№ 1939
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100502660 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.01.2021 г., гр.д. 59829/19г., СРС, 120 с-в осъжда Н. Т.
Д. да заплати на П. Й. Р. сумата 1 550 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по Договор за
изработка на мебели от 01.04.2019 г., на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с
чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба на 17.10.2019 г. до окончателното
плащане на задължението и сумата 588.50 лв. – разноски, отхвърля иска по
чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД до пълния размер от
2 500 лв., отхвърля предявения от Н. Т. Д. срещу (поправено от „да заплати
на“ с решение от 03.01.2023 г. по чл. 247, ал. 1 ГПК) П. Й. Р. насрещен иск за
сумата от 515 лева, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като осъжда Н. Т.
Д. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 25 лева за
държавна такса по предявения насрещен иск, на основание чл.77 от ЗЗД, като
с решение от 23.02.2022 г., постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК се
осъжда П. Й. Р. да заплати на Н. Т. Д. сумата от 161.50 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която е уважен главният иск и е отхвърлен
1
насрещният иск постъпва въззивна жалба от Н. Т. Д.. Иска се за отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
главният и се уважи насрещният иск.
Въззиваемият – ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск П.
Й. Р. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни
страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ГПК вр. чл.265,
ал.1, предл.2 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл.79, ал.1 ГПК вр. чл.265, ал.1,
предл.2 ЗЗД.
Страните са облигационно обвързани от договор за изработка по
смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД.
По силата на Договор за изработка на мебели от 01.04.2019 г., ищецът
П. Й. Р. възлага на ответника Н. Т. Д. да изработи и подмени врати за кухня с
лице Yelou 130, жълт гланц, шкаф-колона с цвят по мостра и лице Yelou 130,
жълт гланц, заедно с вътрешни чекмеджета и съответни механизми.
Предпоставка за предявяване на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД е
поръчващият да не е приел работата, ако недостатъците са явни. Съобразно
чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците.
В случая, процесните недостатъци са изцяло явни. За да бъдат
установени е достатъчен обикновен преглед, без да са необходими специални
технически знания. Възложителят възразява и известява изпълнителя за
2
недостатъците веднага след тяхното откриване при оглед на изработеното. В
тази насока са съвпадащите и допълващи се гласни и писмени доказателства,
както следва:
Свидетелят Т., който участва при производството на мебелите,
възлагането и предаването на работата, присъства при отправяне на
оплаквания от възложителя към изпълнителя през есента на 2019 г., че
шкафовете опират в стени. Изяснява, че шкафът е с черен гланц, защото
необходимият материал е спрян от производство.
Воденият от ищеца свидетел установява, че след монтажа заварва
различни жълтите нюанси на отделните врати за мебелите, разлика в черните
нюанси между кухненския плот и лявата страна на специалния висок шкаф,
отваряне на вратите на шкаф-колоната до 5 см., разлика в размера на
чекмеджетата и кухненски плот с дължина 55 см., вместо стандартните 60 см.
В подкрепа е Протокол за констатиране на изработените кухненски
мебели и извършен монтаж, съставен на 14.10.2019 г. от трето за спора лице.
Този частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, издаден по
възлагане от ищеца, съдържа изгодни за него факти, които обаче се подкрепят
от останалите преки доказателствени средства, поради което може да се
кредитира в частта за констатираните недостатъци. Описаните в протокола
недостатъци касаят монтиран плот с 50 % гланц, вместо уговорените 100 %
гланц; лява страна на специалния шкаф с черен гланц, който не е съобразен с
цялата конструкция на шкафа в жълт гланц; шкаф-колона с по-голям размер
от 1 200 / 2 200 см., вместо предвидения; както и монтирани врати, които се
удрят в окачения таван. Посочено е, че за отстраняване на недостатъците
следва да се извършат определени дейности на обща стойност 1 550 лв.
Според съдебно-техническата експертиза, при извършения оглед в
жилището, вещото лице установява отстраняване на част от недостатъците, с
изключение на вратата с механизма за бутилки, която е 3 мм. под съседните
врати; челото под фурната, което е нагоре с 3 мм. и цветът на гланца, който за
вратите е жълт и бял 130, а за плота е черен.
Предвид своевременно направеното възражение от възложителя по реда
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, работата не се счита одобрена и окончателно приета.
Изпълнителят не провежда успешно доказване да е изправна страна в
правоотношението, като полага необходимата добросъвестна грижа и
3
изпълнява точно задълженията си по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Не се
установява пълно изпълнение на основното задължение по чл.258 ЗЗД за
постигане на възложения трудов резултат и на задължението по чл. 261, ал. 1
ЗЗД изпълнената работа да е годна за обикновеното или предвидено в
договора предназначение. Тези задължения не се считат изпълнени, предвид
допуснатите множество и съществени отклонения от поръчката,
некачественото изпълнение и използването на материал, различен от
уговорения, което води до негодност на изработеното за обикновената
употреба съобразно предвиденото предназначение. След като некачествено
извършената работа основателно не е приета, поръчващият разполага с
предвидената в чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД особена правна възможност да
иска заплащане на разходите, необходими за поправката.
С оглед доказване на иска по основание, при условията на чл. 162 ГПК,
въззивният съд при съобразяване на обсъдените доказателства, включително
съдебно-техническата експертиза и протокола от 14.10.2019 г., както и по своя
преценка, определя размера на иска за стойност на средствата за отстраняване
на недостатъците на възложената работа, за сумата 2 500 лв., в какъвто
размер е предявен. Предвид ограничението на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за
влошаване положението на обжалващия при липса на жалба от насрещната
страна, решението в обжалваната осъдителна част за 1 500 лв. следва да се
потвърди.
По насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Първоначално уговореното възнаграждение възлиза на 1 350 лв. и
отделно около 900 лв. за механизми, като 60 % се заплащат при сключване на
договора, а останалата част – при окончателното приключване на поръчката.
Договорът обективира вписана разписка за платено капаро от 2
000 лв., получено на 21.04.2019 г. от ответника.
Последният издава разписка от 31.08.2019 г. за получени 500 лв. от
ищеца за подмяна на плотове с мивка.
Анексът от 01.10.2019 г. към договора с допълнително уговорени суми
за плащане и вписвания за извършени такива, не е подписан от страните,
поради което не представлява документ с доказателствена сила.
След като извършените плащания от 2 500 лв. превишават уговореното
4
възнаграждение от общо 2 250 лв., насрещният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
доплащане на възнаграждение от още 515 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната част.
Въззиваемият установява реализирани разноски от 850 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2021 г., гр.д. 59829/19г., СРС, 120
с-в в частта, с която се осъжда Н. Т. Д. да заплати на П. Й. Р. сумата 1 550 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение по Договор за изработка на мебели от 01.04.2019 г., на основание
чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на
17.10.2019 г. до окончателното плащане на задължението и се отхвърля
предявения от Н. Т. Д. срещу П. Й. Р. насрещен иск за сумата от 515 лева, с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на П. Й. Р., ЕГН **********, С адрес: гр. София, ул. **** сумата 850
лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5