Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042 гр.Пазарджик 28.09. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Константина
Рядкова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №556 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 5132 по описа на съда за 2018 година по иска предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника си юрк. Р. И.И. срещу С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** , че вземанията на „П.К.Б.“ ЕООД, по Заповед № 1607/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 3021/2018 г. по описа на ПзРС съществуват и са размер на 554,19 лв. дължима главница по договор за потребителски кредит *********/05.10.2017 г. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения установителен иск в останалата му част / за установяване съществуване на вземания на ищеца към ответника за сумата в размер на 109,81 лв. договорно възнаграждение и 598,85 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги / като неоснователен .
Осъден е С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника си юрк. Р. И.И. съдебно- деловодни разноски по съразмерност съобразно предявената в настоящото производство и уважена част от исковите претенции : в заповедното производство разноски в размер на 55,34 лв. , както и в исковото производство разноски в общ размер от 273,16 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „П.К.Б. „ ЕООД само в частта ,с която не е уважен предявения от тях иск и за неизплатено договорно възнаграждение.
Считат,че в тази част решението е неправилно.
Съдът неоснователно и неправилно приел, че клаузата, уреждаща възнаградителната лихва била неравноправна и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП -нищожна, доколкото в процесния договор за потребителски кредит липсвало индивидуално договаряне на параметрите в Раздел VI; Както и поради това, че формираният ГПР от 49.88 % не бил конретизиран, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото в погасителната вноска било включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги.
Уредбата относно задължителното съдържание и форма на договора за потребителски кредит била императивна и се съдържала в разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези разпоредби регламентирали по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. В ЗПК нямало законово изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР. Изискване, касаещо ГПР се съдържало в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа:
• годишния процент на разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за потребителски кредит) и
• общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, (посочена в раздел VI от договора за потребителски кредит),като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия към ДПК). Ясно бил посочен размера на възнаградителната лихва , която била фиксирана.
В т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК се съдържала легална дефиниция на понятието общи разходи по кредита за потребителя. Това са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси."
В обжалваното решение, съдът приел, че клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва е неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗПК, тъй като не била индивидуално уговорена.
Задължението за плащане на възнаградителна лихва по отпуснатия заем следвало от закона, тъй като договорите за потребителски кредит са по правило възмездни, като страните по договорите за потребителски кредит могат да уговарят размера на възнаграждението за ползване на финансовия ресурс -в т.ч. възнаградителна лихва, но не могат да уговорят дали да има такова възнаграждение въобще. Клаузата не е неравноправна поради това ,че не е индивидуално уговорена.В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 21 клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В чл. 143 от т. 1 до т. 17 ЗЗП били посочени 17 примера на неравноправни клаузи. Чрез разпоредбата на чл.143 от ЗЗП изцяло и правилно се транспонират съответните правила от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В настоящия случай, процесната клауза от общите условия не съдържала гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза. Ако поведението на страните, било то потребители или търговци, е в съответствие със законовите разпоредби, то по презумпция е добросъвестно, тъй като съответства на установения в страната правов ред.
Клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва нито била сключена във вреда на потребителя, нито нарушавала изискването за добросъвестност, нито водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради това и без оглед на обстоятелството дали е индивидуално договорена или не, тя не била нищожна клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
С подписване на договора за потребителски кредит С.Я. е поискал и е дал съгласие да получи кредит от П.К.Б. ЕООД с посочените в СЕФ и раздел VI от договора параметри на кредита. С подписване на процесния договор от страна на кредитора се стига до съвпадение волята на двете страни в правоотношението -кредитор и потребител, като има пълно припокриване на волеизявленията им, поради което се е стигнало до сключване на валиден договор за потребителски кредит.
Сключването на договор по предварително и изцяло определени от една от страните условия не било забранено от закона. Само в изрично определени хипотези законът ограничава това, като предвижда, че отделни уговорки, които не са индивидуално уговорени, са нищожни - ако са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Уговорките за размера на кредита, както и за ГПР, срок и размер на погасителни вноски, не попадат в обхвата на никоя от хипотезите на неравноправна клауза, предвидени в ЗЗП.
В клаузата на чл. 145, ал. 2 от същия закон законодателят изрично посочил, че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, поради което параметрите на кредита, не биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност, съгласно императивното правило на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП
С.Я. сам инициирал процедурата по встъпване в договорни отношения с „П.К.Б." ЕООД като е отправил Искане за сключване на договор за потребителски кредит. С оглед на това му е бил представен Стандартен европейски формуляр, в който подробно са описани всички задължения, които ще възникнат за клиента, в случая че сключи Договор с кредитора при конкретните, индивидуално уговорени условия. Въз основа на предоставената информация ответникът е направил информиран избор и е сключил Договора за потребителски кредит. Самият договор отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание. Ответникът се е запознал със съдържанието на Договора и останалите документи и се е съгласил с тях, което е удостоверил чрез полагането на подпис върху всеки един от тях, като общите условия са подписани на всяка една страница.
В чл. VI от Договора са посочени сумата на кредита, срокът, за който се отпуска, размерът на месечната вноска, общото задължение по кредита, както и падежната дата на вноските. Отново в чл. VI от Договора са посочени изрично годишният лихвен процент (ГЛП), годишният процент на разходите (ГПР) и лихвеният процент на ден. Упомената е изрично и сумата, която се отпуска, както и нейният размер след добавянето на ГЛП и ГПР. Длъжникът се е запознал с условията на договора и се е съгласил с тях, което е удостоверил като се е подписал на всяка страница от договора и общите условия. На клиента е предоставен и погасителен план, отговарящ на законовите изисквания, подписан от страните. В него ясно и подробно са посочени броят на вноските, падежът на всяка от тях, както и сумите, от които е формирана всяка вноска.
На следващо място, в Общите условия, които са неразделна част от договора, били описани подробно процедурите, които са приложими спрямо правоотношението, възникнало между страните на основание сключения договор. Информацията била предоставена на разбираем език и подробно - относно всяка сума, която формира крайното задължение по договора, а чл. 5 от Общите условия, които са неразделна част от договора и са подписани на всяка страница от длъжника, изрично препраща към Приложение 1 от ЗПК и посочва, дали годишният процент на разходите подлежи на промяна и в какви валута и курс се отпуска сумата по заема.
Направено е възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение ,поради липса на правна и фактическа сложност на спора,без да се съобрази,че ответникът се представлява от особен представител,чието възнаграждение е определено от първоиинстанционния съд и внесено.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и уважена претенцията им за установяване съществуването на вземането за договорна лихва.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата я
оспорва. Намира решението за правилно.
Първоинстанционното решение било оспорено само в частта, в която е
отхвърлен предявения установителен иск за установяване съществуване на вземане
в полза на „ПРОФИ КРЕДИ' Б." ЕООД за неизплатено договорно възнаграждение
по Договор за потребителски кредит № **********.
Договорът за потребителски кредит бил бланков, сключен е при Общи условия, при предварително определени от „П.К.Б." ЕООД договорни клаузи, в т.ч. и клаузата за договорно възнаграждение.
Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, в т.ч. и
върху клаузата за договорно възнаграждение.
Клаузата за договорно възнаграждение не е индивидуално договорена между страните, а липсата на индивидуално договаряне правело същата неравноправна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тя е нищожна.
Молят решението да бъде потвърдено ,като считат неоснователна позоваването на прекомерност за възнаграждението на представителя на ответника.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,намери,че решението в обжалваната част е недопустимо.
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ,производството е по чл.415
от ГПК.
В исковата си молба срещу С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** „П. К.Б.“ ЕООД твърди , че има ,произтичащо от следните обстоятелства: На 05.10.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор и С.К.Я., като длъжник, при следните параметри:Сума на кредита: 600 лв.;Срок на кредита: 11 месеца;Размер на вноската: 66.40 лв.;Падеж на вноската: двадесет и шести ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %;Годишен лихвен процент:41.17%;Лихвен процент на ден: 0.11%;Общо задължение по кредита: 730.40 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:1390,95 лв.Общ размер на вноска: 126.45 лв.;Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца.
Ищецът поддържа, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 05.10.2017г. превежда парична сума в размер на 600 лв. по посочена от длъжника С.К.Я. банкова сметка (***: 270FTBM172780003, с дата 05.10.2017г.).От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го сключва за срока посочен в договора , с месечна вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които с дата 04.12.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, , настъпвало автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо уведомление.
Подържат,че на 27.03.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Считат,че задължението възлиза на 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 3021/2018г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 14.11.2018г.
Молят да бъде установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника С.К.Я. в размер 1262.85 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и пет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Претенциите са уточнени по следния начин - 554,19 лв. непогасена част от главница, 109,81 лв. договорно възнаграждение и 598,85 лв.възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Предмет на въззивното производство е спора само относно претенцията от 109,81 лева – договорно възнаграждение.
Ответникът е представляван от особен представител,който
е подал писмен отговор. Изложени са доводи ,касаещи реквизитите на кредитния
договор , които съдът няма да обсъжда , с оглед нормата на чл.269 от ГПК.
Изложени са и доводи ,касаещи редовността на
кореспонденцията между страните ,които на същото основание няма причини да
бъдат обсъждани във въззивното производство.
По заявление на ищеца по ч. гр. дело № 3021/2018 г. по описа на ПзРС е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът С. К. Я. да заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч. и И.Х.Г. - управители с пълномощник Р. И.И. – юрисконсулт, сумата от 1262,85 лв. - главница, сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 27.11.2017 г. до 27.03.2018 г., сумата от 16,13 лв. – законова лихва за забава за периода от 27.11.2017 г. до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 26,18 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е оставена без движение ,за да се
конкретизира „претендираната сума по видове“
В изпълнение указанията на съда е постъпила молба на
28.11.2019 година ,с която ищецът всъщност въвежда нови претенции.В тази молба
вече е посочена главница по кредита в размер на 554,19 лева,договорно
възнаграждение в размер на 109,81 лева и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 598,85 лева.С изложеното в тази молба страната
всъщност внася изменение в основанието ,на което е заявила претенцията за
посочените суми.
Като
основание за възникване на задължението е посочен договор за потребителски
кредит № **********/05.10.2017 г.
Длъжникът в
това производство не е открит на
постоянния му адрес и след изпълнение на процедурите по чл. 47 ГПК , на основание чл. 47 ал.5 ГПК
, съдът е дал указание за предявяване на установителен иск.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК.
Исковият процес по реда на чл. 415 ГПК, респ. чл. 422 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение, като следва да съществува идентичност в предмета на този иск и на заявлението по чл.410, респ. чл. 417 ГПК. Претендираните в исковото производство суми могат да бъдат в размер равен или по-малък от тези, за които е издадена заповед за изпълнение, но без да се излиза от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми.
В случая в заявлението е посочена сума като главница. Няма посочени суми дължими като възнаградителна лихва. Такива суми - договорно възнаграждение за ползвания кредит, са заявени едва с молбата за уточнение на исковата молба. Както е посочено и в мотивите на т. 2 от ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, в заявлението, съответно в исковата молба може да се посочи общият размер на претендираната главница, но възнаградителните лихви и лихвите за забава трябва да бъдат конкретизирани по период и размер. Следователно при липса на посочване на вземане за възнаградителни лихви /договорно възнаграждение за ползвания кредит/ в заявлението, то не може да бъде предмет на установителен иск по реда на чл. 415 ГПК. Такава претенция би могла да се заяви с осъдителен иск отделно/т. 11.б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
В същия тълкувателен акт е разяснено,че в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
В случая е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, но при предявяване на иска за установяване съществуването на това вземането е въведен различен правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК. В заявлението не е посочено задължение за възнаградителна лихва . Не е заявена нито в т.12 („обстоятелства, от които произтича вземането”), нито в „допълнителните изявления” (т.14) претенция за такава възнаградителна лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че претенцията е за главница по сключения договор за потребителски кредит (такъв извод е направил и заповедният съд). Ето защо претенцията за лихви е недопустима и първоинстанционният съд не е следвало да я разглежда.Като я е приел,разгледал и постановил решение ,то в обжалваната част това решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено.
С оглед изхода на спора няма основание за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 5132 по описа на съда за 2018 година,в частта, с която по иска предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В, чрез пълномощника си юрк. Р. И.И. срещу С.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК е отхвърлен предявения установителен иск за установяване съществуване на вземания на ищеца към ответника за сумата в размер на 109,81 лв. договорно възнаграждение като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Решенето е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2