Р Е Ш Е Н И Е
№ 373/07.11.2016год. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, в публично заседание на
05.10.2016год. / пети октомври през две
хиляди и шестнадесета година/ в следния
състав :
Председател: Рени
Ковачка
Секретар Златка
Стоянова
Прокурор Моника
Любомирова
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N 410 по описа за
2016 г., за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1 ,т.3
от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
По изложени в исковата молба съображения, Р.Д. *** моли
съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата от 70 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
26 000 лева ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , настъпили
в резултат на незаконосъобразни действия по повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за извършването на което е оправдан с влязла в сила
присъда, ведно законната лихва от *** год. до окончателното й изплащане. При
уважаване на иска претендира присъждане на разноски.
Прокуратурата на Република България оспорва иска по
основание и размер.
Пернишкият окръжен съд , след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Постановление на Окръжна прокуратура –Перник от
13.03.2010год. , ищецът Р.Д. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 354а,ал.1 вр. с чл.26 от НК, както и му е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. С определение
от 16.03.2010год., постановено в производство по чл.64 от НПК, на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и това определение е потвърдено от САС, с определение от 25.03.2010год.
Тази мярка за неотклонение е наложена спрямо ищеца до ***год., когато с
определение на ПОС, постановено в с.з. на 15.10.2010год. същата е изменена в
„домашен арест“. С последващо определение, постановено в с.з. на 22.12.2010год.
мярката на ищеца отново е изменена от
„домашен арест“ в „парична гаранция“ в
размер на 1 500 лева.
С обвинителен акт от ***год. /входиран в ПОС на ***год./
, Окръжна прокуратура –Перник е повдигнала на ищеца обвинение за това, че в
периода от ***год. до ***год. в ***, в условията на продължавано престъпление,
сам и в съучастие като съизвършител със С. С., В. Т. и Т. Х. е извършил
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.3 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
С Присъда № 17/21.05.2012год., постановено по нох.дело №
43/2011год. на Пернишкия окръжен
съд ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
354а, ал.2, изр.2, предл. 3 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26 от НК. Така
постановената оправдателна присъда
е протестирана от Окръжна
прокуратура-Перник и е е потвърдена от
Софийски апелативен съд с Решение № 106/13.05.2013год. Последното е оставено в
сила с Решение № 597/11.12.2013год., постановено по к.д. № 1940/2013год. на
Върховния касационен съд.
От съдържащите се в приложеното нох.дело № 43/2011год.
досъдебно производство № 432/09год. материали се установява, че през време на
изтърпяване на наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“ в ОЗ
„И.н.“- П. , на ищеца е осигурен по спешност /поради зъбобол/ преглед при стоматолог в с. к. ЕОД.-П., както
и по спешност /по повод повишено кръвно и съпътстващите го оплаквания/
му е осигурен преглед в ЦСМП-П.. По тази причина и по предписание на
медицинския фелдшер при ОЗ „И.н.“ –П., констатирал при прегледа левокамерна хипертония с неопределена давност,
тахикардия и съмнение за кардиомиопатия, с
Постановления от 23.06.2010 и 15.09.2010год. наблюдаващият прокурор е
разпоредил превеждането на ищеца от ОС
„И.н.„ гр. П. в СБАЛЛС към затвора гр.С. с цел осигуряване и извършване на
лечение. От изисканите от СБАЛЛС и приложени по делото медицински документи се
установява, че ищецът е престоял в специализираната болница за активно лечение
на лишени от свобода през периода съответно
***год. до ***год. и ***год. до
***год. През първия период на ищеца е
извършен преглед от стоматолог, при който не е констатирана необходимост
от хоспитализацията му и от извършване на други, освен проведените до този
момент и по местопребиваването на арестанта манипулации /поставяне на арсен на
болния зъб/. По време на втория престой във вътрешно отделение на СБАЛЛС на
ищеца са направени изследвания, които са потвърдили поставената му вече
диагноза: ИБС. Артериална хипертония ГР.II.Реакция на
дезадаптация в условията на арест. Потвърдена е, като правилна и прилаганата до този момент от лекаря на
следствения арест поддържаща терапия, както и е препоръчан редовен контрол на
артериалното налягане, отново по местопребиваването на арестанта и от лекаря на
следствения арест. Горното се установява и от изготвената по делото, въз основа
на приложените по делото медицински документи, съдебно-медицинска експертиза от в.л. кардиолог. От експертизата, която съдът възприема като
компетентно дадена, е видно, че ищецът страда от заболяване: Артериална
хипертония гр.II, което е с давност
от 3 до 5 години преди 2010 год, както и че по време на престоя му в
следствения арест същият е имал завишени стойности на кръвното налягане, които
са овладявани със съответните медикаменти. От разясненията на вещото лице,
дадени в с.з. на 05.10.2016год., става ясно, че заболяването на ищеца има
хроничен характер и че стреса е в основата на покачването на кръвното му
налягане.
От приложените към писмо вх. № ***год. документи се
установява , че по жалба на ищеца и негови роднини за упражнено спрямо него физическо насилие от
служител на следствения арест, е извършена проверка, при която оплакванията не
са потвърдени.
Видно от
представеното по делото заверено копие на влязло в сила Решение №
1312/16.01.2015год., постановено по гр.дело № 4908/2014год., към момента на
повдигане на обвинението ищецът е имал сключен граждански брак, който е прекратен с цитираното решение. От брака си
ищецът има трима сина, два от които непълнолетни към момента на постановяване
на бракоразводното решение. С последното, упражняването на родителските права
върху двете деца е предоставено на бащата- ищец в настоящото производство, като
е определено те да живеят при него.
По делото са разпитани като свидетели М. Ф., В. Е., А.
Я.-сестра на ищеца , Р. Р. З.-син на
ищеца, и С. К.-племенница на ищеца,
от показанията на които се
установява, че в резултат на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителния
престой в ареста и продължилия наказателен процес са се отразили негативно
върху психиката и здравето на ищеца.
Свидетелите М. Ф. и В. Е., приятели на ищеца, видели промяна в поведението на ищеца след
освобождаването му от ареста, тъй като същият станал неконтактен и
притеснен. Свидетелите установяват, че по време на престоя на ищеца в
следствения арест и през време на домашния му арест, по негово искане и чрез
неговата сестра-св. Я. са подпомагали семейството му финансово, за да осигурят
съществуването му. Касае се за дадени в заем парични суми в размер на 7000 лева
от св.Ф. и съответно на 5 000 лева от св.Е., с които сестрата на ищеца е
заплащала потребена от неговото семейство ел. енергия, закупувала е храна,
дрехи и учебни помагала за децата му, както и е плащала за неговата адвокатска
защита и дължащи се от него наемни вноски към Община П.. За дадените в заем
суми по делото са представени разписки, които не са оспорени от противната
страна. Според показанията на тези свидетели, така дадените в заем суми са им
върнати от ищеца през ***год. Горното се потвърждава и от показанията на
свидетелката А. Я. и нейната дъщеря- св. С. К.. И двете, като най-близки
роднини и обитаващи жилище в етажна съсобственост със семейството на ищеца, са
имали непосредствено впечатление от психическото и физическото му състояние към
момента на ареста, по време престоя му в следствения арест, през времето на
домашния арест, както и през времето на наказателния процес срещу него. Сестра
му постоянно го е посещавала в следствения арест и тя лично е получила взетите
в заем суми, като е разписала разписки за получаването им. По време на
изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража„ и
„домашен арест“, според свидетелите Я. и К. ищецът е търпял сериозни психически
и физически страдания. Страдал е за това, че не може да се грижи и издържа
семейството си, както и за това, че задържането му навредило на приятелските и бизнес отношенията
му. Имал е и физически страдания, свързани с повишено кръвно налягане. От
показанията на св. К. и Р.З. се установява, че след задържането на ищеца се
влошили и отношенията със съпругата му, което довело и до последвалия развод. Свидетелките К. и Я. потвърждават
казаното от св. Ф. и Е. относно взетите в заем парични суми и установяват
необходимостта от тях. Според св. Я., именно
чрез средствата взети в заем и изтегления от нея кредит са задоволявани
нормалните битови нужди на семейството на ищеца, доколкото поради
продължителния престой в ареста и после при домашния арест, същият
не е могъл да работи и издържа семейството й. От показанията на свидетелите,
както и от приложените разписки се установява, че такива средства, а именно в
размер на 2 000 лева ищецът е
получил и от своята племенница и 4000
лева от сестра си, които им е върнал
през ***год.
От приложената от ответника справка за съдимост се
установява, че ищецът е многократно осъждан за различни престъпления, като към
настоящият момент е реабилитиран. По тази причина, ищецът е посочен като
неосъждан в представеното по делото свидетелство за съдимост от ***год.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на
отговорността на Прокуратурата на Р
България за обезвреда. Ищецът е обвинен в извършването на престъпление, по
което обвинение впоследствие е оправдан.
Спорен по делото е
въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи
на ищеца, както и относно дължимостта на обезщетението за имуществени
вреди. В тази връзка прокуратурата
твърди, че ищецът не е доказал да е търпял част от описаните от него
неимуществени вреди, а за друга част- че не се установява същите да са в причинна
връзка с повдигнатото му обвинение и продължителността на воденото срещу него
наказателно производство. По отношение имуществената претенция твърди, че
взетите заеми нямат характер на имуществена вреда и не са в причинна връзка
със задържането на ищеца.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не
се подчинява на общите правила на доказване. За този вид неимуществени вреди се
дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на Р България- незаконно обвинение. Различно е положението,
когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, а именно
конкретни увреждания на здравето или други специфични увреждания на личността
на обвиняемия, обичайната му среда или обществено положение. За този вид вреди
задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно
доказване, както и подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях
и незаконното обвинение .
В конкретния случай, видно от заявеното в исковата молба
, ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди извън рамките на
обичайното. Ищецът твърди, че в резултат на продължителния му престой в
следствения арест- 7 месеца и 6 дни е
заболял от хипертония, получил е стоматологични проблеми, както и че повдигнатото
му обвинение е довело до влошаване отношенията със съпругата му и респ. до
последвалия развод, което пък от своя страна е допринесло за неговия
емоционален срив. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и в резултат на упражнен върху него в следствения
арест физически тормоз.
Съдът намира, че преценката и анализа на събраните по
делото доказателства мотивират извод за
претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото обвинение и проведен наказателен
процес срещу него болки и страдания над обичайните. За такива съдът приема,
вредите търпени от него поради влошаване
на здравословното му състояние в резултат на престоя му в следствения арест. От
изготвената и цитираната по-горе съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице кардиолог се установява по безспорен начин, че заболяването на ищеца- Артериална хипертония
гр.II е с давност от
3 до 5 години преди задържането му. Разясненията дадени от в.л. кардиолог относно
възможните причини за повишаване
стойностите на артериалното налягане и
установеното стресово състояние, в което се е намирал ищеца както в момента на задържането му, така и по време
престоя му в следствения арест, налагат извод за наличие на причинна връзка
между последното и констатираните повишени стойности на кръвното му налягане, респ. със страданията – емоционални
и физически свързани с тях. Доказателства липсват за причинно следствена връзка между
стоматологичните проблеми на ищеца и повдигнатото му обвинение и наказателното
дело срещу него. Автоматичен извод за наличие на такава причинно-следствена
връзка не би могъл да се прави единствено и само поради обстоятелството, че
такъв проблем е възникнал по време на престоя му в следствения арест и че през
това време му е оказана стоматологична помощ. Напротив, видно от приложената по
делото епикриза от хирургично отделение
на СБАЛЛС, касае се за улцерозен пулпит, който е имал хроничен характер
.
От приложеното по делото Решение № 1312/16.01.2015год. на
ПРС е видно, че бракът между ищеца и неговата съпруга- А. Д. е прекратен поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, вина за което имат и двамата съпрузи. Причините за
настъпилото между бившите съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство на брака
им са били предмет на изследване в бракоразводното производство и не са
достояние на настоящия съд. Действително, в показанията на свидетелите по
делото-близки роднини на ищеца се съдържат данни за това, че повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление
станало причина за влошаване отношенията със съпругата му и са довели до
последвалия развод. Единствено и само на база на тези показания и предвид
формулировката на диспозитива на бракоразводното решение относно вината, съдът
счита за недоказано че този брак е разтрогнат и поради повдигнатото на съпруга
обвинение. Единствено и само ако бракоразводния съд е приел последното като
причина за дълбокия и необратим разрив в брачните отношения между ищеца и
неговата съпруга, то тогава би била
налице твърдяната причинно – следствена връзка, но данни за това по делото
липсват.
Не се установи по категоричен начин по делото ищецът да
е малтретиран от служители на следствения арест, което от
своя страна да е довело до допълнителни негативни изживявания, подлежащи на обезщетяване. Както вече се
посочи по-горе, във всеки случай на
обективна нужда, на ищеца му е оказвана медицинска и стоматологична помощ,
както и му е провеждано адекватно лечение.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно
обвинение е причинило на ищеца
нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнило е неговата чест, достойнство и
добро име в обществото, то съдът намира, че сумата от
9 100 лева би го обезщетила
адекватно за претърпените от него неимуществени вреди като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При
определяне размера на обезщетението съдът се ръководи от принципа за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, претърпените болки и страдания, включващи
и претърпените такива над- обичайното, а именно за влошаване на
здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в следствения арест.
Отчетена е продължителността на наказателното производство, водено срещу него -
почти 4 години от момента на повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната
присъда, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, но
и съдебното минало на ищеца.
Върху сумата от
9 100 лева следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 11.12.2013год. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря и за всички имуществени вреди –претърпени загуби и
пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно
задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от подсъдимия
за ангажиране на адвокатска защита в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. В случая ищецът
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения от него по
делото адвокатски хонорар за всички инстанции и явявания по чнд съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размени на адвокатските
възнаграждения в общ размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.12.2013год. до окончателното й изплащане. Претенцията е неоснователна,
тъй като не се доказва по делото нито уговарянето на твърдяното адвокатско
възнаграждение, нито неговото реално заплащане. В приложените нох.дела се
съдържа договор за правна защита и съдействие № ***год., от който се
установява, че ищецът е упълномощил адв. К. С. да го защитава по образуваното
против него нох.дело. Съгласно така
сключения договор, адв.С. е участвала в съдебните заседания и в производствата
по изменение на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение, както и по
образуваното против него нох.дело № 43/2011год. и по в.нох.дело № 1171/2012год.
на САС. В така цитирания договор за правна помощ и съдействие липсва уговорено
възнаграждение за процесуално представителство, както и
отбелязване, че такова е изплатено-изцяло или частично. По делото
липсват и други писмени доказателства за неговото плащане от ищеца.
Установи се по делото, че през периода на задържането в
следствения арест и по време на изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „домашен арест“ ищецът е
взел от своята сестра и племенница паричен заем
в размер на общо 6 000 лева, а от свои приятели- такъв в общ размер
на 12 000 лева, които в последствие им е възстановил. Установи се също
така, че с тези средства са покривани нужди на семейството му за ток, храна, облекло и учебни помагала,
заплащани са адвокатски хонорари, както
и наеми към Община П. за взети под наем недвижими имоти и т.н., каквито същият
е бил в невъзможност да осигури поради задържането си и последвалия
продължителен арест.
Съдът намира, че с връщането на взетите в заем суми,
ищеца не е претърпял имуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване
съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Взетите в заем суми са използвани за покриване на нужди,
които ищецът е следвало да покрие и би покрил дори и да не бе обвинен в
извършване на престъпление и задържан, но с лични средства. Друго би било, ако получаването и ползването
на тези чужди средства, бе обвързвано със заплащане на лихви, които ищецът не
би платил, ползвайки лични средства, но
твърдения в тази насока липсват, а и претенцията не е такава.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли, ведно с искането за заплащане на законна
лихва, считано от датата на постановяване на оправдателната присъда до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка
искане, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски, които са в размер на 349.65 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: ***
да заплати на Р.З.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 9 100 лева /девет хиляди и сто лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение против Р.Д. за престъпление по чл.354а, ал.2,пр.2 изр.2
пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е оправдан с
влязла в сила на 11.12.2013год. Присъда
№ 17/21.05.2011год., постановена по н.о.х.дело № 43/2011год. по описа на ПОС,
ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013год. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 349.65лева /триста четиридесет и
девет лева и 65ст/, направени разноски по делото като до пълния предявен размер
на иска за неимуществени вреди или за сумата от 60 900 лева и иска за имуществени вреди в размер на
26 000 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
11.12.2013 год. до окончателното й
изплащане ОТХВЪРЛЯ същия
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: