Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 949
27 юли 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ-ти състав в публично заседание на осми
юли, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар Ирина Ламбова
като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров
административно дело номер 914
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на З.Т.Т.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-000757 от 21.04.2020
година, издадена от началник група на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – гр.
Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП е иззето свидетелството му за
управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да
отмени оспорваната заповед. Твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен
орган. Счита, че заповедта е постановена в производство, в което са допуснати
съществени процесуални нарушения, при липса на фактически и правни основания за
издаването й. Счита още, че административният орган е следвало да го уведоми за
откриване на производството по издаване на оспорваната заповед. Моли съда да
отмени оспорения административен акт, тъй като е издаден в нарушение на
материалния закон и административно производствените
правила. Не ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът по жалбата – Началник група при
сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Бургас, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. При изпращането на жалбата с
преписката на съда, е изразено писмено становище за нейната неоснователност.
Заявява, че към 15.10.2005 г. жалбоподателят З.Т. е разполагал с 39 контролни
точки, като са му били отнети общо 57 точки с конкретно посочени НП. Посочва
също, че въпреки отнетите всички контролни точки на водача, по неустановени
причини на 02.05.2009 г. оставащия брой точки фигурира в справката като 14.
Неточностите в справката-картон на водача и наличието на контролни точки по
нея, според ответника, няма как да игнорират действието на влезлите в сила НП,
с които са отнети всичките контролни точки. Пледира за отхвърляне на жалбата.
След като
прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Атакуваната
заповед е връчена на жалбоподателя на 28.04.2020 г., видно от отбелязването в нея (л. 7). Жалбата срещу същата е подадена на 11.05.2020г. чрез
административния орган (вж. входящия индекс). Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1,
включително ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, като решението на
административния съд не подлежи на обжалване, т. е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Със заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0769-000757/21.04.2020
г. на началника група при сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Бургас, на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземването на СУМПС на жалбоподателя
поради факта, че на Т. в качеството му на водач, са отнети всички контролни
точки с влезли в сила посочени наказателни постановления и едновременно с това
същият не е изпълнил вмененото му от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП задължение. В мотивите на заповедта е посочено, че
контролните точки на Т. са отнети с влезли в сила наказателни постановления,
конкретно посочени общо седем на брой, издадени в периода 2005-2008 г., а
именно:
1. НП №
2385/06.11.2005 г. на РУ Айтос, влязло в сила на 21.12.2005 г., с което са
отнети 6 к. т., (л.
10, връчено срещу подпис на
нарушителя на 13.12.2005
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 21.12.2005 г.);
2. НП №
795/27.04.2006 г., на РУ Айтос, влязло в сила на 30.05.2006 г., с което са
отнети 6 к. т.,
(л. 11, връчено срещу подпис на
нарушителя на 22.05.2006
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 30.05.2005 г.);
3. НП №
5988/10.07.2006 г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 07.09.2006 г., с което
са отнети 8 к. т.,
(л. 12, връчено срещу подпис на
нарушителя на 30.08.2006
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 07.09.2006 г.);
4. НП №
339/07.06.2007 г. на РУ-Котел, влязло в сила на 08.09.2007 г., с което са
отнети 6 к. т., (л.
13, връчено срещу подпис на
нарушителя на 31.08.2007
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 08.09.2007 г.).
5. НП №
10718/20.08.2007 г. на Сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 15.11.2007 г., с
което са отнети 4 к. т., (л. 14, връчено срещу
подпис на нарушителя
на 07.11.2007 г., с отбелязване, че е влязло в сила на 15.11.2007 г.).
6. НП №
54/30.01.2008 г. на Сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 01.03.2008 г., с което
са отнети 20 к. т.,
(л. 15, връчено срещу подпис на
нарушителя на 22.02.2008
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 01.03.2008 г.).
7. НП № 1479/22.02.2008
г. на Сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 29.03.2008 г., с което са отнети 7 к.
т., (л. 16,
връчено срещу подпис на нарушителя на 21.03.2008
г., с отбелязване, че е влязло в сила на 29.03.2008 г.).
Видно от представената по делото справка „Картон на водача“
(л.18) първоначалните контролни точки на 01.01.2000 г. на Т. са в размер на 39 к.т.
На 15.10.2003 г. на водача са отнети 6 к.т. с влязло в
сила НП, но на 17.09.2005 г. по силата на закона са възстановени до пълния
размер от 39 к.т.
Описаните в оспорената заповед наказателни
постановления са отразени в първата част от справката. След влизане в сила на
първите пет НП на водача са отнети общо
30 к.т., и са му останали 9 к.т. В справката е посочено, че при отчитане на
възстановени точки към 26.01.2008 г., Т. е разполагал с общо 28 к.т., като възстановените са му само 13 к.т., видно от
протокол № 21 от 26.01.2008 г. за резултатите от проведено обучение на водачи
на МПС.
На 01.03.2008 г. (влизане в сила на НП №
54/30.01.2008г.) на водача са отнети 20 к.т. за две нарушения, и на 29.03.2008
г. (влизане в сила на НП № 1479/22.02.2008г.) са
отнети 7 к.т. След проведено възстановяване на точки, към 02.05.2009 г. същият
е разполагал с 14 к.т. според записа в справката, т.е. възстановени са 13 к.т.
След този момент по отношение на водача са били издавани и други НП, въз основа
на които са отнемани точки, както и са посочени данни за възстановяване на
отнети точки въз основа на проведени допълнителни обучения.
В
представеното по делото становище на ответника е посочено, че в справката
неправилно е определен разполагаемия брой контролни точки към 26.01.2008 г. на 28
к.т. Според ответника точките на Т. са били 22 к.т. след проведеното
допълнително обучение за възстановяване на к.т. Посочено е още в становището,
че към 02.05.2009 г. жалбоподателят не е разполагал с налични к.т и не е
следвало да бъде допускан до допълнително обучение за възстановяване на точки.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена от административен орган с териториална и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р
"Пътна полиция"-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава
заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки с т. 1. 4 от заповед рег. №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 19-21).
Спазена е
предвидената от закона писмена форма и в заповедта се съдържат изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Видно от текста на самата заповед, като фактическо
основание за издаването й същата препраща към издадените срещу Т. седем
наказателни постановления, които също са приложени към преписката.
В хода на административното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административния орган
не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за
започналото производство, доколкото то същият не се ангажират доказателства,
различни от служебносъбраните. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на
който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за
управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на
принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този
случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на влизане в сила на съответния
брой отнемащи контролни точки наказателни постановления.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като в
обстоятелствената и́ част се съдържа препращане към нарочна справка за
издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки
на лицето.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно
цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Изземването
е принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел
предотвратяване на пътнотранспортни произшествия и гарантиране безопасността на
движението по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква
едновременното наличие на две предпоставки, като първата е на водача на МПС да
са отнети всички контролни точки, а втората този водач да не е върнал
свидетелството си за правоуправление. Не се спори между страните, че СУМПС не е
върнато доброволно. Спорът е относно наличието на втората предпоставка –
отнемането на контролните точки.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от
водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените
нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на
определен брой от тях за установени нарушения.
Предвид
факта, че в настоящия случай за нарушения на Т. по ЗДвП са влезли в сила 7 бр.
наказателни постановления в периода от 21.12.2005 г. до 29.03.2008 г., по които
са му отнети 57 контролни точки, то приложими са Наредба № I-139/16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., в сила от 4.10.2002 г.; отм., бр. 4 от 15.01.2008
г., в сила от 15.02.2008 г.) и Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм. ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г.). И по двете наредби е предвидено, че водачът има първоначален
максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него
нарушения на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочените
подзаконови нормативни актове, контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл правопораждащият факт за
отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното
постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието.
Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не
подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били
потвърдени или изменени от съда. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на
съответното наказателно постановление, а възстановяването им в периода
релевантен за делото, се извършваше по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни
превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи,
(обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм. ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г.)
Съгласно
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки са въведени за отчет на
извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане
на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на
контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки,
нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна
същност. В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно
наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси
административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез
Наредба № I-13 от 12.02.2003 г., вр. чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) е уредено
възстановяването им. След като дадено физическо лице придобие качеството водач
на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и съответно при първоначално издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му тогава
получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г.,
единственият начин да възстанови същите е предвиден в посочената Наредба № I-13
от 12.02.2003 г. Съгласно § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г., броят на отнетите контролни точки до влизане
в сила на тази наредба се запазва. Цитираната нормативна уредба предполага
нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки. Отнемането на контролните
точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него.
Според
разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване
валидността на свидетелството се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с
1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не
повече от веднъж за срок от 1 година, 2) служебно, до максималния размер, след
изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. А
съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява
МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При тази законова регламентация, възстановяването на контролни
точки се извършваше по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № І-13 от 12.02.2003 г. Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки
е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер
(арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на
определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и
посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни
точки.
В конкретния
случай по 5 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от 21.12.2005
г. до 15.11.2007 г., на жалбоподателя са отнети 30 контролни точки, т. е. той е
имал остатък 9 точки, след което на
26.01.2008г. е възстановил 13 к.т. и остатъка е бил 22 к.т. В справка-картон на
водача погрешно е отбелязано, че има 28 к.т., но установяване на причината за
това грешно отразяване на данните в системата на пътна полиция, не е предмет на
настоящото производство, доколкото както бе цитирано по-горе, по аргумент от
нормата на чл.158, ал.1 ЗДвП отнемането е автоматично с влизане на НП в сила.
След влизане в сила на останалите две НП с №№
54/30.01.2008г. и 1479/22.02.2008г., /съответно на 01.03.2008г. и на 28.03.2008
г./ и отнемане на общо 27 к.т., Т. е нямал повече к.т, и все пак е допуснат на
02.05.2009 г. да възстанови 13 к.т. Възстановяването на придобитата
правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и в справката погрешно е отбелязано, че възстановил и
достигнал 14 к. точки. Това е недопустимо с оглед цитираната разпоредба на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Самите наказателните постановления са връчени
редовно – лично на Т., няма данни да са обжалвани и са влезли в сила 7 дни след
тяхното връчване. При тази хипотеза всички наказателни постановления са годно
основание за прилагане на ПАМ, защото съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
Не са налице
основанията за служебно възстановяване на контролни точки на осн. чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, защото между влизането в сила на всяко от НП
и деянието на следващото постановление не е изтекъл период от две години за
всяко от нарушенията.
С факта на
влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления са отнети посочените
в него брой контролни точки, като по този начин наложеното наказание е
реализирано. С оглед на горното съдът намира, че е била налице хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и водачът е бил длъжен да върне свидетелството си за
управление. Като не е сторил това, същият е претърпял последиците от визираната
в чл. 171, т. 4 от закона принуда.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че последващо издаване на СУМПС, не е
меродавно относно законосъобразността на оспорената заповед. На първо място,
при последващо издаване на СУМПС наличния брой точки към този момент се
запазва. На следващо място, предвиденото в различните нормативни актове писмено
уведомление за това, че лицето разполага с по-малко от 2/3 от общия брой
контролни точки по своята същност има информативен и предупредителен характер,
то е самостоятелно процесуално действие и не е част от процедурата по прилагане
на ПАМ.
В обобщение
следва да се посочи, че отнемането на контролните точки се случва автоматично с
влизане в сила на съответното НП. Видно от представените седем броя НП, всички
те са получени от водача, за което обстоятелство същият е положил подписи,
поради което съдът приема, че сам е бил наясно с изчерпването на контролните му
точки към 21.03.2008г. и не е върнал доброволно СУМПС, като липсва процесуална
възможност нарушителят да черпи права от собственото си противоправно поведение.
При така
изложените обстоятелства жалбата на З.Т. като неоснователна следва да се
отхвърли, а оспорения административен акт да се остави в сила.
При този
изход на спора съдебноделоводни разноски в полза на ответният орган не следва
да бъдат присъждани, поради липса на направено искане в този смисъл.
На основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.Т.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-000757 от 21.04.2020 година, издадена от
началник група на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т.4 ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/, като водач на който са отнети всички
контролни точки и не е изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: