Решение по дело №1287/2016 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     979          Година  2018, 02.05.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 15.01.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1287 по опи­са за 2016 година и като обсъди:

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба от С.Р.П. с ЕТ „А.П.-90-С.П.“ със седалище и адрес на управ­ление *** против Реви­зионен акт /РА/ №Р-16001315004503-091-001 от 01.02.16г., издаден от П.Д.С.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, въз­ложил ревизията и К.Г.Д.на длъж­ност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, в потвърдената и изменена с Решение №261/26.04.2016г. на Дирек­тор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП части, относно допълнител­но установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г., 2012г. и 2014г. съответно в размер на 10 710 лв., 8 661 лв. и 7 825 лв., с при­лежащи лихви, както и допълнително установени задължения за задължи­тел­ни осигурителни вноски, недекларирани от самоосигуряващото се лице с при­лежащи лихви, както следва: окончателни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 441,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198,90 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1 371,64 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 384,42 лв.; авансови вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 97,80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7,13 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 841,60 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 219,00 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 276,10 лв., ведно с приле­жащи лихви в размер на 105,70 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. в раз­мер на 910,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 255,12 лв.; авансови вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 48,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3,49 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 776 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 136,88 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2011г. в размер на 172,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 77,68 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. в размер на 558,41 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 156,50 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 30,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2,21 лв.; окон­ча­телни вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 1 110 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 85,55 лв.

Твърди се незаконосъобразност на РА в обжалваната му част, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях.

На първо място, във връзка с непризнатите разходи за данъчни цели по фактури, издадени от ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. п. през 2010 г., но осчетоводени през 2011 г., се твърди, че фактурираният и заплатен дървен материал през 2010 г., е извозен и получен през 2011 г., което е довело до неговото осчетоводяване именно през 2011 г. Това се е наложило предвид ло­шите климатични и метеорологични условия в края на годината (2010 г.), в т.ч. и предвид планинския релеф, което е затруднило допълнително извозване­то на дървения материал.

На следващо място, във връзка с дървения материал, заведен съгласно складови разписки, от една страна се твърди, че направеният анализ е неточен, некоректен и неправилен, в т.ч. и противоречив, а от друга – че стоката е заку­пена от частни стопани, притежаващи гори, които не могат да издадат фактури, поради което са издали превозни билети и стоката е осчетоводена посредством складови разписки (тъй като лицата – продавачи не са издали фактури).

И на последно място, относно констатациите, свързани с фактурирани сто­ки и услуги от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД се посочва, че са представени фактури и фискални бонове, а по отноше­ние „***“ЕООД и товарителници, фактурите се посочва, че са включени в дневниците на доставчиците, поради което, според жалбоподателя, е налице реална доставка на материали. Съображения са изложени и относно доставчика „***“ ЕООД, по отношение на който обаче, определените с РА задължения, са отменени с решението на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив. Иска се РА в потвърдената му с решението на директора част да бъде отменена. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив нами­ра подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като под­робни мотиви излага в представената по делото писмена защита. Претен­дира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упраж­­нено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за до­пус­тима. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по­ра­ди след­ните съображения.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600 **********-020-001 от 18.06.2015 г., издадена от Петър Димитров Стоев, На­чал­ник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с която е възложено да се обхванат за­дължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и такива за Уни­версален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, ДОО – за самоосигурява­щи се и здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, всички задължения за пе­риода 01.01.2011г. до 31.12.2014г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на за­поведта, което е сторено на 30.06.2015 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001315004503-020-002/28.09.2015 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001315004503-020-003/29.10.2015 г. срокът за приключване на ревизията е про­дъл­жен до 30.11.2015г. ЗИ на ЗВР са връчени на ревизи­раното лице съот­вет­но на 06.10.2015 г. и 29.10.2015 г.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са до­пус­ти­ми по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад № Р-16001315004503-092-001/14.12.2015 г., срещу който е подадено възраже­ние. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на Ревизио­нен акт № Р-16001315004503-091-001/01.02.2016 г.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП (в редакцията към момента на издаването им), в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториал­на дирекция) и ръководителя на реви­зията (определен със заповедта за въз­лагане на ревизия).

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред ди­ректор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Реше­ние № 261/26.04.2016г., с ко­ето РА е потвърден и изменен в обжалваната му част.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока­зателства се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

При така установеното, съдът намира, че про­цесният ревизионен акт е из­да­ден от компетентни органи, в изискуемата се фор­ма и при спазени адми­нист­ра­тивнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

През ревизирания период дейността на едноличния търговец е дърво­добив и производство на фасониран дървен материал, осъществявана в собст­ве­на база в гр. Сърница.

В хода на ревизията на С. П. са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ за установя­ва­не на годишните данъчни основи по чл.28 ЗДДФЛ от дейността му като ЕТ, в отговор на които от негова страна са представени изисканите такива.

С протокол № АА0208012/02.09.2015 г. са присъединени по опис доказа­телст­ва от досието на задълженото лице, събрани в хода на ревизия по ЗДДС, приключила с РА №Р-16001314002547-091-001/01.07.2015 г., като съдът конста­ти­ра, че самият РА, с който производството е приключило, не е присъединен. С Протокол №Р-16001315004503-П73-001/03.12.2015 г. са присъединени и изгот­ве­ните справки от информационния масив на НАП.

Извършени са насрещни проверки на доставчиците „***“ ЕООД, „***“ЕООД и „***“ЕООД, обективирани съответно в ПИНП №№П-22002315160516-141-001/27.10.2015г., №П-22002315160506-141-001/ 19.10.2015 г. и № П-22220315160229-141-001/19.10.2015 г.

След преглед на представените доказателства и дадените писмени обяс­нения е установено от органите по приходите, че ЕТ е отчел разходи по сметка 601 и 602 въз основа на фактури, издадени от „***“ ЕООД през 2012 г. в размер на 6 000 лв., от „***“ ЕООД през 2014 г. в размер на 26 978 лв. и от „***“ ЕООД през 2014 г. в размер на 31 094,20 лв. Така из­дадените фактури е прието, че не отразяват вярно реално извършени стопан­ски операции, поради което и с посочените по-горе суми е увеличен финансо­вият резултат на търговеца за 2012 г. и 2014 г.

По отношение на „***“ ЕООД е констатирано на първо мяс­то, че процесните 2 бр. фактури с предмет „транспортна услуга от гр. Сърница до гр.Първомай“ и „транспорт на дървесина“ не са включени в дневниците за продажби на доставчика. Прикрепените към тях фискални бонове не отговарят на разпоредбата на чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистри­ране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (наи­ме­нование, код на данъчна група, количество и стойност по видове заку­пени стоки или услуги). В представените товарителници и пътни листове е уста­новено противоречие, тъй като за изпращач и превозвач в товарителницата е отразен „***“ЕООД, без същият да е собственик на товара, уста­но­вени са разминавания между фактурата и товарителницата в направленията за извозване, освен това, не е установена връзката на посочените в пътния лист лица с превозвача. От справката за регистрирани трудови договори е установено, че дружеството има назначени 5 лица по трудово правоотношение, както следва – гипсаджия, гипсаджия – мазач, шпакловчик, строителен импрег­натор и монтажник, няма назначен шофьор тежкотоварен автомобил. И най-сетне, от извършена справка в КАТ и МДТ е установено, че дружеството няма регистрирани ППС.

По отношение на „***“ ЕООД е констатирано, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за 2014 г. Има назначени по трудово правоотноше­ние 8 лица – „ринач-копач“ и едно лице на срочен договор – „хидроизолатор­чик“.Прикрепените към фактурите фискални бонове не отговарят на изисква­ния­та на разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални уст­ройст­ва(наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги). Процесните фактури са включени в ДП.

По отношение на „***“ ЕООД е констатирано, че процесните фактури са включени в ДП, дружеството няма подадени уведомления на дейст­ва­щи трудови договори за периода, през който са издадени фактурите, няма ре­гистрирани ППС, вкл. и товарни автомобили, с които да бъде извършен транс­портът на фактурираната дървесина. Прикрепените към фактурите фискални бонове са от дерегистриран ЕКАФП. А от представените превозни билети е уста­но­вено натоварване на дървен материал от неизвестен  търговски обект през м.11.2014 г., в които дървесината като количество не съответства на коли­чествата по процесните фактури, в които като дата на данъчното събитие е от­разена датата на издаване на  фактурата.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи са приели за установено, че процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, не отразяват вярно описаната в тях сто­панска операция, т.е. отразените разходи не са документално обосновани по сми­съла на чл.10 ЗКПО, поради което и същите в размер на 6 000 лв. за 2012 г. и в размер на 58 072,20 лв. за 2014 г. не са признати за данъчни цели по реда на чл.26 т.2 ЗКПО.

Установено е също така в хода на ревизията, че в материалните сметки на предприятието на ЕТ през 2011г. са осчетоводени фактури за покупки на дър­вен материал от 2010г., които според ревизиращите са били заприходени през 2010г. по сметка 302 „Материали“.

Относно тези фактури за получен дървен материал, издадени през 2010г. от ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. П., е констатирано, че същи­те са осчетоводени от ЕТ през 2011 г. от ЕТ по дебита на сметка 302 „Материа­ли“, впоследствие по сметка 601 „Разходи за материали“ и са намерили отражение в разходите по ОПР за 2011 г. От извършена съпоставка на сметка 302 с представените фактури е констатирано, че не са представени всички фак­тури, отразени в счетоводната сметка – налице са такива за авансови плаща­ния, издадени кредитни известия, които не са намерили отражение в сметка 302 и др. Според ревизиращите органи самите фактури са издадени през 2010 г., ос­но­вно в месеците юни, юли, септември, а единични - в ноември и декември с посо­чени в тях конкретните номера на превозните билети, които са издадени през същите периоди, т.е. прието е, че материалите са били доставени през 2010г. и заплатени през същата година (авансово, с прикрепени касови бележки от ЕКАФП, единични случаи - с платежно нареждане).

След извършени служебни проверки (в ИС на НАП – ПП ВАТ-14) е уста­но­вено, че ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. П. са декларирали процесните фактури през 2010 г. (тогава са отразени и фактури за продажбата на превозните билети, които дати съвпадат с датите на доставката на дървения материал). Извършена е съпоставка на всички издадени фактури за дървен материал и за превозни билети и тяхното отразяване през 2010 г. и 2011 г., анализирани са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7, ал. 3 от ЗСч., констати­ра­но е, че от ЕТ не са представени доказателства (аналитичност на счетоводни сметки за материали и доставчици), от които да се установи, че фактурите не са намерили отражение в неговото счетоводство през 2010 г., както и такива за годишни инвентаризации (тъй като, според дадени обяснения от жалбоподате­ля, такива не са били правени, с оглед на това, че дървеният материал в края на годината не бил в големи размери) и е направен извод, че дървеният мате­риал по процесните фактури от 2010 г. (обект на констатациите в ревизионния док­лад за 2011 г.) е получен (заведен), преработен и остатъкът е отразен като крайно салдо към 31.12.2010 г., респ. като начално салдо към 01.01.2011 г.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи са приели за установено, че счетоводното отразяване на дървения материал през 2011 г. по фактури от 2010г. не представя вярно стопанската операция, тъй като лице­то е декларирало наличности от дървен материал към 31.12.2010 г., отразени и в Баланса на предприятието към 31.12.2010 г., които включват наличния мате­риал, вкл. и този по коментираните по-горе фактури от 2010 г.

От ГДД за 2011 г. е установено, че ЕТ не е извършил корекция във връзка с открита счетоводна грешка от минали отчетни периоди, която е била изпра­вена с РА, но ревизиращите са приели, че това е индиция, че предприятието не представя вярно финансовото си състояние съгласно Закона за счетоводство­то, поради което и на основание чл.26 т.2 ЗКПО е отказано признаването за да­нъч­ни цели на счетоводните разходи за 2011 г., които не са документално обос­новани в общ размер на 31 875,13 лв. по фактурите, издадени през 2010 г. от ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. п.

През 2011 г. и 2012 г. пък са установени заведени количествено и стой­ност­но материали (дървесина) чрез „складови разписки“. Относно дървения ма­териал, заведен съгласно складови разписки, описани в РД и приложени по пре­писката, е установено по превозните билети, приложени към складовите раз­пис­ки, че по част от тях получатели на дървен материал са „частни лица“ (които не са идентифицирани), по други – получатели са юридически лица (ДГС, ДЛС или ЕООД), но не и жалбоподателят. Налични са и такива, получател по които е „А.П.“, но ревизиращите не са установили такива продажби от по­сочените продавачи към купувача. Констатирано е също така, че част от пре­возните билети са издадени от продавачи - различни ДГС и ДЛС след 08.07. 2011г., когато същите са с прекратена регистрация в ТР като самостоятелни юри­дически лица, поради преобразуване с правоприемник Югозападно държав­но предприятие. След преглед на представените складови разписки, ревизията е извършила съпоставка на информацията в тях и тази по сметка 302 Мате­риали, анал. партиди – различни видове дървен материал и фактурите за по­куп­ка на дървен материал през 2011г. и 2012г., при което е установено, че един и същи дървен материал е заведен веднъж като получен по фактури от различ­ни доставчици, а преди това е заведен по складови разписки, в които също е отразена стойност на дървения материал. Направен е извод, че така ЕТ „А.П. - 90 - С.П.“ двукратно е отразил на разход дървен мате­риал – веднъж по данъчен документ – фактури и втори път със съставени от за­дълженото лице вътрешни документи – складови разписки. Счетено е, че пос­ледните не са разходно-оправдателен документ, а документ за приемане на сто­ка­та/материала. При това положение и на основание чл.26 т.2 ЗКПО е от­казано признаването за данъчни цели на счетоводните разходи за 2011г. и 2012г., които не са документално обосновани в размер съответно на 37 299,40 лв. и 55 009,80 лв. по коментираните по-горе складови разписки.

С оглед непризнатите разходи за данъчни цели по смисъла на чл.26 ал.2 ЗКПО финансовият резултат на ЕТ е увеличен съответно със сумите в размер на 69 174,53 лв. за 2011г., 61 009,80 лв. за 2012г. и 58 072,20 лв. за 2014г., съответно е доначислен и полагащият се данък в обжалваните в настоящото прои­зводство размери, а именно за 2011 г. в размер на 10 710 лв., за 2012г. в раз­мер на 8 661 лв. и за 2014 г. в размер на 7 825 лв. с прилежащите лихви.

Вследствие на извършеното преобразуване на счетоводния финансов ре­зултат на ЕТ за ревизираните години е установен по-висок размер на обла­гае­мия доход от декларирания такъв и съответно по-висок размер на осигури­телния доход на самоосигуряващото се лице. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, ограничен до макси­малния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, на основание чл.6 ал.8 КСО и чл.40 ал.1, т.2 ЗЗО органите по приходите са определили допълнително задължения за задължителни осигу­рителни вноски, като предмет на обжалване в настоящото производство са една част от определените такива за 2011г., 2012г. и 2014г., а именно: оконча­тел­ни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 441,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198,90 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1 371,64 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 384,42 лв.; авансови вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 97,80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7,13 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 841,60 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 219,00 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 276,10 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 105,70 лв.; оконча­телни вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 910,25 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 255,12 лв.; авансови вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 48,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3,49 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 776,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 136,88 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 172,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 77,68 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. в размер на 558,41 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 156,50 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 30,00 лв., ведно с приле­жащите лихви в размер на 2,21 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2014г. в размер на 1 110 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 85,55 лв.

Тези именно задължения, определени с процесния РА, са потвърдени от решаващия орган, който за да стори това изцяло е възприел мотивите на реви­зиращия екип, като е посо­чил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. В останалата част, РА не е обжалван, поради което и не е пред­мет на разглеждане в настоящото производство. Нарочно становище в тази връз­ка е изразено в молба от 15.06.2016 г. от процесуалния представител на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възраже­ния от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът креди­тира като ко­рект­на и безпристрастно изготвена.

След запознаване с наличните по делото писмени доказателства,  вещо­то лице посочва, че в процесния случай осигурителният доход на жалбоподате­ля представлява данъчна печалба по реда на ЗКПО, респ. при определянето му не следва да се приспадат необходимо присъщи разходи, доколкото такива се приспадат по реда на чл.29 ЗДДФЛ за доходи на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

Твърди се също така, че няма нормативен акт или стандарт, който да налага ограничение по отношение на осчетоводяването като разход през 2011г. на материали по фактури от 2010г. Дървените материали по фактурите от 2010г., които са заприходени през 2011 г., са отразени като разход през същата 2011г. чрез включването им в отчетите за производство като вложени в произ­водството. Чрез отразяването им като разход те участват във формирането на финансовия резултат за 2011г. Хипотетично, дори дървените материали по фактурите от 2010г. да бяха заприходени (заведени в счетоводството по дебита на сметка 302-Материали) през 2010 г., то ако те са вложени в производството през 2011г., това би довело до отразяването им като разход през 2011г., а не през 2010г. От изложеното, вещото лице е достигнало до извода, че отразя­ването на материали по фактури от 2010 г. като разход през 2011 г. не води до формирането на неточен финансов резултат за 2011 г., ако материалите са би­ли вложени в производството през 2011 г.

По отношение издадените фактури от доставчиците „***“ ЕООД и „***“ ЕООД вещото лице е констатирало, че от формална страна същи­те съдържат минимално необходимата информация и отговарят на изисквания­та на чл.7 ал.1 ЗСч, поради което няма пречка да бъдат осчетоводени. За да бъдат признати като разходи материалите по тези фактури, обаче, същите след­ва да отговарят на изискванията на ЗКПО, т.е. да бъдат придружени от фис­кални бонове, като по отношение на представените такива, експертът е конс­татирал, че фискалните бонове към фактурите, издадени от „***“ ЕООД не съдържат задължителни реквизити по чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки, а към фактурите, издадени от „***“ ЕООД са приложени касови бележки от нерегистрирано ФУ.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени АПВ, издадени на ЕТ през ревизирания период.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­ни­стративен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

І. Относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ.

1.Във връзка с увеличения финансов резултат на търговеца за 2012 г. и 2014 г., на основание чл.26 т.2 ЗКПО със сумите в размер на 6 000 лв. и 58 072,20 лв. по фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с оглед непризнаването им за данъчни цели, съдът намира следното.

Следва да бъде посочено на първо място, че съгласно нормата на чл.26 т.2 ЗКПО, на която са се позовали компетент­ният и решаващият орган, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Легалното определение за понятието „документална обоснованост“ се съдържа в текста на чл.10 ЗКПО, съгласно което за докумен­тално обоснован се счита счетоводен разход, обос­нован чрез първичен счето­во­ден документ по смисъла на Закона за счетоводст­вото, отразяващ вярно стопанската операция. Поради това, за да се признае за це­лите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от вън­шна страна счетово­ден документ, който освен това отразява действителни фак­ти и обстоятелства, т.е. отразява вярно стопанската операция, както е посоче­но в ЗКПО.

Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя, че приходните органи не са признали разходите на търговеца по представени в ревизионното производство фактури за извършени покупки от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Жалбопо­да­телят не ан­га­жи­­ра достатъчно доказателства, които да оборят констатациите в реви­зион­ния акт в тази му част, като не се представиха документи и не се съб­раха пис­мени и гласни доказателства, във връзка с процесните фактури­рани достав­ки на стоки, изпълнени от тези три дружества. След като иска да бъ­дат приз­нати процесните разходи за данъчни цели, в тежест на жалбопода­теля беше да докаже, че по отношение на същите са спа­зени изискванията на ЗСч. и ЗКПО.

Предвид събраните доказателства, органите по приходите правилно са установили, че по фактурите, издадени от „***“ЕООД и „***“ ЕООД на жалбоподателя, не е доказано фактическото прехвърляне на собстве­ността върху стоката – иглолистни трупи, нито пък извършването на транс­портната услуга от „***“ ЕООД. Нито един от тримата доставчика не е представил изис­каните му документи и писмени обяснения, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Впрочем, доставчиците не са били открити и в хода на ревизионното производство на жалбоподателя по ЗДДС, като резул­татите от извършените им насрещни проверки, са надлежно присъединени към настоящото ревизионно производство.

След извършени проверки в ИМ на НАП е установено, че доставчикът на претендираната транспортна услуга „***“ЕООД не е включил про­цесните фактури в дневниците си за продажби за съот­ветните данъчни перио­ди, не разполага с шофьори, няма и регистрирани МПС, а доставчикът на игло­листни трупи „***“ ЕООД е с предмет на дейност „други довършителни строителни работи“ и разполага с назначени по трудово правоотношение лица „ринач-копач“ и „хидроизолаторчик“. „***“ ЕООД пък е самоопределил дейността си в подадените уведомления по чл.62 ал.5 КСО като „производство на дограма и други изделия от дървен материал за строителството“, като за пе­риода, през който са издадени процесните фактури, няма подадени уведомле­ния за действащи трудови договори. Не водят до извод в обратната насока и представените товарителници към фактурите, издадени от „***“ ЕООД, доколкото е налице разминаване в направленията, т.напр. фактура № 305/30.11.2012г. е с предмет „транспортна услуга от град Сърница до град Първо­май“, но приложената към нея товарителница е с товарен пункт Първо­май и разтоварен Сърница, вместо обратното. В товарителницата към другата фактура пък се посочва, че изпращач и превозвач са едно и също лице, а именно „***“ ЕООД, но фактура за закупен дървен материал от това дружество, не се констатира да е налична. Що се отнася до реалното осъ­ществяване на тези доставки е необходимо да се отбележи също така, че на­личие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ/фактура/ и включването му във вторичните счетоводни регистри за съответния период. Заедно с това е необходимо да се установи фактическото осъществяване на твърдените за извършени доставки. Не е достатъчно достав­ките по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, твърдяно от жалбоподателя като доставчик във фактурата.

И най-сетне, фискалните бонове към процесните фактури се констатира, в т.ч. и от заключението на вещото лице Р., че придружаващите фактури­те, издадени от „***“ ЕООД и „***“ЕООД, не съдържат за­дължителни реквизити по чл.26 ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за ре­гистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройст­ва – наименование, код на данъчна група, количество и стойност по ви­дове закупени стоки, а фискалните бонове към фактурите, издадени от „*** ЕООД, са от нерегистрирано фискално устройство. А съгласно разпо­ред­ба­та на чл.10 ал.4 ЗКПО, данъчнозадължените лица са длъжни да регистри­рат и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане и липсата на касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на сче­товоден разход за данъчни цели, което именно е сторено и от ревизира­щите.

За пълнота, следва да бъде посочено също така, че във връзка с достав­ките от тези доставчици, от страна на жалбоподателя в хода на съдебното произ­водство не бяха представени годни доказателства, удостоверяващи дейст­ви­телното изпълнение на тези стопански операции. Доказването на реал­ността на сделките за целите на данъчното облагане е от съществено значе­ние, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фак­тури, както вече се посочи, не може да бъде основание за признаване на разхо­дите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Жалбоподателят, като е отчел в разходите за дейността стойността по фактурите, издадени от посо­че­ните по-горе три доставчика, неп­равилно е намалил финансовия си резул­тат за ревизирания отчетен период. Чл.7 ал. 1 ЗСч. е установил изчерпателно и кумулативно задължителните рек­ви­зити, които трябва да съдържа първичният сче­товоден документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочена­та правна норма, е условие за до­пустимост на счетоводните документи като дока­за­телства в ревизионния про­цес, но тези реквизити следва да удостове­ряват вярно и честно извършените сделки между контрагентите.

В конкретния случай реквизитите във фактурите, издадени от „*** ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не отразяват вярно твърдените за извършени стопански операции. Недоказана доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за ДЗЛ, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко доказателства за фактическото осъществя­ване на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

По горните съображения, предвид събраните доказателства съдът нами­ра за правилен и обоснован извода на приходната администрация за наличие на предпоставките за прилагане на чл.26 т.2 ЗКПО по отношение доставките на стоки, извършени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

2.Във връзка с увеличения финансов резултат на търговеца за 2011 г. на основание чл.26 т.2 ЗКПО със сумата в размер на 31 875,13 лв. по фактури, издадени от ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. п. през 2010 г. и осчетоводени от ЕТ през 2011 г., съдът намира следното.

Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл.26, т.2 ЗКПО,  както вече се посочи, не се признават за данъчни цели счетовод­ни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Определение на понятието документална обоснованост е дадено в чл.10 ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, ко­га­то е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Или иначе казано, освен наличието на първичен счетоводен документ (с какъвто безспорно в настоящия случай ревизираното лице разполага), е необ­хо­димо и той да отразява вярно стопанската операция.

Мотивите на ревизиращите, за да откажат признаване на извършените от ЕТ разходи за данъчни цели, изложени в РА са следните: „През 2011 г. са осче­товодени фактури за покупки на дървен материал от 2010 г., които ревизия­та счита, че са били заприходени през 2010 г. по сметка 302 „Материали“., посочва се също така, че: „В хода на настоящата ревизия от задълженото лице не са представени и доказателства (аналитичност на счетоводни сметки Материали и Доставчици), от които да се установи, че фактурите не са намерили отражение в неговото счетоводство през 2010 г. Това, че те­зи фактури не са отразени в Дневниците за покупки по ЗДДС през съот­ветните периоди на 2010г., а по-късно през 2011г. (в рамките на 12-месечния срок по чл.72 ЗДДС), когато за доставките е упражнено право на данъчен кредит, не означава, че покупките на дървен материал не следва да бъдат включени в счетоводните регистри на предприятието.“

Тези изводи съдът намира за неправилни и незаконосъобразни.

На първо място, спор по отношение на факта, че коментираните тук фак­ту­ри са осчетоводени по дебита на сметка 302 Материали през 2011 г., както и че е налице реалност на доставката, не се формира между страните.

Спорно е обстоятелството дали тези фактури са били осчетоводени ос­вен през 2011 г. и през 2010 г., тъй като се твърди от органите по приходите, че от задълженото лице не са представени доказателства, от които да се устано­ви, че фактурите не са намерили отражение в неговото счетоводство през 2010г. При това положение, след като в случая ответникът твърди наличието на счетоводно отразяване през 2010г., то в негова тежест е да ангажира доказа­телст­ва, установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбопо­да­телят твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, по­ради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително ЕТ е получил тези стоки през 2010 г. е възможно счетоводното им отразяване през 2010 г., както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказа­телст­ва в тази насока, задоволил се е с позоваването на извършени проверки само в ИС на НАП – ПП ВАТ-14, с оглед на това, че към датата на извършване на ревизията, е изтекъл тригодишният срок за съхранение на превозни билети от 2010 г., без да изпрати ИПДПОТЛ до посочените доставчици, без да извърши насрещни проверки. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства по отношение на обратното – че дървеният материал е получен през 2011г. и е заприходен единствено и само през 2011г. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че при направен сравнителен анализ на наличните по делото счетоводни сметки 302-Материали за 2010г. и 2011г. не се констатира заприхождането на стоки по едни и същи фактури веднъж през 2010г. и втори път през 2011г., както се твърди от ревизиращите органи. Или иначе казано, по делото липсват доказателства за осчетоводяване на фактурите, издадени от ДГС Ч., ДЛС Р. и ДЛС Ш. п. през 2010г., а са налице та­кива единствено за 2011г.

Впрочем, в тази насока е необходимо да се отбележи, че според чл.110 ал.2 ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насо­чени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигури­телни вноски, т.е. това в никакъв случай не е производство, в което единстве­ната цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв форма­лен повод, предположение или безпринципно смешение при тълкуването на от­делни правни норми, за да установят задължение за данъци. Очевидно подхо­дът на приходната администрация изключва изясняването на фактите и обстоя­телствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, както и съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл.3 ДОПК/, служебно /чл.5 ДОПК/ и добросъвестно /чл.6 ал.1 ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета.

Освен това, отразяването на материали по фактури от 2010г. като разход през 2011г. не води до формирането на неточен финансов резултат за 2011г., ако материалите са били вложени в производството през 2011г., което несъм­не­но в случая е сторено. В този смисъл е и заключението на вещото лице Рай­чев, което посочва също така, че няма нормативен акт или стандарт, който да налага ограничение по отношение на осчетоводяването като разход през 2011г. на материали по фактури от 2010г. Дори се посочва в заключението, че хипоте­тично, ако дървеният материал по фактурите от 2010 г. е бил заприходен през 2010г., при положение, че е вложен в производството през 2011 г., това би до­ве­ло до отразяването му като разход отново през 2011 г., а не през 2010 г.

За пълнота на изложеното следва да се посочи също така, че основните счетоводни принципи по своята същност и характер са фундаментални правила и като такива предприятията трябва да се съобразяват с тях при осъществя­ване на счетоводната си дейност. Тези принципи не могат да се изключват взаим­но и за тях не е установена приоритетна последователност. Целта на рег­ла­мен­тирания принцип в чл.4 ал.1, т.4 ЗСч (отм.), в сила за процесния данъчен период, е съпоставимост между приходите и разходите, като разходите, извър­ше­ни във връзка с определена сделка или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване, или иначе казано, да не се допуска манипулиране на финансовия резултат посредством отчитане на повече разходи или на по-малко приходи за определен отчетен период и той няма как да бъде неприложим. Само при спазването на принципа на съпоставимост на приходите и разходите може да се получи коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде изкривен за сметка на друг отчетен период, което в настоящия слу­чай се установи, че е сторено от жалбоподателя.

В този смисъл съдът нами­ра за неправилен и необоснован извода на при­ходната администрация за наличие на предпоставките за прилагане на чл.26 т.2 ЗКПО в този случай.

3.Във връзка с увеличения финансов резултат на търговеца за 2011 г. и 2012 г., на основание чл.26 т.2 ЗКПО със сумите в размер на 37 299,40 лв. и 55 009,80 лв., с оглед заведен дървен материал със складови разписки, съдът намира следното.

Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл.26 т.2 ЗКПО,  както вече нееднократно се посочи, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Определение на понятието документална обоснованост е дадено в чл.10 ЗКПО. Съгласно чл.10 ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В алинея 2 е предвидено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информа­ция по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват и съответно ал.3 урежда, че извън случаите по ал.2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетово­ден документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл.1 ал.2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Представените от жалбоподателя складови разписки, въз основа на кои­то е заприходен дървеният материал, безспорно представляват първични сче­то­водни документи, отразяващи извършени покупко-продажби на стоки, за кои­то се твърди от жалбоподателя, че: „…няма издадени фактури, защото са от частни гори изкупени от частни стопани.“

В тази връзка, съдът намира, че следва да бъде посочено, че договорът за продажба е двустранен /възникват задължения и за двете страни/, възмез­ден/налице е еквивалентно разместване на блага/, комутативен /облагата от до­говора е известна към момента на сключването му/, консенсуален /за сключ­ва­нето му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е  неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността/чл.183 ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се пре­даде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собстве­ността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прех­върля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, как­вито са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключва­нето на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за на­ли­чие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърля­нето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответ­но извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по доставки, обективирани в процесните складови разписки. Именно, съот­на­ся­нето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конк­ретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предаде­ни от продавача на купувача по сделката. Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й. Само и единст­вено, установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъм­нен извод, че процесните складови разписки отразяват вярно документи­раната стопанска операция. Наложителността на това установяване пък, произ­тича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на признаване на разходи за данъчни цели именно от тези доставки, за която твър­ди да са позитивно проявени юридически факти. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. Или иначе казано, жалбоподателят пре­тен­дира наличие на извършено надлежно заприхождаване на дървения материал със складови разписки, ето защо, нему бе тежестта да установи, че докумен­тира­ната покупко-продажба на дървен материал, така, както е отразена в скла­довата разписка, е позитивно проявен факт.

Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото, налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения и следното.

От данните по делото не се установява възнаграждението – паричната сума по процесната доставка, да е заплатена от ревизираното лице. По делото не са представени фискални бонове, доколкото се установи, че доставчици по въпросните складови разписки са и търговци, които разполагат с ЕКАФП, нито дори обичайно създаваните за целта РКО/ПКО в случаите, когато се касае за  физически лица, които не са търговци, нито пък предприятия по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗСч. В хода на съдебното производство също не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Не се установява и вторият елемент от комен­тирания фактически състав, а именно прехвърляне правото на собственост вър­ху стоката. В конкретния случай, в съпровождащите складовите разписки превозни билети липсват каквито и да било данни, от които да се направи обос­нован извод, че посочените в тях лица са продали, а жалбоподателят съответ­но е закупил посочената дървесина - липсват доказателства за мястото на пре­да­ване и приемане на дървения материал, за транспортирането му до произ­водствената база жалбоподателя в град Сърница. Освен това, както правилно ревизиращите са констатирали, в голямата си част лицата, посочени в пре­возните билети са търговци, т. напр. ЕТ„***“ и „***“ООД, които са доставяли дървен материал на жалбоподателя, като доставките са обективирани във фактури, надлежно осчетоводени и по тях е претендирано правото на приспадане на данъчен кредит, видно от представените от самия жалбоподател АПВ.

С оглед изложеното дотук, трябва да се направи констатацията, че анга­жираните от жалбоподателя писмени доказателства по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателя им. Според жалбоподателя е налице реално извършена доставка на процесни­те стоки, но в тази насока, същият не ангажира каквито и да било доказателст­ва.

Необходимо е да се добави още, че доказателстве­ната тежест не е рав­нозначна на задължение да се представят дока­за­телства. Принципите на обек­тив­ната истина и служебното начало в съдебния процес на­лагат съдът да осно­ве констатациите си за всеки факт върху наличните дока­зателства, без да има значение дали те са предс­тавени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по адми­нист­ративния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказа­телст­вената тежест се свежда до последиците от недоказва­не­то.

Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоуста­новеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това дали в съдеб­ното производство страните са анга­жирали някакви доказателства или не. Из­пъл­нението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материал­но­правна норма свързва с неговото проявление.

В случая съдът намира, че при доказателствена тежест за оспорва­щия да установи по категоричен начин, че стоката фактически е предоставена на да­ти­те, посочени в превозните билети, респ. в складовите разписки, от посочени­те в тях лица, същият не успя да стори това по категоричен начин, което дейст­ви­тел­но би довело до незаконосъобразност на атакувания административен акт в тази му част.

4.Във връзка с определяне на облагаемия доход и годишната данъчна основа по реда на ЗДДФЛ.

Следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е фор­мираната по реда на ЗКПО печалба, като за нейното формиране чл.18 ал.1 ЗКПО определя, че данъчният финансов резултат (ДФР) е счетоводният финан­сов резултат (СФР), преобразуван по реда на този закон. И най-сетне, разпо­ред­бата на чл.28 ал.1 ЗДДФЛ урежда, че ГДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина ЗОВ, които за сметка на физическото лице.

Без съмнение възприетите вече изводи за незаконосъобразност на оспо­ре­ния акт в частта относно увеличения финансов резултат на търговеца за 2011г. на основание чл.26 т.2 ЗКПО със сумата в размер на 31 875,13 лв. (69 174,53 лв. – 37 299,40 лв.), налага формирането на нова данъчна основа за 2011 г., както следва :

Счетоводен финансов резултат – 20 549 лв.

Увеличения на финансовия резултат  - 45 331,46 лв.

– чл.26, т.2 ЗКПО – 37 299,40 лв.

– чл.54, ал. 1 ЗКПО – 6 155 лв.

– чл.77 ал.1 ЗКПО – 1877,06 лв.

Намаления на финансовия резултат – 20 005 лв.

Данъчен финансов резултат – 45 875,46 лв.

Данъчна печалба/облагаем доход – 45 875,46 лв.

ЗОВ – 6368,40 лв.

Годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 ЗДДФЛ – 39 507,06 лв.

Данък върху ГДО 15 % - 5 926,06 лв.

Дължим данък за внасяне – 5 926 лв.

Това от своя страна налага изменение на оспорения РА в тази част, като установеното задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. в размер на 10 710 лв. ще следва да бъде намалено на 5 926 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика.

В останалата част относно допълнително установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. за сумата над 5 926 лв. до пълния установен размер 10 710 лв., както и за 2012г. в размер на 8 661 лв. и 2014 г. в размер на 7 825 лв., ведно със законните лихви, жалбата следва да бъде отхвърлена.

ІІ. Относно допълнително определените задължения за ЗОВ.

Вследствие на извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на ЕТ за ревизираните години, както вече се посочи, е установен по-висок размер на облагаемия доход от декларирания такъв и съответно по-висок размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице.

Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на за­дълженото лице, ограничен до максималния месечен размер на осигурител­ния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, на основание чл.6 ал.8 КСО и чл.40 ал.1, т.2 ЗЗО органите по приходите са определили допъл­нително задължения за задължителни осигурителни вноски, като предмет на об­жалване в настоящото производство са една част от определените такива за 2011г., 2012г. и 2014г., както следва: окончателни вноски за ДОО за 2011г. в раз­мер на 441,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198,90 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2012г. в размер на 1 371,64 лв., ведно с приле­жа­щи лихви в размер на 384,42 лв.; авансови вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 97,80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7,13 лв.; окончателни внос­ки за ДОО за 2014 г. в размер на 2 841,60 лв., ведно с прилежащи лихви в раз­мер на 219,00 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 276,10 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 105,70 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 910,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 255,12 лв.; авансови вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 48,00 лв., ведно с прилежащи­те лихви в размер на 3,49 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 776,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 136,88 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 172,50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 77,68 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. в размер на 558,41 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 156,50 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 30,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2,21 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2014г. в размер на 1 110 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 85,55 лв.

При формирането от съда на нова данъчна основа за 2011г., вследствие признаването на разходите в размер на 31 875,13 лв. за данъчни цели, обла­гаемият доход на ЕТ се установи в размер на 45 875,46 лв., което не променя размера на дължимите окончателни вноски за ЗОВ за довнасяне, доколкото същите са определени от ревизиращите върху максималния месечен размер на осигурителен доход за 2011 г., който е 2 000 лв. (в годишен размер 24 000 лв.).

Относно така установените задължения за ЗОВ жалбоподателят не изла­га конкретни възражения и не ангажира доказателства, а и при извършена слу­жеб­на проверка съдът не констатира нарушения при тяхното определяне, пора­ди което жалбата в тази и част следва да бъде отхвърлена.

С оглед констатираната частична незаконосъобразност на оспорения адми­нистративен акт и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1 ДОПК на страните се дъл­жат сторените такива в производството, съобразно уважената, съответно отх­вър­лената част на жалбата. Така, за жалбоподателя те се констатираха в раз­мер на 111,94 лева, а за ответника – 1 474,44 лева. Или по компенсация на Ди­рек­ция “ОДОП” – Пловдив се дъл­жат разноски от страна на жалбоподателя в раз­мер на 1 362,50 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001315004503-091-001 от 01.02.2016г., издаден от П.Д.С.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, въз­ложил ревизията и К.Г.Д.на длъж­ност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, в потвърдената и изменена с Решение №261/26.04.2016г. на Дирек­тор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на С.Р.П. с ЕТ„***-С.П.“, допълнително са уста­новени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011г. за сумата над 5 926 лева до пълния определен размер от 10 710 лева, ведно със съот­ветно при­лежащи лихви, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, като НЕОС­­­НО­­ВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С. Р. П. с ЕТ „А. П.-90-С. П.“ със седалище и адрес на управ­ление *** да зап­лати на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 362,50/хиляда триста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по делото по съраз­мерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :