Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260261/3.6.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесет и първи май 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 56/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

 

Искова молба, от пълномощник на С.С.А., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. 

Ищецът сочи, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лева. Договорена била лихва от 230 лева за срока на договора. Според погасителния план ищцата дължала и сумата 834 лева разходи. Считайки, че уговорките за лихва, разноски и обезщетения противоречат на добрите нрави, иска да се признае за установено, че договора за кредит е нищожен, евентуално само уговорките от него регламентиращи лихвите, разноските и обезщетенията.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, ищецът поддържат заявеното в исковата молба, а ответният я оспорва, като твърди, че една от твърдените за неравноправни клаузи е индивидуално уговорена, а ищцата доброволно е предложила да заплаща обезщетение на ответника от 834 лева.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 05.03.2020г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който ответникът предоставил на ищцата сумата от 1000 лева. Уговорено било връщане на сумата за срок от 12 месеца, с падеж 5-то число и размер на вноската по кредита от 102,50 лева, включваща главница и лихва в размер на 40,05% годишно, при ГПР от 48,30%, и обща дължима сума по кредита от 1230 лева. Страните сключили и допълнително споразумение на 06.03.2020г., според което задължението на кредитополучателя по т. 2.11.1 от договора отпадало /за осигуряване на обезпечение – поръчител физическо лице, отговарящо на множество изисквания/. Със същото ищцата се съгласила да предостави по своя инициатива обезщетение на кредитора от 830 лева, което да се заплаща с погасителните вноски по договора и да бъде включено в погасителния план. Така общото и задължение по кредита и споразумението възлизал на 2064 лева, а размера на месечната вноска на 172 лева. Преди сключване на договора на ответницата била предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр. Според неоспореното извлечение от сметка, ответницата заплатила на ищеца общо 760,60 лева – 10 от уговорените 24 вноски по 67,26 лева.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – уговорки от договора за потребителски кредит накърнява добрите нрави; договора е недействителен, поради неспазване изискванията на ЗПК – чл. 22.

Посочените са налице, в настоящият случай – Уговорките от т. 2.3 на договора, касаещи годишния лихвен процент и дължимото обезщетение по допълнително споразумение са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорения лихвен процент по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата, налагайки заплащане възнаграждение за ползване на чужди средства достигащо четвърт от ползваната сума. Както правилно посочва ищцовия представител съществува свобода на договарянето и ищцата е получила пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената договорна лихва/чл. 9 ЗЗД/. Изложеното се отнася и за уговорения ГПР. Това, че конкретния номинално, е по нисък с няколко процентни пункта, от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не означава, че поради размера си само, не накърнява добрите нрави. Отделно от това, не е ясно конкретния, включва ли дължимото обезщетение по допълнително споразумение, което ако се прибави към него, съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, той ще надхвърли посочения размер, което обаче е друго, незаявено основание за нищожност.

Аналогично е положението и със задължението за заплащане на обезщетение по допълнително споразумение. Не е ясно от споразумението, за какво получава това обезщетение кредитора. Каквото и неизпълнение на длъжника да обезщетява то, само поради размера му – почти равен на сумата по кредита /834 лева и 1000 лева/, не е в синхрон с добрите нрави. Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребилския кредит, поради което и са нищожни.    

Отделно от изложеното погасителния план по процесния договор, няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи, поради което в съответствие с чл. 22 от ЗПК договора е недействителен.  

 

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищцовия представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 375 лева разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение.   

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за потребителски кредит № Н-00002384/05.03.2020г., сключен между С.С.А., ЕГН : **********, с адрес *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.   

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на М.В.М., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 375 лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: