№ 24342
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110114373 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „******“ ЕООД, ЕИК ******* срещу О. О. Е.,
ЕГН **********, която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. от 10.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 65857/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал. 2
ГПК:
Предявени е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 000 лева, предявена като
частичен иск от 5 894,88 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна
карта от 09.11.2015 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до
окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 65857/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
09.11.2015 г. между „***********“ АД като кредитор и О. О. Е. като кредитополучател,
Договор за издаване на кредитна карта. Сочи се, че по силата на сключения договор между
страните, кредиторът предоставил кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер
на 7000 лева. Договорено било кредитополучателят да погасява задълженията си
1
ежемесечно в 14 дневен срок от датата на издаване на извлечението. Срокът на договора бил
две години, като се подновявал автоматично, в случай че картодържателят не заяви, че не
желае подновяване. ГЛП към датата на сключване на договора се сочи, че е в размер на
14,043 % при покупки на стоки и услуги и 18,043 % при теглене на пари в брой. Твърди се,
че след усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни
плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било
в размер на 5894,88 лева. Ищецът излага, че на 05.12.2019 г. е сключен Анекс към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който е придобил
вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор за кредит. Излага, че
ответникът е уведомен за сключения договор за цесия с нарочно съобщение, както и че
следва да се счита за уведомен с връчване на исковата молба. При тези твърдения моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски. Евентуално възразява за разноските на
насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва да е усвоил кредитен лимит в
размер на 7 000 лева. Излага, че съгласно договора за кредит, кредитната карта е със срок на
валидност 2 години от издаването, след което се преиздавала по преценка на банката. Сочи,
че не е получавал кредитни карти, както и че не е усвоявал суми. Твърди, че договорът за
кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 10 ЗПК относно
минимално допустимия размер на шрифта. Евентуално твърди, че плащанията постъпили по
банкова сметка, обслужваща кредитната карта, не са осчетоводявани правилно от банката и
към дата на прехвърляне на вземането, банката не е разполагала с вземане в размер на
5894,88 лева. Последното сочи, че е така, доколкото счита, че с постъпвалите плащания
банката е погасявала възнаградителна и наказателна лихва при липса на правно основание за
това поради нищожност на договорните клаузи, уговарящи лихвен процент. Твърди, че
неправомерно са погасявани такси, разноски и застраховка, каквито счита, че не дължи.
Оспорва да е изготвено и предоставяно извлечение, от което да са видни периодите и
условията за плащане. Счита, че са нарушени чл. 11, ал.1, т.15, т.16 и т.26 от ЗПК. Твърди, че
клаузите на договора, уговарящи ГПР, ГЛП и надбавка за забава са неравноправни по
смисъла на ЗЗП и развива съображения в насока, че клаузите не са индивидуално уговорени,
както и че са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за издаване на кредитна карта
от 09.11.2015 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по
отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението
за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; вземанията да бъдат установени и по
размер; сключването на договора за цесия; съобщаването на цесията на ответника.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3