неговия
10
подпис, а съгласно ал. 4 тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с ОУ и
получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. Доколкото върху ОУ
липсват каквито и да било заверки, по делото до момента е недоказано съгласието на
ответника с тях. С оглед разпоредбата на чл. 147а. ал. 5 ЗЗП този порок не би могъл да се
санира чрез декларацията в текста на ДМУ, че потребителят е запознат с ОУ и е получил
екземпляр от гях. както и чрез представената Декларации- съгласие. В допълнение,
приложените в заповедното производство ОУ са практически нечетими и поради това
[6]
негодни да се ползват. Доколкото ищецът позовава исковата си претенция и на уговорки,
съдържащи се в ОУ, представянето на незаверени от ответника и нечетими ОУ следва да
доведе до отхвърляне на иска в гази му част като недоказан. При липса по делото на валидно
приети между страните ОУ смятам, че ищцовото дружество е следвало преди всичко (1) да
Отправи към ответника надлежна покана за плащане на дължимите суми и (2) да извести
ответника за възможните последици от неплашането на задълженията му. включително за
едностранно предсрочно прекратяване. По делото отсъстват доказателства подобни
предизвестия да са отправяни до ответника или да са получавани от него.
Оспорва изцяло като неоснователни всички претенции на ищеца, основаващи се на:
задължения за «предходен период» представляваща ЧАСТИЧНО НЕПОГАСЕНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА АБОНАМЕНТНА ТАКСА И ТАКСА ПОТРЕБЛЕНИЕ и неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси инеустойка, представляваща част от разликата между
стандартна цената на устройството и преференциалната цена при сключване на ДМУ. Искът
в тази му част се претендира поради прекратяване на договора на основание ОУ.
Приложените от ищеца ОУ не обвързват ответника. Ищецът няма право да прекратява на
съглашенията си с ответника на основание посочения текст от ОУ, съответно няма право да
начислява и претендира посочените неустойки.
На следващо място и въпреки че част от неустойките се ограничават до трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, съответните клаузи в съглашенията между страните са
нищожни поради неравноправност на основание чл. 146. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Обвързването на неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без
промопионалните и пакетни отстъпки), а не с размера на действителната месечна
абонаментна такса, води до нейната неравноправност.
На същото основание следва да се обяви за неравноправна и неустойката, обвързана с по-
високата (обявена от ищцовото дружество за "стандартна") цена на предоставеното
устройство (в тази връзка напр. Определение № 999/13.04.2020 г. по в. ч. т. д. № 331/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Варна. I състав, постановено във връзка със заповедно
производство по заявление на "Теленор България" ЕАД). Обвързването на ответника със
"стандартна цена" на устройството (стр. 3, пар. поел. и стр. 4, nap. 1 от ДМУ) е
неравноправно, доколкото въпросната цена е едностранно определена от ищцовото
дружество и е значително по-висока (близо четири пъти) от действителната продажна цена.
По този начин търговецът претендира да прави "отстъпка" в размер на сума, която е три пъти
повече от действителната продажна цена. На базата на тази отстъпка в случая се определея
дължимата неустойка. Поддържа, че "стандартна цена на устройството", спрямо която
търговецът предоставя на потребителя "отстъпка", е всъщност изкуствено завишена и
несъобразена с пазара цена. Ищецът не доказва доколко "пазарната цена на устройството"
отговаря на цената за съшия продукт към онзи момент при други търговци, нито доказва
11
въобще да е реализирал продажби на тази цена. Тази цена ищецът е ползват единствено като
платформа за да промотира абонаментните си планове. Касае се за манипулиране на
потребителя с цел (1) да бъде сключен съответният договор с търговеца и (2) да се
предпоставят високи стойности на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на
договора от страна на потребителя. На стр. 2, пap. 1 от ИМ.До извод за неравноправност на
договорни клаузи води и обстоятелството, че в процесиите съглашения между страните не се
предвиждат реципрочни неустоечни клаузи в полза на потребителя при неизпълнение на
[7]
търговеца. Неравноправна е и клаузата от ДМУ. че освен неустойката потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. Това допълнение е неясно формулирано, а
прилагането му би могло да доведе до задължаване на потребителя при неизпълнение да
заплати необосновано високо обезщетение. Поради това допълнението е неравноправно
съгласно чл. 143. an. 2. т. 5 и т. 19 ЗЗП. Неравноправният характер на процесиите неустоечни
клаузи се онагледява и чрез съдебна практика. В тази връзка е Определение №
999/13.04.2020 г. по в. ч. т. д. № 331/2020 г. описа на Окръжен съд - Варна. I състав,
постановено във връзка със заповедно производство по заявление на същото търговско
дружество "Теленор България" ЕАД (понастоящем "Йеттел България" ЕАД). И в този случай
се касае за съглашения за мобилни услуги. Съгласно мотивите на цитираното
определение:"На следващо място съдът намира цитираната неустоечна клауза за нищожна
поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на императивната потребителска
закрит.", "В случая предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения
размер на неустойката, която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер
равен на абонаментни вноски по стандартните планове без промоционатите и пакетните
отстъпки. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо
предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на нарушение на
потребителската защита (чл. 143 т. 5 от ЗЗП). Дори и на потребителя да е било разяснено
каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не е могъл да я съпостави с
действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер равен на
абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоциоиалните и пакетните
отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. по общия ред."От
друга страна императивният режим на закрилата на потребителите предвижда именно
нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка. По отношение на
нищожността на неустоечните клаузи е налице и актуална практика на ОС - Габрово,
например Решение № 86/12.04.2024 г. по ВГД 79/2024 г. В мотивите на решението подробно е
аргументирано защо е налице неравноправност както на клаузите за неустойка в трикратен
размер, така и на клаузите за плащане на разликата между заплатена и "стандартна" цена на
устройство. Съгласно цитираното решение: "Въззивният съд намира на първо място, че
клаузата по чл. II б. а) е неравноправна. Съображенията за това са, че тя задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения /нетащане на месечни вноски/,
вследствие на което договорът е прекратен от доставчика на услугата, да заплати
необосновано висока неустойка, надвишаваща както размера на дължимата месечна такса
/неустойката се изчислява върху т. нар. "стандартен абонамент", чийто размер винаги
надвишава този на таксата при срочните абонаменти/, така и размера на действително
претърпените от кредитора вреди при забавено изпълнение на парично задължение, а именно
12
размера на законната лихва. В същото време абонатът не получава насрещна престация от
доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати договора.
Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143 ал.2 т. 5 от ЗЗП за неравноправност.
Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание чл. 146 ал. 2 т.6 от ЗЗП
доколкото позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценки, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението
потребителя, за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди
изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни
услуги и да получи неустойка за нвеизрпалнеиието. Посочената клауза като част от
стандартни, изготвени предварително и типови споразумения на мобилния оператор не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП. поради което потребителят няма
възмож ност да влияе върху съдържанието им /да откаже клаузата за неустойка или същата
да бъде в по -нисък размер/. По отношение на претенцията за заплащане на неустойка по чл.
11 б. б) от Договора за мобилни услуги в размер на разликата между стандартната /по-
висока/ и преференциалната /по-ниска/ цена на предоставеното устройство, съдът намира, че
така уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции и цели единствено
неоснователно обогатяване, на кредитора. Тази неустойка обективира намерение на
оператора да извърши едностранно промяна на съществен елемент от договора, а именно
цената на устройството.. Подобни уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престициите. Освен това така определеният размер на неустойката
противоречи на обезщетителнита й функция, кито не само че не обезщетява вреди, и
увеличава без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Преференциалната цена при сключването на договори зи лизинг е определящи като е
недопустимо последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез
договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпки. Цената на въпросното
устройство следва да се счита за окончателно определени именно със сключване на договора
за лизинг."
Във връзка с възражението за неравноправност поради липса на реципрочни неустоечни
клаузи в полза на потребителя са мотивите на Решение № 412/03.01.2019 г. по гр. д. №
489/2018 г. описа на ГРС. постановено по иск е правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от
"Теленор България" ЕАД. Из мотивите на решението се посочва: "В конкретния случай
определената неустойка в размер на 578 лв надвишава 7 пъти неизплатеното задължение,
което е в размер на 80 лв. Клаузата е неравноправна и поради това. че в договора липсва
реципрочна санкция при неизпълнение на задължения от страни на доставчика на услугата. ".
Обръща внимание на некоректния и заблуждаваш подход на ищцовото дружество при
договарянето с ответника. Приложените от ищеца ОУ, дори и да се приеме, че са били
предявени на ответника (което за момента е недоказано), са с прекалено малък по големина,
особено труден за възприемане шрифт. В случая липсва изрична законова забрана относно
размера на шрифта, както при потребителското кредитиране. Въпреки това използването на
толкова малък по размер шрифт поставя под въпрос действителността на ОУ на основание
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Ноторно известен е и фактът, че при сключване на договори с
телекомуникационни оператори масово се налага практиката потребителят да бъде заставен
да се подписва в каре върху електронно устройство без да е наясно какво точно подписва.
Приемам тази практика за нелоялна спрямо потребителя и относима към недействителност
на договора на основание чл. 26. ал. 2. пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
13
Налице е разминаване между сумите, заявени в ИМ и сумите, онагледени от представените
7
фактури на ищцовото дружество. В тази връзка например: в ИМ е посочено, че сумата от
167.92 лв. е задължение по обединени 2 бр. Фактури №№ **********/25.05.2022г. и №
**********/25.06.2022г. за период от 27.04.2023г до 24.06.2022 г. и представлява по първата
фактура: Разговори данни, събщения и други таксувани услуги- Месечни и еднократни
такси/абонаменти, доп.пакети,отстъпки, а във втората фактура СА начислени:Месечни и
еднократни такси/ абонаменти, доп. пакети/ отстъпки / на мобилни услуги но процесния
ДМУ за периода от 25.05.2022 г. до 24.06.2022 г.; ПОСОЧЕНИТЕ СТОЙНОСТИ ПО
ФАКТУРИТЕ СА 144.59 ЛВ. - по първата и 179.58 лв. - по втората. ТАКА ПОСОЧЕНИТЕ
СУМИ НЕ КОРЕСПОНДИРАТ С ИСКОВАТА МОЛБА - НИТО ПО РАЗМЕР НИТО ПО
ПОСОЧЕНИ ОСНОВАНИЯ.НЯМА ОБЯСНЕНИЕ ЗА РАЗМИНАВАНИЯТА В
РАЗМЕРА НА МЕСЕЧНИТЕ ТАКСИ - ВЕДНЪЖ 37.49 лв.- втората факгура, 72.48. лв. -
първата фактура /. в ДМУ е посочено, че абонаментът за първоначалния срок на договора е
34.99 лв. с ДДС на месец за абонаментен план "Тогал +"; в приложената от ищеца фактура №
**********/25.08.2022 г. за неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги/
131.56 лв. / и задължения по предходни периоди /167.92лв./ или общо за 299.48 лв.. която
сума е посочена като "Обща сума за плащане с ДДС". На фактурите с наименование -Общо
погребление за мобилен / фиксиран номер за същите периоди 27.04.22г. до 24.05. 2022г. са
начислени: Допълнителни услуги за 20.82 лв. ;други услуги 3.30 лв.; други услуги с добавена
стойност 39.89 лв. и кратки съобщения с /sms/- 0.11 лв. ОБЩА СТОЙНОСТ на ТАЗИ
ФАКТУРА 120.49 ЛВ. , като такса за посочения абонаментен план ТОТАЛ + е посоченц
сумата 56.37 лв. без ДДС. Сумите но фактурите. въпреки че според ищеца следва да се
отнасят към едно и също задължение, се различават помежду си. Претендираната чрез ИМ
сума не отговаря нито на договорената цена на абонамента, нито на сумата, фактурирана към
ответника. Същевременно следва да се отчете, че цитираната фактура покрива кратък
отчетен период от само 10 календарни дни - от датата на сключване на договора 27.04.2022 г.
до датата на отчитане 24.05.2022 г. От така посочените във фактурата данни излиза, че
ищецът е таксувал, само за 10 дни ползване на услугата, сумата без ДДС, която е по- висока
от цената на целия месечен абонамент с ДДС. т.е. ищецът е таксувал потребителя сума за
абонаментния план "Тотал +". по-голяма от договорената. В допълнение към горното
8
поддържам, че ищецът неправилно твърди, че "във всяка издадена от Йеттел България ЕАД
фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер"! Напротив - издаваните от ищеца фактури са меко
казано неясни, с очевидни разминавания между формалната си част и разбивките на
следващите страници. Касае се и за недобросъвестни практики при уведомяване на
потребителя, които го затрудняват да разбере действителния размер на задълженията си, а
понастоящем затрудняват съществено и неговата защита в хода на съдопроизводството.
Обръща внимание на несъответствието на стр. 2. nap. 1 от ИМ. Ищецът преди всичко не сочи
в какво се състои неизпълнението на договорите, довело до едностранно прекратяване. От
ИМ може да се заключи, че се касае за неплащане на всички парични задължения на
ответника от сключването на договора до неговото прекратяване, но това твърдение е
следвало да се заяви изрично от ищеца, а не да се извежда от доказателствата и от
съдържанието на ИМ.
На същото място в ИМ ищецът сочи неизпълнение на договор за лизинг, какъвто не се
14
споменава на друго място в ИМ и какъвто не е приложен към доказателствата по делото, по-
конкретно към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице И. Ц. се установява, следното:
Общия размер на неустойката, формирана от двата компонента е 133,79 лв.
Общият размер на задълженията за минал период, формирани от вземания за
абонаментни такси, потребление на мобилни услуги с настъпил падеж по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.04.2022 г. за периода 27.4.2022 г.
- 24.05.2022 г. е в размер на 167, 92 лв.
132.93 лв. дължими за период 27.04.2022-24.05.2022 г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 27.04.2025 г., представляваща частично
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги;
Разликата се дължи на издаден документ № ********* / 25.07.2022 г. със
отрицателен знак на стойност „-11,66 лв.“
34,99 лв, дължими за период 25.05.2022-24.06.2022г., по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 27.04.2022 г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги;
131.56 лв. ДЪЛЖИМИ НЕУСТОЙКИ за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.04.2022 г.,
представляващи три месечни вноски;
Вещото лице изчислява размер на неустойката, според приложената методология,
в размер на 133,79 лв .Разликата се дължи от изчисленията по компонент 2, като ищеца
претендира по-малка сума. Няма данни за начина на изчисляването й. Вещото лице в
съдебно заседание допълва и обяснява, че е изчислила размера на дължимата според ищеца
неустойка и съгласно двата компонента, които влизат при формирането , като по нейните
изчисления се получава 133,79 лева- има разлика спрямо претендираната сума за неустойка -
2,23 лева. Не може да аргументира от къде се получава разликата. Според методологията,
която е подадена от ищеца и която е приложила, не може да аргументира на какво се дължи
разликата между двете суми. По данните, подадени от ищеца, също не става ясно как те
получават тяхната сума, посочена като неустойка. Според методологията, както я разбира
вещото лице, се получава посочената сума – с 2 лева повече. Отговорът е, че Билинг
системата така ги изчислява, но не се разбира методологията, която софтуера на ищеца
прилага, какво му е заложено като формула. Би трябвало формулата да съответства и да е
представена в исковата молба или в документите.
От правна страна съдът намира следното:
Не е оспорено възникването на материалноправните отношения между страните
по договорите за мобилни услуги и услуги, следва да се приеме, че същите са породили
валидни облигационни правоотношения по тях.
Ищецът твърди отрицателен факт и в тежест на ответника е да докаже, че
използваните от него услуги са заплатени своевременно.
15
От заключението на вещото лице се установява, че ответната страна е
потребявала далекосъобщителните услуги.
По отношение на изпълнението на задължението за плащане на абонаментните
такси и използвани мобилни услуги, ответникът е изпаднал в забава, а исковите претенции
са с настъпила изискуемост.
С оглед изложеното предявените искови претенции по чл. 422 от ГПК, за ТАКСИ
ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ - 132,93 лв., дължими за
период 27/04/2022-24/05/2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359********** от 27.4.2022 г., представляваща частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни
услуги и 34,99 лв., дължими за период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги, следва да
се уважат.
НЕУСТОЙКА за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
За да възникне вземането за неустойка е необходимо да е налице валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение. Съгласно уговореното в подписаните договори за
мобилни услуги между страните, при предсрочно прекратяване на договор по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния месечен абонамент, като месечният абонамент, приложим за
нуждите на неустойката е най– високият според уговорения план. В договора е посочено, че
към неустойката потребителя дължи и възстановяване на частта от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план и стандартните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на договора.
В производството ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на
възникналото и изискуемо свое задължение за заплащане на месечните абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги за процесния период по двата договора, което е
обусловило правото на мобилния оператор, едностранно и предсрочно да прекрати договора
с ответника съгласно Общите условия и да начисли претендираната неустойка.
Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси в стандартен размер, без отстъпка, не нарушава добрите нрави.
Правоотношението е прекратено поради неизпълнението на потребителя и
съответно същият дължи обезщетение за неспазения период, през който операторът
легитимно е очаквал да бъдат потребявани предоставяните от него далекосъобщителни
услуги, за които е длъжен да поддържа съответната мрежа.
16
Уговорената компенсаторна неустойка е ограничена до три месечни вноски,
поради което не е без краен предел и не излиза от придадената санкционна функция.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорена
клауза в сключения договор за компенсаторна неустойка по договорите за мобилни услуги,
преценени към пораждане на задължението, съдът намира следното:
Включването на уговорката в договорите към неустойката да се възстановява
частта от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план и стандартните
цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод
за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата.
С начисляването им се заобикаля и забраната максималният размер на
неустойката по договорите за мобилни услуги да не надвишава три месечни абонаментни
плана при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя постигнато в
спогодба по гр.д. № 15539/2014 г. по описа на СГС между дружеството и КЗП.
Настоящия състав напълно споделя принципните съображения за противоречие
със закона на претендираните неустойки, тъй като месечният абонамент, приложим за
нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана.
Противозаконно е уговарянето, че потребителят дължи и възстановяване на част,
съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най- ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице
отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.
Освен това от заключението на вещото лице се установява, че ищецът начислява
неустойката по методика, която не съотвества на договорните клаузи и не може да се
установи обективно.
Искът за неустойка следва да бъде отхвърлен като неснователен и недказан.
РАЗНОСКИ- Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски съобразно уважаването на исковете/ 56,07 %/ както следва
283,15 лв. по заповедното производство;
1096,16 лв. по исковото производство;
По изложените съображения съдът
[1]
Наличието на обективен и субективен идентитет е измежду категорията на абсолютните процесуални предпоставки за
допустимостта на иска. Съдът, разглеждащ гражданския иск, следва задължително да съобрази, че с него кредиторът
продължава защитата си въз основа на вече издадената заповед за изпълнение, поради което не може да се променя
материалноиравната характеристика на нретендираното вземане, както и да се иска произнасяне на гражданския съд по
нещо различно от вече заявеното в заповедното производство. 'ГР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС но ТД № 4/2013 г. на ОСГТК
застъпва становището, че въпросът за идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер
с вземането, предявено пред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422! от ГПК, е въпрос, относим към
допустимостта на специалния установителен иск, а не към неговата основателност.
17
[2] Предвид разпоредбите на § 13, т. 12, т. 13 и т. 14 ДР ЗЗП.
[3] На стр. 2, nap. i от ИМ.
ь
В случая исковата претенция не се позовава на тази клауза.
[5] Предвид разпоредбите на § 13, т. 12, т. 13 и т. 14 ДР ЗЗП.
[6] На стр. 2, nap. 1 от ИМ.
ь
В случая исковата претенция не се позовава на тази клауза.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ К. Н. С., ЕГН**********, с адрес: гр.
Габрово, ул. ”**********” №15; дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК130460283 с
адрес Област София (Столична), Община Столична, гр. София, район „Младост", ж.к.
„Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг, с пълномощник: адвокат Л. Г. Г., съдебен адрес: гр.София, район Оборище,
ул.“Бачо Киро” №5, вх. А, ет. 4, ап. 14; 132,93 лв., дължими за период 27/04/2022-24/05/2022
г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********** от 27.4.2022 г.,
представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги и 34,99 лв., дължими за
период 25/05/2022-24/06/2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359********** от 27.4.2022 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни УСЛУГИ по договор за Мобилни услуги, ведно ЗАКОНОВА ЛИХВА от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20-5-2024 г. до погасяването им, за
което е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 396 от 23-5-2024 г.. по ч.гр.д. 840/2024
г. на ГРС на основание чл.422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ иска за НЕУСТОЙКА- 131,56
лв., за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер 359********** от 27.4.2022 г., представляващи три месечни такси, за което е
издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 396 от 23-5-2024 г.. по ч.гр.д. 840/2024 г. на
ГРС на основание чл.422 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН**********; да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК130460283; разноски: 283,15 лв. по заповедното производство и 1096,16 лв. по
исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
18