ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500061 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 5170 от 01.06.2022 г. от процесуалния представител на
ищеца С.Г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че с решението по делото в
полза на ответната страна е присъдено възнаграждение в размер на 1440 лв. за адвокат. В
с.з. от страна на ищцата чрез процесуалния представител е било направено възражение за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство, което обаче не било
обсъдено в постановеното решение. Страната сочи, че производството по делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, няма основание да се дължи адвокатско
възнаграждение над минималния размер по Наредба №1/2004 г. За обжалвания интерес в
размер на 20 000 лв. в случая размера на възнаграждението е 1 130 лв. с начислен ДДС
става 1 356 лв. , а не както в случая е присъден 1 440 лв. Поради това се моли да се измени
решението в частта за разноските като присъдените за дружеството разноски бъдат
намалени до размера от 1 356 лв.
Становище по постъпилата молба от страна на ответника по спора – ЗД „Бул инс“АД
в законоустановения срок не е постъпил. Молбата е била връчена лично на процесуалния
представител – адвокат на 08.06.2022 г.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Производството по делото е приключило с постановено решение.
Въззивната жалба на ищцовата страна е била счетена за неоснователна, обжалваното
решение е потвърдено и в полза на въззиваемия – ответник ЗД „Бул инс“ са били
присъдени направените пред инстанцията разноски – заплатено възнаграждение за адвокат
1
в размер на 1440 лв.
При представянето на списъка по чл. 80 от ГПК въззиваемата страна е заявила, че
платения размер е съобразен с минимума по Наредба №1/2004 г. , но въпреки това
процесуалния представител на въззивната страна е направил възражение за прекомерност.
Обжалваемия интерес в случая е 20 000 лв. Съобразно Наредба №1/2004 г. за този
размер минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 830 лв. / за сумата
от 10 000 лв./ + 300 лв. / 3% върху другата част от 10 000 лв. до общия размер от 20 000 лв./
- или общо – 1130 лв. Дължимия ДДС който следва да бъде начислен върху тази сума
възлиза на 226 лв. – или общо минималния размер на възнаграждението за адвокат в този
случай с дължимия ДДС става 1356 лв. – колкото сочи и страната в молбата си по чл. 248
от ГПК.
Действително с постановеното решение съдът е присъдил възнаграждението от 1440 лв.
без да обсъжда възражението за прекомерност. С молбата си процесуалния представите
поддържа възражението и прави искане за изменение на решението като присъдените
разноски бъдат намалени от 1440 лв. на 1356 лв.
Молбата е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна в
производството по делото – в случая въззивника в настоящата инстанция.
По основателността на молбата съдът съобрази следното:
Съдът е присъдил разноски за въззиваемата страна в размер на 1440 лв. – колкото са
направени според доказателствата по делото.
От друга страна съобразно и гореизложеното съдът констатира, че действително
съобразно обжалваемия интерес по делото – 20 000 лв. минималния размер на следващото
се адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 1356 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай на прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение по искане на другата страна, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските – т.е. – за съда съществува възможност да присъди
по-нисък размер по възражение на другата страна в случай на прекомерност на
възнаграждението, което следва да се присъди като разноски. Налице е в случая
възражение от страна на въззивника – ищец по делото. Същото е надлежно протоколирано
в протокола от проведеното съдено заседание – л. 36 по делото. Изразено е становище за
прекомерност на възнаграждението, тъй като същото надвишавало минимума по Наредбата.
Съдът констатира, че действително е налице надвишаване на минимума от 1356 лв със
сумата от 84 лв. , което представлява завишение с 6.2 / шест цяло и две десети/% /
процента/. Прекомерността като понятие сочи нещо извън мярка, несъразмерно ,
несъответно, извънредно, прекалено. В процесния случай такава прекомерност няма, тъй
като завишение само с 6.2% не може да бъде възприето като несъразмерно голямо и
несъответно на минималния предвиден размер на възнаграждението.
Ето защо съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските като
неоснователна като същата следва да бъде оставена без уважение като такава – налице е
2
завишение на минималния предвиден размер с 6.2% , което не може да бъде възприето като
прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 248 от ГПК и чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5170 от 01.06.2022 г. от процесуалния
представител на ищеца С.Г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските – намаляне на присъдените 1440 лв. до предвидения
минимален размер в Наредба №1/2004 г. от 1356 лв. като неоснователна.
Определението може да се обжалва съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК –
пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3