Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
десети март
година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13766
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен пряк иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Е.Р.А. ЕГН **********, чрез адв. Г.Й., с която
са предявени обективно съединени искове с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.” АД, да заплати сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от траматични
увреди от ПТП настъпило на 13.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на завеждане на претенцията пред ответника застраховател –
20.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 13.05.2018г., мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“,
с per. № *******, управляван от И.И.А.,
движейки се по ПП- 1-8, в района на 118.700 км, с посока на движение от гр.
Ихтиман към с. Вакарел, нарушава правилата за движение по ЗДвП, като не
осигурява достатъчно дистанция с движещия се пред него мотоциклет марка
„Сузуки“, модел „ГСХ- Р 1000“, с per. №*******, управляван отЦ.В.Ц., в резултат
на което става причина и реализира ПТП като се блъска в него. В резултат на ПТП
е пострадала ищцата Е.А., която се е возила с поставена обезопасителна каска,
на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ- Р 1000“, с per. № ******.
Сочи се, че е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с № 274 р-6748/2018 г. от ОДМВР- София, РУП- МВР- Ихтиман
и е образувано ДП ЗМ № 109/2018 г. по описа на РУП Ихтиман.
Наведен е довод,
че мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“, с per. № *******, управляван от
водача И.А., собственост на същата, е застрахован по застраховка „ГО“ в
ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/118000780389/11.03.2018
г., валидна до 10.03.2019 г.
Изложени са твърдения,
че непосредствено след пътния инцидент ищцата е изгубила съзнание, като е
транспортирана от екип на бърза помощ в У. „С.А.“ АД *** със силни болки в
областта на главата и персистриращо главоболие. След извършване на нужните
изследвания, било установено, че е получила следните травматични увреждания:
Мозъчна контузия- мозъчен едем; Контузия на главата: Контузия на меките тъкани
в областта на тила: Мекотъканни контузии по вътрешната повърхност на ляво
бедро. Вследствие на претърпяната мозъчна контузия ищцата имала непълен и
непоследователен спомен за произшествието - не може да възпроизведе как точно
се е случил инцидентът, оплаквала се още от главоболие и световъртеж при опит
да се изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена
светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на
мускулите и шум в ушите. В болниното заведение ищцата е лекувана от
13.05.2018г. до 17.05.2018 г., като същата е изпитвала много силни болки в
увредените части, била е изцяло неподвижна и на легло, като за нея се грижили родители и, които й помагали да се обслужва. В резултат на
мозъчната контузия ищцата изпитвала много силни болки в главата,
съпроводени с повръщане и постоянна замаяност, поради което се е налагало да
приема болкоуспокоителни лекарства. Твърди се, че през периода на домашното си
лечение ищцата е имала непрекъснато главоболие, чувство на изтръпналост в
шийната област, замаяност, което е водело и до безсъние. Към момента на
предявяване на иска, особено при промяна на времето, ищцата изпитвала
периодично проявяващи се болки в главата и шията, което водело до състояние на
мигрена и гадене, като дори и силни болкоуспокоителни медикаменти не й повлиявали.
Сочи се, че на
20.06.2018 г. била заведна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата, пред дружеството ответник, съгласно чл. 380 КЗ, като е образувана
преписка по щета № 18110019100. Въпреки, че законоустановеният тримесечен срок
изтекъл на 20.09.2018 г., ответното дружество не е определило и не е изплатило
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Ответното З. „Б.И.“ в срока по чл.367 ГПК, депозира
писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва да е причинен деликт,
от който да е пострадала ищцата. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищцата оспорва възраженията на ответното дружество, като неоснователни.
В
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното
застрахователно дружество, в който ответника поддържа наведените възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника
адв. Й. поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Илиев оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, I ГО, I- 7 състав, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен
протокол за ПТП № 274р-6748/2018г. от 12.06.2018г., се установява, че в района
на 118.700 км. по ПП 1-8
мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР250“, рег. № *******, управляван от И.А. се
движел от гр. Ихтиман в посока с. Вакарел, като не осигурява достатъчно
дистанция с движещият се пред него мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ-Р1000“, с
рег. №*******, управляван отЦ.Ц. и се блъска в него, което реализира ПТП. Отразено е, че при ПТП е пострадала ищцата Е.А.,
която е била пътник на мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ-Р“, с рег.№*******. /лист 7-8 от
делото/
По делото е прието
Постановление от 07.05.2019г. за прекратяване на наказателното производство изд.
от Районна прокуратура – Ихтиман. В хода
на досъдебното производство е установено, че на 13.05.2018г., около 16:30 часа,
настъпва ПТП на стария път София – Пловдив, при км. 118, 400 км./с посока на
движение от гр. Ихтиман, към с. Вакарел/, в района на с. Веринско, който служи
като път за свързване на малки населени места с асфалтово покритие – изсносено,
с ширина 7,5 м. и съответните банкети и канавки, които били на равнище на
асфалтовото покритие. От двете страни на пътя имало храсти и дървета, чийто
клони по ширина достигали габарита на пътното платно. В зоната на катастрофата пътя
бил прав и с добра видимост – повече от 50 м. По затворения за движение път се
движели три броя мотоциклети, като първия мотоциклет е „Сузуки“, вторият
„Хонда“ и третия „Сузуки Хайбуса“. По делото липсват данни, за скоростта на
движение на мотоциклетите, но от събраните в досъдебното производсто гласни доказателства можело да се твърди, че задния
мотоциклет марка “Хонда“ се движел със значително по-висока скорост от тази на
мотоциклет „Сузуки“, без да може да се приема една или друга скорост. Водачът
на първия мотоциклет закачил клон на дърво, намиращо се от дясната страна и надвиснал
над пътя и го закачил. Решил да спре и да се увери, че няма последици. В този
момент и място втория мотоциклет пада на
земята, като на водача няма сериозни
наранявания, а пътничката от първия мотоциклет Е.А. е пострадала. Пострадала е
също така и водачът на втория мотоциклет – И.А.. Прието е, че водачът на мотоциклет
„Хонда“, модел „ЦРБ 250Р“ с рег. № ******* – И.А. е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП. В постановлението е отразено, че в резултат на ПТПЦ.Стоянов и Е.А.
получили травматични увреждания обуславящи временно разстройство на здравето
неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
131, ал.1 от НК. /л.
51-56 от делото/
По е приета
Епикриза по ИЗ №514/2018г. на У. „С.А.“***, от която се установява, че ищцата Е.А. е постъпила в лечебното
заведение на 13.05.2018г. с диагноза: мозъчна контузия-лека степен – мозъчен
едем. Контузия на главата. Назначена била медикаментозна терапия, като били
извършени редица изследвания. А. е изписана на 17.05.2018г. с подобрение. В стабилизирано
соматично и неврологично състояние. Дадени са препоръки за спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим за три седмици. /л.9 от делото/
По делото е представена писмена претенция от 20.06.2018г., с която ищцата Е.А.
е предявила пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП. /л. 10-11 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ,
изготвена от вещо лице д-р Х.М. – специалист неврохирург, оспорено от ответната
страна. В заключението на СМЕ се сочи, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: Лекостепенна мозъчна контузия е КТ
данни за мозъчен оток; Контузия в тилната област на главата; Мекотьканни
контузии по вътрешната повърхност на ляво бедро. Получената черепномозъчна
травма е протекла с липса на спомен за времето преди, по време и след
инцидента, изразена общомозъчна симптоматика, без огнищна неврологична симптоматика.
Вещото лице обосновава, че мекотъканните травми в тилната област на главата и
лявото бедро са причинили болки за срок до 7-10 дни. Посочено е, че е проведено
5-дневно болнично лечение в У. „С.А.”***, Клиника по неврохирургия за периода 13.05.
- 17.05.2018 г. Извършени са необходимите изследвания и консултации, вкл.
