№ 8
гр. Панагюрище , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215230200139 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Панагюрище,
представлявано от управителя д-р К С Ч Р против НП № 41 от 25.06.2021
година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на
основание чл.221 ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.86 ал.1, т.1 и
във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на
900 лв. /деветстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призована,
не се явява законен или процесуален представител, респ. не се изразява
становище по съществото на спора.
За АНО се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и
излага съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на НП
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД е санкционирано, след
като по силата на Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със
Заповед № РД-13-143/16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“,
комисия от агенцията извършила проверка на лечебното заведение, находящо
се в гр. Панагюрище. До издаването на тази заповед и извършване на
проверката се стигнало, след като преди това в агенцията била подадена
жалба от пациент, лекуван в болничното заведение.
В хода на проверката било установено следното:
На 15.06.2020 г. пациентът И К Н бил хоспитализиран в Клиника по
нервни болести към МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД в гр. Панагюрище, за което
била създадена ИЗ № 7806/15.06.2020 г. Извършени му били клинико-
лабораторни изследвания, рентгеново изследване, електромиография,
осъществена е и консултация със специалист по физикална и
рехабилитационна медицина. Назначена е била индивидуална
рехабилитационна програма. Пациентът е хоспитализиран по КП № 56.1
„Диагностика и лечение на болести на черепно мозъчните нерви (ЧМН), на
нервните коренчета и плексуси, поливеропатия и вертеброгенни болкови
синдроми при лица над 18 години“. На 20.06.2020 г. пациентът пациентът бил
дехоспитализиран с подобрение.
На 15.06.2020 г., т.е. при приема му, пациентът попълнил и подписал
заявление /л.95 от делото/ за допълнително обслужване във връзка с прием на
пациент в болничното заведение. Във връзка с това пациентът Н заплатил
такса в размер на 40.00 лв. за „Допълнително обслужване във връзка с прием
на пациент - Пенсионери и ТЕЛК“, за което била издадена фактура №
**********/15.06.2020 г. /л.94 от делото/.
Проверяващите констатирали, че в ценоразписа на лечебното заведение
е предвидена такса за „Допълнително обслужване във връзка с прием на
пациент - Пенсионери и ТЕЛК“, а именно сума в размер на 40.00 лв. /виж
ценоразпис на медицински дейности и услуги в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД,
2
утвърден със заповед № РД-105/11.03.2020г. на управителя на болничното
заведение и по-специално страницата на л.53 от делото/.
Подписаното от пациента заявление било за ползване на следните
допълнителни услуги:
Оказване на асистенция при прием и престой в лечебното заведение;
Оказване помощ при попълване и представяне на документи при прием;
Осигуряване на допълнителен помощен персонал при извършване на
дейности по приема;
Осигуряване на психологическа помощ на болния и близките му;
Обучение на пациента и близките за спазване на ХДР /хранителен и
двигателен режим/.
Според нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ, по време на своя престой в лечебно
заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, които са лимитативно и изчерпателно
изброени по вид, а именно:
подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се
включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по
желание на пациента;
допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен
сестрински пост,
допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно-диетичен режим;
избор на лекар или екип от медицински специалисти.
Услугата, избрана и заплатена от пациента „Допълнително обслужване
във връзка с прием на пациент - пенсионери и ТЕЛК“, каквото е било и
3
основанието за получаването на сумата от 40.00 лева по фактура №
**********/15.06.2020 г., не попада в този лимитиран обхват от
допълнително поискани услуги, които би могло да предоставя лечебното
заведение.
С оглед на всичко това бил формиран извод, че лечебното заведение е
изискало и получило сума без правно основание за „Допълнително
обслужване във връзка с прием на пациент - пенсионери и ТЕЛК“, с което е
нарушило чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно: „Като пациент всеки има право
на: зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните,
културните и религиозните му права“, в частта „зачитане на икономическите
права“, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ: „Правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: зачитане
правата на пациента“.
Нарушението е било извършено на 15.06.2020 г., на която датата било
извършено плащането от страна на пациента по фактура №
**********/15.06.2020 г. към болничното заведение.
Мястото на извършване на нарушението е било в МБАЛ „Уни
Хоспитал“ ООД - гр. Панагюрище, ул. „Георги Бенковски“ № 100.
Нарушението е установено на 10.03.2021 г., по време на извършената
проверка от длъжностни лица на ИАМН. Констатираното нарушение е било
за първи път.
За така извършеното нарушение против дружеството жалбоподател бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № А-
41/19.04.2021 год. Актът е бил съставен на посочената дата при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя, след кат опреди това
същият бил надлежно поканен да се яви за съставяне и връчване, но не се
явил негов законен или упълномощен представител.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. То било изпратено
по куриер и връчено на жалбоподателя на 29.06.2021 година. Жалбата против
НП била подадена чрез АНО на 02.07.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
4
законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя – св. Д Д,
както и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното съдът намира, че по същество жалбата е
неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по безспорен и
категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение и авторството
на същото в лицето на дружеството жалбоподател. Тук веднага следва да се
вметне, че по гореописаната фактическа обстановка спор между страните по
делото няма, т.е. от страна на дружеството не се оспорва с подадената
въззивна жалба, че от пациента Н е била заплатена в полза на болничното
заведение такса в размер на 40.00 лв. за „Допълнително обслужване във
връзка с прием на пациент - Пенсионери и ТЕЛК“, а именно за ползване на
следните допълнителни услуги:
Оказване на асистенция при прием и престой в лечебното заведение;
Оказване помощ при попълване и представяне на документи при прием;
Осигуряване на допълнителен помощен персонал при извършване на
дейности по приема;
Осигуряване на психологическа помощ на болния и близките му;
Обучение на пациента и близките за спазване на ХДР /хранителен и
двигателен режим/.
Не се спори и за това, че според императивната норма на чл. 24а, ал. 1
от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, по
време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за
оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу
заплащане да получат допълнително поискани услуги, които са лимитативно
5
и изчерпателно изброени по вид. Същите бяха подробно изброени по.горе,
като тук не се налага да бъдат преповтаряни. Накрая не е спорно и това, че
заплатената услуга от пациента „Допълнително обслужване във връзка с
прием на пациент - пенсионери и ТЕЛК“, каквото е било и основанието за
получаването на сумата от 40.00 лева по фактура № **********/15.06.2020 г.,
не попада в този лимитиран от наредбата обхват от допълнително поискани
услуги, които би могло да предоставя лечебното заведение. Казано с други
думи, лечебното заведение си е измислило и въвело такса за предлагането на
процесната услуга, в нарушение на чл.24а ал.1 от Наредбата, с което пък
несъмнено е нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно:
„Като пациент всеки има право на: зачитане на гражданските, политическите,
икономическите, социалните, културните и религиозните му права“, в частта
„зачитане на икономическите права“, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ:
„Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи: зачитане правата на пациента“.
С оглед на всичко казано до тук правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството на основание
чл.221 ал.2 от ЗЗ, доколкото с извършеното административно нарушение се
стигнало до нарушаване на права на пациент, регламентирани с този закон и с
нормативните актове по прилагането му.
Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба в смисъл, че е
било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита, т.к. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били
налице основанията за това.
Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за факта,
че на 07.04.21г. към дружеството е била изпратена покана с изх. № 07-19, с
която дружеството е било поканено да се яви на 19.04.21г. за съставяне и
връчване на АУАН. Тази покана е била изпратена чрез куриер и надлежно
връчена на дружеството /виж покана и разписка за куриерска доставка на
л.10-11 от делото/. Няма съмнение, че на датата посочена в поканата не се е
явил законен представител на дружеството или негов пълномощник, при
което абсолютно законосъобразно се е пристъпило към съставянето на акта в
отсъствие. След съставянето актът е бил изпратен на Община Панагюрище,
6
след което на 22.04.21г. е бил надлежно връчен на управителя на
дружеството. При тази фактология и хронология не е било допуснато
нарушение на процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Съдът намира
за нужно да отбележи и това, че съдебната практика е константна по въпроса,
че дори един акт да е бил съставен в отсъствие без да са били налице
основанията за това, то това би съставлявало процесуално нарушение, но не
от категорията на съществените, щом след съставянето на акта същият е бил
надлежно предявен и връчен на нарушителя.
Според настоящия съдебен състав деянието не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. чл.9 ал.2 от НК, защото
извършеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност,
доколкото засяга икономическите права на пациент с нелеко заболяване и то
в момент, когато той несъмнено се нуждае от средства за лечение, които не се
поемат здравната каса.
Според настоящия съдебен състав съвсем правилно имуществената
санкция е индивидуализирана и определена в размер на 900 лева, т.е. при
превес, макар и лек, на смекчаващите обстоятелства. За извършеното
нарушение се предвижда имуществена санкция от 500 до 1500 лева, което
значи, че средният размер на санкцията е 1000 лева. АНО е определил
санкцията малко под средния размер, независимо че в НП е посочил, че
нарушението е извършено за първи път. Видно е от заповедта на управителя
на болничното заведение, с която е бил утвърден ценоразписът, включително
и таксата за процесната допълнителна услуга, това е станало на 11.03.2020г.
До момента на констатиране на нарушението и съставянето на АУАН е
минало повече от година, през което време неминуемо е била събирана без
правно основание такава такса и от други пациенти. Въпреки, че
актосъставителят посочи, че други аналогични нарушения от страна на
болничното заведение не са били констатирани, за съда няма съмнение, че
такива не са констатирани, защото проверяващите са проверили само История
на заболяването /ИЗ/ на подалият жалба до тях пациент. В случай, че бяха
проверени и други такива ИЗ, то неминуемо щеше да стане ясно, че такса за
услуга от типа на процесната е била събирана и от други лица. Нещо повече,
дори да е категорично ясно, че такава такса е била събрана само от пациенат
Н, то пак няма основание за определяне на санкцията в минимален размер,
7
т.к. наказването на извършеното нарушение би имало широк обществен
отзвук и би следвало да действа принудително-възпиращо не само на
дружеството, което го е извършило, но и на други такива дружества,
действащи като болнични заведения.
С оглед на всичко казано до тук обжалваното НП е законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се каже, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, според който заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото приключи в едно съдебно
заседание, респ. същото не представлява фактическа и/или правна сложност,
съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА НП № 41 от 25.06.2021 година на изп. директор
на ИА „Медицински надзор” - София, с което на МБАЛ „УНИ
ХОСПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Панагюрище, представлявано от управителя д-р К С Ч Р, на основание
чл.221 ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.86 ал.1, т.1 и във вр. с
чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 900 лв.
/деветстотин лева/.
8
ОСЪЖДА МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Панагюрище, представлявано от
управителя д-р К С Ч Р ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“-гр.София, представлявана от изпълнителен директор
сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9