№ 194
гр. Шумен , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
Секретар:Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20203600500336 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 75 от 03.07.2020 год., постановено по гр.д. № 293 по описа за 2018 год. на РС –
Велики Преслав, районният съд е уважил исковата претенция с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
59, ал. 1 от ЗЗО на “МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД, представлявано от д-р И.П.Д. – управител,
като е осъдил ответника НЗОК да му заплати сумата от 16476 лева, представляваща общ размер на
незаплатени стойности на извършена болнична медицинска помощ през м. май 2015 год. – в
размер на 6436 лева, месец октомври 2016 год. – в размер на 5640 лева и месец ноември 2016 год. –
в размер на 4400 лева по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
270308/17.02.2015 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. Уважена е и претенцията с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3128,99 лева, представляваща обезщетение за неизпълнени в срок главни парични задължения,
като за горницата до пълния претендиран размер от 3130,11 лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение в уважителната част остава ответникът в
първоинстанционното производство, който го обжалва. Счита го за неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че ищецът не е ангажирал надлежни доказателства (медицинска
документация) за проведеното лечение. Твърди, че изводите на районния съд за нищожност на
договорните клаузи, въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ, са неправилни.
Сочи, че НЗОК не е поемала задължение да заплаща неограничено болнична медицинска помощ ,
а само да заплати закупения с конкретния договор обем медицинска дейност. Моли решението в
атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло
1
отхвърлени исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.
По делото е постъпила и частна жалба на „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД № 260399/
30.09.2020 год., против Определение № 260011 от 03.09.2020 год. по гр. дело № 293 по описа за
2018 год. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което
съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 75/
03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 293/ 2018 год. по описа на РС – Велики Преслав, в
частта за разноските. Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно и се отправя искане
за неговата отмяна.
В законоустановения срок НЗОК е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който
взема становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок и срещу
подлежащи на обжалване актове, от лица, имащи правен интерес да обжалват, поради което се
явяват допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр.
Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена искова
претенция с правно осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 3128,99 лева до претендираните 3130,11
лева, представляваща обезщетение за неизпълнени в срок главни парични задължения, по
отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор №270308/17.02.2015 г. на основание чл.59, ал.1 от
ЗЗО за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнителни споразумения №
5/ 15.05.2015 год., № 14/26.05.2016 г., № 23/ 12.09.2016 год. към договор №270308/17.02.2015 г.
сключен между НЗОК, представлявана по см. на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЗО от директора на РЗОК - Ш.,
в качеството на възложител и „МБАЛ – Велики Преслав" ЕООД, представлявано от д-р И.П.Д., в
качеството на изпълнител, последният се задължил да оказва на здравноосигурените лица, на
здравнонеосигурени лица и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 год. болнична медицинска
помощ по клинични пътеки от Приложение № 5към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004
год. за определяне основния пакет на здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а
възложителят се задължил да заплаща дейностите в посочения на чл.1 обхват съгласно
2
Постановление № 94 от 24.04.2014 год. на МС за приемане на методики за остойностяване и
заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и Договор № РД-НС-01-2 от
29.12.2014 год. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 год. между НЗОК
и БЛС. В раздел І, чл. 1 от договора са посочени клиничните пътеки, а в чл. 18 са определени
цените им, които НЗОК се задължава да заплаща в условията на болничната медицинска помощ. В
раздел V от договора са уредени условията и сроковете за отчитане и заплащане на извършените
от болничното заведение дейности. Чл. 18, ал. 1 предвижда възложителят да заплаща на
изпълнителя договорената в чл. 1, ал. 1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя
медицинска дейност по КП, както и вложените при изпълнение на определени КП медицински
изделия в предвидените случаи. В чл. 19, ал. 1 са посочени цените на КП. Съгласно чл. 32 от
договора ищецът е длъжен ежедневно да отчита по електронен път в утвърдени от ответника
формуляри оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. В чл. 42 са
уредени последиците при надвишаване размера на определените стойности за съответните
клинични пътеки, а именно: когато извършените медицински дейности се явяват „надвишаващи
стойността по чл. 42“, НЗОК не извършва плащане за тях.
След сключването на договора между страните са сключени общо 3 допълнителни
споразумения. Допълнителни споразумения № 5/ 15.05.2015 год. и № 23/ 12.09.2016 год. касаят
промени на стойностите и обеми на дейности на БМП, стойността на медицинските изделия в БМП
и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията БМП. С
допълнително споразумение № 14 от 26.05.2016 г. са направени промени в раздел І, ІІ, ІV, V и е
създаден нов раздел VІ – „Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната
медицинска дейност“. В новата редакция на чл. 37, ал. 1 е предвидено, че изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща стойностите за
съответния месец в Приложение № 2 към сключения от него договор. Начинът за заплащане на
отчетена над лимит дейност е регламентиран в чл. 39 и чл. 40. В чл. 40, ал. 3 е предвидено, че при
достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на
изпълнителя на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане. Посочено е, че при осигурена
възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, Надзорният съвет на НЗОК взема
решение за извършване на корекция на месечните стойности и за закупуване на потвърдените
дейности, частично или напълно.
От приложената Месечна спецификация за клинични пътеки за „МБАЛ Велики Преслав“
ЕООД за периода 01.05.2015 год.- 31.05.2015 год. се установява, че за посочения период
изпълнителят е оказал болнична медицинска помощ по 9 вида клинични пътеки на обща стойност
от 68515 лева, за което е издадена фактура № 9017 от 10.06.2015 год. Представена е месечна
справка над месечни стойности по клинични пътеки за „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД за периода
01.05.2015 год. – 31.05.15 год., възлизащи на 6436 лева.
Съгласно месечна справка за клинични пътеки за „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД за периода
01.10.2016 год.-31.10.2016 год., за посочения период изпълнителят е оказал болнична медицинска
помощ по 9 вида клинични пътеки на обща стойност от 68213 лева, за което е издадена фактура №
9084 от 07.11.2016 год. От представената за този период месечна справка е видно, че над
3
месечните стойности по клинични пътеки възлизат на 5640 лева.
Представена е и месечна справка за клинични пътеки за „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД за
периода 01.11.2016 год.-30.11.2016 год., в която е отразено, че за посочения период оказаната
болнична медицинска помощ по 7 вида клинични пътеки възлиза на 67739 лева като е издадена
фактура № 9088 от 07.12.2016 год. Видно от приложената за периода месечна справка, над
месечните стойности по клинични пътеки възлизат на 4400 лева.
Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, за процесните периоди описаните лечебни
дейности са извършени от „МБАЛ – Велики Преслав“ ЕООД като претендираните в исковата
молба суми на извършени, но неплатени, поради „надлимитност“ дейности, изцяло съответстват
на изчислените от вещото лице стойности, а именно: за периода 01.05.2015 год. – 31.05.2015 год. в
размер на 6436 лева; за периода 01.10.2016 год. – 31.10.2016 год. в размер на 5640 лева; за периода
01.11.2016 год. – 30.11.2016 год. в размер на 4400 лева. Изчислен е и размерът на законната лихва
върху сумите.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Т., служител в РЗОК - Ш. на длъжност
Началник сектор „Болнична помощ“, се установява начинът, по който се отчита извършената
болнична помощ от лечебните заведения. Свидетелката изяснява, че НЗОК, респ. РЗОК получава
информация за извършената дейност по електронен път, като в 7-дневен срок е касата длъжна да
уведоми лечебното заведение дали одобрява или отхвърля дейността. Излага, че надлимитна е
всяка дейност, която надвишава месечната стойност, определена в приложение № 2 към
индивидуалния договор на съответното лечебно заведение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните
на основание чл. 59 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., е
сключен договор № 270308/17.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
изменен с допълнителни споразумения № 5/ 15.05.2015 год., № 14 от 26.05.2016 год. и № 23/
12.09.2016 год., по силата на които изпълнителят "МБАЛ Велики Преслав" ЕООД се е задължил да
оказва на определен кръг лица, посочени в договора, болнична медицинска помощ по подробно
изброени клинични пътеки, както и да извършва конкретни медицински дейности, а възложителят
да заплаща съответните дейности по посочените в договорите цени. С горепосочените анекси са
коригирани стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение
№ 2 към индивидуалния договор.
От събраните доказателства се установи, че през м. Май 2015 год., м. Октомври 2016 год. и м.
Ноември 2016 год. ищцовото дружество – изпълнител е извършило дейност по оказана болнична
медицинска помощ. Не е спорно, че част от нея представлява надлимитна дейност (т. е. извън
стойностите по приложение № 2) за процесните периоди, като съгласно заключението на
4
назначената по делото ССчЕ, общата й стойност по заложените цени на клинични пътеки възлиза
на сумата от 16476 лв.
В тази връзка, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не бил доказал,
обема на оказаната медицинска помощ. В кориците на делото има достатъчно писмени
доказателства, от които се установява за процесните периоди колко дейности и по кои клинични
пътеки са били осъществявани, представени са и списъци на пациентите, на които е предоставена
„надлимитна“ болнична помощ, посочени са датите, на които са били приети в болницата и
клиничните пътеки, по които са били лекувани. Вещото лице по назначената ССчЕ след като е
извършило проверка на място в счетоводството на „МБАЛ-Велики Преслав“ ЕООД категорично е
достигнало до извод, че описаните лечебни дейности през процесните периоди са извършени от
лечебното заведение, а стойността им е правилно изчислена.
Основният спор между страните се концентрира върху въпроса дали възложителят дължи
заплащане на реално извършените и отчетени от болничното заведение на основание
индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности, в случаите когато стойността им е над
нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното
болнично заведение бюджетна рамка.
Съгласно чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. България, гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон, като здравеопазването на
гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
В унисон с конституционно закрепеното право на всеки български гражданин за достъп до
здравна грижа е и разпоредбата на чл. 81 от ЗЗ, която гласи, че всеки български гражданин има
право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО, като същата
се осъществява при прилагане на посочени принципи, включително своевременност, достъпност,
качественост, равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на
пациента. Горепосочените принципи са закрепени и в чл. 2 от същия закон, в който изрично е
прогласено, че национален приоритет е опазването на здравето на гражданите като състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие.
Анализът на цитираните по-горе правни норми показва, че здравноосигурените лица имат
гарантиран свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от
здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса. Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може
да бъде ограничавано по географски и/или административни основания, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗО и чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО. Един от основните принципи при осъществяването на
задължителното здравно осигуряване е свободен избор от осигурените на изпълнители на
медицинска помощ, залегнал в чл. 5, т. 10 от ЗЗО.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от нейните териториални
5
поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване
предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Видовете медицинска
помощ, заплащана от НЗОК, са посочени в чл. 45 от ЗЗО. Редът за предоставяне и изискванията
към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в Националния
рамков договор и в договорите между РЗОК и изпълнителите (чл. 46 от ЗЗО), като планирането,
договарянето и закупуването за здравно осигурените лица на медицинска помощ е в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година (чл. 55а от ЗЗО).
В настоящия случай, процесният индивидуален договор е сключен именно във връзка с
осъществяването на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания
пакет по чл. 45 от ЗЗО.
В тази връзка следва да се отбележи, че Държавата е длъжна да закриля здравето на
гражданите - чл. 52, ал. 3 от Конституцията, като в изпълнение на това свое задължение следва да
осигури задължителния финансов ресурс, гарантиращ на всички нейни граждани достъпна
медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. За целта е създадена
Националната здравноосигурителна каса - юридическо лице, на което специален закон възлага
осъществяването на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 от ЗЗО). Съгласно чл. 22 от
ЗЗО бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства
на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. НЗОК е органът,
натоварен с изготвянето и реализирането на финансов план за набиране и разходване на паричните
средства на задължителното здравно осигуряване, който следва да гарантира на здравно
осигурените лица равнопоставен достъп до своевременно и качествено здравеопазване. Доколкото
на здравно осигурените лица е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК и свободен избор на изпълнител на тези дейности, НЗОК е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител. Ето защо,
при сключването на индивидуалните договори с изпълнителите, тя следва да предвиди достатъчно
средства, така че да не останат неразплатени медицински услуги, извършени от изпълнителя по
определените в договора клинични пътеки. Освен това съгласно императивните разпоредбите на
чл. 25 и чл. 26 от ЗЗО в бюджета за съответната година е задължително да има резерв за
непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства. Това
решение на законодателя е продиктувано именно от обстоятелството, че определените обеми и
стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно те да
бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. В този смисъл са и
нормите на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 год. и чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 год. (меродавни за исковите
периоди), съгласно които могат да се извършват корекции на стойностите, като решението за това
се взема от надзорния съвет на НЗОК. В § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г. и § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК
за 2016 год. пък е предвидено, че с решение на Надзорния съвет преизпълнението на приходите от
здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се използва като източник за
допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери
по бюджета на НЗОК.
Определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности, предвидени в индивидуалните
6
договори с изпълнителите на медицинска помощ, води до ограничаване на гарантирания в
разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, до
нарушаване правото на избор на болнично заведение, което право е валидно за цялата територия на
страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания, както
и до нарушаване принципа за равнопоставеност при ползването на медицинска помощ.
Същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора,
нямат право да откажат предоставянето й в рамките на гарантирания пакет на никакво основание,
в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Друг
е въпросът, че ако болничното заведение откаже да предостави медицинска помощ с този
аргумент, ще е налице виновно неизпълнение на основното му задължение непрекъснато 24 часа
да осигурява изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно
разрешението за осъществяване на лечебна дейност (чл. 5, т. 9 от договора), без да му е поставено
ограничение на приема съобразно лимита на договорените средства и при изрична забрана да
изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност - предмет на договора,
с изключение на случаите изрично и изчерпателно изброени в т. 10 на чл. 5, между които не е
настоящият.
Както беше посочено по-горе, правото на здравно осигурените лица да получат медицинска
помощ е безусловно и неотменимо, поради което разходването на бюджета в един по ранен момент
не лишава здравно осигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона чрез
бюджета на НЗОК пакет болнична медицинска дейност. Следователно превишените стойности на
надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не може да останат и не е
предвидено да останат неразплатени.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото
ССчЕ безспорно се установи, че „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД е извършило твърдените в
исковата молба медицински дейности и че стойността им съответства на посочената в исковата
молба.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59 от ЗЗО се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от
16476 лева, представляваща общ размер на незаплатени „надлимитни“ стойности на извършена
болнична медицинска помощ, от които през м. май 2015 год. – в размер на 6436 лева, през месец
октомври 2016 год. – в размер на 5640 лева и през месец ноември 2016 год. – в размер на 4400 лева
по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 год.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорното искане с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което с оглед заключението на вещото лице по
назначената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводната експертиза, НЗОК следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата в размер на 3129,32 лева, представляваща
законната лихва за забава върху неплатените суми за извършена и неплатена медицинска помощ на
здравноосигурени лица ("надлимитна" дейност), от която за месец май 2015 год. – в размер на
1803,39 лева, за м. октомври 2016 год. – в размер на 766,15 лева и за м. ноември 2016 год. – в
размер на 559,78 лева, считано от датата на забава за съответното месечно плащане до 03.04.2018
год. Първоинстанционният съд е присъдил по-малък размер на законната лихва от дължимия, а
именно 3128,99 лева, но тъй като решението не е обжалвано от ищеца и предвид забраната за
7
влошаване положението на жалбоподателя (reformation in pejus), решението в тази част не следва
да се ревизира.
Относно частна жалба на „МБАЛ – Велики Преслав“ ЕООД
В депозираната частна жалба се поддържа, че атакуваното определение № 260011 от
03.09.2020 год., постановено по гр.д. № 293/2018 год. по описа на РС- Велики Преслав, е
неправилно е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не бил взел предвид, че в
случая са предявени няколко искови претенции, по отношение на които съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определят
отделни хонорари. Жалбоподателят сочи, че в адвокатското възнаграждение са включени и
пътните разходи на процесуалния му представител от гр. В.Т. до гр. В.П., което обстоятелство
също не било отчетено от районния съд. Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение.
В срок от ответника по частната жалба е постъпил отговор, в който същата е оспорена като
неоснователна, поради което се иска потвърждаване на определението на РС – Велики Преслав.
Видно от материалите по делото, частният жалбоподател в срока за обжалване на решението е
инициирал производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му, досежно
присъдените в негова полза разноски, приключило с постановено от районния съд Определение от
№ 260011/ 03.09.2020 год., което понастоящем се обжалва.
По действащия ГПК препис от така постановеното определение се връчва на страните по
делото, като то подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение,
за разлика от отменения ГПК, съгласно който определението подлежеше на самостоятелно
обжалване с частна жалба. Аргументи за това съдът черпи от разпоредбите на чл. 274, ал.1 от ГПК.
В процесуалния закон не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на определението
за разноските, безспорно е, че същото не е и прекратително определение. Това, по аргумент и от
разпоредбата на чл. 248, ал.3 от ГПК, означава, че когато се обжалва решението по същество,
какъвто е и настоящият случай, въззивният съд е властен да преразгледа и даденото от
първоинстанционния съд разрешение по дължимите на страните разноски съобразно изхода от
спора. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по наведеното
в частна жалба оплакване, досежно присъдените в полза на ищеца разноски в
първоинстанционното производство, с настоящото въззивно решение.
С оглед направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3500
лева, представените доказателства за заплащането му и като е взел предвид направеното от
ответника на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Районният съд е изчислил, че дължимото минимално
възнаграждение по иска с пр. осн. чл. 79 от ЗЗД и по иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД възлиза на
8
1513,71 лева. Отчел е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да оправдае
заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер и е приел, че възнаграждение
надвишаващо 2000 лева би било прекомерно. Въззивният състав се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а
първоинстанционното решение не следва да бъде ревизирано в частта за възложените в тежест на
ответника разноски за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в съдебно заседание за произнасяне по
направените по делото разноски, представените доказателства (договор за правна защита и
съдействие) и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят НЗОК следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна „МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД сторените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева,
обективирани в своевременно представен списък за разноски.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 от 03.07.2020 год., постановено по гр.д. № 293 по описа за
2018 год. на РС – Велики Преслав в частта, в която е уважена исковата претенция с пр. осн. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО на “МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД за осъждане на
Националната здравноосигурителна каса да му заплати сумата от 16476 лева, представляваща общ
размер на незаплатени стойности на извършена болнична медицинска помощ през м. май 2015 год.
– в размер на 6436 лева, месец октомври 2016 год. – в размер на 5640 лева и месец ноември 2016
год. – в размер на 4400 лева по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
270308/17.02.2015 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважена претенцията с пр. осн. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от общо 3128,99 лева – мораторна лихва върху главниците.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260011 от 03.09.2020 год. по гр. дело № 293 по описа за
2018 год. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което е
оставена без уважение молбата на “МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД, представлявано от д-р
Й.Н.Ж.-Р. - директор за изменение на Решение № 75/ 03.07.2020 год., постановено по гр. дело №
293/ 2018 год. по описа на РС – Велики Преслав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Националната здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ: *,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявана от проф. д-р П.С. - Управител да
заплати на “МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
В.П..., представлявано от д-р Й.Н.Ж.-Р. - директор сумата от 1000 лева, представляващи заплатено
във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е потвърдено Решение № 75 от 03.07.2020 год., постановено
по гр.д. № 293 по описа за 2018 год. на РС – Велики Преслав и в частта, с която е потвърдено
Определение № 260011 от 03.09.2020 год., постановено по същото гр. дело, подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10