Р Е Ш Е Н И Е
Номер / .12.2021 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на втори септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
секретар: Добринка Долчинкова
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: А.
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1619 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК вр.чл.63 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя М.Б.С., против Решение № 260663/07.06.2021г.
по АНД №579–2021г на ВРС, І-ти състав, с което е потвърдено НП № 97/2020/2021/21.01.2021г.
на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници и наложената им на осн.чл.238а
от Закона за митниците имуществена санкция в размер на 300лв., и в полза на
Агенция „Митници“ е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. Касаторът
релевира основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63
ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон с твърдение, че ВРС
не е съобразил съставянето на АУАН след тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
В тази връзка сочи, че е подал в компетентното митническо учреждение опростена
декларация с MRN 19BG002003АА010243 от 27.06.2019г. за изнесените на
20.05.2019г стоки, вместо да я подаде на 21.05.2019г., поради което още на
27.06.2019г. на митническите органи е било известно, че дружеството е изнесло тези
стоки и че до 21.05.2019г. е следвало да подаде допълнителна информация за тях.
На 27.06.2019г на митническите органи е станал известен факта на неподаване на
допълнителна декларация, и никакви други данни за установяване на нарушението и
личността на нарушителя не са били необходими, поради което обективираната в доклад
№ BG002000/7/7/08.09.2020г. проверка е изцяло неотносима към преценката кога е
открит нарушителя. С тези съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание,
редовно уведомени, дружеството-касатор не се представлява и не ангажира
становище.
Ответната страна - ТД на Митница-Варна, чрез началник
отдел „правно-нормативен“ Л. Д. оспорва жалбата. Сочи, че митническите органи
нямат задължение да следят дали е подадена опростена митническа декларация за
износ на акцизни стоки и допълнителна такава – в този смисъл ВРС правилно е
приел, че нарушението им е станало известно след изготвяне на доклада от
08.09.2020г., респективно – АУАН е издаден в рамките на срока по чл.34 от ЗАНН.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че със
Заповед №ЗТД-2000-372/32-224740/03.08.2020г. директорът на ТД „Северна Морска“
в Агенция „Митници“ възложил осъществяване на мониторинг за изпълнението на
условията и критериите по чл.39, букви б) и г) от Митническия кодекс на Съюза и
на условията по чл.25 и 27 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, както и проверка за спазването на задълженията, произтичащи от
решенията, взети въз основа на заявления, вкл. законосъобразността на
действията, свързани с митническите формалности на извършваните дейности в
гр.Варна, Международно летище Варна, във връзка с поставянето на стоки под
режим от „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* - титуляр на Разрешение
№ BG АЕОС 1750153620033, валидно от 10.05.2016г. за одобрен икономически
оператор (ОИО) „Митнически опростявания“ и Разрешение №
BGSDEBG005800-2019-JNN47478 за разрешаване за използване на опростена
декларация за режим износ. Проверката обхващала дейността на икономическия
оператор за периода от 01.01.2017г. до 18.05.2020г., и приключила с доклад №
BG002000/7/7/08.09.2020г. В хода на проверката било установено неспазване на
задълженията, произтичащи от Решение за разрешение за използване на опростена
декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г., издадено във връзка с
Разрешение № BGSDEBG005800-2019-JNN47478 (CDMS) относно подаване в
компетентното митническо учреждение на опростена декларация за режим износ (код С) в първия
работен ден, следващ зареждането на въздухоплавателното средство, след
обобщаване на всички талони за деня и след фактуриране на заредените количества
гориво. Конкретно било установено, че с опростена декларация с MRN 19BG002003AA01243/27.06.2019г.
дружеството декларирало за режим износ (код 093) акцизна стока с описание в
кл.31.1. „КЕРОСИН ЗА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ - 4805 ЛИТРА; ИЗВЪРШЕН ИЗНОС НА 20.05.2020г.;
00200 = по списък; [NА=1, ЦСТ=2906.91 USD]; CAS № 64742-81-0“. Към декларацията
били приложени: Опис на извършените операции на Летище Варна - 2 броя вътрешни
полети от 20.05.2019г., с дестинация, количества и номер на полет съгласно
издадени талони за доставка с №№ 493089 и 493069; INVOICE № 8112320060а/27.06.2019г.
на стойност 2906.91 USD, издадена от „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; Опис на
извършените операции на Летище Варна - 4 броя вътрешни полети от 20.05.2019г.,
с дестинация, количества и номер на полет съгласно издадени талони за доставка
с №№ 4930851 493433, 493089 и 493069; INVOICE № **********/21.05.2019г. на
стойност 3131.75 USD, издадена от „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;
В хода на мониторинга проверяващите констатирали, че
опростената декларация н е подадена в указания по Решение за разрешение за
използване на опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г. срок, а
именно – 21.05.2019г (първият работен ден, следващ зареждането на
въздухоплавателното средство), предвид че износът е осъществен на 20.05.2019г, вместо
което декларацията на подадена на 27.06.2019г според справката в МИСИ (митническата
информационна система за износ). Прието било, че дружеството е
осъществило състава на нарушение по чл.238а от ЗМ, за което бил съставен АУАН №
BG002000/106/20.10.2020г., а въз основа на него било издадено и НП № 97/2020/2021/21.01.2021г.,
с което на „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 300лв.
За да потвърди НП въззивният съд приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В същите се съдържат
факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват извършеното нарушение
от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба,
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. ВРС е
приел, че при съставяне на акта не е допуснато нарушение по чл.34 ал.1 от ЗАН,
понеже в цитираната норма изрично е предвиден срок за съставяне на АУАН от две
години за митнически нарушения – в случая нарушението по чл.238а от ЗМ е
осъществено чрез бездействие на 21.05.2019г, а АУАН е съставен на 20.10.2020г,
т.е. в рамките на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е спазен. По приложението
на материалния закон съдът е приел, че нарушението по чл.238а от ЗМ е безспорно
доказано и правилно квалифицирано, тъй като според условията на Решение за
разрешение за използване на опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г.
дружеството е било длъжно да прилага процедура, при която след обобщаване на
информацията от всички талони за деня и след фактуриране на заредените
количества гориво, е длъжно да подаде опростена декларация за режим износ с код
С в първия работен ден, следващ зареждането на въздухоплавателното средство, в
митническото учреждение по мястото на износа. Санкционираното дружество не
оспорва, че процесната опростена декларация е подадена за акцизни стоки,
изнесени на 20.05.2019г, но не в първия работен ден, следващ зареждането с
гориво – 21.05.2019г, а повече от месец по-късно – на 27.06.2019г. Не на
последно място въззивният съд е преценил, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава от обикновените
случаи от същия вид формални нарушения, осъществени чрез закъсняло деклариране.
По отношение размера на санкцията е посочил, че тя е определена близко до специалния
минимум, преценил го е като справедлив с оглед особеностите на случая, и е
отказал да го коригира. С тези съображения е потвърдил НП.
Съдът преценява така постановеното решение като
доказателствено обвързано, обосновано и законосъобразно, изцяло споделя
достигнатите от постановилия го съдебен състав правни изводи, и се позовава на
тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Основното възражение на касатора е за допуснато от ВРС
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка за спазване
на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН. Касационният състав
счита същото за неоснователно.
Не се спори, че съгласно Решение за разрешение за
използване на опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г.,
„ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като титуляр на Разрешение №
BGSDEBG005800-2019-JNN47478, е било длъжно да подаде опростена декларация за изнесеното
гориво (заредено във
въздухоплавателните средства) за полетите, извършени на
20.05.2019г, на следващия работен ден – 21.05.2019г. Такава декларация е
подадена със закъснение – на 27.06.2019г, с което е осъществен обективният
състав на митническо нарушение по чл.238а от ЗМ. Както правилно е посочил и
ВРС, този вид нарушение се осъществява чрез бездействие, поради което е
довършено още в първия ден на неизпълнение на задължението – 21.05.2019г. Бездействието,
т.е. неизпълнението на задължението за деклариране, е прекратено на 27.06.2019г
с депозиране на декларацията.
Съгл.чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически нарушения -
две години. Вярно е възражението на касатора, че с проверяваното си решение
въззивният съд е проверил течението само на втория от алтернативно установените
срокове, но не и на първия, а с безрезултатното изтичане на който и да е от тях
се преклудира административнонаказателното преследване. Предходният състав
правило е преценил, че двегодишният срок не е изтекъл в случая – нарушението е
осъществено на 21.05.2019г, АУАН е съставен на 20.10.2020г, а НП е издадено на 21.01.2021г.
Не е изтекъл и първият от алтернативните срокове –
тримесечният от откриване на нарушителя. На първо място следва да бъде отчетена
принципната липса на законова презумпция за определяне на началото на сроковете
по чл.34 от ЗАНН
съобразно изтичането на сроковете за изпълнение на определени задължения.
Липсва и вменено на митническите органи задължение да извършват проверки във
водените от тях регистри за спазване на задълженията от страна на
икономическите оператори незабавно – в момента на изтичане на определените от закона
или от администрацията срокове. В контекста на задълженията на митническите органи
по чл.23 § 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за извършване на мониторинг на
изпълнението на условията и критериите от титуляра на решение, свързано с прилагането на митническото
законодателство, узнаването на релевантната за целите на административнонаказателното
производство информация, вкл. за обективната съставомерност на нарушението, а
не само за извършителя му, е станало на датата на изготвяне на доклада за
резултатите от мониторинга - 08.09.2020г. АУАН е съставен на 20.10.2020г., т.е.
в рамките на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В тази насока следва да
бъде подчертано, че законодателят не е използвал израз „от момента, в който установяването
на нарушителя е станало възможно“ както в случая претендира касаторът с твърдението
си, че това е било възможно на 27.06.2019г, а е използвал израза „от откриване
на нарушителя“. Съдебната практика по приложението на чл.34 ал.1 от ЗАНН приема
безпротиворечиво, че това е моментът, в който нарушението с всичките му
обективни признаци е установено с надлежен протокол от проверка, или акт, или
друго доказателство, събрано, проверено и докладвано от проверяващите на
компетентния да задейства АНП орган.
Като е стигнал до същите
правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на осн.чл.63 ал.5 от ЗАНН
вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в
полза на Агенция „Митници“ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260663/07.06.2021г. по АНД
№579/2021г на ВРС, І-ви с-в, с което е потвърдено НП № 97/2020/2021/21.01.2021г.
на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници и наложената на осн.чл.238а
от ЗМ на „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Б.С., имуществена санкция в размер на 300 (триста)лв.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД -
София, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Б.С., да заплати на
Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.