ОПРЕДЕЛЕНИЕ №......
гр.
Добрич, 12.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в закрито заседание на дванадесети
юли две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
като
разгледа постъпилата искова молба, по която е образувано гр. дело №1834/2012 г.
по описа на ДРС, и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния
представител адвокат Д.Ж., срещу Р.Е.В. с ЕГН ********** *** по чл.53 ал.2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено по отношение на ответника, че
кадастралната карта на гр. Добрич, одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005 г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, съдържа грешка, изразяваща
се в неправилно нанасяне на границата между имоти с идентификатори №... и №.....,
при което 128 кв.м. от имота на ищеца неправилно са отразени като част от
кадастралната основа на имота на ответника с идентификатор №..., като към момента на одобряването
на кадастралния план на местността .... в гр. Добрич през 1989 г. – 1990 г. и
към момента на одобряването на кадастралната карта със заповед
№РД-18-15/12.05.2005 г. ищецът (респективно неговите праводатели) е бил
собственик на тази неправилно отразена площ във формата на триъгълник,
заключена между т.В, т.С и т.F на скицата към представената от ищеца частна
техническа експертиза на лист 32 от делото. С протоколно определение в
съдебното заседание на 13.06.2013 г. е допуснато уточнение на петитума на
исковата молба, като е прието, че се настоява за признаване за установено по
отношение на ответницата, че действащата кадастрална карта на гр. Добрич,
одобрена със Заповед №РД-18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастъра, съдържа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване
на границата между имоти с идентификатор №... (на ищеца) и №.... (на
ответницата, респективно нейните праводатели), при което неправилно част от имота
на ищеца с площ от 163 кв.м., маркирана с червен щрих на скицата на лист 149 от
делото към заключението на вещото лице инж. В.А. от 13.02.2013 г., е отразена
като част от кадастралната основа на имота на ответницата (респективно на
нейните праводатели), като към момента на одобряването на кадастралната карта с
посочената заповед от 2005 г. ищецът е бил собственик на тази неправилно
отразена площ между точки 1, 2, 3, 4, 4’, 5 и 11 на посочената скица.
В първото
съдебно заседание на 20.09.2012 г. ищецът е признал (след представянето от
ответницата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №..., том ...,
рег. №...., дело №23/2011 г. – на лист 54 от делото), че действително на
27.09.2011 г. (т.е. преди подаването на исковата молба на 30.05.2012 г.) е
продал на трето лице – Р.В.М. – Т. поземлен имот с идентификатор №.... по
кадастралната карта на град Добрич, посочвайки, че е продал единствено тези 714
кв.м., от които се състои имота по действащата кадастрална карта, като за
разликата от 714 кв.м. до действително притежаваните 900 кв.м. с купувача са се
разбрали да бъдат прехвърлени след евентуалното спечелване на дело по чл.53
ал.2 от ЗКИР.
Подадената искова молба е недопустима, тъй
като в Решение №165/10.03.2009 г. по гр. дело №6036/2007 г. на ІV г.о. на ВКС
по предявен иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР (в този смисъл е и постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение №420/31.05.2010 г. по гр. дело №3418/2008 г. на ІІІ
г.о. на ВКС) е прието, че изцяло върху ищеца лежи задължението да установи
наличието на всички положителни процесуални предпоставки, както и липсата на
всички отрицателни процесуални предпоставки за предявяването на иска;
разглежданият иск може да установява права само в отношенията между собственици
на съседни имоти; ако ищецът или ответникът не са собственици на имотите,
тогава спорът за материално право няма да бъде разрешен между
материално-легитимираните лица, поради което подобен иск би бил недопустим; с
това решение на ВКС е оставено в сила решение на окръжен съд, с което е
обезсилено решение на районен съд и производството по делото е прекратено
поради недопустимостта на предявения иск, тъй като ищецът не е установил
ответницата да е собственик на съседен имот. С още по-голямо основание това
важи и относно процесуалната легитимация на ищеца – в настоящата хипотеза е безспорно, че към настоящия момент
(а и към момента на подаването на исковата молба на 30.05.2012 г.) собственик
на поземлен
имот с идентификатор №... по кадастралната карта на град Добрич е третото лице Р.В.М.
– Т. (респективно нейният съпруг), но не и А.Ж.Г.. Въпреки че с исковете по
чл.53 ал.2 от ЗКИР се установява право на собственост към определен минал
момент (момента на одобряването на кадастралната карта), то правен интерес от
предявяването им имат единствено собствениците на съседните имоти към момента
на подаването на исковата молба (иначе при какъвто и да е изход от спора
неоснователно трети лица биха навлезли в правната сфера на сегашните
собственици, които единствено са легитимирани да задвижат последващата
административна процедура по нанасянето на съдебно определените граници в съответната
СГКК).
Следователно производството по делото
трябва да бъде прекратено поради недопустимостта на предявения иск по чл.53
ал.2 от ЗКИР.
Водим
от горното и на основание на чл.130 от ГПК, Добричкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №1834/2012 г.
по описа на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: