РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 450 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение
№ 358/06.03.2020 г. по гр.д.№
2551/2020 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен
против „***“ ООД със
седалище гр.Плевен иск с
правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на трактор STEYER,
модел ***, рама №***, двигател №***.Отхвърлен е
предявеният от „***“ ЕООД със седалище
гр.Плевен против „***“ ООД със седалище гр.Плевен иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8 066 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в
резултат от пълното неизпълнение на договор за ремонт, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до окончателното плащане на сумата.Осъден е на основание чл.258 и сл. от ЗЗД „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен да
заплати на „***“ ООД със седалище гр.Плевен сумата от 20 859 лв., представляваща стойността на вложени резервни части
и труд за ремонт на процесния трактор в размер на 18 171 лв. и сумата от 2 688 лв., представляваща
„магазинаж“ за 112 дни съхранение на трактора за периода 11.02.2019 г. – 03.06.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на насрещната ИМ до окончателното плащане на сумата.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен да
заплати на „***“ ООД със седалище гр.Плевен, сторените деловодни разноски в общ размер
на 3 306.36 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от „***“ЕООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, срещу
решение от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 2551/2019 г. по описа на ПлРС, което се
обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснато от ПлРС съществено нарушение на процесуалните правила.Същото е
неправилно поради нарушение на материалния закон, немотивирано и недоказано с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, несъобразено с
изготвените и приети по делото съдебно-икономическа и съдебно-технически
експертизи.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав на ПлРС или алтернативно да се постанови
решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените от „***“ЕООД
искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението на трактор STEYER, модел ***,
рама №***, двигател №***, и иск с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 066 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди в резултат на пълното неизпълнение на договор
за ремонт, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане на сумата, като бъдат присъдени и направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции.
За
въззиваемата страна „***“ООД със
седалище гр.Плевен процесуалният представител изразява становище, че
обжалваното решение е допустимо, законосъобразно и правилно, като прави искане
да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция съгласно приложения
списък.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013
г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че
ответникът като изпълнител по договора за ремонт, е изрядната страна по
договора, като е извършил уговорените в заявката за сервизна услуга от
06.06.2018 г. дейности по отстраняване на проблемите по трактора,
като несигурният работен ресурс се дължи само на нежеланието на ищеца да се
сменят тръбите, маркучите, по които има отложен цимент, като за последния не е
налице възможност нито да развали договора, нито да търси обезщетение за
пълното му неизпълнение, като дори към настоящия момент тракторът не е
отремонтиран.
Първият предявен
от въззивника срещу въззиваемия иск е с правно основание чл.108 ЗС.
Не е спорно, че
въззивникът е собственик на процесния трактор.
Установява се от
доказателствата по делото, че фактическата власт върху трактора се осъществява
от въззиваемия, без той да разполага с правно основание, годно да отблъсне
претенцията по чл.108 ЗС.
Въззиваемият
счита, че е правилен направеният извод
от първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки на чл.91 ЗЗД, за да
възникне правото му на задържане по отношение на трактора, тъй като не е
заплатено за ремонта му.
Сключеният между
страните договор за ремонт на процесния трактор има характеристика на договор
за изработка по смисъла на чл.258 и сл ЗЗД.
Правото на
задържане е правна възможност длъжникът по едно правоотношение да откаже да
изпълни своето задължение докато кредиторът не изпълни своето задължение към
него.Отделни видове право на задържане са: възражение за неизпълнен договор (право на задържане по чл.90 ЗЗД или право на задържане
в широк смисъл), право на задържане, основано на
чл.91 ЗЗД или право на задържане в тесен смисъл, търговско право на задържане
по чл.315 ТЗ, право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС, чл.74, ал.2 ЗС.Възражението
за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 ЗЗД е неприложимо при договора за
изработка (определение № 514/3.08.2017 г. на
ВКС по т.д.№ 2352/2016 г., ІІ т.о.).
От друга страна, в
доктрината („Облигационно право“, второ
допълнено и преработено издание, Поля Голева, 2004 г.) се приема, че за обезпечение на своето вземане от
договора за изработка - възнаграждение,
обезщетение на вреди и разноски, изпълнителят има право на задържане върху
резултата от извършената работа, като това право произтича от закона, ако предмет
на договора за изработка е движима вещ.
В процесния случай
обаче не се касае до изработка на движима вещ ( не възниква нова такава), а до ремонт на трактор, който, преди да бъде извършен същия,
а и понастоящем, е собственост на въззивника, т.е. касае се до защита на
абсолютното вещно право на собственост ( определение № 60/12.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№
6851/2013 г. II г.о., определение № 432/30.10.2017 г. на ВКС
по гр.д.№ 1583/2017 г. II г.о.).
Поради изложеното
настоящата инстанция счита, че възражението за право на задържане на
селскостопанската машина е неоснователно.
По изложените
съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което искът с правно основание чл.108 ЗС да бъде
уважен.
По отношение на
решението в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.88, ал.1 ЗЗД за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника
сумата от 8 066 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат
от пълното неизпълнение на договор за ремонт, ведно със законната лихва от
датата на ИМ до окончателното плащане на сумата, то правото на едностранно
разваляне на договор принадлежи само на изправната страна.
Съобразно със
заявката при приемането, в изпълнение на договора за ремонт, въззиваемият е
извършил съответните ремонтни дейности, като са отремонтирани трансмисията,
скоростната кутия, движението на навесната система нагоре и надолу и е
извършено промиване на хидравличната система.При ремонта са вложени резервни
части от въззиваемия, които не са заплатени от въззивника, както и вложения
труд.Навесната система, която при приемането е била без комплект рамена, е
отремонтирана съгласно изискванията на въззивника, като не е закупена нужна
скъпа част за нормалното й функциониране-потенциометър.
В допълнителното
си заключение ВЛ е посочило, че
тракторът остава проблемен поради наличие на цимент в трансмисията и двигателя,
като по време на работа е необходимо при всяка звукова и светлинна сигнализация
да се спира и да се подменят маслените филтри, като е препоръчително и на
по-ранен етап да се подмени и маслото в трансмисията до окончателното отмиване
на частиците от цимент, което заключение следва да се възприеме като обективно
и компетентно.
В тази насока се
установява от доказателствата по делото (показанията на свидетеля М.К., които следва да се
кредитират като обективни, тъй като той е участвал ремонта на трактора и има непосредствени
впечатления), че от страна на въззиваемия е
било обявено на въззивника, че по тръби, маркучи, за да стане трактора, частите
трябва да се сменят с нови, но с цел поевтиняване на ремонта е било уточнено,
че няма да се сменят, а ще бъдат само на промивка.
Извършеният ремонт
на трактора, който е изпълнен съгласно поръчката на въззивника, не е заплатен,
а въззиваемият е извършил ремонта съобразно договореното.
Във въззивната
жалба са изложени доводи, че аргументираните искания на ищеца за нова СТЕ и
смяна на ВЛ са оставени без уважение, като по този начин е останало неизяснено техническото
състояние на трактора.
Спазена е от
първоинстанционния съд разпоредбата на
чл.196 ГПК с оглед на съдебния акт от 12.12.2019 г.Съгласно ал.2 на
посочената разпоредба всяка от страните може да иска отстраняване на ВЛ, ако е
налице някое от основанията по чл.22, ал.1 ГПК, каквито основания не се
установяват в производството по делото.Посочените от въззивника основания не
пораждат съмнения за неговата безпристрастност (определение № 146/19.02.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 108/2018
г., ІV г.о.).
Доказателствените
искания на въззивника, направени в хода на първоинстанционното производство са
уважени, като искане за нова СТЕ не е направено, видно от протокола от
07.02.2020 г., за да може да бъде приложена във въззивното производство
разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, какъвто е процесуалният ред за попълване на
делото с доказателства при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция
при тяхното събиране.
Във въззивната
жалба е посочено, че и към настоящия момент процесният трактор не е годен за експлоатация
и все още се намира при въззиваемия.В хода на първоинстанционното производство
е предложено на въззивника да се сменят тръбите /тръбопроводите/, но същият е
отказал.От доказателствата по делото на следващо място се установява, че е
нужна постоянна смяна на филтрите, тъй като там ще се концентрира цимента и по
този начин ще се отстранява.Въззивникът е посочил също така в жалбата, че
тракторът, който не може да бъде
придвижен от базата на въззиваемия до с.***на собствен ход, а би трябвало по
препоръка на възиваемия да се придвижи с пътна помощ.От доказателствата по
делото се установява, че тракторът не е установено да има гражданска
отговорност, регистрационни табели, документ, че е минал технически преглед,
светлинна сигнализация, поради което служителите на въззиваемия са отказали да
го закарат на въззивника в с.***, тъй
като това е било възможно само чрез пътна помощ по начина, по който е докаран в
базата в с.***.
На следващо място
във въззивната жалба се сочи, че е останал неизяснен въпросът от какъв ремонт
се нуждае трактора, какво е техническото му състояние преди и след ремонта,
извършен от въззиваемия и какво би следвало да се направи, за да е годен за експлоатация.
Състоянието, в
което е приет тракторът в сервиза е видно от заявката за сервизна услуга от
06.06.2018 г., като там са описани дейностите, които е следвало да се извършат,
свързани с проблеми с трансмисията, скоростната кутия, външната хидравлика,
като впоследствие е установено, че липсва компресор, климатик, рамена на
навесната система, както и цялото
управление на електронната система, потенциометър и лостова система и
неработеща хидравлична система, като още при приемането му е имало данни за
изсипан цимент в трансмисията и двигателя.
Извършените
дейности от въззиваемия са следните: поставяне на електрическо табло заедно с
части към него в процесната машина на 05.06.2018 г., диагностика на 11.06.2018
г., които са извършени преди 12.06.2018 г., когато е докаран тракторът в
сервиза.На 17.09.2018 г. от въззивника е предоставено 70л. дизелово гориво и 70
л.масло за промивка хидравличната система и трансмисия, а на 15.10.2018 г. - 90л.
дизелово гориво и 50 л. масло за промивка на системите в двигателя.Дейността по
извършения ремонт е описана в проформа
фактурата от 18.11.2018 г.Предложените допълнителни дейности, които не са
одобрени от въззивника, са: незакупен датчик на висока стойност, смяна на
тръбите (тръбопроводите) с нови, проблеми със светлините (кабелите на фаровете са висяли според свидетеля М.К.), но последните не са описани в заявката за сервизна
услуга, т.е. не са възложени за ремонт.
Потестативното
право за извънсъдебно разваляне на двустранен договор се упражнява с
едностранно волеизявление от изправната
страна по договора, което може да се направи преди завеждане на делото,
или с исковата молба, вкл. и когато с последната се претендират последици от
развалянето на договора.За валидно разваляне на двустранния договор е
необходимо да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от една от
страните и страната която упражнява правото на разваляне да е изправна, което
не се установява в процесния случай, поради което не са налице основания за
отмяна на решението в тази му обжалвана част и следва да бъде потвърдено в
същата.
По отношение на
решението в обжалваната му част, в която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия на основание чл.258 и сл ЗЗД сумата от 20 859 лв.,
представляваща стойността на вложените резервни части и труд за ремонт на
процесния трактор в размер на 18 171 лв. и сумата от 2 688 лв.,
представляваща „магазинаж” за 112 дни съхранение на трактора за периода
11.02.2019 г. - 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
насрещната ИМ-03.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, настоящата
инстанция намира следното.
Предявен е иск с
правно основание чл.266 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
18 171 лв., представляваща стойността на вложените резервни части и труд за
ремонт на процесния трактор в размер на 18 171 лв.
От заключението на
ВЛ инж.Ц., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява,
че съгласно проформа фактура № **********/13.11.2018 г. позиции 1, 10, 11 и 26
са вложени в двигателя, а всичките останали позиции са вложени в трансмисията.
От заключението на
ВЛ Винчева, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява,
че от въззиваемия са представени фактурите за доставка на вложените в ремонта
на трактора резервни части и консумативи, описани в проформа-фактура №
**********/13.11.2018 г. на стойност 18 171 лв., като са установени посочените
от ВЛ единични цени при доставката.Часовата ставка за труд е в размер на 50 лв.
без ДДС за 1 отработен човекочас е предложена на всеки клиент и е неразделна
част от всеки договор (заявка за
сервизна услуга), като правят търговски отстъпки
до 35% от часовата ставка за труд, както е и в процесния случай.
При договора за
изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната работа
съобразно договореното, което е сторено от въззиваемия, а поръчващият трябва да
заплати възнаграждение за приетата работа.
При договора за
изработка е установено изрично задължение на поръчващия да приеме извършената
работа, а приемането не е само право.В приемането следва да се включи не само
фактическото преминаване на резултата от работата от изпълнителя върху
поръчващия, но и изпробването, огледът на резултата от работата, както и
волеизявлението на поръчващия, че счита работата за договорно съобразена, т.е.
че признава извършената работа.
От доказателствата
по делото се установява, че след приключване на ремонта на процесния трактор
през м.ноември 2018 г. въззиваемият не го е закарал, съгласно желанието на
въззивника, от базата на дружеството в с.***, обл.Плевен, до с.***, обл.Ловеч, съгласно гореизложеното - липса на нужните
документи и неработещи светлини.
Недостатъците на
престирания резултат, ако такива са налице, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат право на възложителя по
чл.265 ЗЗД.
На 13.11.2018 г. е
издадена и изпратена на въззивника проформа –фактурата.Съставянето на същата не
е предпоставка за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение, а следва да се приеме, че с издаването и изпращането й на възложителя изпълнителят отправя покана за плащане и цели
да постави възложителя в забава, т.е. фактурата има действието на покана по
смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД (решение №
69/27.07.2015 г. на ВКС по т.д.№ 119/2014 г., ІІ т.о.).
От показанията на
свидетеля Р.Ц. се установява, че след 13 ноември проби в присъствието на Ц.са
правени, тази машина върви, става за работа.Установява се, че Ц.е идвал да си
търси трактора, искал е да го откарат в ***, но тракторът е без рег.табели, за
тях не е проблем да си го вземе, но излиза на централния път, а той е искал те
да го карат, но свидетелят е отказал.Свидетелят Д.също сочи, че шефът на
фирмата е казал на М.да му изпише 5 филтъра, да му покаже как се сменя и да си
вземе трактора-да си го вземе с пътна помощ и да си кара трактора.От
показанията на свидетеля К.се установява, че след този ден февруари месец са
уведомили Ц.да дойде да си получи машината и че ще бъде начислена такса за
съхранение на машината.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни и се приеме, че кредиторът е
изпаднал в забава с оглед на чл.95 ЗЗД.
По отношение на сумата от 2 688 лв. с ДДС за 112
дена, представляваща „магазинаж” за съхранение на трактора за периода от
11.02.2019 г. до 03.06.2019 г., в тази насока, също така се установява, че
покана, изпратена и получена от въззивника на 31.01.2019 г. по телепоща,
въззиваемият го е уведомил, че считано от 11.02.2019 г. ще начислява и
магазинаж за съхранение и отговорно пазене в размер на 20 лв. на ден без ДДС.
От приложения
договор от 01.01.2019 г., сключен между въззиваемия и
трето лице, е видно, че е възложена дейност по охрана и физическа защита на
обекта му за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.
В тежест на
кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава - чл.96,
ал.2 ЗЗД, като такива са разноските по съхраняване на престацията.
Касае се за
претендирано обезщетение по реда на чл.96, ал.2 ЗЗД за понесени от въззиваемия
разходи по съхранение и запазване на процесния трактор ( определение № 842/31.10.2018 г. на ВКС по
гр.д.№ 2772/2018 г., IV г.о.).
С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че въззивникът е в забава за изпълнение на
задължението си да приеме изработеното в съответствие с поръчаното ( определение № 218/26.03.2015 г. на ВКС по т.д.№
2625/2014 г., І т.о.), поради което сумата от 2 688 лв. е дължима.Неоснователно е
възражението на въззивника в тази насока, че за магазинаж би могло да се
претендира единствено в случай, че услугата по ремонта на процесния трактор е
извършена качествено и в срок, тракторът е годен за употреба, поканен е да
получи същия и той не е приел.
В отговора на
исковата молба въззиваемият е посочил, че по отношение на даденото от
въззивника капаро в размер на 2 000 евро прави възражение за прихващане с
дължимата му стойност на извършения ремонт, която е в размер на 18 171 лв., тъй като той сам е пожелал да му се
възстанови капаро, след като си заплати ремонта по фактурата.
От заключението на
ВЛ В.се установява, че предоставената сума в размер на 2 000 евро като капаро
за ремонта на трактора не е осчетоводена в счетоводните регистри на
въззиваемия, тъй като тя е дадена като депозит и се съхранява в неговата каса.
Касае се за
невъзстановен гаранционен депозит по договор за изработка от въззиваемия.Сумата
е дължима на въззивника и тя е с левова равностойност 3 911.66 лв.
Следва да бъде потвърдено решението в
обжалваната му част, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия
сумата от 16 947.34 лв., от която сумата в размер на 14 259.34 лв.,
представляваща стойността на вложени резервни части и труд за ремонт на
процесния трактор и сумата от 2 688 лв., представляваща „магазинаж” за 112 дни
за съхранение на трактора за периода 11.02.2019 г. - 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната
ИМ - 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
За разликата
над 16 947.34 лв. до 20 859 лв., представляваща стойността на вложени резервни части и труд за ремонт
на процесния трактор в размер на разликата над 14 259.34
лв. до 18 171 лв., т.е. за сумата 3
911.66 лв., представляваща левова равностойност на 2 000 евро, дадена като
гаранционен депозит от въззивника, ведно със законната лихва от датата на насрещната ИМ до окончателното
плащане на сумата,
следва да се отмени решението в тази му обжалвана част, като вместо него бъде
постановено друго такова, с което да бъде отхвърлен като неоснователен
предявеният от „***”ООД срещу „***”ООД, иск с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД за
заплащане на сумата за разликата над 16 947.34 лв. до 20 859 лв.,
представляваща стойността на
вложени резервни части и труд за ремонт на процесния трактор в размер на разликата над 14 259.34 лв. до 18 171 лв.,
т.е. за сумата 3 911.66 лв., представляваща левова равностойност на 2 000 евро,
дадена като гаранционен депозит от „***“ ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на насрещната ИМ - 03.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като погасен чрез прихващане.
При този изход на
процеса следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта му, в която е
осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК въззивникът да заплати на
въззиваемия разноски по делото в размер на 991.45 лв.За разликата над 991.45 лв. до присъдените 3 306.36 лв., т.е. за сумата
2 314.91 лв., следва да бъде отменено решението в обжалваната му част.
При този изход на
процеса са дължими от въззивника в полза на въззиваемия за настоящето
производство разноски по компенсация в размер на 1 233.10 лв., които следва да
бъдат заплатени на въззиваемия.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 358/06.03.2020 г. по
гр.д.№ 2551/2019г.
по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от Ц.Й.Ц., чрез адв.В.К. от ПАК, против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Д.Г.Д., иск с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението на трактор STEYER, модел ***, рама №***, двигател №***, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, е собственик на трактор STEYER, модел ***, рама №***,
двигател №***, и ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.***, да предаде владението на
трактор STEYER, модел ***, рама №***, двигател №***, на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358/06.03.2020 г. по гр.д.№ 2551/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от Ц.Ю.Ц., чрез адв.В.К.от ПАК, против „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Д.Г.Д., иск
с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 066 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в
резултат от пълното неизпълнение на договор за ремонт, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358/06.03.2020
г. по гр.д.№ 2551/2019 г. по
описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.258 и сл.от ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от Ц.Ю.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Д.Г.Д., сумата от 16 947.34 лв., представляваща стойността на вложени резервни части и труд за ремонт
на процесния трактор в размер на 14 259.34 лв. и сумата от 2 688 лв.,
представляваща „магазинаж“ за 112 дни съхранение на трактора за периода 11.02.2019 г. – 03.06.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на насрещната ИМ до окончателното плащане на сумата, както и в обжалваната му част,
в която е осъден на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от Ц.Ю.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано
от Д.Г.Д., сторените деловодни разноски в общ размер на 991.45 лв. съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 358/06.03.2020
г. по гр.д.№ 2551/2019г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната
му част, в която е
осъден на основание чл.258 и
сл.от ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от Ц.Ю.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Д.Г.Д., разликата над 16 947.34 лв.
до 20 859 лв., представляваща
стойността на вложени резервни части и труд за ремонт на процесния трактор в размер на разликата над 14
259.34 лв. до 18 171 лв., т.е. за сумата 3 911.66 лв., представляваща левова равностойност
на 2 000 евро, дадена като гаранционен депозит от „***“ ЕООД със седалище гр.Плевен, ведно със законната лихва от датата на насрещната ИМ
до окончателното плащане на сумата, както и в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от Ц.Ю.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Д.Г.Д., сторените
деловодни разноски в общ размер за разликата над 991.45 лв. до 3 306.36 лв. съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК, т.е. за сумата от 2 314.91 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, иск с правно основание чл.258 и сл.
от ЗЗД за заплащане на разликата над 16 947.34 лв. до 20 859 лв.,
представляваща стойността на
вложени резервни части и труд за ремонт на процесния трактор в размер на разликата над 14
259.34 лв. до 18 171 лв., т.е. за сумата 3 911.66 лв., представляваща левова
равностойност на 2 000 евро, дадена като гаранционен депозит от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ***, ведно със законната
лихва от датата на насрещната ИМ - 03.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
Осъжда въззивникът„***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, да заплати на
въззиваемия „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, разноски по делото по
компенсация за настоящата инстанция в размер на 1 233.10 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: