Р Е Ш Е
Н И Е
241/21.4.2017г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и девети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2724 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание
чл.127, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът- Б.П.М., ЕГН **********,***, излага,
че с ответника- П.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***, живеели
на съпружески начала, като от съвместното си съжителство имали родено едно
дете- С.Б.П.,
ЕГН **********.
През периода октомври- ноември 2013 г. страните се разделили. Предвид раздялата
и с оглед общото им дете между родителите било постигнато споразумение относно
мерките касателно родителските права и задължения. Ищецът изпълнявал
спогодбата, но ответницата- не. Последната му създавала пречки да се вижда с
детето и да осъществява лични контакти с него. Предвид изложеното ищецът в
молбата си изрично заявява, че разваля сключената между тях спогодба. Твърди,
че когато детето е при него то се чувства спокойно и щастливо. Сочи, че дъщеря
му е привързана към него. Майката на ищеца му оказвала необходимата помощ при
отглеждането и възпитанието на С.. Ищецът работел като управител в търговско
дружество и получавал месечно възнаграждение в размер на 650.00 лева. Живеел в
апартамент, в който имало изградени отлични условия за отглеждане и възпитание
на детето. Твърди, че с оглед ниската възраст на детето в интерес на последното
е родителските права да бъдат предоставени на майката, като на него му се
определи режим на лични контакти. Страните не можели да постигнат споразумение,
поради което ищецът предявява настоящите претенции. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да се предостави упражняването на родителските права
по отношение на роденото по време на съвместното съжителство между страните
дете – С.Б.П., ЕГН ********** на майката П.Ж.В., ЕГН **********, като
местоживеенето на детето се определи на адреса, на който живее майката към
датата на подаване на молбата, а именно: ***; да се определи на ищеца режим на лични контакти с детето му С.Б.П.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в дните
петък, събота и неделя, от 18:00 ч. в петък до 20:00 ч. в неделя, с преспиване.
При месеци с пет съботи и недели, първия месец от годината – петият уикенд –
при бащата /петък, събота и неделя/, от 18:00 ч. в петък до 20:00 ч. в неделя,
с преспиване; вторият месец – при майката и в този ред до края на календарната
година; всяка втора и четвърта седмица в деня понеделник от 17:30 ч. до 20:30
ч.; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
първата половина на дните от зимната и пролетна ваканции на детето; празничните
дни на Нова година на нечетна година, с преспиване от 10:00 ч. на първия
почивен ден до 14:00 ч. на първи януари; на рождения ден на бащата – 17 юни, от
10:00 ч. до 20:00 ч.; на рождения ден на бабата по бащина линия – 31 юли, от
10:00 ч. до 20:00 ч.; дните на Великденските празници, с преспиване, на четна
година от 10:00 ч. на първия почивен ден
до 14:00 ч. на последния почивен ден; дните на Коледните празници, с
преспиване на четна година от 10:00 ч. на първия почивен ден до 14:00 ч. на
последния почивен ден; рождения ден на детето – 6 май от 14:00 ч. до 20:00 ч.
на 1 юни – ден на детето от 09:00 ч. до 14:00 ч.; на официалния празник 3 март
от 14:00 ч. до 19:00 ч.; на официалните празници 6 септември и 22 септември от
10:00 ч. до 15:00 ч.; на личния празник на бащата именния ден – Б. (06 януари)
от 14:00 ч. до 19:00 ч.; на личния празник на детето С. – 27 декември от 09:00
ч. до 14:00 ч. Ищецът моли да се определи издръжка, която следва да заплаща на
детето си С.Б.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.Ж.В., ЕГН **********, в размер на 120,00
лв. (сто и двадесет лева), платими до 10-то число на всеки текущ месец, считано
от 01.11.2016 г., по банков път, по сметка на майката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на правото на издръжка. Претендира и разноски. В
съдебно заседание е допуснато изменение на част от исканията, като претенцията
касателно предоставяне на родителските права се счита предявена като искане за
предоставяне на родителските права по отношение на общото на страните дете
съвместно на двамата родители.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
заявява, че оспорва иска относно режима на лични контакти и размера на
издръжката, сочейки аргументи. Предлага друг режим на лични контакти на бащата
с детето, като претендира издръжка, в размер на 250.00 лв.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: Видно от представения по делото официално заверен препис от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0806/10.05.2014
г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна, безспорно и категорично се установява,
че страните са родители на малолетната С.Б.П., ЕГН **********. Не се спори
между страните, че същите са живеели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство е родена дъщеря им С.. Не се спори, че още преди раждането на
детето, страните са се разделили и не живеят заедно, като непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката, която живее
с детето в ***. Сочените обстоятелства се потвърждават и от събраните както
писмени, така и гласни доказателства. Ищецът първоначално в исковата си молба
заявява, че желае упражняването на родителските права по отношение на детето да
се предостави на майката и местоживеенето му да бъде на адреса, на който живее
ответницата, но в последствие, в откритото съдебно заседание, прави искане за предоставяне
на родителските права по отношение на общото на страните дете съвместно на
двамата родители. Според разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, при спор относно
родителски права, ако не се постигне споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, като съдът следва да се произнесе относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 от СК.
Нормата на чл.59, ал.2 от СК предвижда, че при спор относно родителските права,
съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от
тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК
при решаване въпроса за определяне мерките за упражняване на родителските права
съдът преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на детето-
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, интересът на родителите към заниманията на детето, привързаността
на детето към тях, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Тези обстоятелства съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС
№1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. Въпреки ясната законова
разпоредба /чл.59, ал.2 от СК/, действително в съдебната практика съществува и
становище, най- вече при липса на спор между родителите, когато последните
желаят съда да утвърди постигнато между тях споразумение, за възможност
упражняването на родителските права да се предостави едновременно и на двамата
родители. Това становище не се споделя от настоящият състав особено при
съществуващ спор между родителите, тъй като от една страна, както при старата
уредба, така и в действащия СК, законодателят ясно е посочил, че при
съществуващ спор между родителите относно родителските права, съдът следва да
реши кой от двамата следва да упражнява родителските права. На следващо място,
при разглеждане на конкретния казус, съдът счита, че не е в интерес на детето
упражняването на родителските права да се предостави едновременно и на двамата
родители. От събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, се
установи, че между родителите на детето съществува неразбирателство, което е
проява за чести конфликти по между им. За да стигне до този извод, съдът се
съобрази с водените между страните различни съдебни производства /по ЗЗДН, иск
за ангажиране на деликтна отговорност/, както и с изявленията на разпитаните в
полза и на двете страни свидетели. От събраните гласни доказателства
/показанията на свидетелите Р. Д., К. А./, се установи, че страните не се
разбират, като между тях често възникват конфликти. Не се установиха по
безспорен и категоричен начин причините, поради които са възниквали
конфликтите. Ето защо, при така изразените противоречия и неразбирателство
между страните, съдът стига до извода, че няма да е в интерес на общото им дете
родителските права да се упражняват съвместно от двамата родители. Смисълът на
едно съвместно упражняване на родителски права, според привържениците на тази
идея, е в предоставената възможност едновременно и на двамата родители да
вземат важни за развитието и възпитанието на детето си решения, която
възможност би могла да се прояви при съществуващо разбирателство между
родителите.
По
въпроса на кого от двамата да се предостави упражняването на родителските
права, съобрази следното: Както е посочено по-горе не съществува спор, че С. от
раждането си живее с майка си и тя е родителят, който полага непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието й. Съгласно представения социален доклад,
майката и детето живеят при отлични хигиенно- битови условия в жилище,
собственост на майката на ответницата. Активна подкрепа при отглеждането на
детето се предоставя и от бабата на детето по майчина линия, която живеела в
едно домакинство с ответницата и С., като се наблюдавали много добри
взаимоотношения между членовете на домакинството. Съществувала силна
емоционална връзка между детето и майката, като С. била в постоянен физически
контакт с майка си, прегръщала я спонтанно, целува я и търси вниманието й по
време на игра. Ако майката излезе от стаята, детето ставало неспокойно и
започвало да я търси. Установи се, че бащата живее в самостоятелно жилище, в
което също има изградени отлични условия, но въпреки заявеното от него, че
помощ при отглеждането и възпитанието на детето ще оказва неговата майка, то
последното не се установи по безспорен и категоричен начин. Нещо повече, по
делото, като свидетел е разпитана и бабата на детето по бащина линия, която
изрично заяви, че когато детето е при баща си, всички грижи са поети от него,
тя нищо не върши- „Грижи се, като баща за нея. Той я разхожда, храни я,
приспива я, измива я. Всичко той върши. Аз нищо не върша. Отивам, за да я видя
и да си поиграя с нея“. На следващо място, както от безспорните изявления между
страните, така и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се установи,
че предвид работата на ищеца- управител на търговско дружество, същият е много
ангажиран в трудовия процес. Предвид гореизложеното, както и след като съобрази
ниската възраст на детето, неговия пол, обстоятелството, че от момента на
раждането му за него основно грижи са полагани от майката, помощта, която
майката получава от бабата на детето, заключава, че по-подходящият родител, на
когото следва да се предостави упражняването на родителските права е майката.
Иманентна
черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и
режимът на лични отношения на детето с другия родител. Съгласно текста на
нормата на чл.59, ал.3 от СК, определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят
може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. От събраните по
делото гласни доказателства, показанията на разпитаните в полза на ищеца
свидетели, стана ясно, че същият е привързан към дъщеря си, като желае да
осъществява по- чести контакти с детето си. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, вътрешно и взаимно
непротиворечащи си. По делото е представен и втори социален доклад, изготвен на
базата на проведени срещи между бащата и детето, от който става ясно, че не е
налице синдром на родителско отчуждение, като се наблюдават много добри
взаимоотношения между ответника и дъщеря му. С. била видимо удовлетворена да
прекарва време с баща си, като се радвала, когато двамата играели заедно. От
своя страна бащата също проявявал добър подход към детето и се съобразявал с
емоционалното състояние на дъщеря си. Предвид изложеното, с оглед възрастта и правилното
развитие на детето, и необходимостта то да има пълноценни контакти и с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът
счита, че подходящ режим на лични контакти ще е следният: всяка
първа и трета събота и неделя, в часовете от 10:00 ч. в събота до 20:00 ч. в
неделя, с преспиване, като детето ще бъде вземано от дома на майката и
съответно ще бъде връщано в дома на майката; през седмицата- всеки втори и
четвърти понеделник и четвъртък, в часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, като
детето ще бъде вземано от съответното детско заведение, в което е настанено и
ще бъде връщано в дома на майката, а при положение, че в този ден детето не
присъства в детското заведение, ще бъде вземано и връщано от и в дома на
майката; двадесет дни през лятото /в периода от 01.06. до 31.08/, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; първата половина от коледните,
новогодишните и великденски празници на всяка четна година и втората половина
от същите празници през всяка нечетна година; на рождения ден на бащата-
17.06., ако детето посещава детско заведение- в часовете от 17.00 ч. до 19.30
часа, а при положение, че не е в детско заведение, съответно няма учебни
занятия- в часовете от 10.00 часа до 14.30 часа; за рождения ден на детето-
06.05., в часовете от 9.00 часа до 13.30 часа. Съдът счита този режим за
подходящ, тъй като същият ще позволи на детето да осъществява едни по-
пълноценни контакти с баща си, като същевременно не се отделя за по-значителен
период /периоди/ от майката, с която е свикнало и, от която, предвид възрастта
си, има непосредствена нужда. С оглед на факта, че родителите на
детето са разделени, би следвало родителят, който упражнява непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, да съдейства на детето при
осъществяване на контактите му с другия родител, като не пречи на последния, а
напротив подпомага по най-добрия за детето начин срещите му с родителя,
неупражняващ родителските права, за да се изгради и стабилизира емоционалната
връзка между баща и дъщеря.
Относно претенцията за издръжка, за да
се произнесе, съобрази следното: Разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК гласи, че всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето, като нормата на
чл.142, ал.1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Видно от представения от ответника частно заверен препис от
трудов договор №20/22.11.2016 г., се установи, че майката работи по трудово
правоотношение, като е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 515,
00 лева. Ищецът представи документ- удостоверение, издадено от търговско
дружество „ПС електрик“ ООД, на което дружество същият е законен представител
/документът носи подписа на ищеца, в качеството му на управител на
дружеството/, от което е видно, че за периода от април 2016 до септември 2016
г. същият е получил, като трудово възнаграждение, сума от 3 900, 67 лева
/средномесечно трудово възнаграждение за същия период, в размер на 650, 11
лева/. Няма спор, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че като управител на търговско дружество ищецът реализира доходи
над средната работна заплата за страната. Всички, разпитани по делото
свидетели, заявиха, че бащата има много добро финансово състояние, като има
възможност да задоволява всякакви потребности на дъщеря си. От представеното по
делото споразумение между страните, се установи, че същите са уговорили бащата
да заплаща месечна издръжка на детето, в размер на 400.00 лева, която издръжка,
предвид представените документи /извлечения от банкова сметка/ ***. От гласните
доказателства става ясно, че ищецът за определен период е предоставил на
ответницата автомобил и карта за гориво, с месечен лимит 70 литра /показания на
свидетеля М. М./. На следващо място извод, че ищецът реализира доходи над
средната за страната работна заплата, съдът прави и от изявленията на самия
ищец, който неведнъж заяви, че има материални възможности, като постоянно
купува на детето си дрехи и играчки, води го на разходки в съседни градове /гр.
В./. Не се ангажираха доказателства по делото за наличието на алиментни
задължения на ищеца към други лица. Няма и наведени твърдения в този смисъл. Като
съобрази горните обстоятелства и след като отчете нуждите на детето, предвид
възрастта му и възможностите на родителите, съдът счита, че следва да му бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 300.00 лв., от които бащата да
заплаща 220.00 лв., а останалите 80.00 лв. - да се осигуряват от майката. По-голямото
парично участие на бащата е обусловено от материалните възможности на бащата,
както и от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и
възпитанието на детето се понасят от майката. Издръжката се дължи, считано от 01.11.2016
г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване правото на
издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до десето
число на месеца, за който се отнася.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83,
ал.1, т.2, Б.П.М. следва
да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката,
в размер на 316, 80 лева.
По отношение направеното от ищцовата
страна искане за присъждане на разноски, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното: В случая
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита най- добрия интерес на
детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за
настоящия съд съдебна практика.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето С.Б.П., ЕГН ********** на майката – П.Ж.В., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея на
следния адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата Б.П.М., ЕГН **********,***, с
детето С.Б.П., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя, в
часовете от 10:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, с преспиване, като детето
ще бъде вземано от дома на майката и съответно ще бъде връщано в дома на
майката; през седмицата- всеки втори и четвърти понеделник и четвъртък, в
часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, като детето ще бъде вземано от съответното
детско заведение, в което е настанено и ще бъде връщано в дома на майката, а
при положение, че в този ден детето не присъства в детското заведение, ще бъде
вземано и връщано от и в дома на майката; двадесет дни през лятото /в периода
от 01.06. до 31.08/, когато майката не ползва платен годишен отпуск; първата
половина от коледните, новогодишните и великденски празници на всяка четна
година и втората половина от същите празници през всяка нечетна година; на
рождения ден на бащата- 17.06., ако детето посещава детско заведение- в
часовете от 17.00 ч. до 19.30 часа, а при положение, че не е в детско
заведение, съответно няма учебни занятия- в часовете от 10.00 часа до 14.30
часа; за рождения ден на детето- 06.05., в часовете от 9.00 часа до 13.30 часа.
ОСЪЖДА
Б.П.М.,
ЕГН **********,***, да
заплаща
на детето си С.Б.П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител П.Ж.В., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 220.00 лева /двеста и двадесет лева/, считано от 01.11.2016
г. до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване правото
на издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – до десето
число на месеца, за който се дължи издръжката.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса върху
определеният размер на издръжката, в размер на 316, 80 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: