Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали,19.04.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 21/ 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118
от КСО.
Образувано е по жалба
на З.Е.Ю. от ***, *** срещу Решение № Ц2153-08-112/ 29.12.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/
*** г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Посочва се, че то
е и необосновано. В жалбата се изразява становище, че пътуването в чужбина не
прекъсва осигуряването, нито прекъсва дейността на З. Ю. като земеделски
стопанин. Те не може да са основание за загубване качеството на осигурено лице.
Твърди се, че никъде в действащото законодателство не е посочено, че
земеделската дейност следва да бъде осъществявана непосредствено и единствено
от земеделския стопанин. Съгласно изложеното в жалбата, тази дейност може да се
извършва и от други лица, включително и наети по трудово правоотношение. Т.е.
тя може да бъде осъществявана и развивана и от други лица при временно
отсъствие на земеделския стопанин. Твърди се, че справката от МВР за пътувания
извън страната не може да обоснове отказ за изплащане на обезщетение, защото не
отговаря на действителното фактическо положение и е непълна. Посочва се, че
оспореното решение е немотивирано, защото не става ясно дали административният
орган приема, че въобще не е възникнало осигуряване, или то е прекратено
служебно. При последната хипотеза – от коя дата е настъпило това. Твърди се, че
посочения порок на решението поставя жалбоподателката
в невъзможност да защити правата си.
В жалбата се посочва,
че З. Ю. е започнала да осъществява дейност от 15.08.2019 г., от която дата е
започнало осигуряването. Твърди се, че от данните за наличните пътувания не се
установява прекъсване или преустановяване на дейността. Административният орган
не посочвал, че е налице прекратяване на дейността и от кога е то. На следващо място се твърди, че АО не посочва
никакви основания въз основа на които се отказва обезщетение. Изразява се
становище, че установяването едва в оспореното решение, че жалбоподателката
не притежава 12 месеца осигурителен стаж нарушава правото й на защита. Това се
обосновава с невъзможността й да представи доказателства за придобит стаж,
който не фигурира в информационната система на НОИ.
Иска се да се отмени
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата си.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ – Кърджали се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата по съображения, изложени в решението на директора на
РУ”СО” Кърджали. Допълнително посочва, че от събраните доказателства в хода на
съдебното производство по безспорен начин било установено, че за процесния период жалбоподателката
не е пребивавала на територията на Р България и не е упражнявала трудова
дейност като земеделски производител, поради което не е възникнало осигуряване
за съответния риск. Изразява становище, че евентуалното внасяне на осигурителни
вноски не е правопораждащ факт за възникване на
осигуряване и не е достатъчно, за да се признае правото на парично обезщетение.
Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След проверка на
събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
С оспореното в
настоящото производство решение административният орган е приел, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като
земеделски стопанин, тъй като се е намирала извън територията на Република
България.
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на РУ “СО” -
Кърджали, е започнало с представен в ТП на НОИ – Кърджали БЛ № ***, издаден за
периода: 13.04.2020 г. – 29.05.2020 г. В забележка към този документ е
отразено, че е антидатиран поради късно потърсване от
пациентката, както и, че детето е родено в Германия.
За преценка правото
на обезщетение по чл.48а от КСО от ОДМВР – Кърджали е изискана справка за
регистрираните пътувания през границите на Р България, за периода: 01.01.2019 г. до 11.20.2020 г. за лицето.
От Справка от регистъра
на самоосигуряващите се лица се установява, че З.Ю. е
декларирала, че започва да осъществява дейност като земеделски производител на
05.08.2019 г. и ще се осигурява за
осигурителния риск „Общо заболяване и майчинство“.
След анализ на събраните
доказателства, началник-сектор “КП”, действащ “за” ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане № ********/ ***
г. , е отказал да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство.
В жалба срещу това
разпореждане е посочено, че изложените в оспорения акт мотиви, че жалбоподателката не е упражнявала дейност понеже не се е
намирала на територията на Република България, са незаконосъобразни.
С оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбата
срещу посоченото разпореждане е била отхвърлена. За да постанови този резултат горестоящият административен орган се е позовал на Справка,
рег. 292000-18586/ 14.11.2019 г. на ОДМВР – Кърджали за презгранични
пътувания на лицето, както и на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1,
ал.1,т.5 от ДР КСО.
По искане на
пълномощника на жалбоподателката е разпитан като
свидетел А. А. Ю. – *** на З.Ю.. Същият в показанията си твърди, че знае, че З.
Ю. е регистрирана като земеделски производител от лятото на 2019 год. и че
отглежда 14 броя кокошки и един петел. Заявява също, че животновъдният й обект
се намира в ***, кв.*, в застроен УПИ *, както и че този животновъден обект е
регистриран на името на З. Ю.. В показанията
си свидетелят А. А. Ю. твърди, че лично З.Ю. отглежда птиците, но когато
тя отсъства, той и съпругата му се грижат за тях, но те само й помагат. Твърди
също, че и към настоящия момент продължават да отглеждат кокошките.
При така установените
факти съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО от лице, чиито права се засягат от оспорения
административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО предвижда, че осигурените
за общо заболяване и майчинство лица имат
право на парично обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск.
Съгласно мотивите на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да
се изплати парично обезщетение за временна нерабоспособност
поради майчинство е приетият за доказан факт, че З.Е.Ю. не е осигурено лице,
тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно,
спорният въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на §1, т.3
от ДР на КСО.
Осигурено е това
лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква
от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от
основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието
за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето
защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало
правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. При наличие на
посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния случай бременност и
раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за
бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410 календарни дни, от които
45 дни преди раждането.
В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че според данни от справка, рег. 292000-15278/
13.10.2020 г. на ОДМВР – Кърджали се
установява, че на 07.07.2019 г. З.Ю. е влезнала в Р
България през ГКПП – ***. На 13.09.2019 г., в рамките на деня, жалбоподателката е излезнала от Р
България и е влезнала обратно в страната през ГКПП – ***. На 18.09.2019 г.
отново е напуснала територията на Р България, като едва на 25.01.2020 г. е
регистрирано ново влизане в страната, след което на 28.01.2020 г. е
регистрирано излизане от Р България. Прието е, че не е упражнявала трудова
дейност като земеделски производител, поради което не е осигурено лице и към
момента на настъпване на осигурителния риск не отговаря на изискванията в
чл.48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.
При извършена
проверка, по чл.168 от АПК, за законосъобразност на решението, не се установиха
отменителни основания по чл.146 от АПК.
Административният акт е постановен от компетентен орган, в съответствие с целта
на закона и при изяснена фактическа обстановка. Съответстват на установените
факти изводите на административния орган, че към настъпване на осигурения
социален риск – раждане на дете, жалбоподателката не
е била осигурено лице. В този смисъл са данните от цитираната по горе в
решението справка от ОДМВР – Кърджали. При така установените факти, изплащането
на обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист
законосъобразно е било отказано.
След като е
установено, че жалбоподателката не е извършвала
дейност като земеделски производител и не е била осигурено лице при настъпване
на осигурителния риск – раждане на дете, то правилно е отказано изплащане на
обезщетение по реда на чл.50 от КСО.
В жалбата се излага
довод, че посочването, за първи път, в оспореното решение, че З. Ю. не
притежава 12 месеца осигурителен стаж е нарушило правото и на защита поради
невъзможност да представи доказателства за оборване на тази констатация. АС –
Кърджали не споделя този довод за незаконосъобразност на решението на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, защото в съдебното производство по оспорване на
административния акт жалбоподателката разполага с
възможност да поиска събиране на доказателства, съответно – да представи
такива, които да оборят приетото от горестоящия
административен орган. Тъй като тя не се е възползвала от тази възможност
следва да се приеме, че не е оборила приетото в оспореното решение, още едно
основание, за отказ да се изплати парично обезщетение за бременност и раждане.
От изложеното следва, че решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата на З.Ю. срещу Разпореждане № ******/ *** г., е
законосъобразно. Поради горните мотиви
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора е основателна претенция на процесуалния представител на директора на ТП
на НОИ – Кърджали да бъде осъдена жалбоподателката да
заплатиюрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на З.Е.Ю. от ***
срещу Решение № Ц2153-08-112/ 29.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № *****/ *** г. на
действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Кърджали
Осъжда З.Е.Ю. с ЕГН **********
и адрес: ***, ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е
окончателно .
Съдия: