№ 4320
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110152015 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на подадена от Д. Н.
АНДР. искова молба, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.
1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Банка ДСК“ АД. Ищцата твърди, че срещу наследодателя
й – ЕДМ (починала на 29.01.2020 г.) е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1048/ 2012 г.,
по описа на Районен съд – Костинброд, за сумите 9769,50 лева – главница по договор за
заем, сключен със „Сосиете женерал експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ответника
„Банка ДСК“ АД, 1007,54 лева – лихва за периода от 30.11.20111 г. до 20.11.2012 г.,
обезщетение за забавено плащане в размер на 14,55 % годишно върху главницата, считано
от подаване на заявлението – 22.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 215,54
лева – съдебни разноски. За принудителното събиране на вземанията било образувано
изпълнително дело № 546/ 2015 г., по описа на ЧСИ Наталия Дангова, което било
перемирано с постановление на съдебния изпълнител от 26.06.2020 г. и впоследствие било
образувано ново изпълнително дело по молба на ответника – 70/ 2021 г., по описа на ЧСИ
Наталия Дангова. Според изложеното в исковата молба вземанията, за принудителното
събиране на които е образуван изпълнителният процес, са погасени по давност в периода
след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнително дело № 70/
2021 г. Поради това Д. Н. АНДР. моли да бъде постановено решение, с което бъде признато
за установено, че не дължи на „Банка ДСК“ АД сумите 9769,50 лева – главница по договор
за заем, сключен със „Сосиете женерал експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка
ДСК“ АД, 1007,54 лева – лихва за периода от 30.11.20111 г. до 20.11.2012 г., обезщетение за
забавено плащане в размер на 14,55 % годишно върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 22.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 215,54 лева – съдебни
разноски. Заедно с исковата молба е подадена молба за допускане на обезпечение на
исковете чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело 70/ 2021 г., по описа на ЧСИ
Наталия Дангова.
Като разгледа исковата молба настоящият съдебен състав намира, че не е местно
компетентен да се произнесе по предявените искове. Съгласно нормата на чл. 113 ГПК в
редакцията след изм., обн. в ДВ 65 от 2018 г. (в сила от 7.08.2018 г.), исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Същата регламентира местна
подсъдност на исковете, свързани с потребителски спорове, за която съдът следи служебно
1
на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и
потребители – в този смисъл са Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д. №1395/ 2013 г. на
ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о.
Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно вида на
търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора да е
потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото
лице, което отговаря на посочените условия не губи качеството си потребител, когато търси
последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на
ответника по договор за финансова услуга, включително когато ответникът е
правоприемник на вземане, възникнало въз основа на потребителски договор. В този смисъл
е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV г. о. При липса на
изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата намира
приложение за всички спорове между потребителя и търговеца/доставчика, свързани със
съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по
него. Нормата на чл. 113 ГПК следва да намери приложение и по отношение на спорове
между наследника на потребителя и търговеца/неговия правоприемник, доколкото
наследникът встъпва в правата и задължената на потребителя, произтичащи от съответния
потребителски договор, а самият спор произтича от потребителския договор.
В настоящия случай спорът, повдигнат за решаване, произтича от потребителски
договор – договор за кредит, сключен от наследодателя на ищцата Д. Н. АНДР. - ЕДМ и
„Сосиете женерал експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ответникът „Банка ДСК“ АД.
Чрез предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК ищцата цели да бъдат отречени правата на ответника, произтичащи
от този договор, тоест да бъде признато за установено, че същата не му дължи съответните
вземания, основаващи се на договора за кредит, за принудителното събиране на които е
образуван изпълнителен процес. Поради това приложение следва да намери нормата на чл.
113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при потребителски спорове. Без значение е,
че ответникът е правоприемник на вземанията, а ищцата – наследник на потребителя, тъй
като с оглед на изложеното по-горе водещият критерий за определяне дали даден спор е
потребителски е правоотношението, от което е възникнало спорното вземане. Видно от
служебно направена справка за адресна регистрация на ищеца Д. Н. АНДР. същата има
регистриран настоящ адрес в гр. Костинброд, като това е и адресът, посочен в исковата
молба. Следователно местно компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените
искове съгласно чл. 113 ГПК е Районен съд– Костинброд, а не Софийски районен съд.
Последното налага на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по делото пред
Софийски районен съд да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен
съд – Костинброд, който следва да се произнесе и по искането за допускане на обезпечение
на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав, производство по
гр.дело № 52015/ 2021 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Костинброд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Костинброд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3