№ 11163
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110126538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правнo основание чл. 493, ал. 1 вр. с чл.
432, ал. 1 КЗ от О. И. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 500 лева –
частичен от вземане в общ размер на 8 346 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени на притежавания от ищеца лек автомобил марка „...“, модел „..“, с рег. №
..........., в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. в гр.
София, по вина на водача на лек автомобил марка „.......“, модел „725“, с рег. № .. със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба (20.05.2022 г.) до окончателното плащане на вземането.
С протоколно определение от 25.04.2023 г. е допуснато увеличение на предявения иск
на основание чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 2600 лв., като част от
вземане в общ размер на 8 346 лв.
Ищецът твърди, че паркираният от него в ........., лек автомобил марка „...“, модел „..“, с
рег. № ........... бил блъснат при шофиране с превишена скорост от водача на лек автомобил
марка „.......“, модел „725“, с рег. № .. на 11.07.2021г. около 4:30 ч. сутринта. За
застрхователното събитие били уведомени органите на Пътна полиция, които съставили
Протокол за ПТП, в който бил посочен като виновен водача на лек автомобил марка „.......“,
модел „725“, с рег. № .. поради шофиране с несъобразена скорост. Сочи, че към датата на
процесното застрахователно събитие виновният водач бил застрахован при ответното
дружество, с оглед на което ищецът уведомил ЗД „Бул Инс“ АД за настъпилото ПТП. След
съставяне на Опис – заключение, ищецът твърди, че получил застрахователно обезщетение
от ответното дружество в размер на 1 731,38 лева, което не било достатъчно за покриване на
всички щети по увредения му автомобил. В исковата молба се твърди, че ищецът е направил
проучване на няколко сервиза, от което установил, че полагащото му се обезщетение за
възстановяване на вредите е в размер на 10 077,98 лева. Излага, че ответното дружество
неправилно е изчислило обезщетението, с оглед на което и след прихващане на платеното
1
обезщетение в размер на 1 731,38 лева, оставал дължим остатък в размер на 8346,60 лева,
като в настоящето производство претендира единствено сумата от 2 600 лв.- частичен иск.
Ето защо моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на лек автомобил марка „.......“, модел „725“, с рег. № .. на 11.07.2021г. към
датата на ПТП, както и обстоятелствата във връзка с механизма на настъпване на ПТП и
вината за същото. Оспорва обаче предявения иск досежно размера на същия, като счита, че
отговорността му се съизмерява с платеното обезщетение. Прави възражение, че в
случая обезщетението следвало да се определи при условията на тотална щета.
Алтернативно оспорва наличието на причИ. връзка между щетите и процесното ПТП и
поддържа, че обезщетението, което ищецът сочи, е завишено. Ето защо, моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
в тежест на ищеца е да докаже причинените на лек автомобил марка „...“, модел „..“, с рег. №
........... имуществени вреди, които да се намират в причИ. връзка с противоправното деяние
на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на лек
автомобил марка „.......“, модел „725“, с рег. № .. вкл. и характера и размера на причинените
вреди.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
С оглед становището на ответника безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, че на 11.07.2021 г., в гр. София при участието на описаните от
ищеца МПС е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „.......“, модел
„725“, с рег. № .., че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП, че ищецът е
собственик на увредения автомобил марка лек автомобил марка „...“, модел „..“, с рег. №
............ Безспорно е също така, че за настъпилото ПТП е заведена щета № ********** при
ЗД „БУЛ ИНС“ АД и ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1731,38 лв. като
застрахователно обезщетение преди образуване на настоящото производство. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените обстоятелства за
доказано.
Предвид горното, спорът по настоящото дело се концентрира върху въпроса за това в
какъв размер следва да се определи дължимото от ответника на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените по лек автомобил марка „Ф., имуществени вреди.
Застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за
заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при
имущественото застраховане и само при него застрахователното плащане има
обезщетителен характер – предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в
резултат на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
2
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. При
положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността на цялата
увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо да се
обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ със същото
качество. Ето защо в подобна хипотеза увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност – чл. 390, ал. 2
КЗ, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ
към момента на увреждането.
За да бъде възприета тезата на ответника, че размерът на обезщетението следва да се
определи при условията на тотална щета, в доказателствена тежест на същия е било да
докаже положителните факти, от които се извежда това свое възражение. На първо място,
ответникът е следвало да докаже, че в хода на извършената от него оценка на вредите е
достигнал до извод за наличието на тотална щета и в тази връзка е изискал предвидения в
нормата на чл. 390, ал. 1 КЗ документ за прекратяване на регистрацията на увредения
автомобил. По-същественото е, че в тежест на ответника е да докаже размера на
действителната стойност на увреденото МПС към датата на ПТП, от кудето единствено
може да бъде направен изводът, че разходите за необходимия ремонт надвивашат 70 на сто
от тази стойност. Ответникът не е ангажирал накакви доказателства в тази връзка, поради
което съдът счита за неосновтелно възражението му, че обезщетението следва да се
определи при условията на тотална щета.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че е налице причИ. връзка между всички увреждания и процесното ПТП, както и че
стойността, необходима за възстановяване на вредите на лек автомобил марка „...“, модел
„..“, с рег. № ..........., изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6600,90 лв. От
тази сума следва да бъде извадена платената част от обезщетението в размер на 1731,38 лв.,
при което незаплатеният остатък възлиза на 4869,52 лв., от което следва, че предявеният
частичен иск за сумата от 2600 лв. следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 20.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
от 500 лв. и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска - 24.11.2022 г. до
окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 2100 лв. - в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о ., в което
е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната
лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от
датата на подаване на молбата за увеличаване на иска по чл. 214 ГПК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат само на
ищеца.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1226 лв., от които - 50 лв. за държавна
такса върху първоначално предявения размер на иска, 54 лв. за държавна такса върху
увеличения размер на иска, 450 лв. - депозит за вещо лице и 672 лв.- адвокатско
възнаграждение с ДДС. Така сторените разноски му се следват в пълен размер от ответника
по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати О. И. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес ................................. на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 2600 лв. - частичен иск от вземане в общ размер на 8346,60 лв.,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на
притежавания от ищеца лек автомобил марка „...“, модел „..“, с рег. № ..........., в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. в гр. София, по вина на водача
на лек автомобил марка „.......“, модел „725“, с рег. № .. със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лв.
от датата на подаване на исковата молба (20.05.2022 г.) до окончателното изплащане и
върху сумата от 2100 лв. - от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 24.11.2022 г., до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 1226 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4