Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, ……... 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 7885 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 87673/08.04.2019г. по гр.д. № 51042 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 61-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх.
№2021988/02.08.2018г. на „К.И.”ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Р.Д.,
гр. София, бул. „****срещу А.Ю.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от
ЗПФУР вр. с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.Ю.А., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане на сумата
от 350лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г.;
сумата от 119,46лв., представляващи
такса за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата от 23,42лв., представляващи законна лихва за забава за периода от
13.10.2016г. до 15.06.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 40100 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5072168/23.04.2019г. по
входящия регистър на СРС от ищеца К.И.”ООД, ЕИК ****в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложил
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от районния съд, че не
било установено сключването на договора за кредит. Всяко електронно изявление ,
записано на оптичен, магнитен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено било електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)Електронното изявление
представлявало в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и
несловесна информация съгласно чл. 2 от ЗЕДЕП. То се считало за подписано при условията на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕП, чл.
13 от ЗЕДЕУУ, чл. 3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. – за електронен подпис
се считала всяка електронна информация добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. В случая в
приетата заявка се съдържала информация, която е логически свързана само с
ответника, ищецът не разполагал с възможност да я получи , ако не се предостави
от ответника и така с попълване на личните си данни в заявката ответникът бил
подписал същата. Злоупотреба с данни на ответника би довело до сигнализиране от
него за същото, което не било установено.
ЗЕДЕП позволявал страните са се съгласят в отношенията помежду им на
обикновения електронен подпис да се признае стойността на саморъчен. Обикновен
електронен подпис било въвеждане на лична информация, логически свързана с
издателя и такъв бил процесния случай, поради което било установено създаването
и подписването на електронен документ. Възпроизвеждането му на хартиен носител
не променяло извода, защото съгласно чл. 184 от ГПК електронния документ се представя
на хартиен носител като препис и ако насрещна страна не поиска представянето му
в електронен вид, то преписът е достатъчен.
Приетата разписка от 13.10.2016г.
била подписана от ответника и на отделно основание установявало
сключването на договора, защото сочела получаване на сумата по договора.
Финансовата услуга била предоставена от разстояние , договорът се сключвал не с полагането на
подпис от ответника, а с избиране на препратката на интернет-страницата на
заемодателя-електронно изявление . С активирането на този линк се считало , че
потребителят е потвърдил съгласието си по договора. Приложими били ОУ. Това
било изрично посочено в чл. 4.4. от Общите условия, изпратени на ответника по
ел.поща.Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете А.Ю.А., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част е правилно. Не било установено доставчикът на финансовата
услуга да е изпълнил задълженията за
предоставяне на информация за заеманата сума, за срока й на връщане, за
договорна възнаградителна лихва, такса гарант.. Въвеждането на лични данни на
ответника в заявката не обосновавал извод, че страните са се договорили за
сключването на процесния договор. Не било установено да е разменена електронна
кореспонденция-за потвърждаване на заявката, за приемане на Общи условия, както
и на условията по кредита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. №2021988/02.08.2018г. на „К.И.”ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Р.Д.,
гр. София, бул. „****срещу А.Ю.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** с която е
поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския
кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79 и от ЗЗД, да признае за установено, че А.Ю.А., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане на сумата
от 350лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г.
до 15.06.2017г.; сумата от 119,46лв.,
представляващи такса „Гарант” за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата
от 23,42лв., представляващи законна
лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г, за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 40100 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че
ответникът кандидатствал за кредит чрез интернет - сайт на ищеца ,
предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията на финансова
услуга от разстояние, по тази заявка служител на ищеца се свързал с ответника
по телефона, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието да получи кредит от 350лв., по ел.поща му
били изпратени електронен формат на договора и с избиране на изплатения му линк
ответникът потвърдил сключването на договор за потребителски кредит „Екстра” №
61634/13.10.2016г и желание сумата да му се плати чрез „Изипей”АД. Ответникът
избрал за обезпечаване на задълженията гаранция да предоставели лицето, с което
ищецът имал договор за същото – Б.К.”ООД и съгласно чл. 4 от договора се
съгласил да плати такса за същото в размер на добавени към месечната му вноска
суми. Преддоговорната информация по ЗПК и ОУ били предоставени на
ответника по електронна поща.
Задълженията по кредита били за общо 500,96лв., които следвало да плати на три
месечни вноски- на 13.11.2016г., на 13.12.2016г. и на 13.01.2017г., но
ответникът не платил сумите.
Ответникът А.Ю.А., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок е оспорил
исковете. Посочил е, че не било установено да е договарял с ищеца и да е
сключил договор за кредит „Екстра” №
61634/13.10.2016г., че е приел Общите условия. Записаните лични данни на
ответника в заявката не обосновавали такъв извод.
По делото е приложено заповедно дело №
40100/21.06.2017г. по описа на СРС, съгласно което по заявление от 21.06.2017г.
е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено А.Ю.А., ЕГН ********** да
заплати на „К.И.”ООД, ЕИК ****заплащане
на сумата от 350лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 21.06.2017г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по
договор за потребителски кредит „Екстра” № 61634/13.10.2016г.; сумата от 31,50лв., представляващи договорна лихва за периода от 13.10.2016г.
до 15.06.2017г.; сумата от 119,46лв.,
представляващи такса „Гарант” за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г; сумата
от 23,42лв., представляващи законна
лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до 15.06.2017г., съдебни разноски от
325лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на
уведомление, на 06.07.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване
на вземанията по заповедта и такива е представил на 02.08.2018г.
По
делото е приета неподписана
саморъчно заявка № 61634, съгласно която на 13.10.2016г. в интернет-сайт на
ищеца е подадена заявка от ответника с посочени три имена, ЕГН, посочени са І
на лична карта, адрес, лице за контакт и телефон, адрес на ел. поща ********. В заявката е посочена
информация за кредита – искана сума от 350лв., сума за връщане от 500,96лв. на
13.01.2017г., с гаранция, както и че заявката е одобрена на 13.10.2016г., че
сума ще се плати чрез Изи пей”АД. Посочено е че сумата за връщане е 500,96лв.
до 13.01.2017г.
Приет е документ озаглавен договор за потребителски кредит „Екстра” №
61634/13.10.2016г. без положени саморъчни подписи за страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне
на кредитни услуги от разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени
на ответника кредит от 350лв. платими в брой на каса на Изипей”АД която сума
следва да се върне за три месеца на равни
месечни вноски, като ида се плати възнаградителна
лихва от 36% годишно, който за 3 месеца
е 31,50лв., отделно и таса Гарант от 119,46лв. В договора е посочено, че
приложими са Общи условия.
По делото са приети Общи условия, съгласно чл. 4 които кандидатът чрез обявяване
на сайта информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се за
размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за
избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката. Съгласно чл. 4.4. от
ОУ с маркиране на полето „Съгласен съм с ОУ” и натискане на бутона „потвърди”
кандидатът се съгласява с ОУ. Съгласно чл. 4.8. от ОУ потвърждаването на
заявката става чрез активиране на линк, изпратен на посочения от него ел.адрес
и това е условие тази заявка а бъде разгледана. След потвърждаването на заявката
на кандидата съгласно чл. 4.10. на него му се изпраща линк към договора - „Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити” и кандидат следва да потвърди същия,
това потвърждаване означава, че има сключен договор.
Приет е договор от 25.10. 2014г. за предоставяне на гаранция, съгласно
който ищецът и Б.К.” ООД са се съгласили Б.К.”ООД за гарантира вземанията на
ищеца по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция се избере от
потребителите срещу възнаграждение в размер на „таксата Гарант”, договорена по
всеки отделен договор за потребителски кредит.
По делото е приета неоспорена от страните разписка №
07000494658207/13.10.2016г., носеща подпис, положен за ответника, съгласно която
на 13.10.2016г. ответникът е получил сумата от 350лв. в брой от Изипей”АД като
плащане от „Кредит Инс”АД по договор 61634/13.10.2016г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит” е писмен
договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора
за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Формата за
действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена , като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗПК
"траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява,
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията,
и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска сключването на договор
за потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски
кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР . Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е установено страните да са сключили действителен
договор за потребителски кредит № 61634/13.10.2016г., сключен от разстояние. Изискванията
за сключване на такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК.
Твърденията на ищеца, че договор е сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР , не
водят до извод, че за ищеца е отпаднало
задължение за предоставяне на ответника на преддоговорната информация по стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, както и
за информацията по чл. 10 и чл. 11 от договора. При оспорване на
автентичност на договора в тежест на кредитодателя е да установи същата в
хипотеза, в която се твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и
ЗЕДЕП. По делото не е установено ищецът да е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация, нито че е получил неговото съгласие за сключване на
договора. Твърденията на ищеца за разменени по електронна поща с ответника
документи не са установени по делото. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; че е
спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора . За доказване на електронни изявления , каквито са твърденията на ищеца
по делото се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях .
Електронното
изявление съгласно чл. 2
и чл. 3 от ЗЕДЕП е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕП ,
съгласно който в редакцията му към сключване на процесния договор, за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис ,
но и допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. При установяване на тези предпоставки, следва да
се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай по делото не е установено страните да се съгласили да
придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен, поради което и не може да се приеме, че клиентът-кредитополучател е изявил своята воля за сключването на договора и е приел Общите условия. Представени са само договор
и заявка на хартиен носител, които не носят
подписа на нито една
от страните. По делото не са представени изявления на ответника , че е запознат
с условията по договора, с Общите условия и че ги приема , не са представени
доказателства за потвърждение на договор и на Общи условия, а доказателствената
тежест за същото е на ищеца. Знанието на ищеца за лични данни на ответника само
по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за
договора. Следва да се посочи, че потвърждението на заявката чрез активиране на
линк от сайта на ищеца съгласно чл. 4.8 от ОУ
не е сключване на договора. Такова съгласие от ответника съгласно чл.
4.10 от ОУ е потвърждение на изпратения му договор - Стандартен формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити”. Доказателства за такова потвърждаване от
ответника по делото не са ангажирани и съдът приема, че не е установено да е
направено.
Следва да се посочи, че разписката за получена сума не е от естество да
обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора за кредит с
индивидуализиращи белези посочени от ищеца. Получаването на сумата от ответника
предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да възникне между страните договор
за потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален с
изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за
съществени белези на правоотношението. Тези обстоятелства не са установени по
делото, поради което и правилно районният съд е приел, че валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние с белези, посочени от ищеца по
делото не е установено да е възникнало между страните.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и като такова следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото разноските следва да се поставят в тежест на въззивника.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87673/08.04.2019г. по гр.д. № 51042 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 61-ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.