Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. И. Ж. от [населено място] срещу Решение № 6/21.02.2024 г., постановено по анд № 232/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 8224848, издаден от ОД на МВР – Добрич, с който на жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че районният съд не е изследвал всички относими към спора обстоятелства и не е изяснил фактическата обстановка, в резултат на което е достигнал до необоснования извод за съставомерност на деянието, за което е санкционирана жалбоподателката. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени ЕФ.

Ответникът - Областна дирекция на МВР – Добрич, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателката е осъществила от субективна и обективна страна административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно ГТРС е потвърдил оспорения ЕФ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателката касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното :

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

С оспорения пред ГТРС електронен фиш Е. И. Ж. е санкционирана с глоба от 100 лева за това, че на 11.10.2023 г., в 16,04 ч., в област Добрич, община Генерал Тошево, [населено място], по [улица], до бивша бензиностация „Петрол“, в посока от [населено място] към [населено място] и от [населено място] към [населено място], управлявайки собствения си лек автомобил Ф. Н. Б., с рег. № [рег. номер], е превишила разрешената максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч със 17 км/ч, съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, отчетено и заснето с АТСС ARHC CAM S1 и OT. В електронния фиш е прието, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6822300 от 08.03.2023 г., поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана в условията на повторност на основание чл. 182, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С обжалваното решение ГТРС е потвърдил ЕФ по съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му, като се е позовал на съставения протокол за ползване на АТСС и изготвените статични изображения във вид на снимков материал. Констатирал е, че превишението на скоростта е установено с годно техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматично заснемащо нарушенията на скоростта при отсъствието на контролен орган и нарушител. Направил е извод, че е налице надлежно описание на мястото на нарушението, като от обстоятелствената част на ЕФ става ясно, че се касае за превишение на скоростта за движение в населено място, чиято максимална стойност е определена със закон и не е необходимо да бъде сигнализирана с пътен знак. Установил е, че жалбоподателката е собственик на процесното МПС, поради което и с оглед липсата на приложена декларация по чл. 188 от ЗДвП е приел, че именно тя е управлявала автомобила на посочените във фиша дата, час и място. Изложил е мотиви, че нарушението е правилно [жк], а наказанието е законосъобразно определено при условията на повторност съгласно представената по делото справка за водача, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се констатират нарушения на процесуалните правила и материалния закон, опорочаващи изводите на съда. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства съобразно действителното им съдържание и логически връзка и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.

Неоснователно е оплакването за немотивираност на решението. Районният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателката, като е изложил подробни съображения защо ги отхвърля като неоснователни.

Правилно в мотивите към решението е прието, че е доказано извършването на процесното нарушение. Законосъобразно районният съд се е позовал на представения от ответника снимков материал, който съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП има силата на веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. В разпечатките от АТСС се вижда ясно регистрационният номер на МПС, географските координати на мястото за контрол, измерената скорост, датата и часа на нарушението, превишението на скоростта за движение, които съвпадат с данните от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. и часовия график на контролния орган. Жалбоподателката не е опровергала по надлежния ред истинността на приложените снимки, поради което правилно и обосновано съдът ги е кредитирал като достоверни доказателствени източници.

Законосъобразно е становището на съда, че ЕФ съдържа минимално изискуемите по закон реквизити. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е налице съществен порок на фиша, тъй като в него не е посочен номерът на АТС. Никъде в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено, че в ЕФ следва да се вписва номерът на уреда, с който е измерена скоростта. Единствено в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП има изискване за представяне на информация относно вида на автоматизираното техническо средство и данни за извършена метрологична проверка, но това изискване се отнася към задължението на ответника за комплектоване на преписката в случаите на обжалване на ЕФ пред съда. Във въззивното производство са представени достатъчно доказателства за идентификацията на използваното АТСС (тип и номер) и неговата техническа изправност към момента на заснемане на нарушението. Разпечатаните изображения попадат в интервала на работа на уреда и мястото на контрол съгласно данните в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което позволява да се направи извод с кое точно техническо средство е засечено превишението.

Правилни и законосъобразни са мотивите на съда, че мястото на извършване на нарушението е надлежно индивидуализирано и не възниква никакво съмнение къде точно е осъществено движението на жалбоподателката. Вярно е, че некоректно в ЕФ е записано, че заснетият автомобил се е движил в посока от [населено място] до [населено място] и от [населено място] към [населено място], но тази неточност относно посоката на движение на МПС не е съществен порок, водещ до неяснота на мястото на нарушението. В ЕФ се съдържа подробно описание на проверявания участък с посочване на областта, общината, населеното място, улицата и конкретната точка от улицата, която е отграничена с допълнителни разпознаваеми ориентири от пътя като бившата бензиностанция „Петрол“. Всички тези елементи заедно с географските координати на мястото за контрол, посочени в снимковия материал, дават пълна и точна информация за района, в който е констатирано превишението на скоростта. Съгласно приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. техническото средство за измерване е осъществявало контрол и в двете посоки на движение на контролираните МПС. От описанието на зоната за контрол в протокола и в ЕФ е очевидно, че наблюдаваният участък от пътя и засеченият в него автомобил са били в границите на населеното място, в които важи общото законово ограничение на скоростта от 50 км/ч. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да навеждат на извод, че данните за местоположението на заснетото МПС не отговарят на посочената в ЕФ пътна отсечка, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че деянието е съставомерно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От снимковия материал по делото се установява, че засечената скорост на движение е 70 км/ч, което означава, че контролният орган е извадил 3 км/ч в полза на нарушителя, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд. Този подход е в съответствие с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121-532/12.05.2015 г., където изрично е регламентирано, че при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. При тези обстоятелства е повече от ясно, че наложеното на жалбоподателката наказание е за превишаване на максимално допустимата скорост за движение в населено място със 17 км/ч, а не за някакво друго превишаване, като при определянето на това превишение законосъобразно е приспаднат нормативно предвиденият толеранс.

Не подлежат на разглеждане възраженията в жалбата за съществуващи противоречия между отделните документи по административната преписка и за недоказаност на повторността на нарушението, защото те са направени за първи път в касационното производство и е недопустимо да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Във въззивното производство е представена официална справка за влезлите в сила фишове за нарушения на скоростта, която се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Жалбоподателката не е оспорила верността на тази справка в процеса, поради което правилно и законосъобразно районният съд се е съобразил с отразените в нея факти и обстоятелства и е приел, че са налице условията на повторност, налагащи определянето на наказанието по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което следва да го остави в сила.

Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнасяне по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 6 от 21.02.2024 год. по анд № 232/2023 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

Решението не подлежи на обжалване.