Решение по дело №1612/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на В. А. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед № 2469 от 16.07.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, изпълняващ длъжността „Инспектор по приходите“ в Сектор „ГКПП и мобилни групи“-Пловдив 2, Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, Централно управление на НАП, с ранг трети младши, считано от 17.07.2024 г.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Поддържа се, че в същата не са изложени фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Сочи се, че актът е издаден при липса на мотиви и в нарушение на чл. 108 от ЗДСл. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сочи за прекомерно адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено следното:

Съгласно представената по делото Заповед № 2461/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 18), жалбоподателят, считано от 15.06.2018 г., заема длъжността – „Инспектор по приходите“ в Сектор „Мобилни групи“-Пловдив, Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, Централно управление на НАП.

В длъжностна характеристика (л. 20, 21, 25), актуализирана през периода на служебното правоотношение, са посочени: длъжностно ниво по КДА-11,8,6 старши; ранг за заемане на длъжността - трети младши; основната цел и преките задължения и отговорности за заеманата от жалбоподателя длъжност.

Със заповед № 2469 от 16.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 30), считано от 17.07.2024 г. е прекратено служебното правоотношение на оспорващия, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, поради „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“. Заповедта е връчена на служителя на 16.07.2024 г., видно от положен от него подпис върху същата.

От страна на жалбоподателя по делото са представени документи за назначаването му, акт за встъпване в длъжност, клетвен лист и формуляри за оценка на изпълнението на длъжността. Приложен е и формуляр за направена междинна оценка за 2023 г., в който са отразени изискванията към изпълнението на индивидуалния план, както и констатация от междинна среща, че до настоящия момент В. А. работи за изпълнението и успява да постига целите и задачите, заложени в работния план; предприема действия по обезпечаване на доказателства и изземване, съгласно ДОПК; извършва проверки, установява административни нарушения, съставя актове и изпълнява други задачи, поставени от ръководството; съблюдава етичните норми за поведение и опазване на доброто име приходната администрации; отчита в срок и качествено извършената работа за всеки определен период; прилага дигитална компетентност. Служителят е получил е годишна оценка за 2023 г. - „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“.

Съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл: при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Изрично е посочено в текста на разпоредбата (чл. 108, ал. 1, изр.2), че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Видно от текста на оспорвания административен акт именно това е правното основание посочено като основание за издаването му.

За да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: 1) Да е създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Тоест „обективната невъзможност“ следва да е поставена извън волята и действията на административния орган, респ. същата да се налага като резултат от субективното поведение на служителя.

В настоящи случай не е налице законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на жалбоподателя, с оглед неизпълнение на така посочените кумулативните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По никакъв начин от доказателствата по административната преписка не се установява наличието на фактическите основания за прилагане на посочения ред. Формално посочената в оспорваната заповед причина за прекратяване на процесното служебно правоотношение - „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“, в недостатъчна степен обуславя кои конкретно задължения е възпрепятстван да изпълнява този служител. Не става ясно от съдържанието на оспорвания акт какво точно в поведението на А. предпоставя посочената от органа „обективна невъзможност“. От документите по административната преписка също не се установяват данни към кой момент и по какъв начин е констатирано, че жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и в какво се изразява тя. Точно обратното, по делото са налични данни за констатирано от оценяващ ръководител изпълнение на служебните задължения на А. напълно отговарящо на изискванията. В хода на съдебното производство също не са въведени твърдения, сочещи какви са фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.

Съдът намира, че не е спазено императивно изискване за мотивиране на оспорвания административен акт. Мотивите на акта представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата му да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

При извършената проверка по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорваният административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

С оглед изхода на делото, е основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, които се констатират в размер [рег. номер]. (10 лв. за ДТ [рег. номер]. за адвокатско възнаграждение). С оглед възражението на представителя на ответника, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, тъй като е в размер близък до минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2469 от 16.07.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на В. А. А., изпълняващ длъжността „Инспектор по приходите“ в Сектор „ГКПП и мобилни групи“-Пловдив 2, Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“, Централно управление на НАП, Дирекция „Оперативни дейности“ с ранг трети младши, считано от 17.07.2024 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да изплати в полза на В. А. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.А , ет.1, ап.3, сумата в размер [рег. номер]. /хиляда двеста и десет лева/ разноски по делото.

Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.