РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330100298 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Еладот“ ООД, ЕИК *********,
против „Е.- 2015“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер от 5 184, 86 лв.- главница, представляваща
възнаграждение по Договор за доставка на материали и извършване на
строително- монтажни работи на обект: ********* „Е.“- с. П. за което е
издадена фактура № *******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 11.01.2021г./ до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между двете дружества е постигната
договореност ищецът да достави материали и извърши строително- монтажни
работи на обект- ********* „Е.“- с. П., стопанисван от ответното дружество.
Изтъква се, че всички дейности са били осъществени качествено, в срок и
съобразно спецификациите на възложителя. За приемането на обекта без
каквито и да било забележки бил съставен Протокол от дата ***** г. Изтъква
се, че с факта на приемане на работата възниква корелативното задължение на
възложителя- ответник, да заплати дължимото възнаграждение за
1
извършеното. Поддържа се, че това не е сторено въпреки многократните
опити на ищеца, спорът да бъде уреден извънсъдебно. Предвид изложеното,
моли се така предявеният иск да бъде уважен в своята цялост. Претендират се
сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа се, че между
страните е възникнало правоотношение, както и че ищецът е осъществил
възложената му дейност. Сочи се, че задължението към ищеца е заплатено на
дата 15.01.2021г., за което се представя платежно нареждане. Моли се,
исковата претенция да бъде отхвърлена. В срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2021г. /л. 50- 51/
страните изрично заявяват, че задълженията, предмет на настоящия процес са
изцяло погасени след завеждане на исковата молба и образуване на
настоящото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от сключен между страните Договор за
доставка на материали и извършване на строително- монтажни работи в обект
на ответника, а именно: ******** „Е.“- с. П. От представения по делото
протокол- ********* ( който е двустранно подписан от представители на
възложителя и изпълнителя ) се установяват обемът и естеството на
осъществената работа. Изяснява се и че ищецът, в качеството си на
изпълнител, надлежно е осъществил и предал резултата от възложената му
дейност, съответно ответникът е приел изпълнението без да релевира каквито
и да било възражения. Предвид това, за ответното дружество е възникнало
корелативното задължение да заплати дължимото възнаграждение на
изпълнителя. В тази връзка, то следва да се акцентира върху факта, че в хода
на съдебното дирене пред настоящата инстанция бяха представени
доказателства / л. 32/, че ответникът е погасил в цялост процесното
задължение в размер от 5 184, 86 лева. Последното обстоятелство се
2
потвърждава изрично и от страните в ОСЗ, проведено на 03.06.2021г. / л. 50-
51/. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че
ответникът признава иска по основание и размер, и от друга води до
необходимост от отхвърляне на ищцовата претенция, но поради
осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса ( ответникът е заплатил
задължението по процесната фактура на 15.01.2021г., а исковата молба е
депозирана на 11.01.2021г.).
Съдът счита за нужно да посочи, че във фигуриращото на л. 32 от
делото платежно нареждане за сумата от 5 184, 86 лв. е посочено, че същото е
от дата 15.01.2020г. Съдът приема, че се касае за допусната техническа
грешка при изписване на датата, доколкото самият ответник, в подадения
отговор на исковата молба потвърждава ,че плащането е осъществено на дата
15.01.2021г. С отговора на исковата молба е представено и още едно платежно
нареждане за сумата от 1560 лв. / л. 30- 31/, с която се покриват сторени
разноски. Тази сума обаче, има отношение към размера на дължимите
разноски, които ще бъдат коментирани по –долу.
По отношение на разноските:
След погашение на задължението по процесните фактури, спорът
между страните се концентрира върху отговорността за сторените разноски.
Макар и задължението да е изцяло заплатено от ответника, то както вече бе
посочено, това действие е извършено след завеждане на исковата молба в
съда и образуване на настоящото производство. Съобразно нормата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, ответникът би могъл да бъде освободен от задължението да
заплати сторените от ищеца разноски, само ако с поведението си не е станал
причина за иницииране на исковия процес. В случая, към датата на подаване
на исковата молба в съда /11.01.21г./, ответникът не е изпълнил задължението
си по договора за изработка и не е заплатил дължимото възнаграждение на
изпълнителя. Същото е заплатено на по- късен етап в хода на процеса / на
15.01.2021г./. Предвид това, то се налага категоричното заключение, че
ответникът с поведението си е дал повод за образуване на исковото
производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесе
отговорността за разноските.
В рамките на настоящото производство, ищецът представя
3
доказателства за договорени и реално заплатени разноски в общ размер от 3
212, 60 лв. (сторени разноски в рамките на исковия процес, производството
по обезпечение на бъдещ иск и сторени разноски пред ЧСИ във връзка с
допуснатото обезпечение ). От тази сума, дължими в пълен размер са сумата
от 207, 40 лв. ( държавна такса за образуване на исковото производство ), 40
лв. ( държавна такса за производството по обезпечение на бъдещ иск ) и 745,
20 лв. ( разноски, сторени пред ЧСИ ).
От страна на ответника, своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на договорения адвокатски хонорар на ищеца в рамките на
исковото производство и производството по обезпечение на бъдещ иск. Съдът
счита възражението за основателно.
Досежно исковия процес, то делото не разкрива висока степен на правна
и фактическа сложност, която би обусловила договаряне на адвокатски
хонорар в размер от 1320 лв. с ДДС. Производството приключи в едно
съдебно заседание, като не е събран доказателствен материал в завишен обем.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът следва
да бъде редуциран до сума в размер от 650 лв.
Досежно производството по обезпечение на бъдещ иск, договореният
адвокатски хонорар също следва да бъде редуциран, доколкото отново не е
налице висока степен на правна и фактическа сложност на делото. Предвид
това и на основание чл. 7, ал. 7. вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът следва
да бъде редуциран до сума в размер от 450 лв.
Предвид гореизложеното, общо дължимата от ответника на ищеца
сума за разноски възлиза на 2092, 60 лв. От тази сума, ответникът е заплатил
на ищеца 1560 лв. с платежно нареждане от 20.01.2021г. / л. 30/. Предвид
това, оставащата за заплащане сума възлиза на 532, 60 лв., като именно тези
стойност следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
По отношение на ответника: доколкото искът се отхвърля, но поради
осъществено погашение на задължението след образуване на исковото
4
производство, то разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еладот“ ООД, ЕИК ********* срещу „Е.-
2015“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 5 184, 86 лв.- главница, представляваща възнаграждение по
Договор за доставка на материали и извършване на строително- монтажни
работи на обект: ********** „Е.“- с. П., за което е издадена фактура №
***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда / 11.01.2021г./ до окончателното й
изплащане, поради осъществено цялостно погашение на задължението от
ответника след подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Ели.- 2015“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Еладот“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 532, 60
лв., представляваща сторени от ищеца разноски в рамките на исковото
производство и производството по ч.гр.д. № 16478/ 20г., по описа на РС-
Пловдив, III- ти гр. с-в, касаещо обезпечение на бъдещ иск.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5