Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 06.01.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
четиринадесети декември две хиляди и двадесета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря И.С.
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 192 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.160, ал.4 от ЗООС.
Юрисконсулт Г. С. като пълномощник на „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** със законен представител
изпълнителния директор Л. В. С. обжалва заповед №ПАМ-3/09.04.2020г. на
директора на РИОСВ – Перник. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.4 и
т.5 от АПК. Твърди липса на посочените в заповедта нарушения и несъразмерност
по чл.6, ал.2 и ал.4 от АПК поради прекомерност на ПАМ. Моли за отмяна на
заповедта.
В с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата.
Допълва, че дружеството е представило доказателства, съгласно които е настъпило
прекратителното действие на ПАМ, което налага отмяна на акта. Претендира
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор /л.509-511/ ответният директор на РИОСВ –
Перник, заместен в процеса от директора на РИОСВ – София поради правоприемство
/вж. л.518/ и пълномощникът му оспорват жалбата като неоснователна. Претендира
се юрисконсулско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед №ПАМ-3/09.04.2020г.
на директора на РИОСВ – Перник е издадена на основание чл.160 във вр. с чл.158,
т.3 и т.4, чл.123в, т.1 и т.2, чл.125, ал.2, т.2 и чл.159, ал.2 от ЗООС. С нея на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД е наложена
ПАМ, изразяваща се в:
т.1. спиране, считано от датата на
връчване на ПАМ на производствената дейност на дружеството, извършвана в
Горивна инсталация за производство на електрическа енергия, включваща енергийни
котли /ЕК/ 1,2 и 3 с посочени географски координати на площадката, в частта
производство на електрическа енергия чрез използване на вид гориво – биомаса за
работа на котлите, както и извършване на дейност по оползотворяване с код R1 /използване на отпадъците предимно като гориво или по друг
начин за получаване на енергия/ в инсталацията, като отпадъците са с посочени в
заповедта кодове;
т.2. спиране, считано от датата на
връчване на ПАМ, дейностите извършвани като обслужващи основната производствена
дейност на дружеството по прием на отпадъци на площадката в с.Големо село;
оползотворяване с код R13
/съхраняване на отпадъците до извършване на дейностите по оползотворяване,
обозначени с кодове R1 и R2/
и оползотворяване с код R12 –
размяна на отпадъци за подлагане на дейност по оползотворяване с код R1 /предварително третиране – раздробяване посредством
шредери за предварително третиране на неопасни отпадъци/, като спирането се
отнася за всички отпадъци, посочени в т.1 от заповедта и
т.3. спиране, считано от връчване на
ПАМ експлоатацията на инсталации, обслужващи производствената дейност - 2бр. линии за подготовка и обработка на
биомаса, 2бр. шредерни инсталации и външен бункер Б, подаващ отпадъци към ГТЛ
2Б от системата за подаване на отпадъци, биомаса и горива към ЕК, като е
разпоредено извършване на запечатване на инсталациите.
Органът е определил срокове на
действие на ПАМ, както следва:
т.1 – до въвеждане на система за
автоматично преустановяване подаването на отпадъци в съответствие с чл.14,
ал.2, т.3 от Наредба №4/05.04.2013г.;
т.2 - до завършване на процедурата
за основно охарактеризиране на отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05 и
смесен отпадък от отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05, 16 11 06, 19
09 03 и 19 09 06;
т.3 – до съгласуване на Планове за
вземане на проби за изпитване на отпадъци с цел основно охарактеризиране с
кодове 10 01 15, 10 01 17 и смесен отпадък от отпадъци с кодове 10 01 05, 10 01
15, 10 01 17, 16 11 06, 19 09 03 и 19 09 06 и
т.4 – до доказване пред контролния
орган на нормален режим на работа без изпускане на отпадъчни газове от
изпускателно устройство /ИУ/ №1, удостоверено с контролно измерване от ИАОС,
като се осигури достъп до точката за вземане на проби/извадки на ИУ №1 в
съответствие с изискванията на Наредба №6/26.03.1999г.
ПАМ е наложена за констатирани от
органа 3 нарушения на условията в издадени на дружеството комплексни
разрешителни /КР/, както следва:
1.Условие 2.1, Условие 9.2.8 и
Условие 9.6.1 от КР №45-Н4/2019г. - за несъответстваща на изискванията на
чл.14, ал.2, т.3 във вр. с чл.40, т.1 от Наредба №4 система за автоматично
преустановяване подаването на отпадъци, действаща при превишение на една или
повече от установените НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух;
2.Условие 11.6.3 от КР
№45-Н4/2019г., Условие 11.2.2 и Условие 11.2.4 от КР №299-Н1/2019г. и условие
от Решение №ПЕ-5-ПР/2016г. - за неспазване на задължението за охарактеризиране
на отпадъците и съгласуване на Планове за вземане на проби за изпитване на
отпадъци с цел основно охарактеризиране и
3.Условие 9.2.6 от КР №45-Н4/2019г.
- за неправомерно отвеждане на отпадъчните газове през ИУ №1 при нормален режим
на работа.
Според органът, нарушението на
условията на издадените КР може да доведе до последици за околната среда, в
частност на неорганизирано изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух,
замърсяване на подземните и повърхностните води, нарушаване на системите за
екологична защита, на процесите осигуряващи протичането на благоприятстващи
стабилизирането на отпадъците в границите на депото. Прието е, че има непосредствена
опасност от замърсяване на почвата, водите и въздуха или увреждане на
компонентите на околната среда, което е предпоставка за увреждане на здравето
на жителите на гр.Бобов дол. Органът е извел извод, че операторът не изпълнява
задълженията си в областта на екологичното законодателство. Наложената ПАМ е
издадена с цел преустановяване и предотвратяване извършването на
административни нарушения по чл.123в, т.1 и т.2 и чл.125, ал.2, т.2 от ЗООС.
Мотивите на органа по всяко от
констатираните 3 отделни нарушения на КР са следните:
1.за нарушение на Условие 2.1, Условие 9.2.8 и Условие 9.6.1
от КР №45-Н4/2019г.- органът е посочил, че на дружеството е разрешено да
извършва дейност по т.5.2.“а“ от Приложение №4 към ЗООС в Горивна инсталация за
производство на електрическа енергия въз основа на действаща система за
автоматично преустановяване подаването на отпадъци. Целта на системата е
автоматично да може да преустанови подаването на отпадъци за изгаряне при
превишаване на една или повече от установените в Наредба №4/2013г. норми за
допустими емисии /НДЕ/ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух
поради смущение в работата или повреди в пречиствателните съоръжения,
регистрирано при извършване на задължителните непрекъснати измервания по реда
на глава девета от Наредбата. В Условие 9.6.1 на КР №45-Н4/2019г. са определени
показателите за СНИ /собствени непрекъснати измервания/ на ИУ №2 и ИУ №4, за
които операторът следва да следи чрез системата за автоматично спиране
подаването на отпадъци. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 емисиите, подлежащи
на СНИ са на азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах /прахови частици/, общ
органичен въглерод, хлороводород, флуороводород и серен диоксид – в случаите,
когато за тях са установени НДЕ. Съгласно проверки в дружеството на
07.04.2020г. от РИОСВ - Враца и на 09.04.2020г. от РИОСВ – Перник, РИОСВ –
София и РИОСВ – Стара Загора е установено, че операторът има внедрена действаща
автоматична система за преустановяване подаването на отпадъци в случаите на
превишаване на НДЕ по посочените нормативни показатели, но тази система няма
пълно съответствие, като при последната проверка е установено, че в системата
не са включени показателите азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах /прахови
частици/ и серен диоксид.
2. за нарушение на Условие 11.6.3 от КР №45-Н4/2019г.,
Условие 11.2.2 и Условие 11.2.4 от КР №299-Н1/2019г. и условие от Решение
№ПЕ-5-ПР/2016г. на директора на РИОСВ – Перник – органът е посочил, че в
Условие 11.6.3. от КР №45-Н4/2019г. на оператора е разрешено да извършва
дейност по обезвреждане с код D1
/подземно или надземно депониране/ на отпадъци с посочени в заповедта кодове
единствено след получаване на положителни становища за извършване на дейност по
депониране на тези отпадъци въз основана на проведено основно охарактеризиране в
съответствие с изискванията на част I, раздел
1, т.1.1. на приложение №1 от Наредба №6. Съгласно Условие 11.2.2 от КР преди
приемане на отпадъците притежателят на КР следва да докаже, че отпадъците
отговарят на критериите за тяхното приемане по раздел III
от Наредба №6 /чл.33, ал.1/ и част I от
приложение №1 на Наредбата. По правилото на чл.34, ал.1 от Наредбата, за определяне
на отпадъците, които могат да се приемат на съответния клас депо операторът на
депото извършва изпитване на отпадъците на три етапа в следната
последователност: 1.основно охарактеризиране, 2.изпитване на установяване на
съответствието и 3.проверка на място.
Органът е установил, че представените от дружеството доклади
от проведената процедура по основно охарактеризиране на производствени неопасни
отпадъци с кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05 и смесения поток от отпадъци с
кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05, 19 09 03, 19 09 06 и 16 1108 с анализи от
акредитирана лаборатория са с констатирани от изпълнителния директор на ИАОС от
17.10.2019г. несъответствия с утвърдените планове за пробовземане, т.к.
пробонабирането е извършено в рамките на 7 месеца, вместо на 9, за което
компетентният орган не е уведомен и не е изразил становище, като пробите са
компрометирани, т.к. използваното през посочените месеци гориво не е единствено
въглища /през периода м.06-м.10.2018г. са използвани общо 280 700т.
биомаса, който период съвпада с периода на пробовземането от м.04 до
м.10.2018г./. С писмо от 19.12.2019г. изпълнителният директор на ИАОС се е
произнесъл със становище, че не приема за легитимни представените доклади за
основно охарактеризиране на отпадъците с посочените по-горе кодове и е
прекратил процедурата до представяне на нови доклади. При това положени е
прието, че отпадъците не могат да се депонират и не би следвало да се извършва
съвместно изгаряне на въглища с биомаса и въглища с биомаса и отпадъци. Органът
е посочил, че с депониране на отпадъците, предмет на нарушението, се създава
риск за състоянието на околната среда с оглед неизвестността на основните
характеристики на отпадъка чрез съответни му състав и взаимодействие.
3. за нарушение на Условие 9.2.6 от КР №45-Н4/2019г. –
органът е посочил, че на дружеството е разрешено отвеждане на отпадъчните
газове от ЕК №1,2 и 3 към ИУ №1 единствено при преходни режими на работа на
инсталацията или авария на СОИ /сероочистваща инсталация/ при спазване на
Условие 9.2.7, Условие 9.2.11, Условие 9.2.13, Условие 9.2.14 и Условие 9.2.15.
При проверката на 07.04.2020г. е установено изпускане на емисии на вредни
вещества през ИУ №1 без да преминат пред СОИ при нормален работен процес без да
са налични преходни режими на работа или авария, като съгласно справка от
дружеството през периода 00.00 часа на 01.04.2020г. до 12.00 часа на
07.04.2020г. има непрекъснато отвеждане на отпадъчни газове към ИУ №1 с което е
нарушено Условие 9.2.6 от КР. Органът е посочил, че има постъпило от оператора
само едно писмо за изключване на блок 3 на 04.04.2020г. и включването му на
06.04.2020г., а за останалото време липсва уведомление за наличие на условия на
преходни или аварийни режими на работа. При съвместната проверка на
09.04.2020г., обективирана в КП №101, е установено изпускане на газове от ИУ №1
при нормална експлоатация на ЕК №3, като не е имало достъп до пробовземната
точка на ИУ №1 с цел контролно измерване на емисиите, изпускани през комина.
Посочено е, че експлоатацията на СОИ води до намаляване на вредните емисии от
прах и серен диоксид в атмосферата, формирани от дейността на дружеството.
Съгласно КП №102/10.04.2020г.
процесната заповед е връчена на дружеството на 10.04.2020г. /л.494/, а жалбата
по делото е подадена на 13.04.2020г. /л.135/.
С определение 6544/02.06.2020г. на ВАС по адм.д.№4221/2020г.
е спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед до приключване на
производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
От административната преписка по издаване на оспорената
заповед се установява следното:
КР №45-Н4/09.04.2019г. на
изпълнителния директор на ИАОС е издадено на дружеството за експлоатация на
Горивна инсталация за производство на електрическа енергия, включваща ЕК №1,2 и
3 и инсталация за производство на водород.
КР №299-Н1/09.01.2019г. на
изпълнителния директор на ИАОС е издадено на дружеството за експлоатация на
депо за неопасни производствени отпадъци в землището на с.Каменик, община
Бобошево.
В КП №92/07.04.2020г. са
обективирани резултатите от извънредната проверка по документи и на място от
РИОСВ – Перник на Горивната инсталация за производство на електрическа енергия
в с.Големо село във връзка със заповед №РД-271/06.04.2020г. на министъра на
околната среда и водите, а в КП №101/09.04.2020г. - резултатите от извънредната
съвместна проверка по заповедта на министъра. В КП №101 /стр.2 от същия/
проверяващите са констатирали липса на действаща система за автоматично
преустановяване подаването на отпадъци в случай на превишаване на показателите
прах, серен диоксид, въглероден оксид, азотни оксиди и произтичащото от това несъответствие
на системата /л.194/. Направени са и съответните изводи за системите за СНИ към
ИУ №2 и ИУ №4, които нямат отношение към нарушението по т.1 от процесната
заповед.
В КП №101 /стр.2 от същия/ проверяващите са констатирали изпускане
на газове от ИУ №1 при нормална експлоатация на ЕК №3 без превключвания на
енергийни мощности, без аварии на пречиствателни съоръжения или други преходни
режими, описани в Условие 6.15 от КР и липсата на достъп до пробовземна точка
от ИУ №1 за контролно измерване на емисиите, изпускани през комина, които данни
са във връзка с нарушението по т.3 от процесната заповед. Подобни са данните за
това нарушение и от предходната извънредна проверка по заповедта на министъра,
обективирана в КП №97-РЙ/ДН от 07.04.2020г.
В КП №92/07.04.2020г. /стр.8 от същия/ са
обективирани резултатите от проверката за нарушението по т.2 от процесната
заповед, идентични с фактите и обстоятелства по заповедта. Решение
№ПЕ-5-ПР/2016г. на директора на РИОСВ – Перник е приложено на л.280-283 от
делото и касае преценката на органа да не се извършва ОВОС на инвестиционното
предложение на дружеството за разширяване на производствената дейност,
включваща дейност по оползотворяване /R1 –
изгаряне/ на неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/, което
няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни
местообитания, популации и местообитания на видове предмет на опазване в
защитени зони. От приложените писма на изпълнителния директор на дружеството до
РИОСВ – Перник, становища на директора на РИОСВ – Перник, документацията за
основно охарактеризиране на отпадъци, доклади от дружеството, протоколи за
изпитване на отпадъци, становища на директора на РИОСВ – Перник, справки за
количества и характеристика на използваните горива на л.322-483, обхващащи
периода м.06.2017-м.12.2019г. се потвърждава изнесената в процесната заповед
фактическа обстановка за нарушението по т.2 от заповедта досежно изготвените от
дружеството доклади с анализи от акредитирана лаборатория за основно
охарактеризиране на отпадъците, констатираните от контролните органи пропуски
при пробонабирането на пробите, събраните данни за използване на биомаса като
гориво през периода на взимане на пробите и незавършените процедури по основно
охарактеризиране на отпадъците с посочените в процесната заповед кодове и
прекратената процедура поради неприемане за легитимни на представените доклади.
Посочените КП от проверките на
дружеството са изготвени от компетентни длъжностни лица, съдържат техните
подписи и подписи на присъствалите на проверките представители на дружеството.
В хода на съдебното производство дружеството не е оспорило достоверността на
протоколите.
По делото са приети писмени доказателства
за изпълнение от дружеството на посочените в процесната заповед срокове за
действие. За срока по т.1 е приобщен КП №148/21.05.2020г. на РИОСВ – Перник
/л.526-529/, съгласно който е извършен демонтаж на съществуващи компаратори за
въвеждане на гранични стойности на ТОС, НСL
и НF с управляващи функции и са монтирани и насторени
регистратори за прах, НСL, ТОС, СО2
/серен диоксид/, НF, NОх
/азотен оксид/ и СО /въглероден оксид/, като при направената симулация е
констатирано, че системата действа. За срока по т.2 от заповедта в посочения КП
е записано, че за завършване на процедурата по основно охарактеризиране на
посочените в заповедта кодове отпадъци дружеството е изпратило в ИАОС копия от
документи за извършено пробовземане и предстои изготвяне на становище от РИОСВ
– Перник. Освен това са представени от оператора планове за съгласуване на
проби с цел извършване на основно охарактеризиране на отпадъците с посочените в
заповедта кодове и същите са изпратени за произнасяне от ИАОС по компетентност.
На 30.06.2000г. на основание чл.35, ал.6, т.2 от Наредба №6/2013г. изпълнителният
директор на ИАОС е изготвил становища по представените от дружеството
доклади със заключения, че отпадъци с
кодове 10 01 01, 10 01 02, 10 01 05 и смесен отпадък с код 10 01 01, 10 01 02,
10 01 05, 16 11 06, 19 09 03 и 19 09 06 могат да бъдат приети за обезвреждане
чрез депониране в депо за неопасни отпадъци, с което е завършена процедурата по
основно охарактеризиране на отпадъците съгласно указанието в процесната заповед
/л.531-542/. За срока по т.3 от заповедта е представено писмо от 23.04.2020г.,
с което дружеството е представило на РИОСВ – Перник по два екземпляра на
планове за вземане на проби за изпитване на отпадъци с кодове 10 01 15, 10 01
17 и смесен отпадък от отпадъци с кодове 10 01 05, 10 01 15, 10 01 17, 16 11
06, 19 09 03 и 19 09 06 /л.543-544/, които са съгласувани от ИАОС, видно от
писмо изх.№2447/12.10.2020г. на л.549 от делото. За срока по т.4 от заповедта в
КП №148/21.05.2020г. е записано, че дружеството е осигурило достъп до точката
за вземане на проби от ИУ №1, извършено е контролно замерване на 1бр. контролна
точка на кота 70 на ИУ №1, измерени са емисиите, изпускани от ИУ №1, като
измерването е извършено от акредитирана лаборатория на ИАОС, за което е
съставен протокол за проверка /ПП/ №15/21.05.2020г., приложен на л.547-548.
Резултатите от измерванията са обективирани в Протокол за изпитване
№01-0808/29.05.2020г. и Протокол №691/21.05.2020г. на ЦЛ към ГД
„Лабораторно-аналитична дейност“ при ИАОС /л.561-564/, съгласно които няма
установени завишени стойности на измерените показатели за прах, серен диоксид,
въглероден оксид, азотни оксиди, общ органичен въглерод и тежки метали без
живак.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от
представител на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.160, ал.4 от ЗООС. Съдържането на приложената ПАМ се изразява в спиране на
част от производствената дейност на дружеството, свързана с производство на
електрическа енергия чрез използване на биомаса в работата на ЕК №1, 2 и 3, спиране
на обслужващата дейност за посоченото производство във връзка с приема на отпадъци, тяхното съхраняване и
предварително третиране, както и спиране на инсталациите, обслужващи спряната
производствена дейност. Волеизявлението на органа относно съдържанието на ПАМ е
с утежняващ за адресата характер, като ПАМ е преустановителна, а с оглед
заложените в нея срокове за отстраняване на нарушенията ПАМ е и възстановителна
по см. на чл.159, ал.1 от ЗООС. Оспорването е осъществено в срока по чл.149,
ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Нормата на чл.160, ал.1 от ЗООС възлага в компетентност на органа по чл.158 от
ЗООС прилагането на ПАМ. Директорите на РИОСВ попадат в изброяването на
оправомощените органи по чл.158 от ЗООС. Седалището на адресата на ПАМ е в
териториални обхват на РИОСВ – Перник, видно от Приложението към чл.1, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на РИОСВ, в редакцията на Приложението,
обн. ДВ, бр.49/ 2018г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК. Съгласно правилото на
чл.6, ал.1, т.6 от Правилника, директорът на посочената РИОСВ – Перник, преди преминаването
й към РИОСВ – София, осъществено с изменението и допълнението на Правилника,
обн. ДВ, бр.54/16.06.2020г., има правомощие да прилага ПАМ при констатирани
нарушения на законодателството в областта на околната среда. Страните не спорят
относно компетентността.
Заповедта съответства на предвидената мотивирана писмена
форма по чл.160, ал.1 и ал.2 от ЗООС. Заповедта съдържа вида на ПАМ и начините
на нейното прилагане във връзка с регламентацията по чл.159, ал.1 и ал.2 от
ЗООС относно вида на ПАМ като преустановителна и възстановителна и прилагането
й чрез спиране на засегнатата от нарушенията производствена дейност на
дружеството, свързаната с нея обслужваща такава и недопускане работата на
инсталациите и съоръженията за дейността. Отделно от това, съдържанието на
заповедта отговаря по форма и на общото правило по чл.59, ал.2 от АПК.
Заповедта има наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни
основания за прилагане на ПАМ, ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без
противоречия и съответстват на приложимите материалноправни норми за извършените
нарушения. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за
неговото формиране.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и
обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими,
допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по
чл.7 от АПК. Установените нарушения са изведени от констатациите на контролните
органи във връзка с дейността на оператора от извършените проверки, чиито
резултати са обективирани в съответните КП, връчени на заинтересованото лице.
Дружеството е запознато с констатациите на проверяващите органите, поради което
не е нарушено правото му на защита. Това право надлежно е упражнено посредством
подаване на жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ. Специалният ЗООС не
регламентира специална процедура по издаване на заповедта, различна от
процедурата за издаване на ИАА по АПК.
Заповедта обаче противоречи на материалния закон.
Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в
оспорената заповед са хипотезите на чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС. В случая по
делото, във връзка с указанията на съда по чл.170, ал.1 от АПК, органът не
доказа наличие на посочените правните основания за издаване на заповедта.
За основанието по чл.158, т.3 от ЗООС.
Случаят за прилагане на ПАМ по чл.158, т.3 от ЗООС
предполага възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на
околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. Органът
е констатирал непосредствена опасност от замърсяване на почвата, водите и
въздуха или увреждане на компонентите на околната среда, което е предпоставка
за увреждане на здравето на жителите на гр.Бобов дол. Дефиниция за „замърсяване
на околната среда“ е дадена в §1, т.5 от ДР на ЗООС. За да има замърсяване на
околната среда е необходима промяна на качествата на средата в следствие на
възникване и привнасяне на физически, химически или биологични фактори от
естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали
се превишават действащите в страната норми. Следователно, за да има
непосредствена опасност от замърсяване на околната среда органът следва да
докаже, че в следствие на установените нарушения от дружеството е налице реална
и предвидима опасност за промяна на качествата на околната среда. Дефиниция за
„увреждане на околната среда“ е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗООС. Увреждането е
резултатно деяние – при него има изменение на компонентите на средата, водещо
до влошаване на качеството на живот на хората, обедняване на биологичното
разнообразие или затруднено възстановяване на природните екосистеми. Нито в
съдържанието на заповедта, нито в обуславящите я писмени доказателства /КП от
проверките на органите и документите по основно охарактеризиране на отпадъците/
съществуват данни за възникнала непосредствена опасност за замърсяване или
увреждане на околната среда. Няма данни, че по време на проверките от
07.04.2000г. и 09.04.2000г. е установено превишаване или опасност от
превишаване на НДЕ на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, поради
което частичното несъответствие на внедрената и действаща система за
автоматично преустановяване подаването на отпадъци с Условията на КР и чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба №4/2013г. не може да обоснове възникнала непосредствена
опасност за замърсяване на околната среда. Депонирането на отпадъци от
дружеството без завършена процедура по основно охарактеризиране на отпадъците
по част I, раздел I, т.1.1.
от Приложение №1 към Наредба №6/2013г. също не обосновава твърдяната от органа
опасност от замърсяване на околната среда, т.к. липсва информация и събрани
данни за това. Хипотетичната възможност за замърсяване не изпълнява
изискванията на закона за обосноваване на възможна реална непосредствена
опасност от замърсяване. Нещо повече, в решение №ПЕ-5-ПР/2016г. на РИОСВ –
Перник, цитирано в оспорената заповед, е отречена нуждата от извършване на ОВОС
на инвестиционното намерение на оператора във връзка с дейността по изгаряне на
неопасни отпадъци съвместно с основното гориво /въглища/ поради липса на
вероятност от значително отрицателно въздействие върху природата, като в
мотивите на решението е цитирано писмо с изх.№П-ДР-1474/29.01.2016г. на РЗИ –
Кюстендил, съгласно което не може да се обоснове предположение за значително
отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве. Няма
доказателства, че от 2016г. до датите на проверките от контролните органи има
промяна във факторите на околната среда. Освен това, констатираното в
оспорената заповед неправомерно отвеждане на отпадъчни газове през ИУ №1 при
нормален режим на работа на ЕК не е подкрепено със съответните измервания на
вида газове и тяхното количество и съпоставяне с НДЕ, определени в КР.
Изводът от изложеното е, че простото констатиране от органа
на извършени от оператора нарушения на условията в КР не може да формира извод
за възникване на непосредствена опасност за замърсяване, още повече – до
увреждане на околната среда. Нарушенията в конкретния случай водят до
необходимост от преценка за това дали е налице значително несъответствие с
условията на КР по см. на чл.154а, ал.5 и ал.7 от ЗООС и при наличие на същото
правомощията на органа по чл.154а, ал.8 от ЗООС включват издаване на
задължителни предписания на оператора, евентуално прилагане на
административнонаказателни мерки по чл.164, ал.1 от ЗООС. Именно за неспазване
на задълженията по чл.123в и чл.125 от ЗООС законът предвижда налагане на
имуществена санкция на оператора на инсталацията. За прилагане на процесната
ПАМ обаче правилото на чл.158, т.3 от ЗООС изисква като съставомерно фактическо
обстоятелство възникване на непосредствена опасност от замърсяване или
увреждане на околната среда или увреждане на здравето или имуществото на
хората, каквото в случая не е налице, т.к. липсва подобно доказване от органа.
За основанието по чл.158, т.4 от ЗООС.
Случаят за прилагане на ПАМ по чл.158, т.4 от ЗООС
предполага преследвана от органа цел за предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения, свързани с опазване на околната среда, респ. на
вредните последиците от тях. В случая по делото, преследваните от органа цели
са преустановителна и възстановителна по
повод констатираните административни нарушения по чл.123в, т.1 и т.1 и чл.125,
ал.2, т.2 от ЗООС, но не е доказана връзката на нарушенията с околната среда.
Тази връзка предполага пряко и главно доказване на факта, че нарушенията рефлектират
върху околната среда. По терминологията на §1, т.1 от ДР на ЗООС „околна среда“
е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти в състояние на
взаимна зависимост, които влияят върху екологичното равновесие и качеството на
живота, здравето на хората, културното и историческо наследство. От
доказателствата за всяко от нарушенията, събрани от органа, не може да се
изведе пряката връзка с факторите на околната среда. Няма доказана връзка между
нарушенията и установеното в природата екологичното равновесие, наличното
качеството на живот и здраве на хората. И в този случай дължимото поведение на
органа е мислимо единствено в хипотезата на чл.154а, ал.8 от ЗООС.
Изводът от изложеното е за отсъствие на материалноправните
основания за прилагане на процесната ПАМ по чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС поради
което, обективиращата я заповед е незаконосъобразна.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че органът доказа
нарушенията, попадащи в хипотезата по чл.123в, т.2 от ЗООС, съгласно която
операторът има задължение за изпълнява условията в КР. Това задължение е
свързано със задължението по чл.125, ал.2, т.2 от ЗООС. Нарушенията се
установяват от необорената в рамките на съдебното производство материална
доказателствена сила на КП № 92/07.04.2020г. и №101/09.04.2020г. в качеството
им на официални писмени документи и писмената кореспонденция между оператора,
РИОСВ – Перник и ИАОС.
Съгласно правилата на чл.14, ал.2, т.3 и чл.40, ал.1 от Наредба
№4/2013г. инсталацията на оператора следва да бъде оборудвана със система за
автоматично преустановяване подаването на отпадъци при всяко превишаване на
една или повече от установените в наредбата НДЕ, между които са азотни оксиди,
въглероден оксид, общ прах /прахови частици/ и серен диоксид. Действащата в
инсталацията внедрена от оператора система не е включвала посочените емисии. От
посочените в Условие 2.1 на КР №45-Н4/2019г. три предпоставки дружеството не е
изпълнило третата. Предпоставките са заложени в кумулативен порядък, поради
което независимо от използваната система за СНИ и съгласуване от дружеството на
обхвата, методите и средствата за измерване, липсата на пълно съответствие на
системата за автоматично преустановяване подаването на отпадъци, която е
различа от СНИ, води до неизпълнение на посоченото Условие от КР. Системата следва
да е действаща по см. на Условие 9.2.8 от КР и да може да отчита НДЕ на
липсващите емисии.
Съгласно Условие 11.2.2 от КР №299-Н1/2019г., преди приемане
на отпадъците по Условие 11.2.1 /посочени в оспорената заповед/ операторът
следва да разполага с информация за тяхното основно охарактеризиране в
съответствие с част I, Раздел I,
т.1.1 на Приложение №1 от Наредба №6/2013г., в т.ч. с резултати от изпитване,
доказващи, че отпадъците отговарят на критериите за приемане по Раздел III от Наредбата и част I
от Приложение №1 от същата Наредба. Условие 11.2.4 от КР задължава оператора да
приема отпадъците само ако отговарят на критериите за приемане в Раздел III от Наредбата и част I,
Раздел 2 от Приложението. Част I
„Процедура и критерии за приемане на отпадъци в депа“, Раздел I „Процедура по приемане на отпадъци в депа“, т.1.1 от
Наредбата се отнася за Приложението към чл.34, ал.2 от Наредбата, която норма
въвежда задължение на оператора на депо да извършва изпитване на отпадъците на
три етапа, първият от които е тяхното основно охарактеризирине по правилата на
посочените части от Приложението. Основното охарактеризиране е първата стъпка
на процедурата за приемане на отпадъците и представлява определяне на техните
характеристики чрез събиране на цялата необходима информация с цел безопасното
им обезвреждане в дългосрочен аспект. Към основното охарактеризиране се включва
и процеса на изпитване на отпадъците за определяне на поведението им при
излужване и техния състав. За целта се извършва процедурата по Раздел III на част I от
Приложение №1 към Наредбата за вземане на проби, за които операторът изработва
план за вземане на пробите в съответствие със съответния стандарт или одобрени
методи в акредитирана лаборатория. Нормата на чл.35, ал.1, т.2 от Наредбата
задължава оператора да предостави на директора на РИОСВ документацията по
основно охарактеризиране на отпадъците, която служебно се изпраща на
изпълнителния директор на ИАОС /чл.35, ал.3 от Наредбата/, който орган се
произнася със становище, съдържащо заключение относно възможността за
депониране на отпадъците, класа депо, параметрите и честотата на периодичните
изпитвания /чл.35, ал.6, т.2 от Наредбата/. От съдържанието на КП №92/07.04.2020г. и
кореспонденцията между оператора, РИОСВ – Перник и ИАОС е видно, че липсва
завършена процедура по основно охарактеризиране на отпадъците по процесната
заповед, поради неприемане от ИАОС на докладите за основното им
охарактеризиране и липса на становище на органа по чл.35, ал.6, т.2 от
Наредбата.
Съгласно Условие 9.2.6 от КР №45-Н4/2019г. операторът може
да отвежда отпадъчните газове от ЕК №1, 2 и 3 към ИУ №1 само при преходни
режими на работа на инсталацията или авария на СОИ при спазване на останалите
условия в КР, като е длъжен в срок не по-дълъг от 48 часа да уведоми за това
директора на РИОСВ. Видно от данните в КП №101/09.04.2020г., при проверката на
горивната инсталация на оператора, която по КР включва ЕК №1, 2 и 3,
контролните органи са установили изпускане на емисии вредни вещества към ИУ №1
без същите да преминават пред СОИ, при нормален работен процес, без наличие на
авария или преходни режими на работа. Установено е, че подобно отвеждане на
газове има през периода 01.04.2020г. – 07.04.2020г., с уведомяване за
изключване на ЕК №3 само през периода 04.04.2020г. – 06.04.2020г.
Не е налице обаче нарушението по чл.123в, т.1 от ЗООС, т.к.
няма доказателства, че промяната в производствената дейност на оператора по
оползотворяване на отпадъци от биомаса има вероятност да доведе до последици за
околната среда.
Независимо от наличието на доказаните нарушения по чл.123в,
т.2 във вр. с чл.125, ал.2, т.2 от ЗООС, липсата на съставомерност на
нарушенията по хипотезите на чл.158, т.3 и т.4 от ЗООС ги дисквалифицират като
правопораждащи на задължението на органа за прилагане на ПАМ.
Неоснователно жалбоподателят претендира незаконосъобразност
на акта в хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК. Трайна и последователна е
практиката на ВАС, че под нови факти от значение за делото следва да се
разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение
значение на юридически или доказателствени факти, т.е. същите да са от значение
за решаване на делото по същество, като правно значение имат само тези нови
факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на
атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е
придадено обратно действие. Твърденията на жалбоподателя за настъпило прекратително
действие на ПАМ поради изпълнение на посочените в заповедта условия за краен
срок на нейното прилагане, са неотносими към въпроса за законосъобразността на
заповедта, т.к. имат отношение единствено към изпълнението на приложената ПАМ. Това
ще рече, че адресатът на ПАМ може да иска органът да прекрати действието на
мярката, но не и нейната отмяна от съда /вж. решение №15774/17.12.2018г. на ВАС
по адм.д.№2470/2018г., VII о.,
решение №7441/05.06.2018г. на ВАС по адм.д.№14590/2017г., VII о., решение №3350/11.03.2014г. на ВАС по
адм.д.№11848/2013г., VII о./.
Поради недоказаната връзка на нарушенията с компонентите на
околната среда по см. на чл.4 от ЗООС, с приложената ПАМ е нарушен и принципът
за съразмерност по чл.6 от АПК във вр. с целите по чл.31 от ЗУО.
Изложеното налага отмяна на заповедта.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ и предвид вида и количеството на извършената от юрисконсулта работа по делото,
РИОСВ – София дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер
на 250лв., включващи 50лв. ДТ и 200лв. юрисконсултско възнаграждение. Участието
на юрисконсулта се изразява в изготвяне на жалбата, явяване в три поредни
съдебни заседания, участие в събирането на множество писмени доказателства,
като делото е със сложност над средната за подобни правни казуси.
Поради изхода от спора ответникът няма право да разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ПАМ-3/09.04.2020г. на директора на РИОСВ – Перник.
ОСЪЖДА РИОСВ -
СОФИЯ да заплати на „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД деловодни
разноски в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: