№ 22
гр. Тополовград, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно
наказателно дело № 20212320200029 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят З.А.Н. твърди, че издадената против него Заповед за
задържане на лице от 01.05.2021 г. на Л.В. – полицейски служител при РУ –
Тополовград, издадена във връзка с чл.343б от НК е незаконосъобразна и
необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните и
материално правните разпоредби и несъответства на целта на закона, поради
което моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната
заповед и да му бъдат присъдени разноските по делото. Според
жалбоподателя заповедта не съдържа никакви фактически основания за
издаването й, като според него единственото „основание“ е чл.343б от НК,
като не е посочено в заповедта въз основа на техническо средство, химичен
анализ или по какъв ред и начин е установена концентрацията на алкохол.
Според жалбоподателя не е посочена коя алинея на чл.343б е, като същият
има четири инкриминирани състава за извършено престъпно деяние и не е
посочено кои от всичките е осъществено. Според него заповедта е издадена в
нарушение на установената форма на утвърдените нарочно образци и в нея е
посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол, като
не е съобразено изменението на чл.72 ал.4 от ЗМВР. Според същия,
задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред
1
районния съд по седалище на органа. Според жалбоподателя така посоченото
основание „във връзка с чл.343б от НК“ не представлява фактическо
основание за издаване на административния акт. От този начин на посочване
на фактическите основания за издаване на оспорваната Заповед за задържане
не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният
орган е направил обосновано предположение за съпричастност на
жалбоподателя за извършване на конкретно престъпление и на
необходимостта за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят твърди, че
полицейският орган не е посочил и правното основание на задържането по
някое от изброените по чл.72, по чл.75 от ЗМВР. Според жалбоподателя
наличието на материално правните предпоставки не се презумират, още
повече, че се касае за неосъждано и с чисто съдебно минало лице. Според
него във всички случаи органът е следвало да посочи обстоятелствата
мотивирали го да издаде административния акт и според него в нарушение на
това изискване в заповедта не са изложени фактическите основания за
издаването. Според него в случая полицейските служители са имали
достатъчни данни за извършено престъпление и е следвало да мотивират
издадената в последствие заповед за задържане. Според него в мотивите на
обжалваната заповед не е посочено освен евентуално извършеното
престъпление, какво налага задържането на лицето, както и дали с налагането
на ПАМ се цени осуетяване, прикриване на извършено престъпление или е
необходимо да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на
полицейска проверка, с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъплението. Според жалбоподателя в заповедта липсва
описание за фактическите основания за издаването й, които да са относими
към жалбоподателя. Според жалбоподателя оспорваната заповед за
задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречието с
целта на закона. Според него целта е не да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване чрез заличаване на улики, на местопрестъпление,
укриване на улики или лица и други. Според него тази заповед, с която е бил
задържан очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда, чрез лишаването му от свобода до
24 часа, което противоречи изцяло на същността и предназначението на
2
ПАМ.
Поради това моли съда да отмени Заповедта за задържане като
незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с пълномощника си адв.С., която поддържа жалбата и
представя писмена защита, в която доразвива доводите в жалбата.
Претендират се и направените разноски по делото.
Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител в с.з., и не вземат становище относно жалбата.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 01.05.2021 г.жалбоподателят З.А.Н. е отишъл в РУ – Тополовград
като е искал да подаде жалба във връзка с нанесен му побой. Същият бил във
видимо нетрезво състояние, говорел несвързано, миришел на алкохол и бил
без предпазна маска. Служителят на РУ – Тополовград – св.В. го попитал с
какво е дошъл и той му е отговорил, че е дошъл с автомобила си, като е казал
на жалбоподателя да постави предпазна маска във връзка с епидемията.
Тогава жалбоподателят тръгнал към автомобила си – марка „П.“- комби.
Тогава свидетелите В. и Б. – също служител на РУ – Тополовград са тръгнали
след него със служебния автомобил в посока към дома му на ул.Б.. Полицаите
са се движили по ул.Б. и на излизане от ул.В.Л. са видели жалбоподателя да
управлява автомобила си в посока автомивка“Р.. Лицето е било само в
автомобила. Бил е подаден звуков и светлинен сигнал, но жалбоподателят не
спрял, продължил да се движи и завил в първата пресечка в ляво и спрял.
Полицаите са му поискали документите и са му казали, че ще му бъде
извършена проверка за алкохол. Жалбоподателя заявил, че няма претенции,
че е употребил алкохол, но искал да подаде жалба за това, че е бит. На
жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол с техническо средство,
като показанието на уреда било 1,39 промила. След това жалбоподателят е
бил отведен в РУ – Тополовград за да бъде продължена работата по случая.
Жалбоподателят Н. е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане на
лице рег. № 358зз-8 от 01.05.2021 г., издадена от Л.В.В.. на длъжност „К.О.“
при РУ – Тополовград, на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР като не е записано по
коя точка от тази алинея и за фактически и правни основания в заповедта е
3
вписано - във вр.чл.343б от НК. Заповедта е била връчена на Н. срещу
разписка и в същата е записано, че е освободен в 19.30 часа на 01.05.2021 г.
На Н. е бил извършен личен обиск, като протокол от същия е бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя. Същият е подписал декларация по чл.14 от
ЗМВР, където е записал, че желае адвокатска защита и по негов избор, и по
реда на закона за правната помощ, няма здравословни проблеми, желае
медицински преглед, желае член от семейството му или друго заинтересовано
лице да бъде уведомено за неговото задържане. Бил е уведомен за правото му
на свиждания, да получава колети и храна. Записал е че няма нужда от
специална хранителна диета. Веднага при задържането му е бил устно
запознат по чл.63, 64 и 65 от ЗМВР.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели –
служители на РУ - Тополовград, тъй като същите са обективни и
безпротиворечиви. От тях става ясен начина на установяване на нарушението
и издаването на заповедта.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са
документи издадени в съответната форма и ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо
правен интерес.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена, а заповедта следва да бъде отменена като неправилна
и незаконосъобразна, поради следните съображения:
На първо място от формална гледна точка атакуваната заповед не
отговаря на изискванията, касаещи реквизити на съдържанието на заповедта
за задържане. Тези реквизити са определени в чл.74 ал.2 от ЗМВР и въвеждат
изискването заповедта да съдържа както фактически така и правни основания
за издаването й. Т.е. акта следва да бъде мотивиран. В заповедта изцяло
липсва фактология, респективно мотивировка на акта. По своята правна
същност ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
формалните изисквания за издаването на такъв акт. Изискванията на АПК се
припокриват с тези в чл.74 от ЗМВР. Неспазването на формалните изисквания
само по себе си е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. В
4
случая, освен че акта не е мотивиран, не е посочено и пред кой съд следва да
бъде оспорена мярката. В заповедта е записано, че същата може да бъде
обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд, като не е посочено
кой е този съд, а отделно от това не е отчетено, че съобразно изменението на
чл.72 ал.4, в сила от 01.01.2019 г. на ЗМВР, задържането лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд, по седалище на
органа.
Съдът счита, че обжалваната заповед не съдържа никакви фактически
основания за издаването й и единственото основание, което е посочено в нея
е чл.343б от НК, даже не е записана алинея, а същият текст има четири
инкриминира състава на престъпно деяние, с четири алинеи в него, и в самата
заповед не е посочено коя от всичките алинеи е нарушена. Това нарушение на
процесуалните правила е от категорията на съществените и не може да бъде
санирана по никакъв начин, и нарушава правото на защита на задържания, и
само по себе си е основание водещо до отмяна на заповедта. От посоченото
основание във връзка с чл.343б НК, не става ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства административния орган е направил обосновано
предположение за съпричастност на жалбоподателя и за необходимостта за
издаване на заповед за задържане на лицето до 24 часа. Полицейският орган
не е посочил правно основание за задържането по някой от изброените в
чл.72 ал.1 предпоставки. Материално правните предпоставки за издаване на
заповедта за задържане са посочени в чл.72 от ЗМВР. В случая вероятно
полицейският орган е приел, че е налице хипотезата на чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, въз основа
на данни за извършено от него престъпление. Наличието на тези
предпоставки обаче не се презумира и следва да бъде посочено изрично
основанието за задържането. Още повече, че се касае за лице, което е
неосъждано и с чисто съдебно минало. Във всички случаи органа следва да
посочи обстоятелства мотивирали го да издаде административния акт. В
случая, в нарушение на посоченото изискване в заповедта не са изложени
фактическите основания за издаването й, т.е. конкретните факти които
административния орган е приел, че са налице, за да упражни предоставената
му компетентност и в крайна сметка остават неясни съображенията на същия
да постанови задържането. Тяхното описание се изчерпва с констатацията –
във връзка с чл.343б от НК. Тази констатация, така както е записана не сочи
5
съпричастност на жалбоподателя към извършено съставомерно деяние. В
случай, че полицейските служители са имали достатъчно данни за извършено
престъпление е следвало да мотивират издадената заповед за задържане.
Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това
несъответствие е неразривно свързано с установяване на фактическите
основания за издаване на акта. Към момента на издаване на заповедта за
задържане, в преписката не са се съдържали доказателства, относно
наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление,
каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. При
тази липса на доказателства заповедта се явява издадена при липсващо
фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на
материалния закон. Неизпълнението на чл.170 ал.1 от АПК съгласно който
административния орган трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнение на законовите изисквания при
издаването му, води до неговата незаконосъобразност. Не са налице
фактическите обстоятелства съответстващи и на приложимия материален
закон – чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
В мотивите на обжалваната заповед не е посочено освен евентуално
извършеното престъпление, какво налага задържането на лицето, както и дали
с налагането на обжалваната заповед се цели осуетяване прикриването на
извършено престъпление или е необходимо да се създадат условия за
безпрепятствено провеждане на полицейска проверка, с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъплението, с оглед
обстоятелството че директно срещу жалбоподателя към момента на издаване
на заповедта не са налице данни да е образувано наказателно производство и
да е започнало разследване срещу него. Реквизитите на заповедта са
определени в чл.74 на ал.2 от ЗМВР. Нарушена е точка втора, като заповедта
не съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Цитирането
в заповедта на чл.343б от НК не е достатъчно да се приеме, че са спазени
изискванията на закона. За да е възможно извършването на обективна оценка
на законосъобразността на заповедта, следва да има изложени фактически
основания за нейното издаване, а органа е направил описание на
фактическата обстановка единствено с посочване „във вр.чл.343б от НК“.
От преценката на доказателствата по делото, към момента на издаването
6
на заповедта липсват данни спрямо него да е образувано наказателно
производство, както и за необходимостта от прилагане на ПАМ – задържане
на лицето за срок от 24 часа. Непосочването на фактическите и правни
основания при издаване на заповедта, изискуеми от разпоредбата на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР е нарушение за изискването и за форма на акта, което във
всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице.
Съгласно чл.4 ал.2 от АПК административните актове се издават за
целите установени в закона, а чл.6 от АПК въвежда принципа на
съразмерността като материално правно изискване за законосъобразност на
административния акт. Съгласно практиката на Европейския съд по правата
на човека по чл.5 ал.1 б.“с“ от Конвенцията за защита правата на човека и
основаните свободи се изисква лицата да се задържат по обосновано
подозрение за извършено престъпение. Това подозрение не може да бъде
общо и абстрактно, а трябва да има данни които биха били достатъчни за един
обективен наблюдател да приеме, че лицето, за което се отнасят може да е
извършило конкретно нарушение. Нито Закона за МВР, нито Конституцията
на Б. или международни правни актове, защитаващи човешките права, дават
правно основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице,
което им се струва съмнително. Целта на разпоредбата е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятно
да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде
приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава
възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпление чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат
без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от
доказателствата по делото полицейските органи са установили самоличността
на жалбоподателя и не са налице данни за възпрепятстване на действията им,
които да налагат ограничаване на личната му свобода, за извършване на
неотложни, процесуално следствени мероприятия. Следователно, в
процесната ПАМ е наложена в нарушение на закон и при несъответствие с
целта му, без да е доказана необходимостта от задържане. Това е още едно
основание за нейната отмяна.
Издадената заповед не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт за неоснователна принуда върху дееца, чрез лишаването му от
7
свобода до 24 часа. Целта на тази мярка не е да наложи наказание за
установено престъпление, а за да се попречи на уличения да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване чрез
заличаване на улики, укриване на лица и други, като за всеки конкретен
случай за задържане тези данни трябва да бъдат категорично установени,
което е изцяло в тежест на административния орган издал акта.
По делото се установи, че към момента на задържането жалбоподателят
не само не е пречел по никакъв начин на провежданото мероприятие от
служителите на МВР, а е съдействал за изясняването на случая. Следователно
задържането при липсата на данни за евентуална възможност Н. да се укрие
от органите на реда е несъразмерно с преследваната от закона цел.
Поради това, съдът счита, че заповедта за задържане на лице за 24 часа
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 200 лева. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.
№ 358зз-8 от 01.05.2021 г. на Л.В.В.., на длъжност "К.О." при РУ –
Тополовград, с която е задържан за срок от 24 часа З.А.Н. с ЕГН
********** от гр.Т., ул.Б.№ 13, л.к.№ ***********.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Н. сумата от
200 лв. /двеста лв./ направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8