двукратно КТ изследване на главен мозък. Проведено е комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение с постепенно отзвучаване на оплакванията, без изява на
огнищен неврологичен дефицит. Изписана е в ясно съзнание, Глазгоу кома скала —
15 т., без наличие на общомозъчна или огнищна неврологична симптоматика, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Дадени са препоръки за
хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение: Спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим - изключване
на кофеиносъдържащите напитки и храни, адекватна хидратация. При необходимост -
конвенционални аналгетици. В.л. д-р М. отбелязва, че твърдяната коремна травма
с отлепване на десния яйчник не е
потвърдена към този момент от медицинска документация и подлежи на
допълнително уточняване. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че описаните
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Възстановителният период при
пострадалата е протекъл затегнато, с продължаващи с месеци оплаквания от
главоболие, световъртеж, замайване, нарушено равновесие. Извършвани са
множество медицински прегледи и изследвания, но в тази връзка не е представена
медицинска документация по делото. В резултат на получените травматични
увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 30 дни и
умерени до 3-4 месеца. Вещото лице сочи, че по данни на пострадалата, съобщени
при извършен личен преглед, в последно време и към момента продължават
оплакванията от световъртеж, замайване, главоболие, нарушено равновесие. Пояснено
е, че това са оплаквания, типични за посттравматична церебрастения, но не са
потвърдени от медицинска документация.
В о.с.з. проведено на 05.11.2019г. вещото лице д-р М. допълва, че по делото
липсват достатъчно документи, необходими за изготвяне на пълноценно заключение.
Сочи, че на ищцата са правени две изследвания със скенер. При първото се
установя наличието на оток, но при второто изследване на скенер проведено три
дни по-късно и се виждало, че вече няма оток. Друга патология няма.
По почин на ответника е допуснато изслушването на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице д-р Х.М.. От прието
заключение на СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищцата Е.А. е получила
несъмнена черепно- мозъчна травма, лекостепенна по критериите на Глазгоу кома
скала, с оценка 15 точки в 17,47 часа (около 15 минути след инцидента) и липса
на ясен спомен за случилото се - за около 2-3 минути. Травмата е протекла с
умерено изразена общомозъчна симптоматика - главоболие, гадене без повръщане.
Липсва огнищна неврологична симптоматика и синдром на менинго- радикулерно
дразнене. На фона на проведеното 4-дневно медикаментозно лечение оплакванията
на пострадалата постепено отзвучават, не се установяват данни за огнищен
неврологичен дефицит. Вертикализирана до стабилен собствен ход след 24-тия час
в Клиниката, телесната температура остава нормална. Изписана в ясно съзнание, с
практически нормален неврологичен статус. Категорично са налице КТ белези за
леко стеснени субарахноидни пространства и базални цистерни, изгладени корови
гънки, стеснени III вентрикул и челни рога на страничните вентрикули. Това са
сигурни данни за дифузен лекостепенен мозъчен оток /повишено вътречерепно
налягане/. Находка е идентична и при двете КТ изследвания на главен мозък - от
13.05.2018г. и от 16.05.2018 г. Лекостепенен мозъчен оток може да се развие
както при мозъчна контузия - лека степен, така и при мозъчно сътресение. На
базата на цялостната документация по делото и извършените образни изследвания -
в частност КТ на главен мозък, според вещото лице не може да се твърди с
категоричност, че получената от ищцата Е.Р.А. черепно-мозъчна травма има
категоричен характер на мозъчна контузия, макар и от лека степен.
Съдът възприема заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице
д-р Х.М., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени
доказателства.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ, изготвена от вещо лице инж. С.Д.,
се установява следния най- вероятен механизъм на ПТП: на 13.05.2018 г. около
17.30 ч. по път ПП1-8 в землището на с. Веринско, след разклона за завод
„Алмагест“ в посока от гр. Ихтиман към с. Веринско в дясната лента за движение
се е движил мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р1000 “ с per. №*******, управляван от Ц.Ц..
Зад него като на същия мотоциклет като пътник е пътувала ищцата Е.А.. В същото
време зад тях на разстояние от около 30 метра се е движил мотоциклет „ Хонда
ЦБР 250“ с per. № ******* управляван от И.А.. Пътния участък е бил прав. В
даден момент мотоциклет „Сузуки“ след преминаването си покрай надвиснал отдясно
клон, водача е започнал да спира за да провери дали няма последици при
преминаването му покрай клона. В същия момент мотоциклет „Хонда ЦБР 250“ е
ударил с предна си част задната част на мотоциклет „Сузуки“. В следствие на
удара както водача на мотоциклет „Сузуки“ така и пътничката А. са паднали на платното
за движение, мотоциклета се е наклонил на лявата си страна и е спрял движението
си в контакт с пътното покритие. В резултат на удара водача на мотоциклет
„Хонда“ също падна на платното за движение, а мотоциклета преустановил
движението си в контакт с дясната си страна с асфалтовото покритие. Вещото лице
посочва като причина за настъпване на произшествието - неспазена
дистанция между управлявания от И.А. мотоциклет „Хонда“ и движещия се пред нея
и спиращ мотоциклет „Сузуки“, която дистанция не е позволила на водача да предприеме
своевременно спиране. Отклонено внимание
на водача И.А. и късна реакция от нейна страна по привеждане на мотоциклета към
спиране са посочени сред причините за ПТП.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Ст. Д., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза с вещи лица д-р Х.М. и инж. С.Д.. Вещите лица сочат в заключението,
че при ПТП настъпило по 13.05.2018 г. по път ПП 1-8 в землището на с. Веринско,
мотоциклет „Хонда ЦБР 250“ е ударил с предна си част задната част на мотоциклет
„Сузуки“. Вследствие на удара както водача на мотоциклет „Сузуки“ така и
пътничката А. са паднали на платното за движение, мотоциклета се е наклонил на
лявата си страна и е спрял движението си в контакт с пътното покритие. В
резултат на удара водачката на мотоциклет „Хонда“ също е паднала на платното за
движение, а мотоциклета и е преустановил движението си в контакт с дясната си
страна с асфалтовото покритие. Вещите лица обосноват, че черепно-мозъчната
травма при ищцата е получена при падането от мотора и удар/удари на главата в
асфалтовото покритие на пътното платно. Сочат, че съвременните високотехнологични мотоциклетни каски предпазват в значителна
степен главата от наранявания и травми на меките тъкани, черепните кости и
главния мозък. При удар на главата върху твърд предмет /пътна настилка/
механичната енергия на удара ще да бъде дифузно разпределена и амортизирана, но
инерционните вътре-черепни увреждания не могат да бъдат предотвратени,
респективно напълно е възможно получаване на закрита черепно-мозъчна травма с
характер на получената от ищцата и при поставена каска.
Съдът възприема заключението на КМАЕ с вещи лица инж. Ст. Д. и д-р Хр. М.,
като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката М.А. – майка на ищцата. В показанията и се съдържат данни, че на 13
май 2018 г. дъщеря и претърпяла ПТП и била приета на лечение в Окръжна болница.
Според лекарите дъщеря била добре, но
трябвало да остане за лечение. Свидетелката видяла дъщеря сиупоена и заспала.
На следващото им посещение тя още била упоена. Почти не била в състояние да говори,
боляло я цялото тяло. Светлината я дразнела, искала да затъмнят стаята. Родителите
я посещавали по два пъти на ден. Болките си ги имало, липсвал спомен за
инцидента. Казала, че е изгубила съзнание като се е случило произшествието. Свидетелката
А. сочи, че дъщеря и нищо не можела да прави сама, което наложило да има човек
покрай нея, за да помага в ежедневните нужди. Посочва, че възстановяването
ú продължило година и половина. Получавала паник атаки, сънувала кошмари,
никъде не излизала сама. А. посочва, че и в момента има замайване. След като я
изписали от Окръжна болница се оплаквала от болки в долната част на корема.
Показанията на свид. М.А., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава
вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със
неоспорено заключение на СМЕ, без частта относно продължителността на
възстановяването.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 13.05.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Б.И.“, възникнало по застрахователна полица №
BG/02/118000780389/11.03.2018 г., валидна до 10.03.2019 г., сключена за мотоциклет
марка „Хонда“, модел „ЦБР 250“, с per. № *******. Отделно от това по делото е
приета Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд,
установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения период и мотоциклет с ответното застрахователно
дружество. Нещо повече, в приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица № 274-р-6748/2018г.
от 12.06.2018г. е отразено, че за мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 250“, с рег.№ *******
е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“.
По делото е представена претенция до
ответника от 20.06.2018г., с която ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество – З. „Б.И.“ за изплащане на обезщетение
за търпените неимуществени вреди.
Така
установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 10-11
от дата 20.06.2018г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването
на пътнотранспортно произшествие на 13.05.2018г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 20, ал.2, изр. 2
от ЗДвП - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Деянието
й е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това й нарушение
е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата.
Установи
се, че не е спазена дистанция между управлявания от И.А. мотоциклет „Хонда“ и
движещия се пред нея и спиращ мотоциклет „Сузуки“, която дистанция не е
позволила на водача да предприеме своевременно спиране. Отклонено внимание на водача
И.А. и късна реакция от нейно страна по привеждане на мотоциклета към спиране е
причина за реализиране на процесното ПТП и получените от ищцата травматични
увреждания.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на мотоциклет „Хонда“ И.А..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“ е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на мотоциклета,
с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, ДСМЕ,
медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, младата възраст на ищцата към момента на
настъпване на увреждането – 21 години, тежестта на уврежданията - лекостепенната
мозъчна контузия, контузия в тилната област на главата и мекотьканните контузии
по вътрешната повърхност на ляво бедро, периода на претърпени болки -
значителни за срок от 30 дни и умерени до 3-4 месеца, периодът на възстановяване
е протекъл с продължаващи с месеци оплаквания от главоболие, световъртеж,
замайване, нарушено равновесие, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите
условия към 2018г., съдът намира, че сумата от 15 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е
допринесла за получените травми, тъй като към момента на настъпване на ПТП е
била без поставена каска. В приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ
с вещи лица инж. Д. и д-р М., се прие, че при удар на главата върху твърд
предмет /пътна настилка/ механичната енергия на удара ще да бъде дифузно
разпределена и амортизирана, но инерционните вътре-черепни увреждания не могат
да бъдат предотвратени, респективно напълно е възможно получаване на закрита
черепно-мозъчна травма с характер на процесната при ищцата.
С оглед изложеното, решаващият състав
намира за недоказано наведеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Е.А., като не
са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение.
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва, считано от датата на завеждане на претенцията пред
ответното застрахователно дружество.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1,
т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В случая 3-месечният срок е изтекъл
на 20.09.2018 г. и от 21.09.2018 г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи
законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 20.06.2018 г.
до 20.09.2018 г. и уважен,
считано от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от
ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Г.Й. – САК сумата от
648.75 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в общ размер на 1735 лв. /общо сторените от ответника разноски са 2
700 лв., от които 2 000 лева за адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит за
КСМАТЕ 300 лв. за ДСМЕ/ Съдът намира за основателно въведеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1 730 лева/, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 297.50 лева
с ДДС и 437.50 лв. разноски депозит за КСМАТЕ и ДСМЕ или общо 1 735 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски,
ответникът З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 600 лв. и 225
лв. разноски за СМЕ и САТЕ, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Е.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.05.2018г.
по вина на водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРБ 250“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.09.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до
пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен, както и претенцията
за лихва за периода от 20.06.2018 г.
до 20.09.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Г.Й., на основание чл.38, ал.1,
т.4 от ЗА, сумата от 648.75 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 1 735 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на Софийски градски съд,
на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 600 лв., както и 225 лв. разноски, платени от бюджета
съразмерно уважената част от иска.
Присъдените на
ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: