Р Е Ш Е Н И Е
645/23.2.2016г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 19-ти януари
2016 година,в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря К.И. разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2043 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.61 ЗС от Е.Г.И. с ЕГН ********** *** против Д.Г.В. с ЕГН **********
*** за прекратяване на учредено в полза на ответницата ограничено вещно
право на ползване на недвижим имот с
нот.акт № 121, том ІІ, рег.№ 10302, дело № 442/01.08.2006 г. на нотариус
Маджунова, с район на действие района на ВРС, вписан в СВ Варна акт № 126, том LX, дело № 14305, вх.рег.№ 18984/01.08.2006 г.,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 07598.303.35 по кадастрална карта на гр.Бяла с площ 498 кв.м.
ведно с изградената в имота жилищна сграда на два етажа със ЗП 82 кв.м., с
идентификатор 07598.303.35.1 и селскостопанска сграда на един етаж със ЗП 27
кв.м., с идентификатор 07598.303.35.2.
Твърденията от
които ищцата черпи права по предявения конститутивен иск са, че ползвателят - ответник по иска си служи
с вещта по начин по който застрашава същата от разрушаване или със значително
увреждане и нарушава своите съществени задължения, вменени му от разпоредбата
на чл.57 ЗС, а именно поддържа имота в състояние, което създава опасност от
пълно или частично разрушаване на имота, че същото представлява и създава
опасности за здравето на гражданите, ползвателят не отстранява неугледни
и опасни падащи вътрешни и външни мазилки на сградите, не извършва неотложни
аварийни и текущи ремонти на стенните покрития, не ползва сградния фонд по
предназначение и че се правят
видоизменения на имота, не поддържа имота в състояние, в което същият да се
използва по предназначение и да не представлява опасност за гражданите, както и
за състоянието на самия имот, не поддържа имота в състоянието
в което същият му е предаден, допуснати са
видоизменения
по оградата и постройките, несъответстващи на строителните правила,
загрозяващи фасадата и опасна за обитаващите, както и за монтираните неугледни
метални решетки на кухнята на вторият етаж и зазиждане на прозорците на
западната стая на втория етаж,
в
двора и на обществени площи /тротоари/, както и стопанските постройки са в състояние, което
представлява занемарено състояние, пълно с отпадъци, стари и ненужни вещи, площите не се почистват и не се
поддържат като са затрупани
с отпадъци от употребявани автомобили, изхвърлени метални елементи, използвани
пластмасови бутилки и др., има избояла
растителност, пред имота са паркирани МПС-та в лошо, неугледно състояние и в
предверието има нахвърлени и неизползвани и излезли от употреба вещи като
бойлери, перални, готварски печки и др., складирани в коридора на първия етаж,
стъклени бутилки, буркани и друг амбалаж, в двора домуват кучета, които не са
собственост на собствениците или на ползвателя, същите се разхождат свободно
в двора, агресивни са и не допускат лица през входната врата или през
оградата. Сочи, че тя няма
достъп до имота от 2008 г. Моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за
производството от ответницата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
оспорва иска като неоснователен и моли да се отхвърли. Сочи, че тя и съпругът й
са били собственици на имота и са живяли в него, а след разпоредителната сделка
живеят в имота като ползватели. Начинът на ползване на имота не го застрашава
от разрушаване или съществена промяна. Заплаща редовно данъците за имота,
поради влошеното си здравословно състояние не е застраховала имота в посочения
в покана от м.април 2015 г. срок, но към момента същият е застрахован. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на разноски.
В съдебно
заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата
си.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, както поотделно,
така и в съвкупност, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
закона приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се
установява от представения с молбата заверен
препис на нот.акт № 121, том ІІІ, рег.№ 10302, дело №
442/01.08.2006 г. на нотариус Маджунова, с район на действие района на ВРС,
вписан в СВ Варна акт № 126, том LX, дело № 14305,
вх.рег.№ 18984/01.08.2006 г., че Д.В. и съпругът й Георги Василев са продали на
дъщеря си Е.И. собствените си недвижими имоти, придобити в СИО,
представляващи УПИ ІХ-466, кв.43 с площ
470 кв.м., находящ се в гр.Бяла, общ.Бяла, обл.Варна заедно с изградените
жилищна сграда на два етажа с РЗП 140 кв.м., както и приземна стопанска
пристройка със ЗП 20 кв.м., като продавачите са си запазили правото на ползване
на прехвърлените имоти до края на живота им. От
скица, издадена от СГКК Варна и приложена на лист 11 от делото се
установява, че процесните имоти са заснети в кадастралната карта на гр.Бяла
като поземлен имот с идентификатор 07598.303.35 с площ 498 кв.м. ведно с изградената в имота
жилищна сграда на два етажа със ЗП 82 кв.м., с идентификатор 07598.303.35.1 и
селскостопанска сграда на един етаж със ЗП 27 кв.м., с идентификатор
07598.303.35.2. От препис-извлечение на акт за смърт от 01.07.2013 г., издаден
от Община Бяла се установява, че ползвателят Георги Игнатов Василев е починал
на 01.07.2013 г.
С писмо изх.№ РД 9400-503 от 03.04.2013
г. Община Бяла е уведомила собственика Е.И., че поземленият имот е занемарен и
създава опасност за здравето на гражданите. Съгласно чл.20, ал.1, раздел ІV от
Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане чистотата и безопасността
на територията на Община Бяла, приета с решение
на ОбС Бяла № 11-133 от 27.03.2008 г. собствениците и лицата, които
управляват имотите са длъжни да ги поддържат в приличен вид. Определен е срок
до 15.05.2013 г. за почистване на избуялата разстителност в имота на ищцата,
като е посочено, че при неизпълнение ще й бъде наложена глоба по чл.78 от
Наредба № 1.
Ищцата Е.И. е изпратила нотариална покана
до ответницата Д.В., връчена чрез пом.нотариус на нотариус Ил.Маджунова с район
на действие района на ВРС за заплащане в 7-дневен срок от поканата на дължимите
разноски за местен данък и такса смет за
ползваните имоти, да ги застрахова в полза на собственика за всички
застрахователни рискове – пожар, земетресение, наводнение и други, вкл.”щети на
имущество” за целия период на ползването и да заплати застрахователните вноски,
да почисти двора, обществените площи пред имота, жил.сграда и селскостопанската
постройка от складирани отпадъци, стари и неугледни вещи и да извършва поддръжка
редовно, да отстрани домуващо в имота куче, собственост на третите лица,
допуснати от ползвателя в имота. Видно
от отбелязване в поканата от връчителя, на 16.01.2015 г. същата е прочетена на
глас на адресата поради заболяване, но същият е отказал да я приеме.
В подкрепа на
възраженията си ответницата е представила доказателства за заплатени от нея в
полза на Община Бяла такса смет и данък сгради за процесните имоти за 2012 г.,
2013 г., 2014 г., 2015 г. по партидата на собственика Е.И. с посочено ЕГН. Приета
е като доказателство по делото застрахователна полица №
111215031000874 и застрахователна полица № 111215031003598 на ДЗИ „Общо
застраховане” с покрит риск „пожар и други опасности”, „земетресение”,
сигурност” на застраховано имущество със
застрахователна сума 70 000 лева. По искане на ищцата е представена справка от
Община Бяла за платени данъци и такси в
общ размер на 446.28 лева за периода от 2008 г. до 2015 г. вкл.
От експертно решение № 04900 от 155 от 13.11.2014 г. на МБАЛ „Света
Марина” ЕАД, гр.Варна се установява, че ползвателката Д.Г.В. има 91 % степен на увреждане с чужда
помощ, като е определен срок на чуждата помощ „пожизнено”. Водещата диагноза в решението на ТЕЛК е
счупване на лумбалната част на гръбначния стълб. Констатациите са направени въз
основа на преглед на 16.01.2014 г. и 13.11.2014 г., като експертите са
посочили, че пациентката е на легло с памперси след получена травма /падане/ през
2013 г. Оперирана е по спешност в „Коремна хирургия” по повод остър перитонит
на базата на гангренозен холецистит. Има хипертония, паркинсонова болест и
остеопороза.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на водените от страните свидетели за установяване на насрещните им
твърдения.
Свидетелят Димитър Димитров заявява, че живее с ищцата
на
семейни начала. Посещавал е
родителите й в гр.Бяла както на гости, така и по здравословни
поводи два, три
пъти годишно, Е.
посещавала имота по-често. Имота
през 2006 год. бил добре поддържан,
с хубава градинка и асма. Родителите й
сеели зеленчуци, къщата е стара, но била добре поддържана. В двора имали кокошки, стопански постройки, започнат и
недовършен гараж. На етажа, където
живеели родителите на Е.
било много
поддържано. През 2006 год. свидетелят не е виждал падащи мазилки и напукани тавани. Не е виждал по фасадата падащи мазилки и
изронени
стълбища. През 2006 г. оградата била
с
мрежа и
бетон. В двора имало една стара кола, пред
двора имало стари
неупотребявани автомобили, но след 2006 год., когато през
2008 год. Пламен, братът на Е. се върнал да
живее в имота и докарал
там МПС-та. След 2008 г. свидетелят е посещавал имота
рядко, веднъж през 2011 г. и тогава видял складирани стари железа в
двора,
кучета се движили
свободно, имало вехтории. Последното му посещение е през
2011 г. Бащата на Е. Георги преди да почине не е бил в състояние да се грижи за
имота по здравословни причини, майка й също е болна.
От показанията на свидетелката Марина
Петрова се установява, че тя работи като сътрудник при нотариус Маджунова и е
посетила имота на 16.01.2015 г. по повод връчване на нотариална покана. Братът
на ищцата не искал да ги пуска при ответницата и в имота. До оградата имало
автомобили, до къщата стигнали по
пътека, тъй като целия двор бил затрупан с вехтории – стари печки, бойлер,
хладилници, приличал на депо за вторични суровини, разхождали се кучета.
От показанията на свидетеля Минчев се установява, че той е личен лекар
на ответницата Д.В. и я посещава редовно в дома й, тъй като тя има счупен
прешлен, оперирана е вследствие травма на гръбначния стълб. Познава къщата от
1994 г. и заявява, че по нея няма
съществени изменения, преди няколко години е правена частична поправка на
покрива. В двора има инвентар, който синът й Пламен ползва за работата – касети
за грозде, техника, трактори, тъй като се занимава с лозарство.
От показанията на свидетеля Георги Димов се установява, че е съсед на
имота и през последните години в имота няма съществена промяна. Преди 1996 г.
бил зазидан прозореца на втория етаж,
когато родителите на Е. живеели там. Скоро видял на първия етаж, където
в момента е баба Д. паднало парче от мазилката. В двора имало железа от парник,
който изгорял и бил направен още когато Георги, съпругът на Д. бил жив. В двора
има една кола, която е на Пламен, градината си е същата от преди години, има
засети асми и зеленчуци. Сега Д. е неподвижна, може да става само в седнало положение, за да я нахранят. За нея се грижат синът й Пламен и жена му
Наталия.
От заключението на вещото лице инж.В., което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че на 11.10.2015 г. е направен оглед на имота е вещото лице е
установило следното: жил.сграда се състои от първи
етаж от две стаи, коридор, приземна маза,
втори етаж от две спални, кухненски бокс, всекидневна, коридор, баня и
тераса. Таванът на коридора на първия етаж, който е стоманобетонов е с изпадала
мазилка на площ около 1 кв.м. и видима корозирала армировка. Мазилката по
тавана на приземната маза е изпадала. По тавана на вътрешната стая се забелязват неголеми
пукнатини. Подходът към втори етаж се осъществява чрез външно, непокрито
стълбище, като челата на стъпалата са отлепени. Таваните на помещенията на втори етаж са от
типа „каратаван”, забелязват се пукнатини. Западния прозорец на всекидневната е
зазидан с тухли и неизмазан, а прозорецът на кухненския бокс е с неугледна
решетка. Отоплението на помещенията е с твърдо гориво, до печките стените и таваните са със сажди, тапетите във всекидневната са
отлепени и са паднали върху кюнеца на печката. Покривът на сградата е скатен,
покрит е с керемиди. Във помещенията на втори етаж не се забелязват следи от
теч. При външен оглед на покрива и по информация от брата на ищцата – Пламен Игнатов Василев, керемидите са пренареждани,
а счупените са отстранени. Забелязва се нова частична мазилка по комините и
подмазване на билните керемиди. Становището на вещото лице е че е необходим текущ ремонт на сградата, изразяващ се във
възстановяване на мазилката в коридора на първи етаж, шпакловане на наличните
пукнатини по таваните на отделните помещения, както и пълно боядисване. Телената ограда към улицата е заменена с
плътно, високо над
От заключението на
повторната СТЕ, изготвена от инж.Т.О., което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че външната мазилка на сградата
е в добро състояние, стопанската сграда е частично измазана с ненарушена външна
мазилка. В помещенията на втория етаж има пукнатини по мазилките на таваните,
които са изпълнени върху камъш, няма опадала мазилка по стените итаваните. В помещенията на втория етаж няма
следи от течове, но всички помещения се нуждаят от текущ ремонт за изкърпване
на опадала мазилка, опресняване на стенни покрития, боядисване на дюшаме на
втория етаж и в коридора на първия етаж, циментна замазка на терасата на втория
етаж, измазване на челата на външното стълбище. Няма видоизменения по оградата
на имота, има изправени метални части от разглобено бунгало, укрепени с метални
планки и заварка. Един от прозорците на втория етаж е зазидан с тухли и по този
начин се нарушава изискването за осветеност. Това загрузява фасадата, но не
представлява опасност за обитаващите. Сградите – жилищна и стопанска се ползват
по предназначението им. Състоянието им показва, че са положени грижи за
предотвратяване на течове и разрушаване, но е необходим текущ ремонт на
помещенията. Необходимо е почистване на двора от складирани вещи – амбалаж,
инвентар, бракувани автомобили. Това състояние на имота е в нарушение на Наредба
№ 1 за
опазване на обществения ред и поддържане чистотата и безопасността на
територията на Община Бяла, приета с Решение № 11-133/2/ от заседание на ОбС
гр. Бяла. Същите не създават пряка опасност за здравето на
гражданите, създава се косвена такава при нужда пешеходците да се движат по
пътното платно на мястото, където тротоара
е зает от вещи, а състоянието на двора създава неудобство за обитаващите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните изводи:
Искът
с правно основание чл. 61 ЗС е допустим, тъй като същият е
предявен от собственик. В случаите на съсобственост, предявяването на такъв иск само от един от съсобствениците не
е обстоятелство, което да представлява пречка за разглеждането му.
По основателността на иска:
Правото на ползване е абсолютно вещно право
върху чужд имот, като същото включва право на ползвателя да използва вещта и да получава добивите от нея, без да се накърняват
субстанцията и предназначението й. Вещното
право на ползване не изчерпва правата и задълженията, които възникват с неговото учредяване. Наред с него от този акт се пораждат и насрещни права и задължения между собственика на обременения имот и
носителя на вещното право на ползване, които не се включват в състава на
правоотношението по вещното право на ползване. Те обвързват собственика и
титуляра на вещното право на ползване във взаимните им отношения и нямат
вещноправен характер. В този смисъл за собственика на обременения имот
възникват задължения
да предаде имота във владение на ползвателя, да не му пречи при използването на
вещта и при извличането на доходи от нея, респективно да му заплати обезщетение
за вреди, ако наруши тези задължения. Съответно, носителят на вещното право на
ползване има към собственика задължения да съхранява вещта, да я
използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да заплаща разноските,
свързани с ползването, включително данъци и други такси – чл. 57, ал. 1 ЗС.
Длъжен е и да застрахова имота в полза на собственика и да заплаща премиите,
ако не е уговорено друго – чл. 57, ал. 4 ЗС.
Раазпоредбата на чл.61 от ЗС сочи, че собственикът, каквато безспорно е ищцата, може да иска прекратяване
на правото на ползване по съдебен ред, ако ползвателят си служи с вещта по
начин, който я застрашава с разрушаване или повреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или извършва действия, с които съществено промяна вещта. Ищцата Е.И. претендира прекратяване на учреденото в полза на ответницата Д.В. право на ползване на процесните имоти – УПИ и сгради – жилищна и стопанска, изградени
в същия поземлен имот, като твърди, че ответницата не изпълнявала
задълженията си за заплащане на разноски за ремонт,
както и разноските, свързани с ползването, в това число данъци и такси, да
застрахова имота и да го поддържа във вид, който
не застрашава здравето на гражданите, да го ползва по предназначение, да поддържа имота като не се застрашава неговата
цялост и здравина и т.н.
Развалянето на един
договор е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред
изпълнението. Законодателят е възпроизвел това свое разбиране в нормата на чл. 61 ЗС, която по аналогия с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква собственикът /кредиторът/ да предупреди
ползвателя /длъжника/, преди да упражни правото да прекрати /развали/ договора.
Правото да се развали договора не възниква, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед интереса на кредитора, тоест при несъществено
нарушение – чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Законът не определя кога неизпълнението е
незначително или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява въз
основа на фактите по делото, като съдът следва да вземе предвид както
конкретното съдържание на договора, така и общите принципи на изпълнението,
установени в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
От събраните в производството
доказателства се установи, че в полза на ответницата е учредено вещно право на
ползване върху целия имот, но тя не го ползва сама, а в съжителство с нейният син и жената с която същият живее. Те двамата се грижат за
ответницата, която е в състояние на лежащо болна, с инвалидност 91 % и с пожизнена чужда помощ,
което е установено от официален медицински документ на ТЕЛК. След като ответницата не ползва целия имот, а ползва само една стая в която
е постоянно лежаща, не следва да й се вменява задължение
да заплаща всички разноски за имота, а при
неизпълнение - да се иска прекратяване на правото на ползване изцяло. Според чл. 61 ЗС неизпълнението на задълженията следва да е
съществено.
От
заключенията на двете вещи лица по изготвените СТЕ, които съдът цени
съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК и с оглед останалите събрани по делото
доказателства не се установи такова въздействие върху имота или бездействие,
което да го застрашава с разрушаване,
значително повреждане или съществено да го променя по конструкция, вид, предназначение и
др. Може да се направи извод, че всякакви действия и бездействия, свързани с
имота се осъществяват от лицата, които
са допуснати от ползвателя, а именно
нейният син и жената с която той е във
фактическо съжителство. Следва да отбележи факта, че именно тези лица полагат постоянни и непрекъснати грижи за ответницата, която е на легло с диагноза „счупване
на лумбална част на гръбначен стълб”. В
това състояние ползвателят не може да се движи, да стане от леглото, да посети
сервизни помещения – баня и тоалет /в констатациите на лекарската комисия е
записано, че от 14.05.2013 г. Д.В. е на легло с памперси/. Очевидно е, че в това
състояние тя е в обективна невъзможност да
поддържа имота. Съгласно Наредба № 1 за опазване на обществения ред и
поддържане чистотата и безопасността на територията на Община Бяла, отговорността е както за
ползвателите, наемателите, така и за собственика. При обективна невъзможност за
ползвателя да поддържа имота, да извърши текущ ремонт и да подреди двора като
изхвърли отпадъците и премахне вещите от
тротоара следва да се ангажира административната отговорност на останалите
живущи в имота лица и на собстветника. Дори и да се приеме, че е налице неизпълнение
на задълженията за заплащане на разноски за
данъци, такси, застрахователни премии и за ремонт, доколкото имотът се ползва и от други лица и предвид
състоянието на ответницата, съдът намира, че неизпълнението не е съществено и не обосновава
право на
собственика за прекратяване на ползването по съдебен ред.
В хода на производството са представени доказателства за заплатен данък
сгради, такса смет и застрахователна премия за имота, които съдът цени съгласно
разпоредбата на чл.147 ГПК. Възражението на ищцата, че застрахователят може
евентуално да откаже изплащане на обезщетение по едно евентуално
застрахователно събитие по изложените от процесуалният й представител мотиви в
съдебно заседание е обвързано с едно бъдещо събитие, което може да се случи, а
е възможно и да не настъпи и зависи от волята на трето лице, която към момента
не е известна както на страните, така и на съда. Следва да се отбележи също, че
имотът не е предаван от ищцата на ответницата, тъй като последната
е живяла в него преди разпоредителната сделка през 2006 г. като собственик и въобще
не го е напускала, както преди, така и след 2006 г. От събраните в
производството гласни и писменните доказателства се установи по категоричен
начин, че от страна на ответницата Д.В. не е налице поведение и служене с имота, което да зависи от нейната воля и да създава
опасност за имота и за гражданите.
При
това положение, даже и да се приеме, че е налице от страна на
ответницата нарушаване на разпоредбата на чл. 61 ЗС,
съдът намира с оглед изложеното
по-горе, че това не може да обоснове извод за предсрочното прекратяване на правото й на ползване.
Като предпоставка за прекратяване по
съдебен ред на учреденото право на ползване следва да бъде установено, че и след
отправяне на предупреждението по чл. 61 ЗС, нарушаването на задълженията е
продължило. Видно от
отбелязване върху нот.покана от длъжностното лице пом.нотариус, съдържанието на
същата е прочетено на адресата поради заболяване. От медицинските документи и
разпита на свидетелите се установиха заболяването, неговите последици върху
здравето на ответницата, състоянието лицето и липсата на положителна прогноза за лежащо
болната.
В този смисъл следва да се приеме, че
съществено неизпълнение на задълженията от
страна на ползвателя по смисъла на
чл.61 ЗС не е налице, поради което и исковата
претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора ищцата
следва да заплати на ответницата по молбата
й разноски за производството в размер на 1153.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен
от Е.Г.И.
с ЕГН ********** *** иск против Д.Г.В. с ЕГН ********** *** за
прекратяване на учредено в полза на ответницата ограничено вещно право на ползване на недвижим имот по договор за продажба с нот.акт № 121, том ІІІ,
рег.№ 10302, дело № 442/01.08.2006 г. на нотариус Маджунова, с район на
действие района на ВРС, вписан в СВ Варна акт № 126, том LX, дело № 14305,
вх.рег.№ 18984/01.08.2006 г., представляващ поземлен имот с
идентификатор 07598.303.35 по кад.карта на гр.Бяла с площ 498 кв.м. ведно с
изградената в имота жилищна сграда на два етажа със ЗП 82 кв.м., с
идентификатор 07598.303.35.1 и селскостопанска сграда на един етаж със ЗП 27
кв.м., с идентификатор 07598.303.35.2, на осн.чл.61 ЗС.
ОСЪЖДА Е.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.В. с
ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 1153 /хиляда сто
петдесет и три/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненески окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: