РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. П., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. П.
при участието на секретаря ЛИ. Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело №
20215200900170 по описа за 2021 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от С. Н. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № **, област Б., и С. Н. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № **, област Б., чрез адв.
Г. Х. от **, от **, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № **, за заплащане на първия ищец на
сумата от 40 000 лева, представляващи част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, а на втория ищец на сумата от 30 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, всички вреди настъпили от ПТП от *** г. по вина на И. В. Б.,
управлявал л. а. М. **, рег. № ****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На **г., около ** ч., на път ***, км. **, с посока от гр. В. към гара К.,
се движел л. а. М. **, рег. № ****, управляван от И. В. Б., като при
изпреварване същият навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно
л. а. С. Г. В., рег. № **, управляван от Г. С. Г.. В резултат от удара последният
1
се завърта и блъска движещият се за него в насрещно движение л. а. А. рег.
№ ***, управляван от М. П. Д.. От инцидента са пострадали ищците,
пътували в л. а. С. Г. В.. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №*** г. по описа на РУП - гр. В.. Образувано било и ДП ЗМ
№ ** г. на РУП - В., пр. преписка № *** г. на РП - П.. Излага се, че на
23.02.2021 г. ищецът С. Н. Г. е потърсил **** и специалист ***, тъй като имал
болки вследствие на ПТП. Възстановителният период е преминал с болки и
силен дискомфорт. Всичко това се отразило и на психиката на ищеца.
Вторият ищец С. Н. Г. непосредствено след инцидента постъпил по спешност
в МБАЛ - В. ЕООД с оплаквания от болки в областта на ***, където бил
хоспитализиран за периода от **** г. След изписването си потърсил ***. На
09.03.2021 г. посетил и **, който му поставил диагноза ***. Твърди се, че
вина за инцидента имал водачът на М.а, който към датата на инцидента
разполагал с валидна полица за гражданска отговорност (ГО), застрахована
при ответното дружество. На 24.06.2021 г. била подадена претенция от
ищците до застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като с уведомление от 07.07.2021 г. им било отказано изплащане на
такова. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев инс“ АД, чрез адв.
Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание
и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л. а. М. **, рег. № ****, управляван от И.
В. Б.. Твърди се, че вина за ПТП няма водачът на л. а. М.. Излага, че не са
търпени твърдяните неимуществени вреди от ищците. Прави се възражение
за съпричиняване от страна на ищците за непоставени обезопасителни
колани. Оспорва се приложения към исковата молба констативен протокол в
частта причини и обстоятелства за ПТП. В пледоарията по същество моли за
отхвърляне на иска на С. Г. за сумата над 15 000 лева, като счита, че същият е
съпричинил вредоносния резултат с 50 %, респ. за отхвърляне на иска на С. Г.
за сумата над 3 500 лева, като счита, че същият е съпричинил вредоносния
резултат с 30 %.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК,
се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.
Досежно възражението за съпричиняване поради непоставен колан се
акцентира на това, че ударът е страничен, поради което е ирелевантен
2
предпазния колан. Излагат се и подробни съображения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ. Подържа се изложеното в отговора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на иска за заплащане на обезщетение и не се предявява като самостоятелен
иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на
търсената лихва – Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
300/2009 г., I т. о., Решение № 7 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1556/2020
г., І т. о..
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като е отказано изплащане
обезщетение спрямо С. Г., а спрямо С. Г. не е определил размер и до
настоящия момент.
По допустимостта на изменението в размера на предявените
искове:
В последното открито съдебно заседание съдът допусна изменение в
размера на исковете. Изменението на иска за неимуществени вреди по реда на
чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК е допустимо, тъй като не се навежда ново
основание, нито се претендира друг способ за защита, а преклузията в чл. 372,
ал. 2 от ГПК не се отнася за искане за изменение на размера на иска (в този
смисъл Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II
т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между ответното
дружество и водача И. В. Б., управлявал л. а. М. **, рег. № ****, е сключена
застрахователна полица за „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на
3
процесния инцидент от *** г.; че ищците са отправили претенцията пред
застрахователя, като са го сезирали с искане на 24.06.2021 г. за заплащане на
обезщетения досежно процесния инцидент, но същият е отказал изплащане
спрямо С. Н. Г., а спрямо втория ищец не е определил размер и до настоящия
момент.
По делото е приложено като писмено доказателство досъдебното
производство ЗМ № ** г. на РУМВР - В., пр. преписка № *** г. на РП - П.,
видно от което с постановление от 12.05.2022 г. наказателното производство е
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като деецът И. В. Б. е починал.
Приет е също така като писмено доказателство Констативният
протокол рег. № ***г. на ОД на МВР - П., относно посетеното на място на ***
г. ПТП от служител на РУ - В..
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят И.Н. Г., сестра на ищците, дава показания, че посетила
мястото на инцидента веднага след ПТП. След инцидента свидетелката и С.
са се прибрали в Я., а С. бил откаран в болницата във В.. На следващия ден от
ухото на С. започнало да тече кръв, като същият се оплаквал и от главоболие.
Посетил болницата в П., след което получил направление за С. З., където му
направили скенер. И досега С. се оплаквал от *** ***. Много бил ***, не ***.
****. Всеки ден *****. Има проблем със слуха. Трябва да му се говори на
висок глас, за да чуе. Другият ищец С. Г. също бил много **** след
инцидента. От ПТП ***рамо му излязло от ставата. Също бил неадекватен
непосредствено след инцидента.
Свидетелят А.К. М., живее на семейни начала с ищеца С. Н., дава
показания, че е видяла мъжа си след изписването от болницата. Имал
оплаквания от наранененото *** рамо, ***глезен и коляно. Променил се след
инцидента, станал много изнервен.
Свидетелят М. П. Д. дава показания, че знае за инцидента от *** г., тъй
като управлявал л. а. А. участник в ПТП. Излага, че както е управлял
автомобила си към К. и изведнъж пред него се появил черен джип, който го
ударил. Черният джип бил засечен от друг джип, който преди това се движел
пред А.то. Не се сеща за моделите на автомобилите.
4
От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна
САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт и ортопед, оспорена само от
ищците в частта досежно изводите за предпазните колани, прието от съда
като компетентно изготвено, се установява следното:
От обясненията на ищеца С. Г., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се
установява, че се е возил в л. а. С.на задните седалки в средата без поставен
предпазен колан. Нямало е други пътници на задните седалки вляво и вдясно
от него.
Автотехническа част:
Произшествието е настъпило на ** г., около ** часа, на път **, км. ***
м. в посока от гр. В. към гара К., на прав пътен участък с прекъсната
разделителна линия между двете ленти за движение, при сухо и ясно време, и
отлична видимост. По този участък се движела колона от три автомобила,
първият товарен със скорост от около 60 км/ч. Вторият в колоната, в
непосредствена близост зад товарния, бил л. а. М. **, управляван от И. В. Б., а
трети, зад М.а, бил л. а. А. управляван от М. Д..
В насрещната лента за движение в посока гр. В. със скорост от около
60 км/ч. се движел л. а. С. Г. В., управляван от Г. С. Г. с пътуващите в
автомобила ищци.
В един момент водачът И. Б. предприел маневра изпреварване на
товарния автомобил, като заел лентата за насрещно движение, без да прецени
правилно дистанцията и скоростта на движещия се в насрещната лента л. а. С.
Няма данни на каква дистанция са били едно от друго двете МПС. В един
момент между двете настъпил приплъзващ удар с минимално препокриване
на удрящите се повърхнини (около 20 см). Скоростта на М.а била 79 км/ч, а
на л. а. С.около 60 км/ч. От удара водачът Г. Г. губи контрол над
управлението и в резултат на въртене обратно на часовниковата стрелка л. а.
С.навлиза в лентата за насрещно движение, където се намирал вече л. а. А. с
водач М. Д., движещ се с около 60 км/ч, и последвал втори удар - страничен
кос, който за С.бил челен под ъгъл около 45 градуса спрямо надлъжната ос на
А., а за А. - страничен в предната лява част. Причина за произшествието има
водачът на л. а. М. И. Б., който навлязъл в лентата за насрещно движение и се
сблъскал с л. а. С. След този удар автомобилът С.е бил в режим на
безконтролно аварийно движение, поради което последвал и вторият удар с л.
5
а. А.. Ищецът С. Н. Г. е бил без поставен предпазен колан. Посочва се, че
предпазният колан задържа тялото на пасажера към облегалката при наличие
на отрицателно ускорение по направлението на движение - при фронтални
(челни) сблъсъци, а коланите са ефективни при скорост на сблъсъка до 70
км/ч. Крайниците и главата остават свободни по време на аварийното
движение, задържан е само торсът на пасажера. Вещото лице Ф. предполага,
че предпазният колан на ищеца С. Г. е бил неизправен, като е напълно
възможно и изобщо да не е бил поставен, тъй като при удара не са се
отворили въздушните възглавници, а те сработват само при правилно
поставен предпазен колан.
Медицинска част:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът С. Г., пътник на
задната седалка в средата, e получил ******; ***** Вследствие на инцидента
при С. Г. е налична загуба на ****, т. е. има наличие на практическа ***, като
може да се очаква частично възстановяване на *** след провеждане на
съответното продължително лечение, но не и пълно възстановяване.
Останалите травматични увреждания са отшумели за период от около 3
седмици. Вещото лице не установява клиника и симптоматика за
травматични увреждания, представляващи *** у С. Г.. Отделно от това
експертът приема, че синуитът, диагностициран при изследването на КАТ
четири месеца след инцидента, няма причинна връзка с процесното ПТП, като
това заболяване най-вероятно предшества инцидента.
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът С. Г., пътник на
предна дясна седалка, е получил ******* Травмата на **** няма да се отрази
на трудоспособността му, но при претоварване ще усеща търпими, преходни
болки. Сочи се, че при поставен изправен предпазен колан травмите в ***
раменна област най-вероятно е нямало да се получат. Останалите травми са
отшумели за около 3 седмици.
Травмите на ищците са станали на два етапа - от лявата част на телата
(които са по-тежки) са получени при първия контакт между автомобилите.
Травмите на С. Г. са получени от първия удар в лявата предна седалка и
вратата, тъй като тялото му е било свободно на задната седалка и същият е
бил без поставен предпазен колан. Обезопасителният колан на С. Г. не го е
предпазил при движението на тялото му наляво и удара в лявата седалка при
6
първия удар между автомобилите. Пораженията по главата му са от втория
удар в дясната врата на автомобила (движението на телата при първия и
втория удар са посочени на стр. 29 от заключението). Кръвонасяданията по
тила и на двамата са вследствие на удара в подглавниците на седалките при
спирането на колата.
Правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличието към датата на процесното
ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на
вредата и ответника по застраховка ГО на автомобилистите.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,
7
без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение, а съгласно ал. 2, т. 2 от същата разпоредба, водач, който
изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея. Съгласно чл. 43, т. 4 от ЗДвП,
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента.
От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че
причина за инцидента има изцяло водачът на л. а. И. Б., който не преценява
правилно дистанцията до насрещно движещия се л. а. С. управляван от Г. Г.,
с което, предприемайки изпреварването, не само е създал опасност, но и
реално е довел до настъпване на процесното ПТП - нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 2 и ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени
(претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и
страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или
ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество: установен деликт при съответно авторство (И. В. Б.),
противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от
травматичните увреждания) и причинна връзка между деяние и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
8
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване
на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение вредоносен резултат.
Възражението за съпричиняване в случая се основава на това, че
пострадалите са били с непоставени обезопасителни колани. Същото е
основателно по следните съображения:
Ищецът С. Г. сам признава при дадените от него обяснения по чл. 176
от ГПК, че е пътувал в момента на инцидента без поставен обезопасителен
колан. Предвид неизгодните за него признати обстоятелства, дадените
обяснения имат доказателствена сила и съдът ги кредитира. Дали ищецът С.
Г. е имал поставен колан или не, е спорно. Предвид установеното обаче, че
дори и поставен, същият е бил неизправен, води до извод, че по същество
защитната му функция липсва. Тези обстоятелства обуславят извод за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, тъй като безспорно се
установи, че по-тежките наранявания са получени от първия удар именно
между л. а. С.и М., който макар и с малко препокриване на удрящите се
повърхнини (около 20 см). е почти челен и при поставен предпазен колан
уврежданията нямаше да са толкова значителни. Съдът определя
съпричиняване в размер на 1/3.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2021 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е
в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че към датата на
9
процесния инцидент от *** г. пострадалият С. Н. Г. е бил на 41 г., а С. Н. Г.
на 38 г.
Първият ищец е получил следните травми: *******, като пълното
възстановяване е отнело период от около 3 седмици. Няма останали белези от
травмите. Единствената трайна последица за здравето на С. Г. е причинената
му от ПТП частична загуба на *****, т. е. има наличие на практическа ****,
като при подходящо лечение е възможно частично възстановяване на ***, но
не възстановяването отпреди инцидента. Това обстоятелство неминуемо ще
пречи и за в бъдеще както на личните, така и на професионалните отношения
на пострадалия и принципно определя по-висок размер на обезщетение.
Синуитът (синузит) диагностициран след инцидента няма причинна връзка с
процесното ПТП, поради което не следва да се обсъжда. Съдът намира, че
релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение е
обществената оценка за баланс и еквивалентност, която следва да намери
отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, на
конкретния присъден от съда размер. Преценката за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има
за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от значение за
определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната практика
ориентир (вж. Определение № 40 от 26.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 524/2010
г., II т. о. - контузия и оток на мозъка, счупвания на черепната основа, на
челюст, на шесто и седмо ребра, разкъсване на тъпанчето на лявото ухо,
довело до частична загуба на слух, трайно увреждане на слуховия нерв - 50
хил. лв. ПТП 2006 г.).
Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищеца С. Г.
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 40
000 лева, което в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2021 г. и
особеностите на случая, което намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3, води до извод за
дължимост на сумата от 26 666.67 лева. За разликата до предявения частичен
иск от 40 000 лева, същият следва да се отхвърли.
Вторият ищец С. Н. Г. е получил вследствие на инцидента също
10
няколко ******, като пълното възстановяване и при него е отнело период от
около 3 седмици. Единствената трайна последица за здравето е травмата на
лявата *****а, която според настоящия състав на съда ще се отрази на
трудоспособността му, тъй като при физическа активност, респ. претоварване
ще се усещат болки, макар и търпими.
Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищеца С. Г.
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 15
000 лева, което в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2021 г. и
особеностите на случая, което намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3, води до извод за
дължимост на сумата от 10 000 лева. За разликата до предявения иск от
30 000 лева, същият следва да се отхвърли.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна .
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето
от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде
оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
11
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищците са отправили претенция пред
застрахователя на 24.06.2021 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 24.06.2021 г., която дата следва
да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
Доколкото обаче ищците претендират законна лихва от датата на
предявяване на иска - 26.11.2021 г., то съдът следва да я присъди така, както е
поискана.
От пълномощното за адвокатското дружество не се установява
учредена представителна власт за получаване на присъдени обезщетения.
По разноските:
Ищецът С. Г. е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В случая ответникът
следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от иска
адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, в размер на 1
384 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът С. Г. е освободен от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл.
78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по
чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (Решение №
311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на
уважената част от иска ответникът следва да заплати разноски (такса и
депозити) в полза на съда за сумата от 1 225.33 лева.
12
Ищецът С. Г. претендира разноски за 3 141 лева, от които 1 200 лева -
държавна такса, депозити за свидетели 50 лева, депозите за вещи лица - 175
лева и адв. възнаграждение 1 716 лева (платено по банков път). Съразмерно
на уважената част от иска, ответникът дължи 1 047 лева - чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Ответникът от своя страна също претендира разноски за депозити за
вещи лица - 375 лева и 126 лева (последните неплатени). Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разделно сумата от 98.22 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № **, да заплати на С. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № **, област Б., обезщетение в размер на
26 666.67 лева (двайсет и шест хиляди шестстотин шейсет и шест лева и 67
стотинки) за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили от ПТП от *** г. по вина на И. В. Б., управлявал л. а. М. **, рег. №
****, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 26 666.67 лева до претендираните
40 000 (четиресет хиляди) лева, частично от 60 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***, да заплати на С. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № *** област Б., обезщетение в размер на
10 000 лева (десет хиляди) за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили от ПТП от *** г. по вина на И. В. Б.,
управлявал л. а. М. **, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лева до претендираните 30
000 (трийсет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
13
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***, да заплати на адвокатско дружество
„Д. Х.“, Булстат ***, сумата от 1 384 лева с ДДС (хиляда триста осемдесет и
четири), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в полза на С. Г., съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № **, да заплати на С. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № **, област Б., сумата от 1 047 лева
(хиляда четиресет и седем), представляващи съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първа инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ № **
област Б., и С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Г.“ №**, област Б.,
да заплатят на „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № **, сумата от 98.22 лева (деветдесет и
осем лева и 22 стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № **, да заплати по сметка на Окръжен съд
– П. сумата от 1 225.33 лева (хиляда двеста двайсет и пет лева и 33
стотинки), представляващи разноски по делото - държ. такса и депозити, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
14