Р Е Ш
Е Н И Е № 13
Гр.В* 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданско отделение в открито заседание на девети април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател
: Г** Й**
Членове :1.
2.
при
секретаря В** У**.... и с участието
на прокурора...............
изслуша
докладваното от съдията Й** т. дело № 53
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по исковата молба на Б.М.Д., ЕГН **********
лично за себе си и като баща и законен представител на малолетната Л.Б.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** против "ДЗИ – О** З**" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С** бул. „В*" № 8**
В исковата молба се твърди ,че на 07.11.2018 г., около
08:20 часа, на главен път I-79, в района на с. М*, област В* П.Н.К. управлявал л.а. „П* 106", с рег. № **, като заедно с него автомобила пътувала Н** С**.
Движейки се по ул.
„Първа", в района пред № 78-ми, водачът на л.а., поради неопитност и
движение със скорост, несъобразена с пътните условия, навлизайки в десен за
него завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл
в лентата за насрещно движение и преобръщайки се самокатастрофирал, като се
установил извън пътното платно за движение.
При така
настъпилото ПТП пострадала пътничката в
автомобила Н* Г* С*, която получила
несъвместими с живота травматични увреждания и починала на място.
За така настъпилото
ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал
екип на ОД на МВР – В* и екип на Спешна
Медицинска Помощ, който само констатирал смъртта на Н* С*.
Полицейските
служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6/07.11.2018 г., като на основание чл. 212, ал.2 от НПК било образувано
досъдебно производство № 242-ЗМ-311/2018 г. по описа на РУП-Б*, пр.пр. № 2421/2018 г. по описа на ОП- В*, като производството продължавало да е висящо към настоящия момент .
Загиналата Ни** и ищецът Б.Д. живеели съвместно на семейни начала, като от
съжителството им се е родила малолетната им дъщеря Л.М.. Със смъртта на Н* бащата и дъщерята загубили най-близкия си човек, своята опора и
надежда в живота.
Ищецът Б.Д. твърди ,че загубил своята половинка, спътницата си в
живота,че загубил жената, която винаги го е подкрепяла и
окуражавала,жената, с която години наред
споделял живота си и създал семейство. Той
бил шокиран
от нелепата смърт на Н*, все още не можел да се отърси от шока, да осъзнае и приеме факта, че
жената, която безкрайно много обичал ,вече я няма и
никога повече няма да се върне на този свят.
От друга страна, Л.
била загубила майчината обич,
помощ и подкрепа в една ранна детска възраст, когато има най-голяма нужда от
грижите, вниманието, любовта и възпитанието на майка си. Майката била най-важният човек за всеки , тя била единствена и незаменима. Никой и нищо не можел да запълни празнината в сърцето, която остава след
смъртта на една майка.
Нямало паричен еквивалент на загубата на ищците, никой и нищо не било в състояние да върне Н* обратно на този свят. Въпреки това, с оглед на справедливостта, те
следвало да бъдат компенсирани по
някакъв начин.
Тъй като към датата
на ПТП по отношение на л.а. „**", с рег. № СО
0254 АН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № ВС/06/118002664631, със срок на действие от
08.09.2018 г. до 07.09.2019 г., сключена при „ДЗИ О** З**" ЕАД, то ответникът
се явявал пасивно легитимиран да
отговаря по така предявяната претенция.
С оглед
разпоредбите на Кодекса на застраховането, била предявена
доброволна претенция пред „ДЗИ Общо Застрахова" ЕАД за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
доверителите ми.
В законоустановения
срок застрахователното дружество нито платило, нито отказало да заплати застрахователно обезщетение. Поради това,
за ищците бил налице правен инетрес от
предявяване на настоящата претенция.
Ищецът счита, че сума
в размер на 150 000,00 лв., платима на него и 180 000,00 лв., платими на
малолетната му дъщеря Л.М., би успяла до някаква степен да притъпи непоносимата
мъка, която изпитват от загубата на Н* *
С оглед разпоредбата
на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
дължал и лихва за забава от датата
на изтичането на 3-месечен срок от предявяване на добровалната претенция, до
датата на плащането на обезщетение.
С оглед на гореизложеното се иска на основание приложимите
разпоредби на Кодекса за Застраховането да
бъде постановено Решение, с което да се осъди „ДЗИ О** З*" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.С**, бул. „В**" № ** да заплати
следните суми:
- 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на Б.М.Д., ЕГН **********, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта на Н** С**, настъпила при ПТП
от 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяне на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на обезщетението;
- 180 000,00 (сто и осемдесет хиляди) лв.
- главница, платими на Б.М.Д., ЕГН **********, като баща и законен представител
на малолетната Л.Б.М., ЕГН **********, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта на Н** С*, настъпила при ПТП
от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението
Претендират се и направените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени :
1. Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 6/2018 г.;
2. Препис-извлечение от акт за смърт №
3/08.11.2018 г.;
3 . Удостоверение
за наследници Изх. № ГСР-04-00119/18.02.2019 г.;
4. Удостоверение за раждане № **********;
5. Искане до „ДЗИ О* З*" ЕАД от
03.05.2019 г.;
6. Справка от Информационния център на
Гаранционен фонд;
7. Удостоверение за банкови сметки;
Сочи се ,че с оглед разпоредбата на чл. 574, ал.12 от КЗ
справката от Информационния Център на Га* ф* се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените обстоятелства, поради което се поддържа ,че е безспорно наличието на
валидно застрахователно покритие по отношение на лек автомобил „ **" с регистрационен № СО ** към датата на събитието - 07.11.2018 г.
Ответникът е представил отговор на исковата молба (л.27-29 от делото ).
По отношение на
предявения
от Л.Б.М. иск се поддържа ,че същият е изцяло неоснователен.На 13.05.2019 г., преди
образуването на настоящото исково производство, между дружеството и ищцата било подписано извънсъдебно споразумение, с което крайно и
окончателно се уреждали претенциите й за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на майка й Николина Спасова.
В изпълнение на подписаното споразумение, на 27.05.2019 г., договорената сума била преведена по адвокатска сметка на адв. Бърборски,
посочена и в нотариално завереното пълномощно от 10.05.2019 г.С подписването на
споразумението, ищцата, чрез законния си представител изрично била посочила, че определеното обезщетение изцяло покрива
претърпените от нея вреди. Също така, съгласно споразумението отношенията между
Застрахователя и увреденото лице се уреждали крайно и
окончателно.
Оспорва се твърдението в
исковата молба, че ищецът Б.М.Д. към момента на катастрофата е бил във
фактическо съжителство с починалата и че е претърпял неимуществени вреди
вследствие на смъртта на Николина Спасова. Наведени са единствено твърдения,
без да са подкрепени с доказателства. Вредите не се презюмирали, а подлежали на доказване.
Твърди се ,че ищецът към момента на инцидента
не е бил във фактическо съжителство с пострадалата. Двамата били разделени и не са имали отношения като
съпрузи. Н* била живяла в гр. Е* П*. Единствено са
имали общо дете, за което бащата основно е полагал някакви грижи. Същото се
установявало от Решение № 610/04.12.2018
г., по гр.д.№ 2307/2018 г. на РС В*, образувано по
реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и от акт за смърт, от
който е видно, че Николина е живеела постоянно в гр. Е* П*.За да е
основателен предявеният срещу застрахователя иск, трябвало да са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно деяние, което е извършено виновно,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилат вреда и
деянието.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът реши, че трябва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по отношение на иска на Б.Д.,се оспорват исковете като
прекомерни по размер и се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Н* Г* С*, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Поддържа се ,че исковите претенции са силно
завишени по размер. Претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди по никакъв начин не кореспондирало с действителния
размер на претърпените неимуществени вреди. Претендираното обезщетение било и силно завишено с оглед конкретната житейска връзка
и близост между починалата и ищеца Б.Д.. Обезщетението било завишено и с оглед съдебната практика при подобни
случаи икономическата обстановка в страната. Освен това, ищецът се съгласил на обезщетение за дъщеря му в размер на 70 хил.лв.,
при отчетено съпричиняване, за което било подписано
споразумение, в тази връзка претендираната сума се явявала изключително висока, на фона на всички обстоятелства.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Н* Г* С* на основание
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.Н*Г**С* била пътувала без поставен предпазен колан, с
което била допринесла за значителното
увеличаване на обема на получените увреждания и в крайна сметка била допринесла за фаталния резултат.Поддържа се ,че ако Н** Г** С** била пътувала с
поставен предпазен колан, уврежданията нямало да бъдат фатални.
Останалите пътници в автомобила не биха
се получили никакви наранявания. Пътуването с
непоставен колан било видно от приложения
към отговора фотоалбум от ДП.
Б.Д., с
подписването на споразумението от 13.05.2019 г.,бил приел наличието на съпричиняване
на вредоносния резултата от починалата Н** С**.
Оспорва се и предявения иск за лихва върху главницата.
Неоснователността на иска за присъждане на главницата по исковата молба водела до неоснователност и на иска за присъждане на лихва.
На следващо място, ищците не били изпълнили
задължението си по чл. 380 от КЗ за представяне на банкова сметка. ***тавена
банкова сметка, ***. В този смисъл, съгласно чл. 380 ал. 3 КЗ ищците били изпаднали в забава и застрахователят не дължал лихва.
Твърди се ,че неоснователно се явявало и искането на ищцовата страна за присъждане на
сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
Към отговора са приложени :
- Протокол за оглед на местопроизшествие
Фотоалбум
- Автотехническа експертиза
- Нотариално заверено пълномощно от
10.05.2019 г. с рег. N9 1402, заверено от нотариус Вяра Иванова, с район РС-
Луковит, рег. N9 707
-Нотариално заверена декларация за оттегляне на
пълномощия от 14.05.2019 г., с рег. N9 2934, на нотариус Л* Ц*, с район РС-В* рег. N9 029
- Призовка по т.д.М9 45/2019 г. на ОС В* и копие на искова молба
- Споразумение от 13.05.2019 г.
- Преводно нареждане от 27.05.2019 г.
Ищецът Б.М.Д., ЕГН ********** лично за себе си и като
баща и законен представител на малолетната Л.Б.М., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** е депозирал допълнителна искова молба (л.66-67 от делото) .Поддържа ,че е неоснователно и бланкетно възражението на
процесуалния представител на ответното дружество за нередовност на исковата претенция
и за липса на основание на претенцията на ищеца Б.Д.,
с оглед наведените твърдения за липса на фактическо съжителство, което се
установявало от приложеното Решение на РС-В*. Тъкмо обратното -
от съдебното Решение се установявало точно обратната
фактическа обстановка от твърдяната в отговора, поради което и исковата
претенция била отхвърлена.
Твърди се ,че неоснователно се явявало и възражението за съпричиняване вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Съпричиняването
не било налице, доколкото
макар и формално да е налице нарушение на правилата на ЗДвП, то не било в причинно-следствена връзка с настъпилия летален
изход. Според разрешенията, дадени с Решение № 78/10.07.2014 г. на ВКС,
постановено по т.д. № 1982/2013 г., I ТО, Търговска Колегия, ВКС се бил произнесъл, че „съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Единствено липсата на свидетелство за управление на
превозно средство от съответната категория не може да обоснове съпричиняване на
пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако поведението му не е в
причинна връзка с вредоносния резултат."
По повод твърденията,
че Б.Д. бил подписал споразумението от
13.05.2019 г. и че бил признал наличието
на съпричиняване от страна на Н* С* се сочи,че подпис
на Б.Д. на този документ нямало.
Твърди се ,че неоснователно и бланкетно се
явявало и оспорването на размера на
исковата претенция. Размерът й бил справедлив и в никакъв случай не бил прекомерен, респ. завишен, като напълно кореспондирал с размерите, присъждани по дела с аналогичен
характер.
Неоснователо и бланкетно се явявало и оспорването на дължимата лихва за забава, както и на
момента, в който дружеството било изпаднало в
такава.
С оглед
обстоятелството, че ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на увреждащия л.а. към датата на застрахователното
събитие, то се иска в проекта
за доклад да се отдели това
обстоятелство като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Ответникът „ДЗИ – О* З*” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С*, бул.“В*“ № 89Б, ЕИК *, представлявано от
К* Ч*-главен изп.директор и
Б*Ва*- изп. директор, чрез пълномощника им адвокат Н.Б. ***
, е представил отговор
на допълнителната искова молба (л.84-86 от делото ),в който
поддържа
депозирания по делото писмен отговор, направените оспорвания и възражения,
както и доказателствени искания.
ВОС ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното
:
На 07.11.2018 г. лек автомобил „**“ с рег. № СО *** ,управляван
от П.Н.К. ,се движел по направление от гр. М* - към гр. В**. След навлизане в
с. М** водачът не съобразил действията си с наличните пътни знаци и
хоризонтална маркировка, като вместо с максимално разрешената скорост от 30
км/ч, управлявал автомобила с минимум 70 км/час, която скорост не му позволила
да премине безпроблемно през остър десен завой, поради което водачът загубил
управление, напуснал платното за движение вляво, преобърнал се по таван и след около 30-40 м. се установявил
върху колелетата си в крайпътния скат с насоченост към ул. „Първа“.В резултат
на произшествието, пътуващата на задната седалка зад водача пътничка Н** С** починала, а на автомобила била нанесена
тотална щета.
На 07.11.2018 г. по време на произшествието времето е
било облачно, мъгливо.Пътното покритие от едрозърнест, запазен асфалтов слой е било мокро. Местопроизшествието е
реализирано в населено място в с. М** на ул. „Първа“, съвпадаща с трасето на
международен път Е-79, в условията на остър десеен завой при спускане на път с
надлъжен наклон около 5% и широчина на платното за движение 7,70 метра.
Харизонталната маркировка включва непрекъсната разделителна и очертаваща
платното за движение линия М1 и двукратно
положена шумяща маркировка Д 11.Налице са пътен
знак А1 - „Опасен завой на дясно“, пътен знак В 26 ,забраняващ движение със
скорост по-голяма от 30 км/час и пътен знак А 40 - участък от път с
концентрация на ПТП.
На местопроизшествието не са оставени спирачни следи.
За определяне скоростта на движение на лекият автомобил „П* 1*“ с рег. № ** АН,
вещото лице използва обстоятелството, че при навлизане в завоя той е загубил
напречна устойчивост вследствие на центробежните сили, поднесал е вляво по
допирателна към завоя, напуснал е платното за движение и се е преобърнал през
таван в крайпътния скат.За да се получи подобен механизъм, лекият автомобил при
навлизане в завоя се е движил с т. н. „надкритична“ скорост, която не му е
позволявала вписване в кривата на завоя и безпроблемното му преодоляване.Вещото
лице Р.И. дава заключение ,че реалната скорост на движение на лекия автомобил
„П* 1*6“ с рег. № *** на местопроизшествието е била минимум 70 км/ч. въз основа
на изчисление на коефициента на сцепление на гумите на лекия автомобил с мокъл
асфалт,земното ускорение и радиуса на
кривата ,по която се е движел лекия автомобил ,взета от Областно пътно
управление –Видин и от Паспорта на пътя.
При навлизане в условията на завоя лекият автомобил „П*
1*“ с рег. № ** е започнал да се плъзга странично. Страничното занасяне на
автомобила е в резултат на загубата на напречната му устойчивост, поради което
същият е започнал да се плъзга странично по допирателната траектория на масовия
му център вследствие на невъзможността за уравновесяване на инерционната
центробежна сила от силата на странично сцепление. По тази причина автомобилът
не е било възможно да се следва траекторията на пътя, напуснал платното за
движение в ляво и се е преобърнал в крайпътния скат.
От техническа гледна точка основна причина за
настъпване на произшествието е управление на лекият автомобил „П* 1*“ с рег. № **
с превишена скорост от страна на водача му П.Н.К..
Процесният лек автомобил „**“ с рег. № С**АН е
заводски оборудван с 4 бр. триточкови инерционни предпазни колани - 2 бр. на
предните седалки и 2 бр. на задните.
Пътникът Н** С** не е пътувала с поставен предпазен колан.
Предпазният колан предотвратява удар на гърдите в интериора
на автомобила в предна посока, при челен удар и на главата в тавана при
преобръщане. Ако удара е в странична посока, коланът няма възпиращо действие.
Ако несъвместимите с живота й телесни увреждания са
получени от контакти с предната седалка (на водача) или с тавана, коланът би
помогнал.
Пострадалата Н** С** е пътувала на задната седалка зад
водача, т.е. в задната лява част на купето. Автомобилът в който е пътувала се е
преобърнал през таван, завъртайки се по посока, обратно на часовата стрелка
спрямо надлъжната си ос. Първият и най -силен удар по автомобила е нанесен
именно при това преобръщане -върху задния ляв панел на автомобила - видно от
Фотокопие № 11 (автомобила конструктивно е с 2 врати).С** е била най-близко да
хипоцентъра на удара, находящ се под лявата й странична част. Пътникът ,седящ
отзад вдясно, е паднал върху нея, като е получил омекотен от тялото й удар.
Водачът е получил удар в лявата част на тялото с по-
малък интензитет, видно от по-малките деформации по купето в неговата част, а
пътникът на предната дясна седалка е получил омекотен удар от падане върху
него.
Не се спори между страните ,че към датата на ПТП по отношение на л.а. „П* 1*", с рег. № ** АН е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/06/118002664631, със срок на
действие от 08.09.2018 г. до 07.09.2019 г., сключена при „ДЗИ О** З**" ЕАД .
Не се спори също така между страните ,че загиналата Н** и ищецът Б.М.Д. са живеели съвместно на семейни начала, като от
съжителството им се е родила малолетната им дъщеря –ищецът
Л.Б. М.. Спори се между страните относно периода на
фактическото брачно съжителство и отношенията между страните към момента на
катастрофата.
Изготвена е съдебно-медицинска експертиза от д-р И.Д.И.
- Началник отделение “Съдебна медицина” при МБАЛ - АД “Д-р Ст.И.” гр. М* (л.172-174 от делото ).
Вещото лице дава заключение ,че при огледа и
аутопсията върху трупа на Н** Г** С** са констатирани :
1/травми в областта на шията и гръдният кош и по
–специално :
-травма в областта на шията с охлузвания по кожата в
долната и лява и долната дясна части; значително кръвопропиване на меките
тъкани на шийно-гръдният комплекс в дълбочина над шийният отдел на гръбначният
стълб от нивото на гръклян надолу и към хилусите на белите дровове;
-травма в областта на гръдният кош с охлузвания по
гърба в областта на лява лопатка; счупване на ребра двустранно: на 1-во и 2-ро
ребра в дясната гръдна половина с разместване на костните фрагменти и с
разкъсване на околните меки тъкани кръвоносни съдове; на от 3-то до 5-то ребра
в лявата гръдна половина с кръвонасядане на околните меки тъкани; двустранен
хемоторакс - излив на около 500 мл. кръв дясната гръдна кухина и на около 400 мл
кръв в лявата гръдна кухина; кръвоизлив в белите дробове.
2/Остро обезкръвяване на вътрешните органи .
Според вещото лице непосредствената причина за смъртта
на Н* Г* С* е остра вътрешна кръвозагуба,
развила се на базата на гръдната травма със счупване на ребра двустранно и с
излив на кръв в двете гръдни кухини /двустранен хемоторокс/.Установените
травматични увреждания - охлузванията, счупванията на костите на гръдния кош с
кръвонасядане и разкъсване на околните им меки тъкани и развилият се вътрешен
кръвоизлив /двустранен хемоторакс - излив на кръв в двете гръди кухини/- са
получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети
със значителна сила.Същите носят белезите на прижизнено получени, като по своя
характер и локализация много добре отговарят да са получени по време и начин,
посочен в предварителните сведения - в условията на станалото ПТП при травма в
преобърнал се автомобил.
Между получените травми и настъпилата смърт има пряка
причинно-следствен връзка.
Преди настъпването на смъртта починалата не е била
консумирала алкохол.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин ,че Н* С* е напуснала ищеца Б.М.Д.
и се е установила в дома на брат си в г.Е* Пе*
на 23 март 2018 г.Горното се установява от думите на ищеца пред
служители на „Комплекса за социални услуги за деца и семейства –В*“ по време
на изследване относно родителския
капацитет на ищеца Б.Д. (л.148 от делото),от приложената преписка на АСП (л.117-171 от делото ),както и от показанията на свидетеля В.Т.Ф. в с.з.на
16.12.2020 г.Установява се ,че в деня на катастрофота Н* С* е пътувала от гр.Е*
П* към гр.В* ,където да участва в дело относно родителскте права върху
малолетното дете Л.М. .Съдът не кредитира показанията на свидетеля А* Т.И. с
неустановена и недоказана пред съда самоличност ,който откровено
лъжесвидетелства,като твърди ,че не знае
ищецът Б.Д. и Н* С*да са имали фактическа раздяла.
При така установената фактическа обстановка В** окръжен съд
прие за установено следното от правна страна :
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В** Р* се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от
9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б*
Б*/ се приема ,че изключение е налице не само когато е налице близка родствена
връзка ,но и др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че са сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В
Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Г* И*,се приема ,че връзката между ищеца и неговия дядо,
загинал при процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало трайни
отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща за
внука си поради развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
2108/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В* А* се приема ,че в
резултат на редица житейски обстоятелства като незначителна разлика във
възрастта, рано настъпил развод между родителите, последвала го необходимост
двамата сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между двамата
братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и силна обич,
че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно интензивен и продължителен
емоционален шок у преживелия, който не само видимо е променил характера си, но
без конкретна друга причина е напуснал професията си на военен, професионалната
си реализация до момента и обезпеченост, изменяйки изцяло начина си на живот и
подчинявайки го на дейността, осъществявана от загиналия му брат. Загърбил е
също и любимото си дългогодишно хоби, което двамата са споделяли и силно е
ограничил социалните си контакти.С оглед на гореизложеното ВКС приема ,че е
налице изключението ,предвидено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
В конкретния случай се установява ,че не са налице
условията ,визирани в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик
съдия В* Райчева,което обстоятелство налага отхвърляне на предявените искове.
В конкретния случай се установява по несъмнен начин
,че Н* С* е напуснала ищеца Б.М.Д. и се
е установила в дома на брат си в г.Е* П*
на 23 март 2018 г. (т.е. около 7
месеца преди смъртта си),че в деня на
смъртта на Н* С* същата не е живеела на
съпружески начала с ищеца Б.М.Д. и че
между двамата е била прекратена всякаква физическа и духовна връзка –Н*а
Спасова е живеела в дома на брат си в гр.Е* П*и е пътувала към гр.В* ,където да
участва в дело относно родителските права върху малолетното дете Л.М. .Горното
обстоятелство налага отхвърляне на
предявения иск ,тъй като Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В* Р* се приема ,че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са по
изключение всички други лица, което са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
пострадалия ,която да е съществувала към момента на смъртта на починалия.
Съдът намира ,че
следва да бъде отхвърлен изцяло и искът на малолетната Л.Б.М., ЕГН ********** ,действаща чрез своя баща и законен представител Б.М.Д. с ЕГН ********** и представлявана от адвокат Й.Д. от САК, със
съдебен адрес *** срещу „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД,
вписано в ТР с ЕИК ** за присъждане на сумата от 180 000,00 (сто и осемдесет
хиляди) лв. ,представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие смъртта на Н* С*, настъпила при ПТП от 07.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението .
Не се спори между страните ,че на 13.05.2019 г.,
преди образуването на настоящото исково производство на 05.08.2019 г., между ответното дружество и ищцата ,представлявана от баща си Б.М.Д. и адв.С* Б* е подписано извънсъдебно споразумение (л.59 от
делото),
с което крайно и окончателно се уреждали претенциите й за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на майка й Н* С*. В изпълнение на
подписаното споразумение, на 27.05.2019 г., договорената сума била преведена по адвокатска сметка на адв. Бърборски,
посочена и в нотариално завереното пълномощно от 10.05.2019 г.С подписването на
споразумението, ищцата, чрез законния си представител изрично е посочила, че определеното обезщетение изцяло покрива
претърпените от нея вреди и че отношенията между Застрахователя и увреденото
лице се уреждат крайно и окончателно (т.7-9 от
споразумението ).
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
Ищците са освободени от такси и разноски ,но не и от
заплащане на разноските на ответната страна .С оглед изхода на делото ищците
следва да заплатят на ответника „ДЗИ О* з*“ЕАД направените пред ВОС разноски
,включващи 460 лв.депозит за свидетели и вещи лица,10 лв.д.такса за 2
бр.удостоверения ,такса за копие от материалите по гр.д.№2307/2018 г.на ВОС и
адвокатски хонорал в размер на 2500 лв.
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 и Чл.557
ал.1 ,т.2,б“а“ Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.М.Д. *** с ЕГН ********** ,представляван от адвокат Й.Д. от
САК, със съдебен адрес *** срещу „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД, вписано в ТР
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С**, бул. „В**" № 8** за
присъждане на 150 000,00 (сто и
петдесет хиляди) лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Н** С**, настъпила при
ПТП на 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на предявяне на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска на малолетната Л.Б.М., ЕГН ********** ,действаща чрез своя баща и законен представител Б.М.Д. с ЕГН ********** и представлявана от адвокат Й.Д. от САК, със
съдебен адрес *** срещу „ДЗИ О** З**е" ЕАД, вписано в ТР с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С**, бул. „В**" № 89Б за
присъждане на сумата от 180 000,00 (сто и осемдесет хиляди) лв. ,представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие
смъртта на Николина Спасова, настъпила при ПТП от 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението .
ОСЪЖДА Б.М.Д. ***
с ЕГН ********** и Л.Б.М. *** , ЕГН **********
,действаща чрез своя баща и законен представител Б.М.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „ДЗИ О**
за**“ЕАД направените пред Окръжен съд-В** разноски ,включващи 460 лв.депозит за
свидетели и вещи лица,10 лв.д.такса за 2 бр.удостоверения ,такса за копие от
материалите по гр.д.№2307/2018 г.на ВОС и адвокатски хонорал в размер на 2500
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САСв двуседмичен срок от връчване на
препис.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: