РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Павликени, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Административно
наказателно дело № 20224140200016 по описа за 2022 година
Жалба по реда на чл.59 от ЗАНН
Жалбоподателят е обжалвал наказателно постановление №21-0311-
000690/11.11.2021г на началника на РУкъм ОДМВР В.Т., РУ Павликени,с
което са му наложени наказания глоба от 1000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за деяние
по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, глоба от 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2
от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. на
основание чл.183 л.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т2 от
ЗДвП. Моли съда да отмени това НП като незаконосъобразно. В съдебно
заседание упълномощеният му защитник адв. И.И. от ПлАК развива теза, че
не е установена самоличността на нарушителя по предвидения от закона ред,
което не е упоменато н АУАН, нарушен е чл.47 ал.1 т.3 от ЗАНН, не е
посочено точно мястото на нарушението има противоречия относно лек
автомобил ли и спрян за проверка или бус. Алтернативно моли да се намали
срока на наложеното наказание „лишаване от правоуправление“.
Ответникът, редовно призован,не изпраща представител.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи
1
следното:
На 12.10.2021г около 22.55часа П.Г. -мл автоконтрольор при РУ П.,
колегите й-служители от РУ П. Хр.Ц. и Пл.П. извършвали обход в с.Б.,
община П. със служебен автомобил и забелязали движещ се автомобил
Мерцедес 230 великотърновска регистрация, подали му звуков и светлинен
сигнал и тръгнали след него като автомобилът спрял на улицата пред №***.
Установили мястото по GPS- улица „***“. Служителите на РУ слезли,
представили се и поискали от водача документи за автомобила. Той не
носел СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС. Св.
П. твърди,че водачът представил лична карта, откъдето била снета
самоличността му. В база данни от полицията, проверяващите установили, че
водачът е правоспособен шофьор. На място Г. му извършила проба за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 фабр. №***, като било
отчетено 0.82 промила алкохол в издишан въздух. Показанието било
показано на водача и другите служители от РУ Павликени. Издаден му е
талон за изследване №***, но водачът отказал да даде кръвна проба. Г.
съставила на място АУАН, прочела му съдържанието на акта, а
жалбоподателят подписал акта без да направи възражения. На жалбоподателя
бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление №21-0311-
000690/11.112021г на началника на РУ към ОДМВР В.Т., РУ Павликени, с
което са му наложени наказания глоба от 1000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за деяние
по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, глоба от 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2
от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. на
основание чл.183 л.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т2 от
ЗДвП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин по показанията на актосъставителя, свидетелите очевидци
на извършване на нарушението и съставяне на АУАН, както и на връчването
му и подписването му.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е употребил алкохол. Безспорна
2
е отчетената с техническото средство концентрация на алкохол в издишан
въздух, респективно в кръвта на водача.
Не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Същият се е
легитимирал с документ за самоличност лична карта. Практика е, ако водачът
не носи документ за самоличност служителите да проверяват самоличността
на водача по негови данни след справка в таблета, където излизат данните н
лицето и негова снимка. Тази проверка не прави нередовен АУАН, не е
налице изискване да бъде отразено в АУАН начина на установяване на
самоличността на водача. Оспорва се от защитника на жалбоподателя
видът на управляваното МПС- лек автомобил ли е или бус. В АУАН. И НП е
посочен л. автомобил, свидетелите Ц. и П. дават показание в съдебно
заседание, ме е бус. Съдът намира, че това също не е от съществено значение.
Важно е ,че това е МПС, с установен собственик, рег № -достатъчно
идентифициран и в АУАН, и в НП.
Видно от представената справка за нарушител/ водач, жалбоподателят е с
издадено СУМПС от 30.06.2007г , впоследствие отнето, възстановено,
подновено и издадено на 03.07.2017г.Има издадени 24 влезли в сила НП и 2
бр погасени по давност, 7бр фишове, АУАН.
Съдът намира, че както в както в АУАН, така и в НП са посочени
достатъчно ясно и конкретизирано всички обстоятелства на нарушението, в
това число и мястото на извършването му, посоката на движение на
автомобила на жалбоподателя, концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН в чл.42,
респективно в чл.57. Съставени са от компетентни лица, при съставянето на
АУАН и издаването на НП са съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН- АУАН
е съставен на място в деня на нарушението- 12.10.2021г, а НП е издадено на
11.11.2021г - в 6-месечния законоустановен срок. В АУАН и в НП е описана
идентична фактическа обстановка-дата, място на извършване на
нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение е описано правилно
извършеното от водача нарушение, като описанието на установеното
нарушение е достатъчно ясно и разбираемо.Разпитаните по делото свидетели-
3
полицейски служители- очевидци, са категорични в показанията си относно
правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е управлявал
автомобила, действията на водача. Актосъставителят е действал в рамките на
служебните си правомощия, Тримата полицейски служители са категорични,
че жалбоподателят е управлявал автомобил „Мерцедес 230“ и се е движел
пред тях. При съставяне на АУАН административното нарушение е описано
правилно с конкретика.
При издаването на обжалваното наказателно постановление също са
спазени процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния
закон, при установена фактическа обстановка. В тази връзка издаденото
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
Нарушенията са безспорно установени и доказани, а именно, че на
въпросната дата жалбоподател е управлявал МПС след употреба на алкохол,
чиято концентрация е измерена с техническо средство на 0.82 промила.
Съобразно Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, в разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата е отредено, че употребата
на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. В случая концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е отчетена с техническо средство , което е годно, минало технически
преглед. На водача е бил връчен талон за медицинско изследване. Тук следва
да се поясни, че даването на кръв за изследване, съобразно разпоредбата на
чл.6, ал.1 от същата наредба, предвижда възможност за отказ на водача да
даде кръв за изследване- т.е. кръвното изследване е една възможност, която е
предоставена на самия водач, а контролните органи са длъжни единствено да
му издадат талон и да съобразят времето, което е нужно на водача да се
придвижи до мястото за вземане на пробата. В случая водачът е отказал да
даде кръв за изследване като саморъчно е написал, че отказва кръвната проба.
Разпоредбите на Наредба №30 дават приоритет на резултата от химическото
изследване, но при липса на такова, се приемат показанията от техническото
средство. Което е направено в случая. Освен това водачът не е представил на
контролните органи свидетелство за регистрация на автомобила, който
управлявал, както и СУМПС и контролен талон към него. Съдът намира, че
по делото са събрани достатъчно доказателства, събрани по надлежния ред,
4
обосноваващи отговорността на жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП .Тази
разпоредба е конкретна и ясна: „На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.“. В случая водачът е управлявал МПС след
употреба на алкохол- измерена с годно техническо средство . Правилно е
ангажирана и отговорността на водача за нарушение по чл. 100 ал.1 т 1 от
ЗДвП- неносене на СУМПС от съответната категория и контролен талон към
него о съответната категория. Правилно е ангажирана и отговорността на
водача за нарушение по чл. 100 ал.1 т 2 от ЗДвП-неносене на свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява.
По отношение определяне размера на наказанията, същите са били
определени от административно-наказващия орган във фиксирания размер и
в тази връзка не съществува възможност за изменението им. Предвидените в
разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административни наказания са- при
концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. За нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП
съгласно разпоредбата на чл.183 ал.1 ал.1 т.1 също наказанията са
фиксирани, не подлежат на изменение и с правилно наложени от АНО.
Издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0311-000690/11.11.2021г
на началника на РУ към ОДМВР В. Т., РУ Павликени, с което на Я. А. А. с
ЕГН ********** от с.Б., община П., ул. *** са му наложени наказания глоба
от 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за деяние по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, глоба
от 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение по
5
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. на основание чл.183 л.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т2 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6