Р
Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 09.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря……………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА…………...и в присъствието на
прокурора………………………..…………………………...като разгледа докладваното от
съдията …...гр.дело № 533 по описа за 2020год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б.А.Ю., с адрес: ***,чрез пълномощника си адв.И.И. от ЛАК, съдебен адрес: *** против А.Ю.А., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че от началото на 2019 г. заживял с ответницата на семейни начала в дома на родителите си, находящ се в с.Александрово, обл.Ловеч. Сочи, че преди да заживее с ответницата на семейни начала същата и живяла с друг мъж, от който има родени три деца. От съвместното съжителство на страните на 24.10.2019 г. се родил синът им Ю. Б.А..
Ищецът твърди, че в началото на съвместния им живот се разбирали добре с ответницата и както те двамата, така и родителите му полагали грижи и за трите деца на ответницата. Изтъква, че ответницата страда от „Епилепсия“, поради кето се принудили да потърсят специалисти от гр.Плевен. Многократно я водил на прегледи, като след това закупувал всички медикаменти за нейното лечение. Поради тази причина същата родила общото им дете в гр.Плевен, където можели да осигурят необходимата медицинска помощ.
Наведени са твърдения,че два месеца след като серодито детето им, ищецъът решил да се почерпи в дома си. Пийнал 2-3 бири и решил да отиде до магазина с цел да си куи още две бири. При излизането си от дома оставил ответницата с децата, като по това време родителите му били на гости в дома на брат му. Не след дълго по телефона му се обадила майка му и заявила, че А. й се обадила и споделила, че изпила всички хапчета от кутийката, която е за лечението й и искала да й простят за всичко.
Ищецът твърди, че веднага тръгнал към дома си, като при пристигането му ответницата лежала на леглото, била неадекватна и дишала тежко. Повикал сестра си, която живеела на близо и се обадили на 112. В МБАЛ Ловеч оказали спешна медицинска помощ и 4 дни ответницата останала на стационарно лечение в „Интензивно отделение“. След изписването й всички в семейството полагали грижи за нейното възстановяване.
Наведени са твърдения, че един месец след опита за сомоубиство ищецът взел решение да отиде да работи в Кралство Белгия. Въпреки несъгласието му, А. тръгнала с него, като оставила децата на грижите на майка му. В края на м.април 2020 г. двамата се завърнали от чужбина, но ответницата не желаела да се грижи за децата. Ищецът твърди, че в началото на м.май А. напуснала безпричинно семейното им жилище заедно с трите си деца от предишно съжителство, а синътим Ю.останал при ищеца. От приятели ищецът установил, че е заминала да живее при блат си М. .А ***.
Твърди се, че в момента единствено ищеца, с помощта на родителите си, полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето Ю., тъй като А. не желае да се върне в дома им, въпреки многократните покани от страна на ищеца. Ищецът излага, че в дома си е създал всички условия за отглеждането и възпитанието на детето, докато ответницата няма никакви условия за отглеждането на детето.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителскита права върху роденото от съвместното съжителство между Б.Ю. и А.А. малолетно дете Ю. Б.А. на бащата, като същото ще живее при него; да осъди ответницата да изплаща на детето Ю. Б.А. месечна издръжка в размер на 170.00 лв, чрез Б.А.Ю., като баща и законен представител, считано от датата на пдаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката; да определи режим на личин отношения на майката с детето всяка първа неделя от месеца от 9,00 часа до 14,00 часа.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В насроченото о.с.з.ищецът явява лично и с адв.И.. Поддържа иска и моли същия да бъде уважен така, както е предявен.
Ответницата А.Ю.А. се явява лично в с.з. Заявява, че има желание тя да упражнява родителските права и детето да живее при нея, но към настоящия момент няма възможности и условия за това.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели:А. Ж. А.и З. П. М., на които съдът дава вяра, тъй като същите бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано, както и показанията на свидетелите: Н. А. М.и А. Ю.А., които съдът преценява с оглед на станалите данни по делото предвидобстоятелството, че са в близки роднински връзки ссъс страните –първата е майка на ищеца, а вторият е брат на ответницата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представените удостоверения за раждане на Община - Плевен, детето Ю. Б.А. е родено на *** г., като ответницата А.Ю.А. е негова майка, а ищецът Б.А.Ю. – негов баща.
По делото е безспорно, че родителите на детето нямат сключен граждански брак, но са съжителствали на съпружески начала и именно през този период е роден техният син Ю..
Съгласно данните по делото, ответницата има още три непълнолетни деца от предходно нейно съжителство с друг мъж.
Страните не спорят, че са съжителствали в дома на родителите на ищеца, находящ се в с.Алекдандрово, обл.Ловеч. В този дом са били отглеждани и трите деца на ответницата, родени от предишната й връзка.
Установено е, че ответницата страда от „Епилепсия“, поради което многократно заедно с ищеца са посещавали в гр.Плевен за преглед и предписване на медикаментозна терапия от съответните специалисти.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в началото на м.януари 2020 г. ищцата А.А. опитала да се отрови, като изпила всички хапчета, предписани за лечението й. По това време била сама с децата вкъщи, а ищецът бил отишъл до магазина. Именно там му позвънила майка му /св.Миланова/, която го уведомила, че е получила обаждане от А. и последната молила за прошка, все едно се сбогува и споделила, че е изпила някакви лекарства. Когато се прибрал вкъщи, ответницата била неадекватна и дишала тежко. Обадил се на 112 и на място пристигнала Бърза помощ, като ответницата е откарана в МБАЛ – Ловеч, където престояла няколко дни под лекарски грижи в „Интензивно отделение“.
Около месец след гореописания инцидент страните заминали заедно за Кралство Белгия, от където се завърнали в края на м.април 2020 г.
На 09.05.2020 г. ответницата заедно с трите деца от предишната си връзка напуснала жилището, а детето Ю. останало да живее при ответника и негов баща.
От гласните доказателства се установява, че първоначално ответницата и децата се установили в жилището на нейния брат- св.А. А. ***, където живели за кратко, поради липсата на условия. Св.А. споделя, че през този период ищецът е посещавал адреса, за да говори с А. да се прибере вкъщи, но тя отказвала. Случвало се е при посещенията си ищецът да води със себе си и сина им Ю., но в тези случаи ответницата така и не успяла да види детето, тъй като по това време не била в жилището. Понастоящем ответницата живее при другия си брат Галин А. ***, което обитават той и синът му. Разпитаните по делото свидетели дават непротиворечиви показания, че към момента ответницата не полага непосредствени грижи за нито едно от децата си. Трите й по-големи деца живеят в с.Александрово при баба си и дядо си по бащина линия, които на този етап изцяло са поели грижите за тях. Най-малкото дете Ю. живее с баща си в с.Александрово, който подпомаган от родителите си, се грижи за него и задоволява всички негови потребности. От доказателствата по делото се установява, че майката не е търсила контакт с децата и не ги посещавала. От показанията на св.Миланова е видно, че ответницата не е звъняла и по телефона, за да се интересува как е Ю. и има ли нужда от нещо, като от м.май 2020 г. не го е виждала.
В дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения ответницата А.Ю.А. заявява желание да полага грижи както за по-големите деца, така и за Ю., но признава, че в момента няма такава възможност :„..Ще си прибера децата като си стъпя на краката, всяко начало е трудно, сега нямам възможност да си гледам децата..“
В хода на извършеното социално проучване е установено, че основните грижи за детето Ю. се полагат от бащата Б.А.Ю.. Същият о есогирули подходяща среда за отглеждане на детето, осигурени са лично пространство, облекло и индивидуални принадлежности, както и достъп до здравеопазване. Ю. е споделил, че доходите му към момента са от социални добавки и средства от чужбина. Съгласно данните в социалния доклад, детето е привързано към родителя, който полага непосредствените грижи за него. С майката не е проведен разговор от представител на ДСП - Ловеч, тъй като същата не е осъществила контакт с ОЗД.
При така установените по делото факти съдът приема следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ на детето, който се произнася по посочените въпроси.
В настоящия случай двамата родители не живеят заедно от 09.05.2020 г., когато майката е напуснала жилището. Между двамата не е възможно постигането на съгласие по реда на чл.127 ,ал.1 от СК. В рамките на образуваното производство решаващият съд ще следва да се произнесе по визираните от закона въпроси - местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с другия родител и неговата издръжка.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че местоживеенето на детето Ю. Б.А. следва да се определи при бащата Б.А.Ю., с адрес ***, като именно на него ще следва да се предостави и упражняването на родителските права. Установява се, че след раздялата му с ответницата именнотой, подпомаган от своите близки, полага ежедневните и непосредствени грижи за малолетния си син. От своя страна майката е неглижирала своите родителски задължения, като съгласно данните по делото, същата не посещавала дома, в който детето живее с баща си, не е звъняла и по телефона да се информира как е детето и не осигурява никакви средства за задоволяване на неговите потребности. Независимо от заявеното желание и готовност от майката да полага грижи за сина си Ю., съдът намира, че на настоящия етап необходимите условия за отглеждане на детето, както и по-голяма сигурност и спокойствие за него са гарантирана в семейната среда на бащата. Майката няма установено местоживеене и сигурна работа, като самата тя признава, че в момента няма възможност и условия, подходящи за отглеждане на децата си.
Съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето Ю. два пъти месечно, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 09.00 ч. до 17.00ч., както и възможност да го взима при себе си по 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Съдът отбелязва, че при доказана промяна на обстоятелствата, остава открита възможността да бъде допусната промяна по отношение на упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и определения режим на лични контакти.
Основателна е и заявената
претенция за заплащане на ежемесечна издръжка на децата. Съгласно чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката ще следва да се определи съобразно изискванията на
чл.142, ал.1 от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка /в
случая малолетното дете Ю./ и възможностите на лицето, което я дължи/ответницата
и майка на детето А.Ю.А., /но не по-малко от ¼ от МРЗ за страната, т.е.
не по-малко от 152.50 лв.при МРЗ за страната в размер на 610.00лв, определен
съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. Поисканият от бащата размер от 170.00лв.
се доближава до границата на нормативно установения минимум, посочен по-горе. Независимо от това, с оглед възможностите на
ответницата, този размер се явява завишен. Съдът счита, че претенцията за
заплащане на издръжка на детето следва да бъде уважена до размера от 155.00 лв,
а за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователна и недоказана
претенцията за издръжка подлежи на отхвърляне. Тук следва да се отбележи, че дори ответницата да е безработна и
да няма имущество, то предвид разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата А.Ю.А. ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 425.00 лв, от които: 25.00 лв.- платена държавна такса и 400.00 лв. – адвокатски хонорар, заплатен съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2020 г.
Наред с това, с оглед уважения
размер на иска по чл.143 от СК, ответницата
следва да заплати по сметка на Ловешкия районен
съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна
такса в размер на 223,20 лв., съставляваща 4%
върху тригодишните платежи.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА детето Ю. Б.А., ЕГН **********, род. на *** г. да живее при своя баща Б.А.Ю., ЕГН:**********, с адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. Б.А., ЕГН **********, род. на *** г. на бащата Б.А.Ю., с горните данни.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** с детето Ю. Б.А., ЕГН **********, род. на *** г. два пъти месечно, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 09.00ч. до 17,00ч., както и възможност да ги взима при себе си по 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 от СК, 6 А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Ю. Б.А., ЕГН **********, род. на *** г., чрез неговия баща и законен представител Б.А.Ю., с горните данни, в размер на 155.00 лв/сто и петдесет и пет/ лева, начиная от датата на предявяване на иска /14.05.2020 г./до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, а иска заразликата до пълния претендиран размер от 170.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Ю., ЕГН:**********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 425.00 лв/ четиристотин двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6
от ГПК, А.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС сумата от 223,20 лв./ двеста
двадесет и три лева и 20ст/- държавна такса върху присъдената издръжка,
съставляваща 4% върху тригодишните платежи.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: