№ 239
гр. Смолян, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петранка Р. Прахова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500230 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 94/28.04.2022 г., допълнено с Решение №
130/26.05.2022 г., по гр.дело № 629/2021 г., Смолянският районен съд
признава на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно уволнението на М.
ЕМ. Ч., извършено със Заповед № 06/16.09.2021 г. на председателя на ПК
"У."-гр.Смолян, и я отменя; възстановява на осн.чл.344 ал.1 т.2 от КТ М.Ч. на
заеманата преди уволнението й длъжност «Главен счетоводител» в ПК "У."-
гр.Смолян и осъжда кооперацията да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за период от 6 месеца от датата на уволнението, а именно: от 17.09.2021г.
до 17.03.2022 г., в размер на 5 865,60 лв.
Също така, кооперацията е осъдена да плати на М.Ч.
разноски по водене на делото в размер на 950 лв. за адвокатско
възнаграждение; а по сметка на Смолянския районен съд – 150 лв. разноски за
вещо лице и държавна такса в общ размер от 294,62 лв. върху уважените
искове.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от
1
ПК "У." – гр.Смолян, представлявана от председателя Ц. Б., чрез
пълномощника адв.Ек. Ст., с искане да бъде отменено, да бъдат отхвърлени
исковете на М.Ч. и да се присъдят на кооперацията разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание за кооперацията-жалбоподател,
редовно призована, нейният пълномощник адв.Ек. Ст. поддържа жалбата.
Въззиваемата М. ЕМ. Ч. не е подала отговор по чл.263 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.В. П. жалбата се
оспорва чрез писмено становище и се иска присъждане на разноските за
въззивното производство по представен списък и договор за правна защита и
съдействие.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Неоснователно е оплакването, че РС-Смолян е пропуснал да
обсъди всички писмени бележки и становища на ответната кооперация.
Несъгласието на съда с доводите в тях не означава, че не са обсъдени, а
просто не са приети за основателни. Макар да е посочено в решението, че
заключението по ССчЕ не е оспорено от страните, а възражения срещу
заключението да са изложени от ответника чрез неговия пълномощник на
съдебното заседание от 11.04.2022 г., обжалваният съдебен акт не е опорочен.
Това е така, защото на същото заседание са дадени обяснения от изготвилото
заключението вещо лице Ел. К., и след това от страна на ответниковия
пълномощник не е направено изявление, че отговорите на експерта не
изясняват за него спорните въпроси; нито е изложена обосновка дали и защо
дадените обяснения не са задоволителни за кооперацията и не е поискана от
нея повторна или допълнителна експертиза, за да ги осветли. Представеното
от пълномощника на кооперацията писмено становище за необоснованост на
заключението е дадено преди изслушването на вещото лице и след
изслушването само е поискано становището да се приобщи за яснота.
Въззивният съд при анализ на заключението по ССчЕ намира, че то дава
обоснован отговор на поставените задачи. Наред с това, оценката му в
съвкупност с другите доказателства по делото сочи на правилност на
2
решението за уважаване исковете на М.Ч..
Неоснователно е възражението във въззивната жалба срещу
изводите на СмрС, че: щом ПК не е спирала нито производствената си, нито
търговската се дейности, а е задължена по закон да ти осчетоводява, то
самото звено в нея „счетоводство“ и съответно главният счетоводител има
работа за изпълняване като такъв; затова и кооперацията не е доказала
спиране на работата за повече от 15 дни на нейното звено, извършващо
счетоводна дейност, нито невъзможността нейният главен счетоводител,
какъвто е била ищцата, да изпълнява трудовите си функции.
Не е налице посочено в уволнителна заповед основание по
т.4 на ал.1 на чл.328 КТ – спиране на работата за повече от 15 дни, дало повод
за освобождаването на ищцата, тъй като в действителност няма временно
преустановяване на трудовата функция – на цялото предприятие, на негови
отделни звена, или на работата от определен вид. Това е така, защото, както е
приел и РС-Смолян, през релевантния период производствената и търговската
дейности на ПК, за които е безспорно, че не са спирани, са изисквали
счетоводното им обслужване и такова е осъществявано, както сочи и
счетоводната експертиза, ведно с представените към нея оборотни ведомости
и справки-декларации за ДДС.
Т.е., не е съществувала обективно липса на счетоводна
работа за периода, а и счетоводното обслужване на посочените дейности не е
преустановявано, което също е категорично установено. Именно защото не е
било възможно през релевантния период дейността на кооперацията да остане
неосчетоводена, т.е., да има спиране на счетоводното обслужване, и защото
това ще се установи при проверка, се представя, за нуждите на настоящото
дело, безсрочен граждански договор от 01.05.2021 г./л.134 от делото на РС/,
според който Ц. Б., която се явява и председател на кооперацията,
безвъзмездно поема да извършва писмени и устни счетоводни услуги,
обезпечаващи функционирането на ПК. Този договор е представен не с
отговора на исковата молба, в който изобщо не присъстват твърдения за
наличието му, а на първото съдебно заседание пред СмРС на 07.03.2022 г.
Правилно от съда е отхвърлено искането да бъде приет поради настъпила
преклузия.
Счетоводното обслужване е такава специфична дейност, която не
3
може да съществува сама по себе си, защото тя отразява счетоводно друга
дейност на кооперацията – производствена, търговска, и не би могла да
съществува отделно и независимо от тях. Т.е., счетоводното им отразяване не
може да спре само по себе си, а само ако е преустановена другата
дейност/производствена, търговска/, която счетоводството възпроизвежда
съгласно изискванията на ЗСч и другите нормативни актове в тази материя.
Ето защо е несъстоятелно твърдението на кооперацията, че, счетоводната и
дейност можело да бъде преустановена дори и без търговската и/или
производствената и дейности да не били спрени. Изземването на счетоводната
работа от едно звено или лице и възлагането и на друго лице, дори да е такова
извън самото предприятие, означава само едно – че няма обективен престой в
счетоводното обслужване, а то само е прехвърлено за изпълнение другиму.
Тази конструкция е създадена, за да се придаде вид, че е налице
условието на т.4 от ал.1 на чл.328 КТ – спиране на работата за повече от 15
дни, при която хипотеза не се изисква за уволнение на работника/служителя
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
съгласно чл.333, ал.1 КТ. Предвид заболяванията на ищцата, тя попада под
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, ето защо е използвано друго основание-по
т.4, при което тази закрила не се прилага.
В подкрепа на този извод са най-напред представените от самата
кооперация доказателства – щатни разписания на ПК „У.“ от 30.07.2010 г. и
от 01.03.2021 г., протокол от заседание на Управителния и съвет от 01.03.2021
г. От тези документи е видно, че дейността на кооперацията се свива,
разходите растат, което налага съкращаване на щата/обсъжданията и
решенията на УС/: от 2010 г. до 2021 г. общата численост на персонала е 16,5
души, като сред тях са 1 гл.счетоводител, 1 счетоводител и 1
счетоводител/касиер/домакин ; 1 председател, 9.5 продавачи в търговски
обекти, 2 хлебари и 1 управител на склад в хлебопекарна; а от 2021 г. насетне
общата численост е 9 души, сред които 1 председател, 1 технически
сътрудник, 3 продавачи, 2 хлебари ръчно производство, 1 пласьор на хляб и 1
резач на хляб.
При уволнение при съкращаване на щата обаче, както и при
намаляване обема на работата, се прилага закрилата по чл.333, ал.1 във вр. с
чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Чл.344, ал.3 КТ разпорежда, че, в случаите, когато за
4
извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на
инспекцията по труда или на синдикален орган, и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
спор по същество. Също така, при съкращаване на щата или намаляване
обема на работата, работодателят следва да извърши подбора по чл.329 КТ,
преценката при който подлежи на подлежи на съдебен контрол в
производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /ТР № 3 от 16.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/.
Ищцата страда от атеросклеротична болест на сърцето,
хипертонично сърце със/застойна/ сърдечна недостатъчност, други видове
стенокардия, стар инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност,
видно от ЕР № 90965/24.06.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Смолян.
В друго решение на ТЕЛК при МБАЛ Смолян на л.7- л.8 от
делото на РС, с № 0612/22.07.2021 г. изрично е посочено в реда по т.6 „Вид
експертиза“ – че е „частична – чл.333, ал.1, т.3 от КТ“. В мотивната част на
решението е посочено, че частичната експертиза се извършва по повод искане
от работодател по предприемане на уволнение на г-жа М.Ч. с постановено ЕР
№ 90965 от 24.06.2021 г. за срок от една година до 01.06.2022 г. с диагноза:
ИБС /исхемична болест на сърцето/. Перкутанна коронарна интервенция-
триклонова коронарна болест със стволова стеноза. ВСП. Междукамерен
дефект.; и произнасяне по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1,
т.3 КТ. Заключението на ТЕЛК е, че заболяването на ищцата попада под
закрила на посочената наредба; че заеманата длъжност главен счетоводител е
подходяща за лице с определени ТНР за сърдечна патология. Нещо повече,
дадено е заключение в същото решение и че евентуално уволнение и
адаптация към нови условия на пазара на труда може да влоши
здравословното състояние на лицето.
Ответната кооперация е поискала на 29.07.2021 г. от
Инспекцията по труда да даде разрешение за уволнението на М.Ч. /л.83 и 82
от делото на РС/, но такова не е дадено от инспекцията, както се вижда от
писмото на последната от 06.08.2021 г. на л.85 от делото на РС.
В писмото от 25.08.2021 г. на Инспекцията по труда до
5
ищцата/л.13 от делото на РС/ също е отразено, че от ПК „У.“-Смолян е
постъпило искане за издаване на разрешение на уволнението и, като
служител, ползващ закрилата по чл.333, ал.1 и ал.5 КТ. На осн.чл.333, ал.1,
т.2 КТ и след преглед на приложената документация към искането,
инспекцията не е дала предварително разрешение за прекратяване трудовото
правоотношение с Ч., на длъжност „гл.счетоводител“, на осн.чл.328, ал.1, т.2
КТ.
В същото писмо е казано още, че, във връзка с констатация
от предходна проверка, работодателят е осигурил работно място на ищцата,
но не и нормални условия за изпълнение на работата и съобразно нейния
характер, като напр.компютърна конфигурация, софтуерни програми във вр. с
изпълняваната от нея длъжност. Дадено е задължително предписание на
работодателя да осигури на ищцата нормални условия за изпълнение на
работата и като гл.счетоводител. Установено, че работодателят не е изпълни
това предписание и в тази връзка му е потърсена административно-
наказателна отговорност.
Споменатата предходна проверка е по жалба на ищцата/л.11
от делото на РС/ и по нея е изпратено писмо от ИТ от 26.05.2021 г. на Ч./л.12
от делото на РС/. В него е изложено, че тази проверка установява как
работодателят и е осигурил работно място, но не и нормални условия за
изпълнение на работата и като напр.компютърна конфигурация, софтуерни
програми във вр. с изпълняваната от нея длъжност. Дадено е задължително
предписание на работодателя да осигури на ищцата нормални условия за
изпълнение на работата и като гл.счетоводител, със срок за изпълнение до
31.05.2021 г.
Изложеното сочи, че не е бил налице обективен престой,
заради който ищцата се е оплакала пред Инспекцията по труда, че не може да
осъществява функциите си на главен счетоводител, както се твърди жалбата;
а че самият работодател не и осигурил условията за това, с цел да симулира
наличието на престой.
В тази връзка са и останалите представени от Инспекцията
по труда копия на документите, касаещи извършени проверки във връзка с
исканията на М.Ч. и за издаване разрешение за уволнението и/л.60-86 от
делото на РС/.
6
От представената на л.10-11 от делото на РС декларация се
вижда, че за неин автор е вписана М.Ч., на длъжност гл.счетоводител, и
съдържа текст, според който тя не е служител по т.1-т.7, спрямо който се
прилага закрилата по чл.333 КТ, сред които и по т.3 – боледуващ от болест,
определена в посочената по-горе наредба, осигуряваща тази закрила.
Попълнена е ръкописно датата 20.04.2021 г., но подпис не е положен за
декларатор. За връчител на декларацията по-надолу е посочена
председателката Ц. Б., с ЕГН, която се е подписала и е отразила: „отказва да
попълни декларацията“. Положен е и подпис от Т. В. Ян., пласьор на хляб,
явно като свидетел на отказа.
Т.е., още от м.април 2021 г. работодателят се опитва да се
освободи от услугите на ищцата, като не успява да стори това по реда на
чл.325, ал.1, т.1 и на чл.328, ал.1, т.2 или т.3 КТ. Ето защо прибягва до
създаването на привидното състояние на спиране на работата за повече от 15
дни по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ, в който случай, както се каза, не се
изисква за уволнение на работника/служителя предварително разрешение на
инспекцията по труда. Това продължава от м.април 2021 г. до 16.09.2021 г. по
обективни причини.
След като в заповедта за уволнение е посочено конкретно
основание за него, то трябва да е налице, за да е законно уволнението. След
като се установява категорично, че приетото от работодателя основание -
спиране на работата за повече от 15 работни дни, считано от 01.05.2021 г. -
пълно преустановяване на счетоводната дейност, извършвана от ПК “У.“, не
съществува, то и основаното на него уволнението е незаконно.
Относно заповедта на л.39 от делото на РС, със записана
дата 01.03.2021 г. и № 02 съдът съобразява следното: В отговора на исковата
молба, стр.2, абз.3, е напечатано, че на основание взетото решение,
представляващият предприятието-неговият председател, издава заповед. След
тази дума е напечатано многоточие, отграничаващо празно място, и там са
попълнени на ръка със синя химикална паста номерът /02/ и датата /01.03./ на
заповед, приложение № 3, с която в качеството на работодател обективира
решението на УС на кооперацията за преустановяване извършването на
счетоводна дейност от предприятието, последица от което е и
утвърждаването от него на ново щатно разписание. Преценката на тази
7
заповед в съвкупност с всички други събрани доказателства води до извод, че
тя вероятно е създадена само за нуждите на делото, защото не отразява
действително състояние на престой. Дори да се приеме обаче, че е издадена
на посочената в нея дата, след като не отразява действително състояние на
престой, за чиято липса свидетелстват всички други доказателства, заповедта
е издадена без основание и не променя изложените дотук изводи за
незаконност на уволнението на М.Ч.. Както се посочи по-горе, през периода
от април 2021 г. до 16.09.2021 г. ищцата все още е на работа в ответната
кооперация, защото работодателят не успява да прекрати трудовото си
правоотношение с ищцата на желаните от него основания, а не защото
оставането на Ч. сочи на престой, чиято продължителност надвишава 15 дни
и е основание за уволнението и.
Напълно доказана се явява необходимата за уважаване иска
по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ предпоставка – оставане на
ищцата без работа на шестмесечния период вследствие незаконното
уволнение. Представено е копие на трудовата книжка на М.Ч., като е
извършена от РС констатация по оригинала и на съдебното заседание от
23.03.2022 г.; както и Справка-данни от НАП за осигуряването по ЕГН на
ищцата за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. /направена на 21.03.2022
г./. От работодателя се твърди, че не доказват оставането на Ч. без работа
като резултат от уволнението, защото трудовата книжка нямала
удостоверителен характер поради неоформянето и по надлежния ред; и
защото не били достатъчни да установят липса на трудово-правна връзка, а
трябвало да се представи и регистрационна карта за безработно лице от
Бюрото по труда пир Агенцията по заетостта.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2019 г., ОСГК, т.1, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става
изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
8
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата
книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на
задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й и, за да се освободи от последиците на забавата си,
той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
В случая работодателят не е изпълнил задължението си да
предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената
трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, в нито една
от така изброените хипотези, ето защо не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като използва липсата на надлежно оформяне, за
да твърди, че ищцата не доказва оставането си без работа.
В Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело №
6/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. В
случая няма вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищцата, а и работодателят не е изпълнил задължението си за
оформи надлежно трудовата книжка на ищцата при прекратяване на
трудовото си правоотношение с нея към 17.09.2021 г.. Също така, в справката
от НАП за осигуряване на ищцата няма данни за осигуряването и след
м.септември 2021 г. Това съчетание от обстоятелства е напълно достатъчно,
за да обоснове извод, че ищцата надлежно е доказала оставането си без работа
поради незаконното уволнение. Затова обжалваното решение в частта за
уважаване на иска и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ е правилно.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да плати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 800 лв., като
направеното от кооперацията възражение по чл.78, ал.5 ГПК е лишено от
основание. По представения договор за правна защита и съдействие от
9
07.07.2022 г. /л.40 от въззивното дело/ М.Ч. е заплатила на своя адвокат-
пълномощник В. П. 800 лв. възнаграждение за настоящото производство.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Към 07.07.2022 г. минималната работна
заплата за страната е 710 лв. Отделно, съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от същата
наредба, по иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, възлизащо
на 5 865,50 лв., минималното дължимо възнаграждение би било 641 лв.; т.е.,
общо минимумът е 1 351 лв. Така заплатеното от въззиваемата
възнаграждение от 800 лв. не се явява прекомерно.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/28.04.2022 г.,
допълнено с Решение № 130/26.05.2022 г., по гр.дело № 629/2021 г. на
Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА ПК "У."-гр.Смолян, ЕИК *********, да заплати
на М. ЕМ. Ч., ЕГН **********, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните чрез техните
пълномощници преписи от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от 29 юли 2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11