№ 6674
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110104630 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 28.09.2009г. сключил с /фирма/ договор за кредит с
издаване на кредитна карта за срок от 12 месеца. След изтичане срока на договора и
погасяване вземането по давност, дружеството прехвърлило вземанията на ответника с
договор за цесия от 21.11.2016г. При направена справка ищецът установил, че
ответникът претендира от него сумата от 4700лв., определена към 31.03.2022г., от
които 1938,74лв. главница. С молба от 13.10.2022г. ищецът оспорил задълженията,
като направил и изрично възражение за изтекла погасителна давност. С писмо от
24.10.2022г. ответникът признал, че задълженията са погасени по давност, но
продължавал да претендира сумите извънсъдебно. Ищецът поискал премахване на
данните от ЦКР на БНБ, но ответникът отказал да го стори. Също така, ежемесечно
през последните близо две години му се обаждали между 10-то и 15-то число на месеца
служители на ответника, като при част от разговорите същите го заплашвали, че
имуществото му ще бъде запорирано, че ще бъде извършен опис и др. под. Това
пораждало притеснение у ищеца, че срещу него може да бъде образувано изп. дело.
Посочва, че постоянните обаждания с отправяни заплахи и предупреждения създавали
стрес и безпокойство у ищеца. Създавало се у него чувство за несигурност и се
налагало през няколко месеца да търси съдействие от адвокат. Изтъква, че през
последните близо две години живее в постоянен стрес, който се засилва между 10-то и
15-то число на месеца, когато очаква обаждане от служител на ответника с настояване
да плаща. Счита, че спрямо него се упражнява системен тормоз чрез тези чести и
настоятелни обаждания, което води до влошаване на емоционалното му състояние.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1938,74лв., както и
същият да бъде осъден да заплати сумата от 1250лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от описаните действия в периода
13.10.2022г.-25.01.2024г., ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
1
че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като дружеството не
разполага с изпълнителен титул, не е инициирало съдебно събиране на вземането си и
не е оспорил направеното възражение за изтекла погасителна давност, поради което за
ищеца няма интерес от него. Евентуално, ако се приеме, че е допустим, прави
признание на същия, като счита, че не е дал повод за завеждането му и не следва да
отговаря за разноските. По отношение на втория иск твърди, че исковата молба е
нередовна, а евентуално, че искът е неоснователен, доколкото не са налице елементите
на непозволеното увреждане.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Доводите на ответника за недопустимост на този иск са неоснователни, като
съдът е изложил съображения за това в определението от 01.03.2024г. За пълнота
следва да се посочи, че от доказателствата по делото (гласни и писмени) се установява,
че ответникът продължава извънсъдебно да претендира вземанията от ищеца, както и
да подава информация към ЦКР за кредита, което поражда правен интерес у ищеца да
отрече тези вземания със сила на пресъдено нещо, в който смисъл е и практиката на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:
По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в облигационно правоотношение
по договор за кредит с /фирма/ от дата 28.09.2009г., вземанията по което са
прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 21.11.2016г. Установява се
от събраните писмени доказателства, че на 13.10.2022г. ищецът е изпратил молба до
ответника, с която е посочил, че няма непогасени задължения към дружеството и от
негова страна неправомерно се подава информация до ЦКР към БНБ за необслужван
кредит. Направил е изрично възражение, че задълженията са погасени и по давност.
Със съобщение от 24.10.2022г. /л. 18/ ответникът е отговорил, че ищецът има
незаплатено задължение към дружеството, произтичащо от договор за кредит от
28.09.2009г., цедирано на 21.11.2016г., което към дата 18.10.2022г. възлиза на обща
стойност от 4726,76лв. Посочва се, че по отношение на него е приложима общата 5-
годишна погасителна давност, която признава, че е изтекла, но счита, че с това се
погасява възможността на кредитора само да търси по принудителен път вземанията,
но не и извънсъдебно. Изтъква, че дейността по извънсъдебно събиране на вземанията
не е забранена от закона и не може да се квалифицира като законово нарушение, като
подканва ищеца за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията. Отказано е да
2
се коригира информацията в ЦКР.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В.,
който се намира във фактическо съжителство с ищцата от 25 години, който заявява, че
поне през седмица от ответното дружество й звънят и я заплашват със запори и
възбрани. Посочва, че обажданията са както сутрин, така и вечер, а и по празници, и
продължават от година-две. Разказва, че след тези разговори понякога ищцата така се
разстройва, че не може да тръгне за работа с колата и си пуска един ден отпуск, за да
не направи грешка на работа. Посочва, че ищцата няма други кредити и не й звънят от
други финансови институции, а само от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД има обезпечително-гаранционен характер, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни действия и бездействия – настъпва в резултат на
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност,
са: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод изпълнението
й. Доказателствената тежест за установяването на тези факти е на ищеца.
Съдът намира, че в случая е доказано проявено противоправно поведение от
страна на служители на ответника. С молбата, изпратена на 13.10.2022г. и получена на
14.10.2022г., ищецът изрично е заявил, че няма непогасени задължения, отрича да
дължи суми на ответника, както и прави нарочно възражение за погасяване на
вземанията по давност. Налице е изрично изявление на длъжника, с което отказва да
заплаща претендираните суми. В отговор дружеството признава, че вземанията са
погасени по давност, но счита, че има право да ги прететендира неограничено
извънсъдебно. По аргумент от нормата на чл. 118 ЗЗД, съдът намира, че след като
длъжникът изрично се е позовал на изтекла погасителна давност и изрично е заявил, че
няма да плаща претендираните суми, поведението на кредитора по търсенето им,
включително чрез постоянни обаждания, следва да бъде преустановено. След нарочно
възражение за изтекла погасителна давност, вече единствено длъжникът разполага с
възможността да заплати доброволно сумата, а продължаващото поведение на
служители на кредитора да го търсят, включително със заплахи, че ще предприемат
принудителни действия като запори и възбрани, които очевидно не могат, следва да се
квалифицира като тормоз. Както е разяснено в Решение № 12441/13.12.2023г. по адм.
дело № 8782/2023г. на ВАС, постановено срещу ответника в настоящото производство,
при липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление,
че задължението с характер на естествено такова няма да бъде заплатено доброволно,
липсват основания и за последващо подаване на данни за задължения към ЦКР.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че въпреки
изявлението на длъжника от 13.10.2022г., към 22.12.2023г. служители на ответника
продължават да го притесняват, за да плати задълженията, което той изрично отказва.
Тези действия му причиняват вреди, изразяващи се в безпокойство и стрес, които
нарушават изпълнението на ежедневните му дейности, включително на служебните
задължения. Макар свидетелят да се явява заинтересован по смисъл на чл. 172 ГПК с
оглед фактическото му съжителство с ищцата, съдът кредитира показанията му,
доколкото същите кореспондират с писмените доказателства, последователни и
логични са, а и не се опровергават от други доказателствени източници. Обичайно
следствие от непрекъснати позвънявания за събиране на определени вземания е
създаването на безпокойство и притеснение у лицето, особено покрай празници и в
извънработно време. Съответства на казаното от свидетеля, че ищцата няма други
3
задължения към кредитни институции, като видно от справката от ЦКР на БНБ, само
това задължение се води активно. Според настоящия съдебен състав, с извършеното
поведение от страна на служители на ответното дружество, продължило повече от
година, е налице неправомерно вмешателство в личния живот на ищцата, което й
създава емоционално негативни преживявания. С оглед на това, са налице всички
елементи за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г., понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
При съобразяване на горните разяснения, съдът намира, че за определяне
размера на справедливото обезщетение следва да бъде отчетена продължителността на
поведението на служителите на ответника, неговата активност и съдържание (заплахи
за принудителни действия – запори и възбрани, извършвани и в почивни и празнични
дни), отражението му върху ищцата и нейното ежедневие, както и липсата на подобни
обаждания от други кредитни институции. При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, съдът намира, че сумата от 1000лв. би била справедлива за
компенсиране на претърпените негативни изживявания. Ето защо, предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния размер
от 1250лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
отрицателният установителен иск, като е признал същия, поради което приложение
следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената не
са налице, тъй като се изисква освен признание, и с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждането на иска. В случая се установява от гласните доказателства, че
служители на ответника продължават да търсят по телефона ищцата и да я подканват
да заплати сумите, както и ответникът продължава да подава информация към ЦКР за
съществуващи задължения, въпреки изрично направеното изявление от ищцата /л. 15-
16/. Всички тези обстоятелства обосновават извода, че с извънсъдебното си поведение
ответникът е дал повод на ищеца да защити правата си по съдебен ред, поради което
следва да отговаря за сторените разноски. Държавната такса за този иск възлиза на
77,55лв.
На ищцата следва да се присъдят и разноските за платена държавна такса за
осъдителния иск съразмерно на уважената част от него или 40лв. Тоест, общо следва да
й се присъдят 117,55лв. за платените държавни такси.
Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищцата
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв. поради извършено безплатно процесуално
представителство. Съдът намира, че с оглед извършените процесуални действия
(депозиране на искова молба и явяване в едно открито съдебно заседание), обема и
характера на събраните доказателства, правната и фактическа сложност на делото,
както и разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на
Съда на ЕС, следва да му се определи адв. възнаграждение от 500лв.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
осъдителния иск, но същият не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1938,74лв., представляваща главница по договор за
кредит, свързан с издаване на кредитна карта от 28.09.2009г., сключен с /фирма/,
вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Е.
Г. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 1000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство,
притеснение и стрес в резултат от периодични обаждания от служители на ответника и
отправяни заплахи и предупреждения, че вземанията по кредита трябва да бъдат
изплатени, в периода от 14.10.2022г. до 25.01.2024г., ведно със законната лихва от
25.01.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 117,55лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1000лв. до пълния предявен от 1250лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. В. В. Т. от САК,
с личен № *************, с адрес: /населено място/, сумата от 500лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ищеца по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5