О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.10.2019 година гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
І-ви въззивен граждански състав,
на 23.10.2019 година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.д. № 302/2019г. по описа
на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на Й.И.М. ***, чрез пълномощника адв.Д.Ц. от ЯАК против Решение
№520/05.07.2019г., постановено по гр.д.№70/2019 г. по описа на ЯРС, в частта, с която съдът е уважил ищцовата
претенция по чл.422 от ГПК, приемайки за установено по отношение на Й.И.М., ЕГН ********** , че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град
София, сумата от 150, 30 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.11.2018г.
до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът по обективно
съединения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД е осъдил Й.И.М., да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление - град София сумата от 303, 81 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 17.09.2016 год., сумата от 25,70
лв. – разноски в заповедното производство и 329, 29 лв. – разноски в
исковото производство.
ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение
по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като
подадена от надлежна страна – ответник по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Ямбол, в срока срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и отговора:
Оплакването на въззивницата е за неправилност и
незаконосъобразност на решението на районния съд, тъй като е постановено при нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Счита, че обжалваното решение е и необосновано,
тъй като по никакъв начин първоинстанционния съд не е обсъдил основно
възражение, възведено от ответницата-въззивница по жалбата, заявено още в
отговора на иск.молба и поддържано и в хода на производството по
гр.д.№70/2019г. по описа на ЯРС по същество, а именно - че ищецът не е доказал
по никакъв начин, че е спазил законовото изискване и е прекратил предсрочно
Договора за мобилни услуги в същата форма, в която е бил сключен, съгласно
императивното изискване на чл.87 от ЗЗД. В тази насока се излагат доводи и се
цитира съдебна практика, както и се изтъква, че след като липсва надлежно
предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги, то като неоснователен би
следвало да се остави и иска за неплатените лизингови вноски, визирайки, че
тази претенция се основава на ненастъпило основание, като и при лизинговия
договор също се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД поради
липса на форма - все обстоятелства, за които се твърди, че ЯРС не е изразил
становище в решението си. В жалбата се излагат аргументи, че неправилно първоинстанционния
съд е възприел, че между претенцията в заповедното производство и тази в
исковото производство е налице идентитет на претендираното вземане. В тази
насока се акцентира, че в заявлението по чл.410 от ГПК като основание за
издаване на Заповедта за изпълнение е фактура №********** от 01.02.107г. за
отчетен период - 01.09.2016г. до 31.01.2017г., а в иск.молба и в
молбата-уточнение се твърди, че търсената с установителния иск по чл.422 от ГПК
сума в размер на 214.26 лв. представлява незаплатени далекосъобщителни услуги
по три други фактури от 01.10.16г., от 01.11.16г. и от 01.12.16г., издадени по
Договор за далекосъобщителни услуги от 17.09.2016г. Отделно от това се сочи, че
в молбата-уточнение ищецът е заявил, че претенцията му се основава на Договор
за мобилни услуги от 19.09.2016г., а в заявлението по чл.410 от ГПК претенцията
се основава на Договор от 23.03.2015г. Въззивницата
моли ОС-Ямбол да отмени като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано решението на
първоинстанционния съд в атакуваната му част и вместо него да постанови
решение, с което да отхвърли
изцяло предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК, както и обективно съединения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД и да й присъди направените
по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В
срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263
от ГПК, е постъпил писмен
отговор от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София, чрез адв.В. Г.от АК – София, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на РС-Ямбол е допустимо, правилно и законосъобразно
в частта, в която е обжалвано от въззивницата, както и че същото е постановено
при правилно приложение на съдопроизводствените правила и в съответствие със
задължителната съдебна практика. В отговора си въззиваемия е изложил подробни аргументи и съображения, с
които е оспорил възраженията
в жалбата, позовавайки се на
доказателствената съвкупност. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение в атакуваната му част като допустимо, правилно и
законосъобразно, заедно с всички произтичащи от това последици. Направено е
искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност в случай, че
предявената жалба бъде уважена, е заявено искане размера на претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде съобразен и намален до предвидения размер в разпоредбите
на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изхождайки
и от правната и фактическа сложност на воденото от страните производство и
извършените процесуални действия от страните.
Страните не са направили искания за събиране на
нови доказателства пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, Ямболски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 302/2019г.
по описа на ОС-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2019г.
от 10.30 часа.
За датата на о.съд.заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
Съобщава на страните доклада по
делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от
определението на страните, а на
въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.