Р Е Ш Е Н И Е №260915
16.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13256/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против А.П.М. ,
ЕГН **********,***.
Ищецът черпи права от два договора.
Според изложеното като факти в исковата
молба , между ответника и трето на спора лице „Лайт кредит“ ООД, ЕИК *********
е сключен договор за заем № ************, по силата на който , М. получила
назаем сума от 500 лева. От своя страна
, М. се задължила да върне заема ведно със възнаграждение на кредитора , за
срок от осем месеца , на осем равни
месечни вноски от по 72.23лв., с първа погасителна вноска на 09.07.2015 год. и
с последна вноска - на 09.02.2016 година.
Общата сума за връщане възлизала на 577.84 лв., тоест договорена била възнаградителна
лихва в размер на 77. 84 лв. за целия период на договора.
За обезпечение на вземането на кредитора по
договора , бил сключен между ищеца, като гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател
и М. тристранен договор за гаранция от същата дата, по силата на който ищецът
гарантирал за изпълнението на задължението на заемателя към „Лайт кредит“ ООД , а от своя страна М. се задължила да плати на
гаранта възнаграждение в размер от 313.60
лева , платимо разсрочено като част от вноските по кредита , по 39.20 лева към всяка от вноските , като по
този начин общия размер на вноските станал 111.43 лева месечно.
По
договора за кредит ответникът заплатил сума в размер на 72.23 лв. към заемодателя,
а към ищеца - 39.77 лв. по договора за
гаранция, след което изпаднал в забава. „Лайт кредит“ ООД активирал гаранцията, а
„Лайт кредит консулт“ ООД платил сума от
505.61 лв. остатък от вземанията на кредитодателя по договора. Плащането било
извършено на 25.10.2017 год. Отделно от
това останало неплатено и по-голямата част от гаранционното възнаграждение, в размер на 273.83 лева. За тези суми гаранта „Лайт кредит консулт“
ЕООД се снабдил със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело № 19013/2017
год. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІІІ бр. състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ищецът
иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането му , при следните стойности 505.61лв. платена гаранция, и 273.83
лв. остатък от гаранционно
възнаграждение по договор за гаранция или общо 779.44 лв., като моли да му се присъдят и сторените по делото
разноски, и законната лихва от датата на
подаването на заявлението в съда,
30.11.2017г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът е оспорил иска своевременно,
чрез надлежен процесуален представител. Моли се исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, недоказани и недопустими, като са изложени и съображения ,
че договорът за гаранция е лишен от основание , тъй като юридическите лица,
гаранти по кредита, са свързани. Прави се и възражение за нищожност на договора
за потребителски кредит поради противоречието му с императивни правни норми, поради заобикаляне
на закона, и за неговата недействителност на основанието по чл. 22 от Закона за
потребитеския кредит - поради
противоречие с правилата на потребителската защита. Алтернативно се твърди , че част от
клаузите в договора са неравноправни ( и като такива – нищожни ) по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Моли да се отхвърлят исковете.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди
да е платил на трето на спора лице по договора за гаранция, чл. 79 от същия
закон, чл. 9 и сл. от Закона за защита на потребителите, ( договорът е за
кредит , отпуснат на потребител). Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане
вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните доказателства,
съдът съобрази следното:
Най- напред ищцовото дружество черпи права от
договор за заем под номер ***********., копие от който има по делото. По
принцип , договорът за заем е реален , съществуването му се предпоставя от
предаването на заемната сума на длъжника, факт, който следва да се докаже от
ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В самия договор фигурира
клаузата на чл. 3 ал. 1, според която кредитът се усвоява в тридневен срок от
датата на подписването , по банков път ,
но едва след предоставяне на обезпеченията, предвидени в чл. 6 от същия
договор. Следователно , в самия договор отсъства клауза с характер на разписка
за поучаването на заемната сума. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже факта на получаване на сума от 500 лева от М., включително е назначил
служебно счетоводна експертиза , която да изследва факта на плащането възоснова
счетоводните записи в счетоводствата на ищеца и кредитодателя. Ищецът не е
внесъл депозита за така назначената експретиза и тя не е проведена. Липсват
каквито и да било други доказателства за плащане на сума от 500 лева в полза на
ответника , съответно , остава недоказано съществуването на договора за кредит
.
Липсата на доказан договор за кредит води
не само до отричане на задължението на ответника за реално изпълнение , тоест,
до правата на кредитора по него да получи реално изпълнение , в които ищецът
иначе е суброгиран, но и до недоказаност на хипотезата на чл. 74 или на чл .
143 от ЗЗД , в които се предполага съществуващо задължение. В последният
случай е нужна и покана, каквато също не
е представена по делото , макар и да има изложение в исковата факти в тази
насока.
Дори и само поради дотук казаното, исковете са неоснователни.
Разноските по делото остават за сметка на ищеца. На ответника разноски не се присъждат,
тъй като не е направил такива, бил е представляван от особен представител.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Лайт Кредит
Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2
, да се признае за установено по отношение на А.П.М. , ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сума от
779.44 лв., от които:
505.61 лв. суброгаторно вземане за главница
по договор за кредит № ***** с „Лайт
кредит“ ООД,
273.83 лв.
остатък от гаранционно възнаграждение по договор за гаранция от дата
09.06.2017г.
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 11971/07.12.2017г. по ч. гр. дело № 19013/2017 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с. като
неоснователни.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