Решение по дело №356/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 18/12.03.2024 год., постановено по анд 20234410200276/2023 год., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 23-0293-000962/2.11.2023 год., издадено от Началник РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на Н. Р. Г. с [ЕГН] от гр.Белене, ул „В. Левски“ №13, вх.А, ет.1, ап.1, за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДП-глоба в размер на 10 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба Н. Г. чрез адв. Т. от АК-Велико Търново, в която се сочи , че съда при постановяване на обжалваното решение не е обсъдил в пълнота събраните доказателства и е извел неправилни правни изводи, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се сочи, че съдът не е оценил безспорните доказателства, че касаторът не е извършил административното нарушение, за което му бил съставен АУАН и издадено НП. От анализа на доказателствата по делото следва да се изведе обоснованото заключение , че Г. не е отказвал извършването на проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство, тъй като по делото е установено, че са били извършени три теста, като свидетелите потвърждават , че са били с отрицателни стойности. Фактът, че самите полицейски служители не са успели да установят , че жалбоподателят е употребил алкохол , не е основание да се приеме, че той е отказал да бъде тестван. Самия факт, че са били извършени три тествания според касатора е показателно, че Г. е съдействал на полицейските органи. Твърди, че за разлика от тестването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, даването на кръвна проба за химическо лабораторно изследване не е задължително. Според касатора съдът е пропуснал да оцени допуснатите от АНО процесуални нарушения, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че нарушението по чл. 174, ал.З от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и неизпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Както в АУАН , така и в обжалваното НП нарушението е описано по следния начин: жалбоподателят като водач на МПС, отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Сочи, че Наредба № 1 / 2017г. за реда за установяване употреба на алкохол или наркотични вещества и техни аналози в чл. 3, ал.1 предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест. Съгласно ал.2 установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с химико- токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Сочи, че разпоредбата на чл. 174, ал.З от ЗДвП предполага две хипотези: отказ от изпробване с техническо средство и втората хипотеза е отказ от медицинско изследване. Според касатора с наказателното постановление на Г. е наложено административно наказание, за това , че „ отказва проверка с техническо средство за установяане употребатта на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта му”. В случая от страна на АНО в обжалваното наказателно постановление е следвало да посочи първата хипотеза, която предвижда отказ от извършване на проверка с техническо средство. Счита, че посочването на алтернативни нарушенията, за които е наложено едно наказание, е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Счита , че за да се издаде едно наказателно постановление, нарушението следва да бъде несъмнено установено и да бъде описано точно, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В конкретния случай обжалваното и потвърдено от PC гр.Левски наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно , поради факта , че с него е допуснато съществено процесуално нарушение и е описано нарушение, което не съответства с действителната фактическа обстановка. В заключение моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Районно управление –Левски при Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН серия GA № 1046979/ 18.09.2023 г. е съставен срещу Г. за това, че на 17.09.2023 г. около 23:20 часа в гр. Белене, ул „Христо Ботев, срещу дом №3 с посока на движение към ул „Патриарх Евтимий“, управлява л.а. „Пежо“ 307 1,6И с рег.№[рег. номер], собственост на И. Ц. Г. и извършва следното: 1. При извършената проверка, отказва да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARDM-0256. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 137759, както и 8 броя холограмни стикери с номера [рег. номер], за сигурност и валидност на пробата. 2. Водачът не представя СУМПС. Водачът пътува сам в автомобила. Деянието в съставения АУАН е квалифицирано като нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и е изписано словом, че отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Посочено е, че водачът е нарушил и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-0293-000962 от 02.11.2023 г., от което се установява, че за посочените в акта нарушения на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24месеца и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Н. К. съдът установил, че работи на длъжност младши автоконтрольор, че си спомня че е съставил акт на Г. и че актът е съставен за отказ за даване на проба с техническо средство и съответно даване на проба за медицинско изследване, отказ да бъде изпробван за алкохол. Заявил, че на посочената в акта дата е бил дежурен на разположение, че е бил извикан, тъй като същата вечер лицето било спряно от патрула на Участък Белене, за да бъде изпробван с дрегер за алкохол, тъй като според колегите му, водачът видимо бил употребил. Заявил още, че когато отишъл на място, имало признаци, че водачът е употребил алкохол, но не могъл да даде проба на дрегера; направил е три опита, за да даде проба с издишан въздух в апарата, които били неуспешни и лицето казало, че повече няма да дава проба. Било му обяснено как трябва да даде пробата. Свидетелят подробно обяснил как е извършено изпробването с апарата и че след като водачът е заявил, че няма да дава повече проби, заявил, че си тръгва, да не го занимават, след което настина тръгнал да си ходи. Свидетелят К. обяснил, че след като водачът тръгнал да си ходи, бил задържан за осуетяване на проверката. Обяснил, че на водача са издадени талони за медицинско изследване, че той бил придружен като задържано лице до Спешна помощ, както и че там водачът се подписал в журнала, че отказва да дава проба.

Свидетелят С. Н. , работещ като старши полицай в Участък Белене към РУ Левски обяснил, че септември месец извикали колегата му К. за съдействие, за да извърши проба с техническо средство на Г.. Последният дал 2 или 3 проби неуспешни, след което казал „Не мога, няма да дам“, след което колегата му съставил акт. Обяснил, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване, но не е дал кръв за изследване.

От показанията на св.П. И. съдът установил, че живее в гр. Белене, на ул „Христо Ботев“ №3, че познава Г., че по средата на септември месец, преди полунощ бил в къщи и видял как спират полицаите Н., като му искали проба. Видял как му дават дрегер за проба за алкохол и чул, че апаратът дава само нули, че няма алкохол в кръвта. След това не знае как са се случили нещата, но видял как му слагат белезници. Обяснил, че не е видял нулите на апарата, че било осветено на улицата и видял като го пробват за алкохол, видял „как му дават дрегер за проба“.

Съдът дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, като приел, че свидетелите К. и Н. са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на спора. Приел, че са дали подробни обяснения за начина на извършване на проверката и какво е установено при проверката. Действията и свидетелските им показания приел, че са последователни, взаимно свързани и логични, не противоречат както по между си, така и на дадените и от жалбоподателя обяснения, който признал, че апаратът му е даван 2 или 3 пъти, за да даде проба за алкохол, както и че след това му бил издаден талон за кръвна проба и че той отказал да даде такава. Съдът изложил съображения, че представеният по делото акт не е оспорен от страните и същият е редовно съставен, и съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, както и че по делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се направи различен извод. , поради което доказателствената сила на акта по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена.

Съдът изложил мотиви, че с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния и в този смисъл два различни състава на административно нарушение – отказ на водач да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение на водач на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта. Наред с това разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП инкорпорира в себе си както състави на административно нарушение, така и вида и размера на административната санкция при осъществяване съставите на това нарушение. Съдът приел, че в настоящия случай в НП е посочена като нарушена нормата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДП, като текстово е посочено, че водачът е реализирал и двете хипотези от състава на нарушението. От акта, от НП, от свидетелските показания и от обясненията на жалбоподателя, съдът установил, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол, а след това водачът не е изпълнил и предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта. От заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание съдът установил, че актът е съставен след като са му били издадени талона и стикерите за медицинското изследване и след като е ходил в Спешна помощ, където е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, т.е. към момента на съставяне на акта, а в последствие и към момента на издаване на НП за административно наказващия орган е известно, че водачът е нарушил и двете хипотези на нарушение, предвидени в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП – включващи както отказ за изпробване с техническо средство, така и неизпълнение на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол.

Съдът направил извод, че за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, е необходимо и достатъчно да се установи по делото, че същият е осъществил поне един от двата състава на административно нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Конкретното административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи, както с открито, ясно и демонстративно заявяване на водача, че не желае да му бъде извършвана проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, така и с бездействие, като водачът е позволил да бъде изпробван с техническо средство, но не вкарва в измервателния уред минимално необходимото количество издишан въздух или не вкарва този въздух необходимото време, така че да бъде направен съответния анализ и се установи посредством техническото средство дали водачът управлява автомобила си след употреба на алкохол и ако – да, каква е концентрацията на алкохол в кръвта му.Съдът установил в настоящия случай, че водачът е направил 2-3 опита, след което демонстративно е заявил, че повече проби няма да дава и е тръгнал да си ходи, което от своя страна е довело и до задържането му. Направил извод, че на практика от действията на водача се установява, че същия осъществява отказ да бъде изпробван за установяване употреба на алкохол с техническо средство. Съдът приел още за безспорно, че на водача е издаден талон със стикери за медицинско изследване, отведен е като задържано лице в спешна помощ за вземане на кръвна проба за медицинското изследване, където водачът в медицинския журнал е заявил, че отказва. Съдът приел за очевидно, че всички опити на актосъставителя да изпробва водача за употреба на алкохол са се оказали несполучливи, тъй като водачът категорично е отказал и не е желаел да бъде изпробван за алкохол по надлежния за това ред. Изложил съображения, че към момента на проверката липсват каквито и да са данни, водачът да е бил болен или да е бил в такова медицинско състояние, което не му е позволявало да бъде изпробван с техническото средство, а и той не е заявявал такова обстоятелство на актосъставителя. Приел, че водачът, макар и формално да е направил опит да издиша въздух в техническото средство, не е оказал минимално необходимото съдействие на контролните органи, за да бъде реално тестван с техническото средство и да даде годна проба, в съответствие с нормативните изисквания, т.е. жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и е осуетил проверката, като в последствие е потвърдил и устно този отказ, заявявайки, че няма да даде повече проби и демонстрирайки този си отказ, като е направил опит да си тръгне. След демонстрирания отказ от водача, на същия е издаден и талон със стикери за медицинско изследване, отведен е в Спешна помощ, и там водачът е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта, с което не е изпълнил даденото му предписание. Изложеното по-горе обосновало у въззивния съд категоричен извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, като правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган.

От субективна страна съдът приел извършеното деяние за виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като Г. е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено не ги е спазил, като по този начин е избегнал установяване на действителното количество алкохол в кръвта, с което е управлявал МПС или установяване липсата му. Приел, че нарушението е формално, като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

По отношение на нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът приел, че не се оспорва от водача, че при поискване от контролните органи той не е представил свидетелството си за управление на МПС от съответната категория, като обяснил, че самата книжка е била в колата, просто в жабката някак си се била залепила, и че не могъл да я намери. Съдът приел за безспорно, че при проверката и при поискване на свидетелството за управление на МПС водачът не е представил същото и тъй като актосъставителят, имайки достъп до информационната система на КАТ е имал информация, че водачът е правоспособен, е направил единствения възможен извод, че водачът не носи свидетелството си за управление на МПС. И за това нарушение административно наказващият орган е наложил съответното предвидено в закона наказание, а именно - глоба в размер на 10 лв.– на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.

На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата и правилно определяне на административно-наказателно отговорното лице, който се явява правилен и обоснован. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното преповтаряне. За да обоснове решението си, настоящата инстанция препраща към мотивите на въззивния съд, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели К. и Н., от които се установява, че, макар Г. да е направил опити да даде проба за наличие на алкохол в кръвта, то пробите са били некачествени, и това се дължи единствено на поведението на проверяваното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 769, ал. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е необходимо продължително подаване на въздух в процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с продължителност на издишването от 5 до 15 секунди. Тоест, задължението на водача на МПС по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се изразява в това да направи неограничен брой издишвания в техническото средство, докато изпълни техническите изисквания за продължителност на подавания въздух, за да се даде валидна проба. В настоящия случай се касае за направени няколко неуспешни опита от страна на жалбоподателя, което според свидетелите се дължи на поведението на жалбоподателя. Според показанията на св.К. Г. три пъти е издишвал в апарата, но пробата не е направена качествено, тъй като е било налице прекъсване на въздухоподаването и в тези случаи апаратът показва прекъсната проба. Като категорично Г. е отказал да дава следващи проби. В този смисъл са и показанията на св. Н., според когото дадените от Г. проби са били невалидни. Тези данни , както правилно е приел и РС, сочат на отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му. След направени няколко неуспешни опита жалбоподателят отказал да дава повече проби, което представлява съставомерен отказ за даване на проба на техническото средство по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На следващо място, следва да се вземе предвид, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, като по делото безспорно е установено, че същият не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Напротив, видно от приетите писмени доказателства – талон за изследване №137759 на л.14 от въззивното дело е, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. А този отказ е потвърден и от показанията на разпитаните свидетели – св.К. е пояснил в съдебно заседание, че Г. е бил придружен от полицейските органи до Спешна помощ, тъй като е бил задържан, като в журнала се е подписал, че отказва да даде проба. Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване изложеното в АУАН и НП, а съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност. Както правилно е приел въззивният съд, от субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че с НП Г. е наказан с едно наказание и за двете алтернативни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДП- отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и посредством медицинско изследване. Видно е от обстоятелствената част на НП, че водачът е наказан затова, „че отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM -0256.“ , т.е. описан е като съставомерен единствено отказът на водача да бъде изпробаван за употреба на алкохол с техническо средство. Фактът, че е посочено, че на Г. е издаден и талон за медицинско изследване, не сочи на описание и на другото регламентирано в чл.174, ал.3 от ЗДП нарушение-отказ за медицинско изследване. Никъде не е описано в НП, че след като е издаден талон за медицинско изследване, водачът не се е явил да извърши такова, респ. се е явил, но е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Поради което е описано едно единствено съставомерно деяние-отказ на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Това, че под описание на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението като номер 1 са изписани и двете хипотези на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, не променя горния извод, защото според настоящия състав на съда това изписване съставлява посочване на текста на нормата на чл.174, ал.3, като по-надолу в същото НП е посочено изрично, че е нарушен чл.174, ал.3, предлож. първо от ЗДП, което недвусмислено сочи, че отговорността на Г. е ангажирана единствено за едно от алтернативно предвидените по чл.174, ал.3 от ЗДП деяние-отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство.

Като е достигнал до същите изводи, РС-Левски е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 12.03.2024 г., постановено по анд № 20234410200276/2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.