МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Д. *** е било предявено с
тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК затова, че на 11.04.2008,
около 01.30 часа в град Ловеч, дискотека „Клеопатра”, чрез нанасяне на удар в
областта на главата, причинил на Т.Н.К. *** разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – загуба на съзнание за неопределено време,
загуба на спомен за част от времето преди инцидента, главоболие и световъртеж,
еднократно повръщане, безсъние, контузия на лицето в дясната зигоматиална и
орбитална област, мозъчно сътресение, обуславящо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Предявен е и
граждански иск от пострадалия от престъплението Т.Н.К. за причинените неимуществени
вреди в размер на сумата от 1 000 лева, в едно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане
и К. е конституиран като граждански ищец в процеса.
Тъжителят К. се явява лично в съдебно заседание и с
адвокат Гецов от ЛАК, който поддържа внесената тъжба, като счита, че от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че Андреев е нанесъл
удар на К. в областта на лицето, в следствие на който К. е получил увреждане,
изразяващо се в отоци и кръвонасядания в областта на лицето и сътресение на
мозъка, протекло краткотрайно, без загуба на съзнание и тези увреждания са довели
до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК
и му наложи справедливо наказание в рамките на закона, като приеме, че с
поведението си подсъдимият изцяло е причина за причиненото увреждане. Счита, че
гражданският иск е основателен и моли при определяне на размера, съдът да
съобрази обстоятелството, че деянието е извършено на публично място.
Подсъдимият С.Д. Андреев, редовно призован, се явява
лично и с адвокат Филипов от ЛАК. В обясненията си подсъдимият твърди, че
действително на 10 срещу 11.04.2008 година е бил в дискотека „Олд №1”, известна
като „Клеопатра”, но отрича да е нанасял удар на К.. Заявява, че след полунощ К.
минал покрай него и го напсувал, след което си седнал на мястото. Тогава подсъдимият
станал, приближил се до К. и го бутнал по рамото. К. залитнал назад, но не паднал, а само се подпрял на ръцете си,
след което станал. Андреев обясни, че веднага след това излязъл от заведението,
а К. и приятеля му излезли след него, като К. търсел саморазправа. Защитникът
на подсъдимия моли съда да го оправдае поради доказана несъставомерност на
деянието. Изтъква, че са налице съществени противоречия между описаните в
тъжбата обстоятелства, събраните по делото доказателства, свидетелските
показания и жалбата до РП- Ловеч с вх.№ 1943/13.04.2008 година. Моли съда да
вземе пред вид, че има противоречия от една страна между показанията на
свидетелите, доведени от тъжителя и доведените от подсъдимия, както и в самите
показания на свидетелите на тъжителя. Счита, че е недопустимо извършените
корекции в медицинското свидетелство да бъдат приемани безпристрастно от съда.
Приема, че не е установено по безспорен начин , че подсъдимият е автор на
деянието. Моли съда да оправдае подсъдимия и да отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли съда, ако приеме, че е
налице виновно поведение да освободи Андреев от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, показанията на свидетелите и заключението на съдебномедицинската
експертиза, преценени в своята
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.04.2008 г.
малко преди полунощ тъжителят Т.Н.К. заедно с неговия приятел - свидетеля
Николай Неделчев
отишли в дискотека "Олд №1" в гр. Ловеч, известна и като дискотека
„Клеопатра”. Преди това не били ходили в други заведения и не били употребявали
алкохол. Седнали на кръгла маса „гъбка” до бара в ляво от входа. Поръчали си по едно малко
уиски.
По същото време в
дискотеката бил и подсъдимият С.Д. Андреев, който бил седнал на бара в ляво от
входа на дискотеката. Андреев бил сам и също си поръчал едно уиски.
На бара, на който
седял подсъдимия, били и свидетелите Борислав Борисов и Михаил Петков, а на
бара от другата страна на входа била седнала свидетелката Иваничка И., заедно
със свои приятелки.
Според показанията на
свидетелите Борисов и Петков, К. минал покрай подсъдимия и двамата си казали
нещо, но поради шума в дискотеката, те не чули какво си казват. Единствено подсъдимият
твърди, че К. го е напсувал в този момент. Това твърдение обаче не се подкрепя
от никакви други доказателства, поради което съдът го приема като защитна
позиция на подсъдимия, целяща квалифициране на деянието му по привилегирования
състав на чл.132 от НК.
Всички свидетели бяха
категорични, че около 01.30 часа на 11.04.2008 година, пострадалият е седял на
масата си, а подсъдимият се е приближил до него. Свидетелите И. и Неделчев
категорично заявиха, че Андереев е нанесъл удар на К. в областта на лицето в
дясно с юмрук. В следствие на удара К. паднал на земята и за момент загубил
ориентация, но след това с помощта на Неделчев се изправил и тръгнал да излиза
от заведението. Веднага, след като нанесъл удара, подсъдимият също излязъл от
заведението. За това, че Андреев е ударил К., свидетелства дори и доведения от
подсъдимия свидетел Петков, който при свободния разказ заяви: „Видя ми се, че С.
го удари тука някъде /сочи около дясното си ухо/.” Едва след намесата на
защитника на подсъдимия „уточнява”: „С. отиде при момчето и го бутна”. Петков
заяви, че също излязъл от заведението и чеул пострадалият да пита Андреев „ти
защо ме удари, какво искаш”, а подсъдимият му
отговорил „ти си знаеш за какво”.
Съдът дава вяра на
тези показания, тъй като те, макар и дадени от свидетелите на двете страни в
процеса, се припокриват досежно основния факт, а именно нанасянето от страна на
Андреев на един удар в областта на лицето. В този смисъл следва да се тълкуват
и показанията на свидетеля Борисов, който също не отрича, че подсъдимият се е
приближил към К. и е имало физическо съприкосновение спрямо него: „Серго блъсна
Т., който падна и след това стана. Не видях как точно стана блъскането, хвана
го за рамото и го блъсна.”
След инцидента
Андреев си тръгнал, а К. се оплакал на свидетеля Неделчев, че има главоболие, затова последният извикал такси и го придружил до спешното
отделение при МБАЛ-Ловеч. Видно от
приложената медицинска документация Т.К. *** в 03.00 часа, като е бил
прегледан от д-р Пецева. След прегледа в журнала
е била вписана диагноза „контузио капитис", а пострадалият е бил насочен към общо
практикуващия лекар.
На 11.04.2008 година
през деня, К. имал главоболие и световъртеж, поради което отишъл при лекар –
специалист в Медицински център-1-ЛЗ за ИСМП, където бил прегледан от свидетеля
д-р Табаков, който издал медицинско свидетелство с диагноза: Контузия на лицето
в дясната зигоматична и орбитална област. Мозъчно сътресение.
Изготвената въз
основа на медицинското свидетелство и свидетелски показания съдебномедицинска
експертиза даде заключение, че на Т.К. са били причинени отоци и кръвонасядания
в областта на лицето и сътресение на мозъка, протекло с краткотрайно
зашеметяване, без загуба на съзнание, които са довели до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота. Уврежданията са резултат на тъпа травма и могат
да бъдат причинени с един удар с ръка /юмрук/ по лицето, но не могат да бъдат
получени при падане. В съдебно заседание вещото лице беше категорично, че това
увреждане може да бъде причинено с един удар, който е нанесен в областта на окото
и скулата.
Настоящата инстанция
не споделя възражението на защитата на подсъдимия да не се приемат извършените
корекции в медицинското свидетелство, тъй като д-р Табаков, при разпита му в качеството
на свидетел, след като се запозна с писмения документ, заяви, че първата
поправка със син химикал на лицевата страна е направена още при издаването на
медицинското свидетелство, а поправката на гърба с черен химикал е направена в
последствие, тъй като се установила разликата между лицевата страна и гърба на
медицинското. Обстоятелството, че първоначалната поправка е направена още при
издаване на самото медицинско свидетелство се потвърждава и от факта, че към подадената още същия ден
жалба до Районна прокуратура – Ловеч е приложено копие от вече поправено на
лицевата страна медицинско свидетелство. Поради това съдът приема, че уврежданията
на К. са били в дясната част на лицето и първоначалната поправка е била
извършена още при самия преглед.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че с деянието
си С.Д. Андреев е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.130
ал.1 от НК, като: На 11.04.2008 година,
около 01.30 часа в град Ловеч, в дискотека „ОЛД №1”, причинил на Т.Н.К. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
Съдът приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е
автор на престъплението, за което е предаден на съд. Андреев е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие като е нанесъл удар на Т.К. в областта на
дясното око и скулата.
От субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като Андреев е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и произтичащите от него общественоопасни последици,
като е целял настъпването им. Като е
нанесъл удар с юмрук по главата на К., в подсъдимия е била налице ясна
представа за деянието, увреждащите последици и причинната връзка между тях,
като е целял причиняването им. За умисъл на подсъдимия сочи насоката на удара
към главата на пострадалия като жизненоважен орган и такъв, при удар по който
се губи равновесие. Този извод
на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и цялостното
поведение на подсъдимия спрямо К. в продължение на няколко години.
Причините за
извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са нежеланието на
подсъдимия да се съобразява с установените морални норми на поведение в
обществото и незачитането на правото на лична неприкосновеност.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието и призна подсъдимия за виновен.
Съдът, като съобрази,
че призна подсъдимия за виновен в извършване на умишлено престъплението по
чл.130 ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и че Андреев не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV
от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди, прие, че са налице
условията на чл.78а от НК, поради което освободи С.Д. Андреев от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание - глоба в размер на
500.00 лева, в минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1 от НК, като съобрази
тежестта на престъплението, личността, чистото съдебно минало и имущественото
състояние на подсъдимия и обстоятелството, че така ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Настоящата инстанция прие,
че предявеният от Т.Н.К. граждански иск за причинени неимуществени вреди е
основателен, тъй като е претърпял болки и страдания в следствие на причинените
му увреждания, но е завишен по размер, поради което го уважи за сумата от 800
лева, като иска до пълния предявен размер от 1000 лева отхвърли като недоказан.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по
отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи
се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние на
пострадалия К. са причинени болки и неудобства. При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана
с критерия за справедливост. Претърпените болки от пострадалия от причинените
му телесни увреждания мотивират съдът да приеме, че определеното обезщетение в
размер на 800 лева е съответно с критерия за справедливост. При определяне
размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид претърпяното от
пострадалия унижение, тъй като деянието е извършено на публично място, ясно
видимите следи от увреждането по лицето и притеснението как ще отиде на работа,
замъгленото зрение на пострадалото око, виенето на свят. Върху присъдената сума се дължи и
законна лихва от деня на деликта (11.04.2008 година/ до окончателното изплащане
на сумата.
При тези съображения, съдът уважи предявения
граждански иск за сумата от 800 лева.
При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С. Андреев да заплати на пострадалия и направените
по делото разноски в размер на 292 лева и на Районен съд – Ловеч сумата от 50.00
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: