№ 168527
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110167186 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 358364/08.11.2024 г. по описа на СРС, на заявителя „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК
********* срещу М. М. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес в
*****************************************
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу М. Х., с което се искане издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 2644,64 лв., от която: 1000 лв.
главница,225,26 лв. - договорна лихва дължима за периода от 09.06.2023 г. до 09.04.2024 г.;
238,04 лева представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 01.10.2023 г. до
01.10.2024 г.; 880,74 лв. (осемстотин и осемдесет лева и 74 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за период от 09.06.2023 г. до 09.04.2024 г.; 210,60 лева
(двеста и десет лева и 0,60 ст.), представляваща неустойка за забава, дължима и начислена
еднократно към 07.11.2023 г. и 90,00 лв. разходи по събиране на вземането, начислени и
дължими за периода от 17.07.2023 г. до 01.10.2024 г.
Процесните вземания са за задължения по договор за паричен заем № ******,
сключен на 09.06.2023 г., за срок от 10 месеца.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора
за кредит, а именно: чл.18, ал.1 вр. чл.6, ал.1 от Договора за заем, сключен между страните, в
частта за претендираните Договорна компенсаторна неустойка в размер на 880,74 лв.
дължима за периода от 09.06.2023 г. до 09.04.2024 г. и чл.2 и чл.3 от Тарифата за таксите и
разходите, събирани от „Кредирект“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с
предоставяните от дружеството заеми чрез интернет по отношение на дължимата
Неустойка за забава в размер на 210,60 лв. начислена еднократно от 07.11.2023 г. до
изплащане на задължението, отново като обезщетение за забавата на длъжника, както и
1
таксата от 90,00 лв. начислена като разходи по събиране на вземането, за периода от
17.07.2023 г. до 01.10.2024 г.
Описаната в договора за кредит клауза за неустойка (чл.6.1), представлява предвидено
от кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя, в случай на неизпълнение от страна
на последния на задължението му по договора за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната
лихва. Начислената неустойка от общо 1078,07 лв. е разсрочена по подобие на главното
задължение на месечни вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с вноските по
погасителния план. Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, не обезпечава
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на
добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка при неизпълнение (почти колкото заетата сума), което я
прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и
необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията.
Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на
потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита,
а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона, с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и заобикаляне разпоредбите на
глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка
следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна
на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се
тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално удължаване на срока на кредита,
щом като, от една страна, конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване,
вкл. срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и
кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на
кредитора.
От друга страна, предвиждането на два вида неустойка – неустойка за забава във
фиксиран размер 210,60 лв. и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, според
съда е недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,
предвиждаща (1) „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.(2) Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.“. Двете вземания претендирани кумулативно, а не алтернативно,
доколкото обезпечават един и същи риск за кредитора, целят единствено неговото
неоснователно обогатяване, а не да обезщетят евентуалните му вреди, произтичащи от
2
забавата на длъжника.
Уговорени в договора за кредит по посочения по-горе начин, тези две вземания на
кредитора противоречат на императивни разпоредби на ЗПК, поради което са нищожни.
Претендираните пък допълнителни такси и разходи за извънсъдебно събиране на
кредита, определени в размер на 90 лв./за забава при плащането на месечните погасителни
вноски повече от 90 календарни дни/ противоречат на разп. на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно
която „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита“. В конкретния случай, видно от изложените от
заявителя твърдения, претендираната такса не кореспондира с насрещно за кредитора
задължение, което същия е следвало да извърши, като от заявлението и приложените
доказателства не се и установява кредитора да е извършил специфични дейности /ежедневни
действия, относими към събиране на вземането при допусната забава и просрочие и те да
възлизат на посочената цена в претендирания размер от 90 лв. /.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации по договора за кредит, които за банката са предоставяне на парична сума, а за
кредитополучателя са връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
определения падеж. Такива допълнителни услуги са напр. издаването на различни
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителния план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, за дължимо плащане, за срок за
плащане и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. В случая обаче кредиторът не твърди да е извършвал такива
услуги, свързани със събиране на вземането си при просрочие /над 90 дни/, нито пък каква
услуга кореспондира срещу начислените еднократно такса, свързана единствено с факта на
обявяване на изискуемостта на вземането. От изложеното в обстоятелствената част на
заявлението, не става ясно какви действия/услуги конкретно твърди заявителят да е
извършил във връзка с извънсъдебно събиране на вземането си, както и че тези услуги
възлизат на претендираната стойност.
Следователно това вземане също не се явява безспорно и не следва да получи защита
по реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води осъдителен иск за него.
В заключение за горепосочените вземания на заявителя, съдът не следва да издава
заповед за изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора
да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните два вида
неустойки, за забава и, за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, както
и за разходите за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането .
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу М. М. Х. с ЕГН
3
**********, с настоящ адрес в ***************************************, В ЧАСТТА, с
която се иска длъжникът да плати сумите: 880,74лева (осемстотин и осемдесет лева и 74
стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 09.06.2023 г. до 09.04.2024 г.,
210,60лева (двеста и десет лева и 60 стотинки), представляваща неустойка за забава за
период от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, 90,00лева (деветдесет лева),
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от
17.07.2023 г. до 01.10.2024 г.,
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението, като ще следва да довнесе
дължимата държавна такса, определена върху посочения в ИМ материален интерес в размер
на 4 %, като се приспадне вече внесената такава от 23,26 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4